Това показва публикувана преди три дни инфо-графика на втората по сила информационна агенция в Русия РИАНОВОСТИ. Нещо повече! Графиката твърди, че от началото до средата на 2016-та г. спадът в цените на течните горива (Бензин А95 и ...

По морето станах свидетел на следната сцена:

Ранно утро. В лоби бара на хотел.

Чужденец пита бармана:

„Where is the beach?“*

„The bitch is in the disco“ **

Отговаря му барманът, който изобщо не си е лягал.

Та, новата ми книга е в Albena Beach Library. Оставил съм няколко копия в две от трите плажни библиотеки. Оставил съм и копие от „Душа назаем“. Междувременно продължавам да обслужвам заявки по имейл. Можете да получите два романа в една книга, с личен автограф, където и да се намирате по света:

Подробностите са тук (отваря се в нов прозорец).

Книгата не се разпространява в традиционната мрежа.

Приятна ваканция от мен!

На тези, за които тя тепърва предстои!

На останалите:

Има време до септември.

Морето от милиони години е тук и никъде няма да избяга.

Повече за проекта Albena Beach Library (на английски, отваря се в нов прозорец).

P.S

Това НЕ е платена публикация, просто харесвам идеята и подкрепям плажните библиотеки с творчеството си.

–––––––––––––

* „Къде е плажът?“ ** „Кучката е в дискотеката“ (бел. авт.)

Тихомир Димитров

Публикувам в Блог.БГ вече осма година, но 2016-та се оказа рекордна по блокиране на сайта, което води до демотивация за конструктивна работа и образува допълнителни нерви на коректните ползватели. В същото време наблюденията ми сочат, че...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/78909-de-profundis-pada-ostrieto-na-mraka-ili-zaplahata-ot-obst-front-na-moskva-ankara-i-teheran.html

Не знам дали знаете, граждани, колко неудобно е човек да се появи напълно облечен, насред общество на голи. Е, ако не знаете, поне можете да се представите.

Още по-голям проблем обаче е случаят, при който внезапно се оказваш напълно гол в компанията на добре облечени персони. Тогава нещата, освен обикновено неудобство, крият и опасност от нежелани посегателства изотзад, които изобщо не са за пренебрегване.

А точно сега в тази неловка ситуация се намира онова, което наричаме Запад, Нормален свят, Демократична общност или както там още викаме на голямото цивилизационно семейство, към което и ние, българите, официално принадлежим. Оказахме се – в огромна степен по собствена вина – практически съблечени и беззащитни, сред тълпа върколаци с папийонки, които святкат с очи, все по-агресивно ни побутват и потупват оттук-оттам, заграждат ни в кръг и видимо се канят да ни се нахвърлят.

Имам предвид зловещата картинка, която се оформя на изток от европейската граница и която включва сенчестите фигури на три абсолютно непредвидими режима – Русия, Турция и Иран.  Тази триада, независимо от силните противоречия помежду си, всеки момент може да се организира в глутница, с цел да ни нарани максимално, да откъсне каквото може от плътта ни и да поругае духа ни – онзи дух на свобода, на хуманност и законност, без който животът е обикновено съществуване.

Някога Чърчил предупреди, че заради мегаломанските амбиции на Сталин и бившия Съветски съюз, една огромна Желязна завеса се спуска от Северно море до Адриатика. Това, което се спуска сега, не е Желязна Завеса, а Острието на Мрака. Неговата начална точка пак е Северно море – защото Русия винаги е част от Мрака на човечеството, но на юг границата минава през Черно и Средиземно море.

В цялата работа за нас, българите, има добра и лоша новина. Добрата е, че този  път сме отсам, а не отвъд. Лошата – че сме на ръба и Мракът ще ни залее, дори само ако помръдне.

Можем да се върнем 15 или дори 25 години назад, за да проследим наистина дълбоките корени на проблема. Но в момента е достатъчно да си спомним само събитията от 2014 година в Украйна, за да си обясним случващото се.

През февруари 2014 голяма група мълчаливи и въоръжени до зъби зелени човечета се спуснаха от Космоса на украинския полуостров Крим и го превзеха. Вместо да си го задържат и ползват за военна база обаче, те на бърза ръка доброволно организираха референдум, чрез който народът кримски в свободно волеизявление каза – искаме да ни превърнат във военна база не малките зелени човечета от Космоса, а малките червени човечета от Кремъл.

И зелените си заминаха.

Или просто се преоблякоха в червени рубашки – кой знае.

Сега народът на Крим, като усеща в какво блато е изпаднал вследствие на руското управление, се хапе отпред и отзад за това си волеизявление, но през 2014 ентусиазмът надделя.

Тогава в Москва и нейните сибирски околности ентусиазмът също надделя. Далеч над разума.

От Владимировската зала в Кремъл некоронованият руски император Путин, Владимир Владимирович, тържествено показа среден пръст…..пардон, даде команда „свободно” на целия свят, на международната общност с нейните закони, правила и договори, на усилията за мир на всички ООН-та по всички земни кълбета. Също както Хитлер през 1938 обяви аншлус на Австрия, Путин обяви аншлус на Крим, защото той си е изконно руски. Императорът изпрати и руски войници да се бият в Източна Украйна срещу украинците, които и досега защитават страната си, само защото не знаят, че и тя е изконно руска.

Светът, естествено, се възмути. Дълбоко се възмути, но нали се сещате защо – само защото не знаеше, че и той е изконно руски.

От страна на Запада последваха санкции, които вече две години и половина нямат особен ефект, поне по отношение на основната цел – да се налее разум в главите на управляващата клика в Кремъл, което пък да намали нивото на руската агресивност, на пряката военна заплаха за близките руски околности и на пропагандната наглост в далечните руски околности.

Не би – но, както се знае, проявата на подобно безсилие от страна на Нормалния свят, е стимулиращо за силите на Мрака. Те намират човечността, която проявява Западът, за слабост, готовността за диалог смятат за лиготия, желанието за сътрудничество оценяват като аванс, който им се дава коленопреклонно.

С други думи – като видя, че никой не наказва подобаващо Путин за наглостта му да нарушава базисни принципи и да предизвиква света, в Турция Ердоган събра сили да направи същото – първо в собствената си страна, а после, много вероятно, ще се огледа и наоколо. Той и без това отдавна се канеше да сътвори нещо подобно на едноличен режим, но го спираха редица фактори, както вътрешни, така и външни. Сега, чрез разиграването на картата с преврата, човекът най-после си развърза ръцете.

Ще видим докъде ще стигне неговата готовност да предизвиква света. Все пак Турция е член на НАТО и партньор с ЕС, тоест, макар напоследък бързо да се отдалечава от общите принципи, които доскоро споделяше с тези организации, продължава да има отговорности и ангажименти, каквито Путин например изобщо няма. Това обаче много бързо може да се промени, ако Русия и Турция като държави, управлявани от практически еднакво непредвидимото диктаторско своеволие, тръгнат към бързо сближаване на позициите си и привлекат за съюзник Иран.

Тази страна, която неотдавна също излезе практически победител от дългогодишна  битка срещу санкциите на международната общност, изглежда също дава стимул за укрепване на единството на Мрака и превръщането му в опасно острие по източната граница на Европа.

Какъв е българският вариант на поведение в тази ситуация? Зарежете гласовете на онези, които внушават, че трябва пак да се снишим, докато бурята отмине; че трябва да целуваме ръка – било на Москва, било на Анкара, за да ни простят своеволието да не следваме техните, а собствените си интереси; че ще запазим себе си, като се отдалечим от НАТО и ЕС.

Всъщност е точно обратното – трябва да бъдем все по-активни и динамични членове на НАТО и ЕС; да работим здраво за укрепване на европейското и евро-атлантическото единство; да имаме собствено лице, собствена мисъл и собствен глас в международните дела, което се постига, впрочем, само чрез усилия и успехи във вътрешните.

С други думи – да си носим новите дрехи, момчета, и да си държим главата изправена, за да не може никой да ни изненада изотзад, дори символично.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Август е от утре.

Преди избори обикновените граждани имат един ден за размисъл. Августейшият ни премиер, понеже е необикновен гражданин (за европейско развитие), има на разположение цял месец (август) за размисъл.

Ситуацията напомня реалността от вица за Иван Славков, назначен за шеф на телевизията след брака си с дъщерята на Тодор Живков, кумира на “антикомуниста” Бойко Борисов. “Обикновените хора получават телевизор от тъста си за сватбата, а необикномените- телевизия”.

Едно не може да му с отрече на августейшия- последователен и предсказуем е. Явно  се съобразява с приоритетите на западните донори, според които най-важното е България да е стабилна и предсказуема ( каквато всъщност беше най-вече по времето на споменатия Живков, стабилно и предсказуемо управлявал еднолично и без изненади 35 години). Съответно стабилността ( и предсказуемостта) са издигнати в култ в ГЕРБ.

“Стабилност” е ключовото им послание. Ако преди го опаковаха за всенародна консумция с приказки за необходимостта да избегнем икономическата криза, то днес вече направо ни плашат с международното положение, сочено от августейшия като причина да преразгледа отношението си към кандидатрата си за президент.

Августейшият повтаря едно към едно поведението си от миналия път през 2011 г., когато до последно се колеба дали да (не) се кандидатира за президент- нещо, което никога не си призна, но н автора на тези рдове е известно от втора ръка, т.е. от една от десните му ръце в онзи момент. Ужасно много му се иска(ше) да съчетае ролята на разтоварения от отговорности главен церемониял-майстор в държвата, с тази на истинския властник . Тогава заложи на по-сигурното и безопасното премиерско всевластие като щит срещу евентуално съдебно преследване ( той си знае най-добре за какво).

Само че миналият път, както написах в “Премиер на РъБъ”  през 2013 г. , неговият министър Росен Плевнелиев му е отказал през септември 2011 г. да го замества като премиер, за да може августейшият да се настани удобно в президентското кресло и да управлява България по подобие на своя приятел Георги Първанов- без конституционни правомощия, но чрез подставените си лица. Номинирайки при това положение Плевнелиев за президент, Борисов си остана премиер по принуда през 2011 г.

Година и пловина по-късно, през февруари 2013 г.,  на августейшия му се наложи да скача от потващия кораб на едноличното управление, претоварен от преяждането му с власт. Дали си е взел поука от това неблагополучие или и в това отношение ще повтори себе си?

Това дори и августейшият сам не знае още. Има август за размисъл преди неговите паданици да бъдат осведомени за резултата от колебанията му- дали ще им бъде позволено да го изберат (и) за президент или да го изтърпят до следващото му падане за дузпа, което винаги може да повтори при липсата на съдия в лицето на независими медии, опозиция, организарана гражданска съпротива и прочее коригиращи всевластието му фактори, присъщи само на демократичната държава.

Share on Facebook