“Гънка във времето” на американската писателка Маделин Лeнгъл е сред най-обичаните от поколения деца истории. Още с появата си през 1962 г. книгата разбива редица табута и предизвиква небивал интерес у малки и големи. Най-накрая, след дълго чакане, тя се появява на български език в превод на Катя Перчинкова и с помощта на издателство “Intense”, давайки...

Йосип Новакович е роден през 1956 г. в Дарувар, бивша Югославия, днешна Хърватия. Когато е на двайсет, Новакович емигрира в САЩ, за да избегне военна служба. В Америка продължава образованието си, занимава се с психология и теология, а след това и с творческо писане в Йейл. От 2009 г. живее в Монреал и има канадско гражданство. ...

Полемиката около средствата за закупуване на нови книги в библиотеките продължава след като Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) публикува на своя сайт отворено писмо до Министерството на културата, където се търсят разяснения относно действията на управляващите по казуса. В публикувания текст библиотечните специалисти се обръщат към министерството с няколко въпроса във връзка със съобщение на сайта...

Автор на текста е Михаила Йорданова и е публикуван първоначално в блога на Форум за арабска култура. Михаила Йорданова е завършила Арабски и Близкоизточни изследвания в университета в Екзитър, Великобритания и в момента кара магистратура по същата специалност в университета в Осло, Норвегия, където и работи като научен изследовател. През последните няколко години станахме свидетели на един интересен политически феномен, а именно Повече [...]

6 200 престъпления от омраза във Великобритания месец след Брекзит

Позиция на Български хелзинкски комитет във връзка с прекратяване на досъдебното производство за разследване на смъртта на афганистанския гражданин Зияуллах Вафа

Кандидатът на републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп, който от вчера вече пледира САЩ да напуснат и Световната банка, колкото и да е условно сравнението и несъпоставим мащабът, прилича по едно нещо на нашичкия Бойко Борисов: успя да си присвои ( и опозори, според мен) десния вот въпреки съпротивата на “старата десница”.

Нищо друго да не беше сторил, подмазването му на Путин е напълно достатъчно, за да употребя думата “позор”.

Ако иронизирам леко Бойко Борисов- и аз съм прекалено малък, за да придирям на американците кого да си номинират и избират за президент. Обаче номинирането на Доналд Тръмп за кандидат на републиканците за президент ме мотивира да забравя за момент, колко сме малки и незабелижими тук в държавата, в която нашият премиер обяснява, че не може да иска среща с президента Путин, защото бил малък ( по ранг) спрямо него.
В смисъл- “ние” гласуваме за малкия и незабележим Борисов, който, подобно на Доналд Тръмп първо обра протестния десен вот, а после превърна в забележително повторение и потретване гласуването на малките и незабележителни свои подобия за себе си в забележител успех на посредтвеността до степен, че тя беше международно легитимирана. Приеха го десните в Европа за свой така, както републиканците бяха принудени да преглъгнат номинацията на Тръмп.
Пояснявам отново мисълта си : явлението Борисов предхожда появата на Доналд Тръмп в САЩ. Общото между двамата, освен популизма, е в това, че обсебиха дясното пространство ( колкото и да е условно сравнението между САЩ и България).
Борисов, за разлика от Тръмп, засега се гневи, че бива обвиняван в застрашаване на българската евроатлантическа принадлежност.
Тръмп се заканва, че, доколкото зависи от него, не би хрантутил повече разни европейци по линия на НАТО. Да се оправят сами. И гневните американци го аплодират защото е вярно, че на плещите на Америка се крепи западното благоденствие, което обаче също показва, че то може да се срути без американската закрила.

Но не това е причината за моята реплика.

Искам да “оневиня” Борисов в очите на онези, които се сърдят на неговото приобщаване към европейското дясно в рамките на ЕНП. Оказва се, че в това отношение той е изпреварил времето си по американските стандарти. В САЩ вече си имаме ( казано от името на надяващите се на американския чадър- ама не като онзи срещу Георги Марков) подобие на Борисов. Хем е десен, официален победил в състезанието на американското дясно, хем пък намига на Путин и заплашва със санкцията оттегляне на САЩ от подкрепата си за Европа.

Сега Доналд Тръмп, от позицията на републикански кандидат, вече аплодира и Ердоган, за приятелството с когото едни нашенци в Турция похвалиха миналата седмица по БТВ Бойко Борисов.
Остава да се надяваме, че за рзлика от Тръмп, който е новобранец по отношение на политическата си кариера и тепърва трябва да се пребори за върховния пост в САЩ, Борисов вече е изконсумирал негативите на властта и в края на този тунел мнозина ще прогледнат що за “десен” премиер си имат. Факт е обаче, че и в Америка си имат проблем с дясното. Макар от това да не ни става по-ясно как ще се развие тук кризата в дясно.

Share on Facebook