De Profundis: ИМА ЛИ РУСКА НИШКА В ТУРСКИЯ ПРЕВРАТ

07/19/16 11:20
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: ИМА ЛИ РУСКА НИШКА В ТУРСКИЯ ПРЕВРАТ

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/78083-de-profundis-ima-li-ruska-nishka-v-turskiya-prevrat.html

Както се казва – тези дни светът е олим…..пардон, още не е олимпиада.

Освен може би в Русия, за която целият останал свят разбра що за фалшиви игри, напомпани с дрога, са ни /си/ спретнали батюшките в Сочи през 2014. Под крилото на вездесъщите си специални служби, така организирано и яко са се друсали руските спортисти заради величието на путинова Русия, че тази дрога им държи влага досега, а ще им подмокря задниците и в бъдеще.

Но не – тези дни светът все пак е преврат!

Някои казват, че превратът в Турция е истински, други твърдят, че е бутафорен. Трудно ми е да преценя, пък и на кого ли му пука точно за моето мнение по въпроса.

Добре, де, щом бившият виден разузнавач, а сега висш социалист, о.з. генерал Бригадир Аспарухов може да се плюнчи публично по темата, значи и аз мога. Още повече, ще обърна внимание само на една нишка в цялата работа, по която се трупат факти, но за която няма да чуете въпросният Бригадир дори да гъкне. А няма да гъкнат и останалите бригадирчета, активно ангажирани тези дни с напоителни коментари по темата, предимно за заблуда на обществото.

Още в първите часове, след като се разбра, че превратът върви към неуспех, кметът на Анкара Мелих Гьокчек съобщи, че „в опита за държавен преврат в Турция е участвал един от хората, свалили руския Су-24. Той е участник в организацията на живеещия в изгнание ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен”. Според турски медии, цитирани от Faktor. bg, Гьокчек освен това „обвини организацията на ислямския проповедник в опит да влоши отношенията на страната с Русия, както и в желанието Турция да бъде изолирана в международната политика”.

В случая ме изненада не само бързината и горещият момент, насред който се пръкна това съобщение – тъй като въпросът дали някой си от сегашните превратаджии е съпричастен към свалянето на руския самолет преди 8 месеца, сам по себе си изглежда страничен и несъществен за развитието на текущия все още преврат.

Изненада ме обаче и пъргавият начин, по който с това изявление официалните турски власти правят кълбо назад и се отмятат от своята отговорност за свалянето на СУ-24. Доскоро те твърдяха, че „стрелбата е одобрена от най-високо място” и че, което си е абсолютно правилно – руснаците си го изпросиха с поредно нагло нарушаване на суверенното турско /и натовско/ въздушно пространство. Сега изведнъж – вижте, не сме ние, някой си превратаджия ни е подвел, един вид, той още тогава е знаел какво прави, в какъв капан ни вкарва….. и прочие, и прочие.

В общия кюп обаче дори това можеше да мине просто като лек страничен ефект от ниската топка, която превратаджиите вдигнаха на Ердоган. Обаче не. Два дни по-късно, както съобщава Франс прес, „по подозрение за участие в преврата са арестувани и двамата турски пилоти, участвали в операцията за сваляне на руския самолет СУ-24 през ноември”.

`Айде сега познайте от три пъти дали подозренията ще се окажат верни или ще излезе, че пилотите са невинни за участие в преврата.

Тази настоятелност на всяка цена да се ловят и наказват замесени в историята със СУ-24 хора, ми прилича не на друго, а на твърде отривист рапорт от страна на Турция, даден пред Путин – рапорт, явно обещан наскоро, при голямото сдобряване, последвало унизителното извинение на Ердоган пред руския император.

Можем само да гадаем дали и доколко Русия е била предварително информирана за тревожните последни събития в Турция, на фона на, общо взето, отново изненаданият Запад.

Можем дори да гадаем дали и доколко руски „съветници” имат пръст в цялата работа, като се има предвид общият план на преврата, който напомня не предишните успешни военни акции в самата Турция, колкото схемата на пуча срещу Горбачов отпреди 25 години в Русия. С тази разлика, че тогава стана гаф – на пътя на триумфалното завръщане на Горби като победител на превратаджиите се оказа Елцин. Сега обаче планът се реализира успешно и Ердоган се върна наистина триумфално от почивка, с хубав тен и развързани ръце…..

Последвалите веднага нападките срещу САЩ и вероятното влошаване на отношенията на Анкара с Вашингтон се лепнаха като гербова марка сред ефектите от този преврат. Това също изглеждат като част от цената, която Турция в момента плаща на Русия за споменатото сдобряване с нея. Да се предизвикат дрязги и проблеми в юго-източния фланг на НАТО – това си е ефект-мечта, дошъл като по поръчка за руснаците.

Някои се чудят защо дори кюрдските партии, които иначе воюват повече или по-малко открито срещу Ердоган, сега го подкрепиха срещу превратаджиите.

Ами сетете се. Просто се върнете назад в историята на темата и сами прецените дали кюрдската съпротива е инфилтрирана с агенти на Москва или не, дали кюрдските операции се засилват винаги, щом Русия има интерес от това и утихват в периодите, изгодни за Кремъл.

Разбира се, каквито и примирия да има, никога не се стига до истински мир, за да могат кюрдите в Турция винаги да бъдат задействани и използвани отново…..

В това отношение е достатъчно да проследите дори само развитията от последните месеци и ще видите, че кюрдската съпротива рязко ескалира именно след свалянето на руския самолет през ноември. Сега, с новата приятелска прегръдка между Анкара и Москва, поне аз очаквам проблемите в анадолските градове чувствително да намалеят. За ужас на някои, ще го кажа – очаквам дори да намалеят като брой ужасяващите ислямистки атаки, които напоследък, за съжаление, се превърнаха в кървава емблема на Турция. Но това намаление няма да е ефект от повишените мерки за сигурност, а от готовността да се поклониш на когото трябва.

В този смисъл би трябвало някои наблюдатели да си зададат въпроса и да проследят нишката на отговора – извинението на Ердоган към Русия не беше ли всъщност с цел той да си купи поне относителен мир отвън, за да може да се справи с проблемите си вътре. И ако се окаже така, съответните хора да се върнат още веднъж към темата на какво са способни руснаците в името на имперските си цели, а не, щом се споменат руските интереси, всеки път да махват с ръка и да викат – ама стига с тая теория на руската конспирация, де.

Е, натъпкаха ли руснаците собствените си спортисти с дрога, без да им пука за тяхното здраве и живот? Натъпкаха ги. Конспиративно ли стана това, с участието на стотици хора, при това – пряко засегнати? Конспиративно стана. Гъкна ли някой от тях през тези две години, ръководен от морал или нещо друго? Не гъкна.

Момчета, на сегашните кремълски вождове, начело с Путин, не им пука за абсолютно нищо друго, освен за техния личен и групов интерес, в действията си по преследването му, те са безогледни – именно затова в отношенията с тях не може да се предвиди всичко. Но работещата идея е да мислим върху най-лошия сценарий, който ние самите можем да си представим, за да не се окажем неприятно изненадани поне от най-добрия, който те ще ни поднесат.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com