Обида или критика 3:

За  делото на  Борислав Сандов, съпредседател на ПП Зелените.

Пазарджишкият окръжен съд, Наказателна колегия, на 30 юни 2016 потвърди присъда № 8 от 22.02.2016 г., постановена по НЧХД № 67/2015 г. на РС – Панагюрище и с Решение по   ВНЧХД № 247 по описа за 2016 г. се произнесе във връзка със следния текст във Фейсбук:

След като спечелихме дело на последна инстанция на Върховния административен съд, Асарел Медет и МОСВ опитват отмяна на окончателното и влязло в сила решение, чрез извънредна инстанция, в заседание, което се провежда сега. Казусът е свързан с опита   за драстично разширение на мината, превръщайки я в най-голямата на Балканите.  […] Разчитаме, че съдът няма да бъде подведен от опитите за прилагане на процедурни хватки от страна на отровителя олигарх.

• Ето  съществената част от решението, в която се мотивира наличието на обида:

Б.Сандов е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя, в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на службата му, като го нарекъл  отровител олигарх, като обидата е нанесена публично и разпространена чрез социалната мрежа „Фейсбук“. […]  Настоящата инстанция споделя доводите на РС за обидното съдържание на думата „отровител“. В случая не се касае до клеветническо твърдение, като в останалите два пункта от обвинението, а именно до обида, нанесена с думи. Разликата между обидните и клеветническите твърдения е във възможността да се провери фактическата достоверност на същите. Твърденията, съдържащи клевета, са достатъчно конкретни, за да могат да бъдат проверени от гледна точка на тяхната вярност, докато обидните не съдържат тези характеристики.

• Същевременно и този съд приема, че не е налице клевета, защото:

По делото има изобилни доказателства за това, че подсъдимият е разполагал с информация за резултатите от изследванията на „Басейнова дирекция“ от 2014 година,  според които водите, непосредствено след производствената площадка на Асарел Медет, са отровни, доколкото в тях е установено наличието на токсични вещества и пълната липса на
живи организми. Това обстоятелство, освен като мотив за субективната увереност на подсъдимия, че говори истината, е и фактическо обстоятелство, изключващо обективната
съставомерност на твърдението като клевета, доколкото изнесените факти на практика се оказват верни. Налице е обстоятелство, изключващо наказуемостта на дееца. Информация
за наличие на конкретни случаи на отровени живи организми като резултат от дейността на минното предприятие Асарел Медет подсъдимият е имал и от публикацията „Паника за отровена вода“. Тази статия от своя страна дава повод за образуване на наказателно производство срещу неизвестен извършител. Към момента, когато подсъдимият написал инкриминирания текст, това производство все още е било висящо. Всички тези обстоятелства обосновават категорично извода, че от субективна страна подсъдимият С. е имал достатъчно основания да бъде убеден в достоверността на изнесената от него информация.

Подобно на съда в Панагюрище Пазарджишкият окръжен съд признава наличие на информация в  официални документи, че водите след производствената площадка на Асарел Медет са  отровни  – но отново   думата отровител се изолира от цялостно критично изказване  –  и за нея е произнесена присъда за обида.

Както и в предходната инстанция:  отровител не се свързва по никакъв начин от съда  с фактическата обстановка  –   и по този начин се приравнява на произволно вулгарно или цинично твърдение. Тази интерпретация  силно стеснява възможностите за критика на управленските решения.

Ако  отровител  не се изолира от цялостния контекст и се подложи  на преценка за достоверност,  съдът би констатирал фактическата основа на квалификацията като обстоятелство, изключващо наказуемостта на дееца.

 

 

Filed under: BG Content, Media Law

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2016/07/29/otrovitel/

Свързани новини: