Ето как описва картинката любимата "медия" на фондация "Америка за (унищожаване на) България": "Срещите в Техеран, на които България се готвеше да предложи на Иран да купи вече ненужния й руски реактор, поръчан з...

Константин Мишев: Няма по-големи русофоби от путинофилите в България
За „Гласове“ разговаря Валентин Хаджийски
Автор: За „Гласове“ разговаря Валентин Хаджийски

13.07.2016
„Аз обичам руснаците и съм горд например как нашият народ прие и помагаше на белоемигрантите между двете световни войни. Знаеш ли, че България е отпускала най-големите помощи за тези клетници? А също знаеш ли кои единствено са били срещу даването на държавна помощ на хора, участвали в Освободителната война и емигрирали в България? Именно комунистите. Същото е днес. Трябва действително много да мразиш руския народ, за да хвалиш и подкрепяш подобен антируски и античовешки режим като този на Владимир Путин“ – казва журналистът Константин Мишев, бивш кореспондент на радио „Свободна Европа“ в Ню Йорк.

– Косьо, благодаря ти, че се съгласи да разговаряме тук, в Ню Йорк, за „Гласове“. Напоследък взе отново да публикуваш политически анализи в България, и то с трескава бързина. Това не остава незабелязано. Пък и с тебе винаги е приятно да се разговаря. Макар да сме несъгласни по много въпроси, спорът ни никога не излиза от цивилизованите рамки. Това е голяма рядкост. Предлагам ти да говорим за срещата на високо равнище на НАТО във Варшава. Преди десетина години бяхме на едно мнение за НАТО, времената се промениха, ти държиш на своето, аз промених моето…

– Преди да отговоря на въпросите ти, бих искал да обясня на читателите защо давам интервю на този сайт, който открито проповядва и подкрепя фашистките идеи и политика на Путин и неговата клика. Защото, както сам казваш, е нормално хората да разговарят дори когато не са съгласни по много въпроси. Бих го казал по-категорично – по нито един политически въпрос няма сходство на възгледите ни след 2008 година. Имам предвид и с теб, и с Явор Дачков. И двамата сте ми приятели. Но въпреки огромните различия запазваме добро чувство един към друг. Винаги можем да пием по чаша вино с теб и Явор и да си говорим за джаз.

Не е задължително човек да служи на мракобеснически идеи по комерсиални причини. Често е по-опасно, когато подбудите са идейни. Някога се занимавах много с тази тема – защо някои светли умове, главно в Европа, бяха увлечени от идеите на Сталин, Хитлер или Мусолини през 30-те и 40-те години на миналия век? За мен това, което стана с вас, и рязката промяна на възгледите ви, е déjà-vu. Но всеки има право да си прекроява идеите. Това е важно гражданско право.

Втората причина да избера „Гласове“ е именно известната прозрачност на финансирането. За разлика от повечето други медии, които подобно на „Гласове“ служат на кремълската пропаганда, но не предлагат публична информация за паричните потоци, този сайт съвсем ясно дава да се разбере, че частично е финансиран от руското правителство. От дълго време вече на най-видното място е рекламата на „Руски дневник” – така е по-коректно.

– Най-спорният ни въпрос, разбира се, е за „руската опасност“. Единни ли са страните членки в оценките си за нея?

– Ще цитирам последната ти статия в „Гласове”: „А ако Хитлер се бе задоволил с Австрия и Судетите, поднесени му на тепсия от международната общност, съдбата на Германия и света щеше да е много различна и тогава той може би можеше да се сравнява с Путин, но без Кристалната нощ и без 1 септември 1939 г.“

Как да го разбирам това? Оправдаването и подкрепата на нацизма като лекарство в умерени дози – било за Хитлер, било за Путин, изглежда е полезно за световния мир? Така ли? Дайте им малко територии, за да не поискат повече… Горкият Чембърлейн, дали в края на живота си, все още защитавайки Мюнхенското споразумение въпреки започналите нацистки бомбардировки над Англия, се е надявал идеите му да възкръснат седемдесет и шест години по-късно…

Страните от НАТО са единни с известно изключение на България. И като казваш по-горе, че съм бил започнал да пиша напоследък с „трескава“ бързина, имаш известно основание. Не че от мен зависи нещо, но ако много такива като мен, от които нищо не зависи, осъзнаят огромната опасност сега пред България, възможно е да помогнем кой с каквото може, за да бъде спрян процесът на откъсването на страната от НАТО.

До неотдавна много хора възприемахме министър-председателя и неговите палячовски изявления по външнополитически въпроси с насмешка. Но това, което говори от няколко седмици насам, съвсем не бива да се възприема шеговито. Както писа онзи ден Илиян Василев, Борисов вече става опасен за атлантическото бъдеще на България. А кои са от другата (ако изобщо е друга) страна? Триумфално завърналите се от Москва Георги Първанов и Корнелия Нинова. Г-н Първанов, когото аз смятам за много способен политик, вече е с ореола на официален наместник на Путин и „Единна Русия” в България. Но Борисов няма лесно да се даде в битката за тази престижна титла. Изглежда така ще протекат месеците до президентските избори – в надпревара за благоволението на Кремъл.

– Знаеш, че според мене НАТО вече няма място в Европа. Един от аргументите е, че идеологическите мотиви за съществуването му, някога обединявали западния свят, не съществуват и алиансът реално отстоява геополитически интереси, но страните членки нямат едни и същи геополитически интереси. Мисля, че е време да се освободим от остарелите идеологически клишета, от идеалполитик, и да се придържаме към реалполитик. Иначе сме осъдени на лицемерие и двойни стандарти. На хората им писна от лицемерие.

Например и ти като министър Митов и мнозина в НАТО казваш, че „в Черно море има опасен дисбаланс“. Мислиш ли, че и в Мексиканския залив има опасен дисбаланс, или такъв въпрос стои само в Черно море?

– Какво казвам аз, няма никакво значение. Това е личното ми мнение. Важна е позицията на държавите от Северноатлантическия отбранителен съюз, които изразяват тази загриженост. Включително и на младия български външен министър. Такава е също и позицията на Украйна.

Но ако държиш, ще ти дам и скромното си мнение. Аз много обичам руснаците и ще бъда сред най-щастливите хора, ако този изстрадал народ някога заживее в мирна, демократична и просперираща държава. Но изпитвам голяма тревога от агресивната политика на Путин и ръководения от него фашистки режим в региона на Черно море. След агресията в Южна Осетия, Абхазия, Крим и Източна Украйна е естествено черноморските държави да бъдат загрижени и да търсят увеличаване на отбранителните си възможности.

Втората част на въпроса е типична руска пропаганда от съветското време: „А вие защо биете негрите“. Ако някоя от държавите в Мексиканския залив има тревога за сигурността си, да търси решения. Имам много приятели българи, които се заселиха в Тампа и Сейнт Питърсбърг във Флорида, именно на брега на Мексиканския залив, и нямам опасения за тяхната сигурност. Някое друго море да те вълнува? Много морета има на тази земя, но България е на Черно море и естествено, че това море ме интересува.

Ти разбираш ли какво означава realpolitik или по-скоро защо кремълската пропаганда я вкара пак в обращение? В момента в Европа няма битка между идеологиите, за каквато говориш. Единственото, за което им трябва realpolitik, е желанието на Москва да върне в европейската политика „сферите на влияние“. И разбира се, хора като теб, които са против атлантическата ориентация на България, се надяват да бъдем отново в сферата на руското влияние. Дай да не се лъжем.

– Казваш, че заради руската агресия в Абхазия, Северна Осетия и Крим други черноморски страни се страхуват за сигурността си. Има ли повод други страни от Мексиканския залив и Карибско море да се страхуват от американска агресия? Има ли случаи на такава в миналото?

– Ама аз ти отговорих вече на този въпрос. Поне смени морето и иди на запад към Калифорнийския залив, че става скучно. Ако човек повтори сто пъти някоя от руските тези, надали става по-убедителен. Друг българин, който живее в Америка и работи за руската пропаганда, беше измислил още по-забавно нещо – да сравнява Крим с Фолклендските острови. Подобна беше и съветската дезинформация едно време – да се търсят неверни сравнения, за да се покаже, че злото е едно и също. Както и сега – те дори не се оправдаваха толкова за действията си (говоря за пропагандата им на Запад), а се стремяха да сложат знак на равенство между съветската и американската политика.

Разбира се, че през годините има много грешни американски действия спрямо съседни държави. Знаеш, че сега много хора смятат и втората иракска война за грешка, а дори и за престъпление. Но онзи ден излезе английският доклад. Мислиш ли, че подобен доклад за войните на Путин ще бъде възложен официално и след това публикуван, ако е толкова критичен? Разбира се, че не. Или ако все пак има подобен независим анализ – много вероятно е авторите да си отидат скоропостижно от този свят. Както десетките журналисти и опозиционни политици в Русия, които бяха избити през последните години. Лесно ти е от Америка да хулиш Америка, защото косъм няма да падне от главата ти. Не ти ли е мъчно за руските публицисти, които заплатиха с живота си заради критиките си към Путин? Преди няколко дни „Гласове” публикува статията на някаква рускиня от Париж „Дисидентът като нарцис”. Този циничен текст ме накара да си спомня за реквиема на Ана Ахматова. Ако сам имах поетична дарба, навярно щях да напиша „Реквием за умъртвените нарциси”. Така че спри с този тип руски пропагандни трикове. Наблегни на хвалебствията за Путин, както правиш в последната си статия. Отново ще те цитирам коректно. Особено силно впечатление ми прави това за „бившите руски провинции”. Задунайската губерния влиза ли в тази категория?

„Но Путиновият ревизионизъм всъщност е прагматичен, мирен и дългосрочен и не се простира по-далече от границите на виртуалната Русия, която очевидно няма държавност, икономическа визия и хоризонт за развитие без съюз с политическата Русия. Путин е за мирни, открити отношения с Европа, несмущавани от американски геостратегически интриги и насъсквани от Запад седесарски истерии в бившите руски провинции.“

Наистина не мога да разбера как човек може да оправдава, та дори и да харесва политиката на Путин и компания. Отново ще повторя – аз обичам руснаците и съм горд например как нашият народ прие и помагаше на белоемигрантите между двете световни войни. Знаеш ли, че България е отпускала най-големите помощи за тези клетници? А също знаеш ли кои единствено са били срещу даването на държавна помощ на хора, участвали в Освободителната война и емигрирали в България? Именно комунистите. Същото е днес. Няма по-големи русофоби от путинофилите в България. Трябва действително много да мразиш този народ, за да хвалиш и подкрепяш подобен антируски и античовешки режим.

Но да се върна към онези руснаци, получили убежище в братска България. Много от тях съграждат заедно с българите новата си родина. Нищо общо нямат с криминалните путинофили, наводнили и твоя роден град Варна. Защото мутренско-олигархичният модел у нас също беше внесен от вън. Но да завърша с думите на Юрий Захарчук, легендарния началник на софийската пожарна. Той се самоубива на 10 септември 1944 година. В предсмъртната си бележка пише: „20 години служих честно на България. В никакви политически работи не съм участвал. Обичам Русия и България. Поздрав на моите другари пожарникарите“.

– Въпросът за „анексирането“ на Крим е ключов за разбирането на „руската заплаха“. Каква е разликата между Косово и Крим? За Косово Международният съд (International Court of Justice) постанови, че отделянето му от Сърбия не нарушава международното право. А в Крим имаше и референдум, и те са готови да го повторят още веднъж пред западни наблюдатели.

– Това е крайно несериозен въпрос, но често използван от кремълската пропаганда. Как да се сравняват двата казуса, след като по въпроса за Косово има консултативно решение на съда, а по въпроса за Крим предстои да бъде внесен иск? А до решението се стигна след близо двугодишна работа на 14 съдии от различни държави. Дори специалисти по международно право не биха могли да дадат мнение, преди да познават поне юридическите доводи на украинската страна.

– Значи не можем да дадем мнение за отделянето на Крим преди решението на съда. Защо тогава изразяваш мнение, че фашисткият режим на Путин е извършил агресия там?

– Можем, разбира се. Но не бива да се сравнява решение на съд с нещо, което не е било обсъдено от съд. Ако беше задал въпроса другояче – да. Иначе става сравнение между ябълки и портокали. Може да се разсъждава политически, но как да се направи юридическо сравнение? Отново използваш руската пропагандна тактика, но тя е насочена главно към хора, които никога няма да прочетат решението на съда. Най-много да им подхвърлят позициите на онези съдии, които гласуваха против Косово. Всъщност, поправям се, след анексията на Крим и това няма да направят, защото руският съдия е сред противниците, а сега за пропагандните нужди на Кремъл е по-удобна другата теза. Не виждаш ли, че си променят позициите непрекъснато.

– Каква е политическата ти оценка за отделянето на Косово?

– Дефинирай какво означава „политическа” оценка, за да зная как да отговоря.

– Ами както даваш за Крим, че имало руска фашистка агресия, дай и за Косово – какво е станало, та се отдели?

– Използвам генеричния термин, популярен в България, който поставя знак за равенство между фашизъм и националсоциализъм, което не е съвсем точно. Идеологията на „Единна Русия” е смесица между двете неща, гарнирана и с някои нови идеи като евразийската доктрина и подправена с някакви „православни ценности“ – съвсем неясно понятие. Бях чувал за християнски ценности, но какво означава „православни ценности“? Има ли православни, католически, баптистки или англикански ценности, различни от християнските? И ако все пак има някакви особени православни ценности – каква е разликата между руските православни ценности и ценностите на църквите, които участваха на събора в Крит? Просто използват религията за евразийските интереси. Но подобна „религия” или „ценности“ няма как да имат нещо общо с вярата в Христа. Но да отговоря конкретно на въпроса. Вълненията в Косово започнаха още преди падането на Берлинската стена. Тогава си мислех, че крайнонационалистическата политика на югославското правителство в края на краищата може да доведе до откъсване на тази територия от Сърбия (все още част от Югославия) поради недалновидната политика на Белград. Исторически тази област е сръбска. Но когато провеждаш политика на масови убийства и репресии (някои дори наричат това геноцид) спрямо местното население, а мнозинството от хората там са етнически албанци – накрая може загубиш всичко. Както и стана. В известен смисъл ми е мъчно за Сърбия, но никой друг не им е виновен.

В случая с Крим не може да се говори за политика на геноцид срещу руската част от населението.

– Отделянето на Косово е решение на населението там. Добре, съгласен, макар че референдум нямаше. Не се ли отнася същото и за Крим?

– В Косово не е имало албанска военна база. Нито Тирана е изпращала военни сили, както това стори Путин. Нито пък Косово беше присъединено към Албания. Руските войски в Крим бяха наречени „зелените” човечета и Москва призна по-късно за подобни части. Тези войници без обозначения на зелените си камуфлажни униформи бяха изпратени на Кримския полуостров преди референдума. И това, което напоследък се забравя – дни преди „референдума“ горната камара на Думата даде правото на Путин да използва военна сила в Украйна. А тогава това решение на Сената шумно се пропагандираше от Кремъл за сплашване. При тези условия се проведе така нареченият „референдум“. При това по бързата процедура за две седмици.

– Да се върнем на „фашисткия режим“ в Русия. Как характеризираш киевския режим? Кой от двата режима е по-популярен сред народа, кой върши повече престъпления, в т.ч. и военни, срещу собствените си граждани? Какви са сега оценките за режима на Порошенко в Западна Европа?

– Това пък какво общо има с разговора ни днес? Кой бил по-популярен? Ами третата най-популярна историческа личност в Русия е Сталин. Погледни колко популярен е бил Хитлер в Германия. Пак елементарна кремълска пропаганда за Путин и неговия рейтинг. Ами нито един американски президент или британски премиер не е достигал рейтингите на Путин. Или на Хитлер. Или на Ким Ир Сен. Тези зашеметяващи проценти на одобрение по-скоро са симптом на липсата на свобода.

Колкото до Украйна – страната се намира в състояние на война, макар и необявена война със значително по-мощна военно държава. Е, има Минско споразумение и примирие в момента, но също и много сведения за нарушаването му. От Украйна беше откъсната също територия. Много труден период за украинците. Няма място за сравнение между двете държави – едната с ядрени ракети до границата с другата. Оценките за Порошенко са по-скоро положителни, отколкото отрицателни. Има и много критики, разбира се. Но той е поставен при изключително трудни обстоятелства и главната му задача е да запази независимостта и териториалната цялост на Украйна. А това е действително свръхзадача при продължаващата хибридна война срещу страната.

– Не харесваш упоритото ми поставяне на един и същ въпрос по различен начин, но целта ми е да те накарам да признаеш, че Русия общо взето върши същото, което вършат и САЩ – отстоява интересите си. Не си ли съгласен? В САЩ сега нямаме абсолютно никакви идеологически основания да се конфронтираме с капиталистическа, прагматично преследваща интересите си Русия. Съгласен съм, че тя не е образец за демократичност, но в САЩ също имаме сериозни проблеми. Особено след приемането на Патриотичния закон и създаването на дигитална полицейска държава. Нищо чудно утре да осъмнем с президент Тръмп – сериозни американски коментатори казват, че тогава САЩ биха се превърнали в „нелиберална, номинална демокрация като Русия, Унгария и Турция“.

Ето в статията на Велислава Дърева, която ти пратих, има доказателства, че измислената конфронтация с Русия вреди на Запада в борбата с тероризма. Как коментираш абсурдната история на Ахмед Чатаев, убиец, преследван от Русия за тероризъм, но многократно протежиран от разни инстанции и НПО в Европа, включително и в България, като „борец с руския империализъм“, докато накрая изби 45 души на истанбулското летище?

– Ама не съм казал, че не харесвам, а че се отегчавам и интервюто става скучно. Всъщност това интервю ли е? Ти не ми задаваш въпрос, а правиш метадекларация. Как да отговоря на поредното ти кремълско клише? Русия отстоявала интересите си? Добре, ама всеки път, когато сме говорили по този въпрос, що се отнася до кремълската политика спрямо България, винаги заставаш на страната на Москва. А мен ме интересуват българските, а не руските интереси. Горе обясних вече за методите на някогашната съветска, а сега руска пропаганда. Не сме в забавачката, за да повтаряме едно и също до безкрайност. Искаш и на г-ца Дърева ли да отговарям? Моите уважения към нея, ама това вече е несериозно. Единствената нова тема е Доналд Тръмп.

Знаеш, че аз не съм привърженик на Тръмп заради някои негови изявления за НАТО в миналото. Вече за радост спря да развива онези тези. Но пък и това, което пишеш горе, е пълно подценяване на американската политическа система. Не казвам непознаване. В Съедините щати има разделение на властите и много силен контрол на Конгреса. Има независима съдебна система. Има Върховен съд. Има силно щатско самоуправление. Вальо, разбери, това не е Руската федерация. Нито Конгресът е Руската дума. Нито The Supreme Court of the United States е като Конституционный Суд Российской Федерации.

Благодаря. И доскоро.

Share on Facebook

Йосип Новакович е познат на българските читатели не само със сборника си с разкази „Жълтък“ (изд. Сиела, 2012), но и с двете части „Курс по творческо писане“ (изд. Сиела, 2009, 2012). Тази година хърватският писател се завръща отново на българския книжен пазар с новия си сборник с разкази „Предателства“ (изд. ICU) в превод на Елка...

Хрумна ми една приказка за летните совалки, свалки и совлаки.
Както обикновно в летните жеги настъпва политическо затишие пред бира. Но също така често това е лъжовно усещане – бурята е вкарана в бутилката и скоро пяната ще избие тапата или “рибата”.

Ако се чудите защо в менюто включвам гръцките шишчета, наричани совлаки, трябва да знаете, че това не е някакъв самоцелен битовизъм. Защото става дума за примера на Гърция и нейното левичарство. Помните ли какъв ентусиазъм предизвика той в България на гребена на успеха? Обаче вече никой не се възхищава на Ципрас.

Загубата на ентусиазъм по светлия като анархистко пожарище пример на гръцката СИРИЗА е логично явление на българската трапеза, на която политическите лакомници искат да консумират само позитивите. Обаче така не става. Печелиш изборите с бомбастични обещания, а после настъпва отрезвяващата действителоност, заедно с необходимостта да се изпълняват обещанията.
Наблюдавам с интерес пируетите на изящната Татяна Дончева, която за мое удивление в един момент беше припозната като възможен партньор на десните в България. Но като се разчекна максимално между лявото и дясното, в крайна сметка загуби равновесие се пльосна в скута да партийната си майка БСП. Припознаха я за своя отново. Какво ли е да се завърнеш в бащината къща, на която “бунтарски” си затръшнал вратата с гръмовни приказки в стила на тинейджърите, ядосани театрално на родителите си заради някоя забелжка?
Свалките чрез совалките с свързани с напипване на еро…пардон, на опорните точки. И както си видя, Дончева пристана пак на БСП като “враг” на ГЕРБ, с чийто лидер Бойко от години демонстрира фамилиарна близост. В тази любовна игра обаче е задължително свалката да мине през заклеване в руската кауза, контретизина като борба за отмяна на санкциите срещу Русия. Врекоха се в любов към Москва по време на с(о)валката между движението на Дончева и обездвижената от склерозата столетница.
Но да вървим от дребното към по-малко дребнавото. Въпросът ми е: защо има толкова относително малко желаещи в България, които да се правят на леви и толкова много се натискат да бъдат признати за десни? Нали сме общество, дълбоко ранено от егалитаризма на комунизма, по който се лее носталгия и от ляво, и от дясно ( доколкото ГЕРБ може да бъде приета серизно за дясна партия)?
Сигурно има и по-сложно обяснение за политическата навалица в дясното, но избирам простото и очевидното: настанилият се в това кукувиче гнездо с помощта на другарите Бриго Аспарухов, Георги Парванов и прочее конспиратори на прехода Борисов се оказа най-талантливият лъжец. Трябва да му се признае дабрата на политик, който се прекланя пред комунистическия вожд Живков, но успява да убеди достатъчно лековерни гласоподаватели, че всъщност е десен. С други думи, Борисов изпълва и лявото и дясното пространство като балон, изпълнил задачата за запълни двете дупки, които би трябвало да се състезават помежду си за вниманието на левите и десните в едно уж плуралистично общество.

Не ми се връща в далечната 2001 г., когато в качеството на пресен генерал, шеф на полицията, заяви в отговор на мой въпрос в студиото на “В десетката” по БТВ, че не се интересувал от политаката ( вътрешната), защото тя била “лайно в целофан”. А само тази лъжа би трябвало да му затвори ако не устата, то пътя към командния пост на върха на държавата. Но кой ти помни тук съдържанието на някакъв си целофан, изтърсено от “генерала” за заблуда на противника, т.е. на обществото!
Признавам, че не казвам нищо ново. Но е лято. Затишието пред бира е в разгара си. Мъртвото вълнение в политиката неминуемо ще изхвърли някой политически труп на брега на Черно море, пожелателно обявено за евентуална демилитаризирана зона от любителя на яхтите, какъвто е нашият велик кормчия Борисов.
Щеше да е просто комедия от грешки, която да ни развлича, ако не беше на наш ГЕРБ\гръб.

Share on Facebook

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/77683-de-profundis-ivanushka-glupakat-opashkata-na-drakona-ili-nayposle-edna-rakiya-za-nato.html

В края на миналата седмица във Варшава големият дракон НАТО, когото Иванушка Глупакът вече няколко години безотговорно дърпа за опашката, най-после отвори едното си око.

И – не, русолявите по света и у нас да не си правят илюзии, че реалната реалност е като руските приказки, дето поощряват глупостта и я въздигат в положителен герой, който винаги печели срещу гадните умни дракони и всички останали западни умници. Руска му работа…..

Но, от друга страна, всеки има право не само на фолклора, а и на съдбата си, тоест, руснаците да правят със себе си каквото щат, само да оставят нас на мира. Обаче не ни оставят – и затова драконът отвори едното си око във Варшава.

Мога да го обясня и по още по-разбираем начин.

Поне през последните 8 години, от руската агресия в Грузия насам, НАТО се държи като онзи човек, дето се прибира в къщи и вика на жената – я първо дай една бира за оводняване на организма. Сипи сега една мастика за правилното функциониране на стомаха. Налей една водка за баланс на кръвното налягане. `Айде и едно уиски за добър сърдечен ритъм и здрав сън. Е, добре, де, стига вече съм се лекувал – жена, я дай най-после да пия една ракия и аз като хората.

Та, значи – ето, дойде моментът и НАТО да пие една ракия, с други думи – да спре да се лекува и пудри пред огледалото, да глези Путин, да му се мазни, да му се обяснява в любов или поне в разбиране на ширините в душата му и да му дава аванси с идеята, че той, лудичкият глупец, най-после ще се налудува, че ще му свършат парите, че ще му дойде акълът в главата…..

Поне 8 години, да не говорим, че са повече, но  поне 8, кремълската клика бе оставена спокойно да вилнее където и както си иска, без да има кой да постави ясна граница, защото единственият способен на това – НАТО, поддържаше официална политика на сътрудничество с Кремъл. Гънеше се Алиансът и се чудеше всеки ден как да не забелязва все по-очевидната заплаха от Изток, как да не вземе истински мерки, въпреки презрялата необходимост, как да си запуши ушите за трезвите предупреждения, идващи от нас, хората от бившата Източна Европа, които от опит знаем що е то руски ботуш и не щем да чуем повече за него.

Но вече не. По начин най-символичен, точно във Варшава, градът, където преди 61 години бе основан комунистическият Варшавски договор, окървавен после в Унгария и Чехословакия, политиката на сътрудничество на НАТО с Русия бе официално преформулирана в политика на сдържане. И макар че набелязаните конкретни стъпки в тази посока засега също да изглеждат съвсем символични, все пак е важно, че нещо започва да се прави.

Да, символични изглеждат тези стъпки. Четири натовски батальона на ротационен принцип, разположени в Литва, Латвия, Естония и Полша – това е цифром и словом конкретното изражение на политиката на сдържане в момента. Никой, разбира се, не си прави илюзии, че тези батальони, плюс местните храбри армии, ще успеят да спретнат нещо повече от приличен парад. Но целта – поне целта за нас, хората от нормалния свят – не е някой да се бие с някого, а просто на руснаците съвършено ясно да се покаже къде е границата, отвъд която те нямат интереси и е най-добре да не си пъхат пръста, защото вратата ще го заклещи.

Другото решение, което засяга пряко и България – създаване на съвместна румънско-българска многонационална бригада, засега не изглежда дори и символичен начин за сдържане на Русия в юго-източния фланг на НАТО. Нещата могат да се подобрят, ако през есента, както бе обещано във Варшава, се вземе по-адекватно решение за засилено присъствия на Алианса в Черно море. За съжаление, преди повече от две години Русия не само нагло анексира Крим от Украйна, но и бързо го превърна в огромна военна база, така че приказната идея на премиера Борисов под носа ни да плуват само яхти и търговски кораби, вместо военни фрегати, ще си остане чисто приказна.

Ако НАТО питаше мен, за по-добра защита специално на територията, наречена България, аз бих предложил да бъдат взети много по-сериозни мерки по отношение на информационната част от тъй наречената „хибридна война”.

България от години е зарязана от западните си съюзници да се справя с руската пропаганда със собствени сили, затова и се докарахме до сегашната тежка ситуация – да няма нито една голяма медия, готова и способна да нарича нещата с истинските им имена; журналистите да цитират повсеместно ТАСС, дори когато ни съобщават решения на ЕС или главната квартира на НАТО в Брюксел; да гърмят пропагандни руски филми по всички телевизии и платени представители на руската пета колона да се канят масово за коментари на това или онова събитие…..

Вредата – не, отровата от всички тези и още много други руски пипала, всъщност може да бъде поне неутрализирана със сравнително малко усилия и сравнително малко средства, но трябва те да се включат веднага в битката, тъй като изоставането и без това е огромно. Ако не стане веднага, информационната война в България я пиши тотално загубена от НАТО, защото хората и сайтовете тук, които се опитват да се противопоставят на масираната и дебело финансово подплатена руска пропаганда със собствени сили, се броят наистина на пръсти. При това и силите им са вече на привършване след дълги години напразно бъхтене.

Но да се върнем във Варшава. Освен добрата новина, че Русия официално бе обявена за агресор и заплаха за свободния свят, което води и до преформулиране на политиката спрямо нея, какво още донесе срещата на върха на НАТО?

Първо – донесе категоричен знак, че, независимо от Брекзит, Великобритания си остава напълно и безпрекословно ангажиран и отговорен член на Алианса. Нещо повече, има индикации, че извън ЕС Лондон ще се опита да стане дори още по-силен фактор за евро-атлантическото единство, отколкото е сега.

Второ, НАТО за пореден път демонстрира единодействие, въпреки пукнатините, които съществуват понякога в единомислието.

Да, отвратително впечатление направи например френският президент Франсоа Оланд, който каза, че „за Париж Русия не е нито противник, нито заплаха”. Чудно ми е как ли щяха да се почувстват предшествениците му, ако Чърчил бе казал същото за Германия на Хитлер. Или ако след ВСВ американци и англичани бързо си бяха вдигнали чукалата от Европа и бяха оставили чичко Сталин да стигне до Париж. Всъщност не ми е чудно – знам, сега Оланд пак щеше да си бъде социалист и пак щеше да говори глупости, само че на руски.

Въпреки това си изявление обаче, Оланд подписа новите решение на пакта, тоест, такива пукнатини винаги може да има в демократична организация като НАТО, но не трябва да им се придава чак толкова голямо значение, както побързаха да направят някои наблюдатели.

И третата добра новина от Варшава е, че скоро драконът ще отвори и второто око, ако Иванушка Глупакът продължава да го дърпа за опашката. Поне нещо подобно звучи в заключителната декларация на Пакта, където се казва, че „няма да правим компромиси с принципите, на които се крепи нашият алианс и сигурността в Европа и Северна Америка“. А също – че докато Русия не направи конструктивна промяна в подхода си, няма връщане към „обичайния бизнес” в отношенията с Москва.

Жена, `айде стига с тия лекарства, сипи и на мен една ракия, че да не изоставаме този  път ние от НАТО.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Наскоро Екопак разходиха няколко блогъра, сред които имах честта да съм и аз, из планините. Но не природните планини, а планините отпадъци от опаковки. И планини стъклени бутилки за рециклиране.

Площадката за сепариране и подготовка на стъклото за рециклиране се намира близо до София и е с голям капацитет, но скоро се предвижда модернизацията й и ще се вдигне още капацитета й.

Това което видяхме – тонове стъкло. Бутилки. Всякакви. Минават по поточна линия. Отделят се стъклата, които са годни за рециклиране от боклуци и други неща, които има покрай тях. Голяма част от процеса по сепарация е ръчен. Хора работят при доста непосилни условия на труд, за да махат боклуците, които ние сме сложили в контейнерите за бутилки. Шумно е, прашно, има опасност от порязване, ако не си обезопасен. Хората работеха съвестно и отмятаха планини бутилки. Буквално.

Поточната линия минава след тази ръчна сепарация през механична и през магнити, които да махнат от крайния продукт металните капачки и други метални елементи от бутилките.

Накрая смес дребни стъкла потегля към заводи за рециклиране и превръщане отново в годни за употреба стъклени опаковки – бутилки и буркани. За жалост дори малко камъче, попаднало случайно, вече е проблем и може да попречи на процеса. Затова и е важно какво и как се изхвърля. Защото дори не малкия път на сепариране понякога пропуска малки камъчета, за беда.

По време на престоя ни на площадката с нас бе Мариян Райков, който се занимава с тази дейност от самото й създаване в България – в Екопак. Вече 11 години развива опит в областта на събирането, предварителната обработка на отпадъци и рециклирането им. Ръководил е и активно е участвал в разработването и внедряването на редица иновативни за страната технологични проекти. Зададох му няколко въпроса:

Как мислите – кое спира хората да събират разделно? Липсата на знания или липсата на желание?

Разделното събиране е въпрос на възпитание и лично разбиране. Нежеланието за поемане на лична отговорност и осъзнаване на последствията от консуматорското ни поведение е най-важното, което пречи на разделното събиране. Липсата на знания е само удобно оправдание. Днес има достатъчно информация и са създадени условия всеки да може да събира разделно, стига да поиска.

Кое е основното, което носи за Вас самия удовлетворение от работата?

Добре свършената работа и резултатите от нея, а именно да събираме все повече отпадъци, които да се използват като суровини за превръщането им в нови продукти.

Кои отпадъци от опаковки е най-ценно да се събират разделно и с най-голяма ефективност в рециклирането?

Всеки отпадък е важно да се събира по правилния начин, всички замърсяват еднакво околната среда. Някои от отпадъците от опаковки се рециклират 100 %, други имат нужда от допълнителни добавки, за да се превърнат отново в продукти за употреба. Например стъклените бутилки могат да се рециклират бекрайно много и всеки път да се произвеждат нови бутилки. Хартията може да се рециклира до 7 пъти след което тя губи своите качества и се разпада. Рециклирането на пластмасите например при съвременните технологии позволява повторната употреба на 70% от теглото им. По- специфично е рициклирането на многопластовите картонени опаковки за течности– кутиите за сок и мляко, и други видове които използваме ежедневно. Техният състав е от картон, пластмаса и /или алуминии, чието технологично разделяне е сложно.

Кои стъкла трябва да се слагат в контейнерите за стъкло и кои са най-лошите неща, които сте намирали в тях?

В контейнерите за стъклени отпадъци трябва да се изхвърлят шишета и буркани. Всички други стъкла са с различен химичен състав от този на опаковъчното стъкло и не бива да се смесват. Замърсителите, които силно влияят на качеството на стъклото са порцелан, кристално стъкло, стъкло от осветителни тела и електрически крушки, термично закалените стъкла и др.

Още по темата: в блога на Екопак, Тонове опаковки за рециклиране

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Районен съд – Пазарджик одобри споразумение за налагане на наказание от 11 месеца лишаване от свобода на нападателя на Митко Йонков от с. Овчеполци

ДО: Г-ЖА НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА
МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА
УЛ. СЪБОРНА №1, СОФИЯ 1000

Относно: Обществено обсъждане на предложение за Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Уважаема госпожо Министър,

Съгласно данни от национално представително проучване на общественото мнение на Галъп Интернешанъл1 88.8 на сто от българските граждани считат, че е задължително да има места за природосъобразен туризъм, в които да не се строи. Министерство на туризма инициира през месец февруари първата стъпка – въвеждането на плажовете за природосъобразен туризъм.
За да бъде изпълнени целите на направените промени в ЗУЧК, а именно запазване на останалите незастроени местности и за да се обособят местности по Черноморието, в които да се развива природосъобразен туризъм, трябва да бъдат предпазени от застрояване зоните зад плажовете за природосъобразен туризъм. Според 85%2 от гражданите е необходимо да се въведат специални мерки, които да гарантират защитата на незастроените местности.
За целта предлагаме в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие да се създаде зона със специфичен режим на териториално устройствена защита зад плажовете за природосъобразен туризъм. Това ще ги предпази от дейности, водещи до трайна намеса в територията, в т.ч. строителство, временни постройки, плътни настилки, огради, бариери или други елементи ограничаващи достъпа до плажа, с изключение на изграждането на техническа, пешеходна и транспортна инфраструктура за обслужване на територията, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната. Местата, обособени за туризъм ще се определят със съгласуване с компетентните органи по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.
Предложението за въвеждане на забрана за строителство на 1 км. зад плажната ивица се подкрепя от 82 на сто от българските граждани, против са 5.3 %3.
Предлагаме в ЗИД на ЗУЧК, предложен за обществено обсъждане да бъдат включени следните допълнения:

Чл. 9 ал. 3 (нова) зона „В“ със специфичен режим на превантивна устройствена защита
…
чл. 12б. (Нов) (1) Зона „В“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 1 км от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм, измерени по хоризонтала .
(2) В зона „В“ се забраняват:
1. дейностите по чл. 10, ал.2
2. всякакви дейности, водещи до трайна намеса в територията, в т.ч. строителство, временни постройки, плътни настилки, огради, бариери или други елементи ограничаващи достъпа до плажа, или фрагментиращи територията, с изключение на изграждането на техническа, пешеходна и транспортна инфраструктура за обслужване на територията, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната.

(3) В зона „В“ се разрешават:
1. разполагане на химически тоалетни, съдове за събиране на отпадъци и информационни елементи, устройване на места за паркиране, на разстояние не по-малко от 100 м от плажната ивица, без полагане на трайна настилка и огради;
2. устройване на места за разполагане на палатки, кемпери и каравани по реда посочен в Закона за туризма и издаваните възоснова на него наредби.

(4) Дейностите по предходната алинея се извършват след съгласуване със съответните компетентни органи по опазването на природни местообитания и местообитания на видове, включени в защитени зони или други подобни режими, съществуващи на територията.

(5) В зона “В” не се прилгат режимите и териториално-устройствените защити предвидени за зони “А” и “Б” по този закон.
….
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1 Действащите устройствени планове се съобразяват с условията на зона “В” в срок от 6 месеца от влизане на закона в сила.

Този текст днес изпращат надявам се хиляди хора към г-жа Министърката.
Моля, копирайте и изпратете и вие днес на: d.petrova@tourism.government.bg

.
МОТИВИ
към Законопроект за допълнение на
Закона за устройство на Черноморското крайбрежие

С промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) от 15.03.2016 г. Народното събрание предприе първи стъпки за запазване на последните незастроени местности по Черноморието. При приемането на промените бе изтъкната нуждата от «опазване на последните няколко незастроени и незасегнати от безконтролна урбанизация плажове по българското Черноморие». Основни цели в мотивите на вносителите бяха съхраняването на останалите няколко «уникални, кътчета природа за идните поколения» и запазването на «биоразнообразието в тези райони, повечето от които попадат в Натура 2000».
С обявяването на плажове за природосъобразен туризъм, обаче бе въведена единствено защита на плажната ивица. Териториите зад трите плажа са съществен елемент от концепцията за природосъобразен туризъм. В този смисъл за тях е необходимо да се предвиди устройствена защита, която да гарантира опазването на природните дадености в непосредствена близост до плажовете. Обратното, както вече сме наблюдавали нееднократно, би довело до масирано урбанизиране и застрояване, на които вече сме свидетели в по-голямата част от Черноморието. Без тази втора стъпка, е налице съществен и обоснован риск териториите да бъдат трайно увредени и съответно плажовете не биха могли да изпълняват функцията им, зададена им от ЗУЧК като природосъобразни.
Приемането на предлагания нов член в ЗУЧК цели именно да предпази териториите зад плажовете за природосъобразен туризъм от застрояване, което би довело и до тяхното фактическо унищожаване. Презастрояването на Черноморското ни крайбрежие е едно от негативните обществени явления, с които обществото ни се сблъсква през последните години и срещу което още не успява да намери ефективно противодействие. На практика презастрояването по крайбрежието ни се е превърнало в един от основните проблеми и извор на социално напрежение в българското общество.
Това мнение се споделя от по-голямата част от българското общество. Национално- представително проучване на агенция „Алфа рисърч“ от 28.03.2016 г. сочи, че 76% от българите определят като най-сериозен проблем пред българската природа изсичането и унищожаването на горите, 65% от отговорилите се обявяват срещу застрояването на защитени територии и отново 65% биха подкрепили забрана за ново строителство там. Както посочват и самите социолози, „изсичането на гората и строителството в защитени територии са устойчиво сериозен и ключов проблем за гражданите през годините от 2009 г. насам“.
Сходно е мнението и на повечето държавни институции имащи отношение към проблема. В своето становище до Конституционния съд (по повод наложените глоби за къмпингуване), Президентът на Република България, г-н Росен Плевнелиев, приветства “тази част от промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с които законодателната власт показа, че осъзнава необходимостта да се съхранят малкото останали в България плажове с естествени природни дадености. Няма как да не бъде подкрепена направената първа стъпка в тази посока с обвяването на плажовете Иракли, Бяла-Карадере и Корал за морски плажове за природосъобразен туризъм”. Същевременно Държавният глава отбелязва, че “очаква от институциите, отговорни за осъществяване на държавната политика в областта на туризма и за опазване на Черноморското крайбрежие, да предприемат последващи действия, които да гарантират в максимална степен запазването на цялостния облик на тези плажове.
Сходно становище изразява и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в лицето на министър Л. Павлова, което приветства идеята плажовете „Корал“, „Иракли“, „Карадере“ да бъдат свободни, естествени и до тях да има всеки достъп, а не затрупани от заведения и цялата инфраструктура, която се гради. Подобно мнение изрази и Министерство на туризма (МТ), в лицето на министър Н. Ангелкова, което определи като „стратегическа цел утвърждаването на България като водеща целогодишна дестинация чрез промотиране на уникалната природа на страната и екологическите й ресурси… Тези фактори обуславят възможности за диверсификация на туристическия продукт чрез предлагане на разнообразни туристически услуги с екологична насоченост“. Според министерството „опазването на околната среда (по Черноморието)… ще защити интересите на местното население, ангажирано в туристическия отрасъл и ще обезпечи развитието му като основен поминък в общината“.
За промени в устройствените закони с цел преустановяване на урбанизацията на туристически ресурс по Черноморието, като плажовете, защитените територии се обявиха и туристическите браншови организации в страната, в подписания от тях Меморандум за устойчиво развитие на туризма от 17.07.2014 г. Според браншовите организации „стихийното и непланомерно застрояване на Черноморието…, включително застрояване в границите на територии със статут на защита“ са „трайно
засилващи се негативни тенденции в развитието на туризма и политиките, касаещи природното и културно наследство“. Настоящото предложение за изменение и допълнение на ЗУЧК е подкрепено с позиция на Българската туристическа камара от 30.03.2016 г.
Не на последно място, сходни на горепосочените становища изразяват и мнозина народни представители от всички парламентарни групи, както става видно от стенограмите по приемане на предишните предложени промени и в публични изяви.
Всичко споменато до тук сочи, че има институционален и широк обществен консенсус за запазване на тези последни останали незастроени местности. Това не би се осъществило, ако единствено плажната ивица има защитен статут, без да се предпазят от застрояване териториите зад нея. Именно това налага създаването на специален ограничителен статут за териториите зад природосъобразните плажове – своеобразен буфер, който да гарантира реалното им запазване и да позволи те да съхранят природните си дадености, т.е. да изпълнят предвиденото им по закон предназначение. Очевидно, че ако на няколко десетки метра от тях има постройки, те ще останат единствено плажове без чадъри, но не и зони за природосъобразен туризъм. Забраната за осъществяването на каквато и да е стопанска дейност на плажовете Иракли, Карадере и Корал е мярка за опазването им, но само тя не е достатъчна, доколкото всяко едно застрояване в буферната зона зад тях ще увреди и биологичното разнообразие на екосистемите на тези плажове.
Следва да се вземе под внимание и факта, че част от българските граждани имат потребност не в хотели и комплекси, а максимално близо до природата. Отговорност и роля на е държавата да създаде правила, с които да гарантира правото на всеки български гражданин да ползва природните богатства и ресурсите на страната и да намери баланса между различните потребности. Именно такъв призив отправиха както Президентът, така и Министър- председателят неотдавна.
Поставянето на определени територии, включително и такива под частна собственост, под особен статут не представлява прецедент в нашето законодателство. Такива са имотите попадащи в обсега на Закона за защитените територии – национални паркове, резервати и други; имотите попадащи в градски паркове и градини; имоти със специален режим във вододайни зони и други. Имайки в предвид относително малкия брой собственици, които предлаганите промени засягат и големия обществен интерес, който посочихме по-горе, считаме че така предлаганите промени са съобразени и ще имат минимален ефект върху частни имоти.
Следва да се отбележи, че са налице програми и грантови схеми, включително и с финансиране по Европейски програми, които биха позволили постепенното изкупуване на подобни терени от собствениците им. Тези финансови инструменти са насочени именно към запазване на биоразнообразието в европейските страни и запазване на територии с подобни характеристики.
Предлаганите промени няма да отговорят на всички очаквания в обществото за бързи и решителни мерки по справяне на проблема с презастрояването, безконтролната урбанизация и разрушаването на природни дадености по Черноморието ни. Те обаче са една първа стъпка, която да покаже, че народните представители имат политическата воля да се справят с ‘устойчиво сериозни и ключови проблеми’ за българското общество, като този.