Българският дупинг скандал

07/19/16 07:46
(http://ivo.bg/)

Българският дупинг скандал

http://ru.espreso.tv/article/2016/07/18/neft_y_mocha_dva_glavnykh_soyuznyka_rossyy

Когато предложих съветският паметник на окупацията в София да се нарича Монумент на Окупационната Червена Армия МОЧА не очаквах, че тази игра думи, макар и правдива по съдържание, ще получи доста широко разпространие и мнозина ще започнат да използват точно това съкращение – за краткост и яснота относно лъжата за освобождението чрез окупация на България.

Заглавие в руски сайт неволно, но символично усилва ефекта. Няма как да избегна превода на руската дума “моча”- така е написано в ориганала:

“Нефть и моча – два главных союзника России”

Казано направо, двата съюзника на Русия са нефтът и пикнята. Нефтът е основата на икономикта, а останалото е пикня.

А МОЧА е главната светиня на руския постколониализъм в България, охранявана от шпицкоманди и държавата срещу желанието на българите този съветски тотем да бъде преместен в музея на т.н. социалистическо изкуство.
Поводът за извода на автора на горната публикация е огромният международен скандал с доказаното държавно участие на най-високо равнище в Русия в организирането на мащабни фалшификации на пробите на руските спортисти на олимпиадата в Сочи през 2014 г. – връх на пропагандната фукня на Путин. Отпадането на Русия от предстоящата олипиада в Рио става все по-вероятно. В Москва, хванати по бели гащи, се готвят да развеят бялото знаме – вече разглеждат възможността руски спортисти да участват в състезанията под знамето на Международния олимпийски комитет.
Авторът на публикцията явно прави паралел с едно изказване на руския император Александър III, когото наричам българофоб заради заплахите му срещу България с война и окупция, включително чрез подстрекаване на Турция да си върне Източна Румелия като наказние за непокорството на бългрите , дръзнали да извършат своето Съединение в нарушение на Берлинския конгрес и на волята на Русия. За нея малка, разделена и подчинена на руските интереси държава на българите ( каквато Русия изобщо не предвижда да създава , но тя се “пръква” въпреки нейната волята на империята да създаде руски православен анклав край Проливите) е била приоритет в балканската й политика.

Изпадайки в международна изолация в края на 19-ти век, досущ като Путин днес ( заради агресията му срещу Украйна, която Москва желае да разделя и дестаблизира за целите на руския контрол) , Алексанъдър III двусмислено възкликнал: “Русия има само двама съюзника- флота и армията”. Звучи едновременно като гордост от побойническите дадености на страната, чието мнимо величие се гради на страха на по-малките държви от нея, но и като признание за това, че никой не иска да си дружи с такъв побойник.

Би трябвало в днешна европейска България да се говори, пише и преподава фактът, че цяла Европа е застанала на страната на заплашената от Александър III съединена България в момент, когато той заповядва военен демарш на своя Черноморски флот срещу нея. Не на шега е заплашвал България с окупация, подготовката за което в Русия е била демонстративно видима, а в България – направо кървава чрез русофилските бунтове, подстрекавани от империята.

В целия континент, включително в държави със славянско население, избухват масови демонстрации в подкрепа на българите срещу руската заплаха. Европейската реакция, заедно с катгоричната позиция на Англия, докарала до бяс руския император. Александър заплашл дори да прати войски в Индия, за да накаже Лондон (!). Но пред единната европеска защита на България бил принуден със скърцане на зъби да бие отбой. Това спасява младата българска държава от съдбата на Финландия и Полша ( или Украйна в наши дни), станали жертва на руската агресивност пради нещастието да бъдат съседи на империята ( каквито българите на Балканите никога не сме били по суша-това също се “забравя” от онези, които тръбят за нашата “вековна близост” с Русия).

Иначе казано, докато руската империя е била горда да има само двама верни съюзника – флота и армията, то България е имала за съюзник цяла Европа и това се е оказало решаващо за предотвратяване на руското иго половин век, преди то да се осъществи като съветско. Което не пречи днес управляващата в Блгария партия да се кичи с европейско название, но да се мазни на империята, независимо от факта, че тя разполага в Черно море ракетни системи , способни да поразят половината българска територия. И то в момент, когато “силният човек” на България Борисов слабоумно мърмори за някакво демилитаризиране на Черно море, сякаш не е Русия тази, която ескалира трупането на оръжия в региона.

Това е истински дупинг скандал, съотворен от върховния жрец на Гражданите за европейско развитие на България.

Във възторга си от такъв господар, като Александър III, днешните руски шовинисти повтарят и актуализират неговото възклицание. Сред тях е вицепремиерът Рогозин, който обявява нефта и газа за двамата верни съюзника на страната: “Раньше говорил государь-император, что у России два союзника – “армия и флот, а сейчас у России другие два союзника – нефть и газ”.
Именно това иронизира авторът на горната публикация, осъвременявайки “мъдростта” на прозрението, според което по-скоро днес на Русия са й останали верни само нефтът и пикнята.