От 29 юли „Алея на книгата“ във Варна отново ще бъде за седми пореден път летен дом за книгите на над 50 от водещите български издателства и книготърговци. Началото на най-голямото пътуващо книжно изложение у нас бе положено именно в морската столица през 2010 г. До 7 август пространството от хотел „Черно море“ до Фестивалния и конгресен...

Автори в пет категории ще се борят за вторите литературни награди „Перото”, които ще бъдат връчени на 16 септември. Номинациите са определени от Експертния съвет към Националния център за книгата към НДК*, като към категориите „Проза“, „Поезия“, „Превод от български език“ и „Детска литература“ е добавена и още една – „Литературен дебют“. Ще бъде връчена и награда за цялостен принос.  Номинираните...

Тази основополагаща аксиома, със силата на неписан закон, в многохилядните световни икономически и търговски отношения снощи беше отречена и зачертана от (из)родната министър енерГЕПИка, при поредната и гавра с робите населяващи територи...

Книгата „Волният народец“ от „Света на диска“ на Тери Пратчет ще бъда адапатирана в пълнометражен филм от Jim Henson Company и Narrativia Limited, съобщава Entertainment Weekly. За адаптацията на сценария се грижи дъщерята на автора Риана Пратчет, която има опит като сценарист на видео игри. Допълнителна информация за продукцията не е известна, но се очаква съвсем...

​„Левада-център“: С какво се гордеят руснаците ?
Пропагандата на Путин убеди народа, че няма смисъл да създават настояще и бъдеще, след като имат славно минало

Александър Плющев, Дойче веле

За това свидетелстват резултатите от проучването на „Левада-център“. Според тях, през последните години „гордеещите се, че живеят в Русия“ са нарастнали от 70% до 82%.

В тази гордост, сама по себе си, няма нищо лошо. Но, дяволът, както обикновено, се крие в детайлите.

Какво, всъщност, формира националната гордост на руснаците?
Най-много (44%) руснаците се гордеят със своята история, в която попадат и

„революционните традиции“

Вярно, в момента не е много ясно дали революцията със стогодишна давност е нещо добро или лошо? Защото пък, на всяка крачка се казва, че революциите, особено „цветните“ са нещо лошо. Но в същото време никой не осъжда болшевиките, нито съветската власт, установена с Октомврийската революция, се смята за престъпна, а, напротив-народна.

На второ място (38%) сред поводите за гордост са природните богатства на Русия. Тоест, хората на практика се гордеят: „Щом Бог ни е дал такива богатства именно на нас, явно не е случайно. Има нещо в нас, руснаците, което го е подтигкнало да бде щедър“.

Въоръжените сили са на трето място сред главните причини за гордост (36%) явно заради анексирането на Крим.

Но и тук раздвоеността на руснаците се проявява с пълна сила: гордеем се с въоръжените сили, но не сме престанали да се боим от тях. Всеки четвъртък признава, че е готов да намери начини, за да „отърве“ казармата – лично той или за детето си.

Руската култура,

с която се гордеят 34%, на пръв поглед изглежда най-безспорна. Впрочем, съвременното състояние на руската култура не създава особени поводи за гордост, така че явно пак става дума за миналото – от художника Серов до балета.

На пето място (31%) е доста абсурдният факт-руснаците се гордеят с големината на страната си. В XXI век размерите на една държава не означава нищо повече от територия. Трябва ли да се гордеем с милиони квадратни километри, на които не живее никой и, които не дават нищо на икономиката на страната?

Според данните от същото изследване едва малка част сочат, че се гордеят с образованието, здравеопазването, икономическите успехи, със съгражданите си (с други думи – със самите себе си) и с постиженията на руската наука: тоест, всичко, за което са необходими усилия, сериозни усилия и усъвършенстване.

Изводът, който може да се направи от това изследване е един – руската пропаганда напълно отработва държавното финансиране, което получава. Тя успя да внуши на руснаците, че може и да не се напъват да създават настояще и бъдеще, след като има с какво „да се гордеят“ в миналото. Да не говорим за богатите природни ресурси и обширната територия, които са винаги с нас.

Share on Facebook

Премиерът Борисов огря днес, броени дни след обстойното си говорене пред БТВ, и от екрана на конкурентната й Нова телевизия.

Отказвам да го коментирам обстойно отново. Не желая да влизам в схемата на резоньорството, която той налага. Защото съвсем неотдавна беше и в удобната изповедалня на БНТ “Панорама”. Сумарно това означава, че облъчва рекордна зрителска аудитория в поверената му България чрез един ударен пропаганден маратон.

Че как няма да “уважи” и БНТ! Там забраняват коментатори, които го критикуват ( което знам от собствен опит на базата на сравнението с частните телевизии, където все пак се мъчт да демонстрират плурализъм и критичност към властта Му).
За благодарност шефовете на държавнта телевизия днес бяха оставени с поправка в закона(!) да управляват и след края на мандата на сегашното ръководство, изтичащ по закон на 9 август. Смениха закона, за да не сменят началството- това наистина е безпрецедентен стадий на демонстрирания приоритет на властта у нас във връзка с контрола й върху медиите.
Всички отзиви, поне от видяното в интеренет, побързаха да обявят, че днес началството на БНТ било бетонирано. Нищо подобно: бетонира се Борисов чрез този ход, държейки на къса каишка зависимите от неговата воля шефове на БНТ. Ако и когато реши, ще нареди да се отприщи процедура по избора на ново ръковоство- в случай, че помилваното старо прояви непослушание. Такъв е смисълът на поправката в закона, гласувна днес, според която шефове остават на постовете си до “стартиране на процедура” по избора на нови.
По-нахално заявяване на държавния контрол върху най-важната за “простолюдието” медия не се беше случвало през целия преход към упадъчния стадий на днешната демокрация, в който катастрофалният срив на медийната свобода е основно мерило за това какво се мъти в демократуните на гласуващите за запазване на удобното за тях медийно статукво в държавата. Сделката при това е очевидно сключена между видимо управящи и невидимо подкрепящата ги опозиция.
Прилича ли ви това на предизборна кампания на един кандидат за президент или да?
Казано на английско – български език Борисов е kandidдат, нещо като Candid Microphone , което у нас се превежда като “скрита камера”, макар в оригнал да означава “скрит микрофон” ( когато става дума за политик, по – важно е да чуваме откровенията му пред таен микрофон, отколкото да му гледаме омръзналата физиономия, но у нас политиците не попадат в този медиен капан, запазен за дребни гризачи, с чийто безобразийца бива захранвана масовата публика).
Ето защо той вече открито ни подготвя да ни “изненада” със себе си в ролята на Цар Обединител. Даде заявка днес, че обмисля промяна в мнението си за кандидата на своята машина за избори – президентът трябвало да бъде обединител, хвърли той задочен камък в градината на Плевнелиев, срещу когото Петата колона вие на умряло именно с твърдението, че разединявал българите, заемайки проатлантическа позиция. Съответно Борисов не отрече този път вероятността това да се “окаже” лично той въпросният обединител.
Другото му послание от днес също заслужава кратка реплика: да сме внимавали с изказа за Турция защото можела да ни залее с бежанци. Едно към едно това е подходът му и към Русия. Докато Турция можела да ни залее ( с бежанци), то Русия пък можела да ни остави на сухо като ни спре газа ( както ми заяви лично в отговор на мой въпрос защо охранява такава предано Монумента на окупационната червена армия МОЧА).
Както се вижда, Борисов води политика на невъздържано бръщолевене пред българската публика и на максимална сдържаност пред “големите”, като Путин и Ердоган, спрямо които се самоопределя за “малък” ( макар да е всъщност жалък).
Нито Русия ни спира кранчето ( с такъв послушен Борисов няма и защо да ни отчуждава с наказания- час по час премиерът ни се кълне във вредата от санкциите срещу Русия и в миролюбивите си намерения спрямо нея, сякаш може да бъде иначе и България “отново” , според него, да обяви война на СССР, т.е. Русия ), нито Турция може да пусне онези милиони бежанци да ни прегазят – по простата причина, че от многобройната маса мигранти само няколкостотин хиляди се намират в бежански лагери, чиито шлюзове предполагаемо ( според Борисов) могат да бъдат отворени, за да ни “залеят”. Премиеърт обаче ги “пуска” , докато Турция реално ги спира- той ги пуска, тя ги спира…
Плаши ни с най-лоши поличби, за да изглежда като наш спасител от собствените си внушения. Студената война днес му се струвала по-лоша от предишната. Че как иначе ще изглежда като победоносен пожарникар, който гаси с маркуча на разпалваните от него страхове ледените талази на студения огън, за който той вини безадресно и двете страни, заставайки в желаната от Кремъл разкрачена между Русия и Запада поза на “неутрален атлантик”?
Факт е обаче, че критиките срещу Борисов се натъкват на изкуствения медиен заслон, но не и на масово народно недоволство. Защото има късмета да управлява с парите на европейците. Иначе в корумпираната ни държава той щеше да бъде отдавна Цар Обед(и)нител. И понеже на власт го крепи “междунарното положение”, все повече се изявява като международен коментатор, връщайки се към зората на своите публични изяви, когато заяви ( пред пишещия тези редове в качеството му на водещ на предаването “В десетката” по БТВ) като главен секретар на МВР, че вътрешната политика за него е “лайно в целофан”.

Share on Facebook

Турският писател, журналист и активист за човешки права и свобода на словото Бурхан Сьонмез e подложен на серия репресии от властите в страната си, но въпреки това остава силно ангажиран в отстояването на демократичните ценности. В интервю за dw.com пред Елизабет Грениер той говори за опита за военен преврат в Турция, за последвалите го събития и...

“Във времена на повсеместна измама да говориш истината е революционен акт.” Джордж Оруел “Илумине: Досието Illuminae_01″ (изд. „Егмонт България“) на Ейми Кауфман и Джей Кристоф е първата част от уникална трилогия, която от известно време няма как да не сте забелязали в книжарниците. Корицата й е прекрасна, оформлението й е интересно  и различно – истински шедьовър. Не съм виждала друг...