Минала е едва седмица от края на Европейското, а футболната абстиненция става нетърпима. Обратно към клубните турнири с малко кликбейт. Класацията е стопроцентово субективна и за подреждането съм еднолично отговорен аз, но има няколко железни правила - става дума за устойчиви екип, използвани от клуба през годините, а не за конкретен дизайн през определен сезон; пристрастията ми нямат никакво значение - има и по-симпатични ми отбори, и такива, които недолюбвам; и най-важното - критериите са поравно естетика, историческа адекватност и значимост, оригиналност.

10. Хамбургер Шпортферайн

Тоталната доминация на Байерн и "симпатичният втори" Борусия Дортмунд изместват исторически грандове като Хамбургер, Борусия Мьонхенгладбах и Вердер от светлината на прожекторите в Германия (освен късните мачове в петък, когато ритат някои лишени от европейски футбол отбори). Това може да е справедливо, но и някак жалко. С комбинацията от бяло и червено, която всъщност изобщо не е толкова разпространена, ханзеатите са може би единственият клуб в света, чийто прякор идва от цвета на гащетата - die Rothosen. По-изчистените екипи от миналото са и по-елегантни, доукрасяването на фланелките с елементи в синьо и черно от емблемата (култова сама по себе си, обръщал съм й внимание вече) в последно време ги прави прекалено шумни.

9. Пумас УНАМ

Обикновено не очакваш от комбинацията от тъмно синьо и златисто и принципа make the logo bigger да доведе до нещо красиво, но хей, изненада, когато имаш такава луда емблема, всичко е възможно. Пумите са представителен отбор на Националния автономен университет на Мексико и домакинстват на стадиона в кампуса. За пръв път гигантската глава на пума е поставена върху фланелките в края на 70-те, когато за клуба ритат легендите Уго Санчес и Леандро Куеляр, а треньор е Бора Милутинович, като в последните години се превръща в основен мотив от цялостния дизайн на екипите.

8. Олимпик Марсилия

Ще кажеш - какво пък толкова, бели екипи ли не сме виждали, с какво е по-специален тоя - и, разбира се, няма да си прав. Бялото, номинално символизиращо чистотата на олимпийските принципи на Пиер дьо Кубертен (погазени брутално от Бернар Тапи стотина години след основаването на клуба), е допълнено с небесно синьо от герба на Марсилия. Двете, в точно този баланс, идеално кореспондират на идеята за града - средиземноморски и обгърнат от светлина, но и контрастират на шумната му, мултинационална същина. А и Стад Велодром никога не би могъл да изглежда толкова впечатляващо, залят в различни цветове. Любопитна техническа подробност - до 80-те години синьото е една идея по-тъмно, но е променено, уж заради прищявка на Адидас - ами, чудно се е получило.

7. Дженоа

Поставянето на синьо и червено едно до друго създава неприятен визуален ефект на кървене между двата цвята (както впрочем и при зелено и червено, но за това повече - след малко), което е една от причините Барселона да не се появи в тази класация. Хубавото е, че има и изключения - със своите вертикално разполовени фланелки в дълбоко червено и мрачно синьо и Дженоа, и Каляри, и Болоня изглеждат страхотно. Генуезците обаче не само са първите, които обличат такива екипи през 1901 г., но и първият италиански клуб изобщо, основан през 1893 г.

6. Санкт Паули

Ето че имаме втори клуб от Хамбург в десетката. Е, Санкт Паули е всичко, но не и обикновен футболен клуб - с левичарска публика, презираща расизма и хомофобията, социално ангажирана с различни дейности в квартала, иначе не от най-елитните в Хамбург, и неразривно свързан с пънк музиката. Санкт Паули е необикновен и с избора на цветове - кафявото меко казано изобщо не е сред най-популярните в световния футбол, а и предпочитанието към по-малки и независими производители на екипировка през последните години е причина за доста разнообразни и нерядко куриозни дизайни (двата горе са сред по-консервативните). Причината уви е прозаична - кафявото трико се оказало най-достъпно и евтино по времето, когато Паули е основан (много от старите клубове по света са носили бяло по същата причина).

5. Арсенал

Фланелките с ръкави в различен цвят са особено характерни за Англия, най-вече комбинацията от винено червено и небесно синьо, използвана първо от Астън Вила. Когато обаче през 1933 г. мениджърът Хърбърт Чапман измисля червените фланелки с бели ръкави на Арсенал (вероятно вдъхновен от приятеля си карикатурист Том Уебстър), той създава истински шедьовър, придаващ на артилеристите вид на средновековни рицари. Щях да кажа и "уникален", но колумбийският Индепендиенте Санта Фе, португалският Брага и холандският АЗ Алкмаар могат да се похвалят с идентичен вид.

4. Сампдория

Генуа става вторият град с два представителя в класацията и първият с наистина уникален дизайн. Обединението на Андреа Дория и Сампиердаренезе от 1946 г. създава клуб с непроизносимо име и неразличима емблема. Изненадващо сините фланелки на Андреа Дория, ашладисани с червеното и бялото на Сампиердаренезе (окей, признавам, това е още по-непроизносимо) се получават доста по-стилни. Е, понякога разполагането на спонсора може да е проблем, но при толкова красота няма да му намираме ма'ана.

3. Аякс

Славата на амстердамския футболен клуб отдавна надминава тази на древногръцкия герой, на когото е кръстен, но, подобно на други тук, дизайнът на екипите му е плод на случайност. В началото на века Аякс играе с фланелки на червенo-бяло райе и черни гащета. Когато обаче през 1911 г. амстердамци се класират за пръв път в Първа дивизия, заварват там Спарта Ротердам, които имат абсолютно същите екипи. При отсъствието на резервни екипи в онези времена, новаците са принудени да си изберат различен дизайн - така се раждат култовите бели фланелки с червена вертикална ивица, носени от Йохан Кройф, Рууд Крол, Марко ван Бастен, Франк Рийкард, Сьорен Лерби, Денис Бергкамп и Златан Ибрахимович. През 70-те години пък френският дизайнер Даниел Ештер, който се изживява като президент на Пари Сен Жермен, открадва идеята, добавя синичко и създава екипите на парижани.

2. Флуминензе

Напрежението се покачва, но не като на финала на Еврото, ами наистина. Противно на представата, която може да имаш, повечето бразилски клубове имат порядъчно скучни екипи, като преобладават бялото, черното и червеното. Флуминензе пък исторически са клуба на бялата аристокрация в Рио и едва ли обичайните заподозрени за най-щура екипировка. Червените и зелени райета, разделени с бял пинстрайп, бели гащета и чорапи заменят сиво-белите екипи (сериозно) през 1905 г. Моделът е изискващ и трудно би могъл да се репликира успешно с други цветове - на Гремио им се е получило със светло синьо, черно и бяло, но именно трикольорът на кариоките заема второто място тук.

1. Ривър Плейт

Когато стане дума за Буенос Айрес, обикновено се разказва за Бока Хуниорс, но, честно казано, хайпът покрай историята с шведското знаме е силно преувеличен. Истинският шампион тук може да е само Ривър Плейт. Истинската красота е в детайла и баланса - червена диагонална лента върху бялата фланелка и черни гащета са напълно достатъчни. Мога да напиша много за Ривър Плейт, които са най-титулуваният клуб в класацията (че и напълно заслужено я оглавяват), но ще оставя на тази красота да говори за величието им. Машини! Впрочем и тук произходът на дизайна остава забулен в мистерия - според една от версиите лентата е прикачена на шега към бяла риза от един от играчите, според друга е препратка към кръста на Свети Георги, символ на Генуа, откъдето са много от първите членове на клуба (и може да бъде видян върху фланелките на Сампдория и емблемата на Дженоа по-горе).