Пътуване до Куба и Мексико (1): Куба

С Пламена започваме едно пътуване до Куба и Мексико – днес сме в Куба. Приятно четене:

Куба

част първа на

Пътуване до Куба и Мексико

Натоварени с половин куфар храна, от страх да не умрем от глад,

летим от Брюксел за Варадеро. Дават ни да попълним митническа декларация. Позачудвам се на перото за растителни и животински продукти и му удрям Х. Знам за забраната, както и, че нося луканки и кашкавал, че даже и консерви с пастет и Русенско варено, ама… да става, каквото ще.

Е, никой не ни проверява.

Ако кацате в Хавана, шансът да ви хванат е голям,

но тук, където кацат чартъри с туристи, отиващи на ол инклузив хотелите контрола е занижен. От къде да знаят хората, че някоя откачалка, като мен е направила такива гимнастики с билетите, че чак на връщане без малко да не ни пуснат да влезем в Брюксел, наложи се да обясняване подробно какви сме ги вършили.

Паспортния контрол е ужас,

чакахме 1 час, минаваш сам със 7 – 8, не знам колко въпроса. Леко се изнервям, вече е 15.00 часа, а искам да хванем плажа, че утре рано се изнасяме към вътрешността на страната. Идва ми най-сетне реда, пита ме жената какъв език говоря; испански, английски или италиански, аз казавам руски, тя не знае и ме пуска бързо и без въпроси. След мен мъжа ми по същата схема, без даже да го питат дали говори някой от изброените езици.

Отивам на чейндж бюрото да сменя пари – ужас,

уж са вързани за долара, обаче CUC е по-скъп от еврото с 0.01. Остава ми горчив вкус в устата, надценили са се тези кубинци. Не ме разбирайте погрешно, това е защото тези пари са само за чужденците, т.е. да ни одерат кожите.

Излизаме от летището, тук избора е почти никакъв за трансфер, всички туристи с пакети за полет + хотел си имат автобуси, а ние на такситата, обаче и те дерат кожи. Има автобус за

Виазул,

но последния е в 15.30, и вече сме го изтървали. Позавъртаме се, поослушваме се и питаме в автобусите. Разбира се и шофьорите искат да изкарат някой лев, та ни качват нелегално.

Пристигаме в хотела, отново ужас, за 32 евро, най-скъпия ни хотел в цялото пътуване получаваме най-голямата мизерия в цялото пътуване. Добре, че само 1 нощ.

Бягаме на плажа, и той нищо особено, нито пясъка бял, нито морето лазурно,  изкъпваме се, все пак и решаваме да разгледаме на бързо курорта с автобус хоп-он хоп-оф. Цена 5 CUC, качваме се в 18.00, автобуса работи да 21.00, обаче ни казват да си направим добре сметката, защото, макар, че пише 21.00, приключват в 20.00.

Решаваме, че няма да слизаме никъде, то и без това няма къде, само хотели и нищо друго. Закарват ни до другия край с бясна скорост, където всички хора слизат по хотелите и оставаме само ние. Шофьора ни пита къде искаме да ни остави и от бързане да се отърве от нас кара като побеснял.

В 19.00 часа вече се е отървал от нас и приключва работния ден доволен.

Ден втори – ставаме рано и отиваме на автогарата. Имаме предварително закупени билети за всички отсечки. Не, че исках да ги купя предварително, по принцип се въздържам от това, защото имам един ужасен спомен от един отменен полет, когато изобщо не заминахме и всичко купено предварително изгоря, но бях побесняла.

Сега ще разкажа:

правя си програмата, Варадеро, Сиенфуегос, Тринидад, Хавана,

видяла съм в сайта какви автобуси има и съм нагласила спането.

От 5 януари променят маршрутите и вече отсечката Варадеро – Сиенфуегос я няма. Има Варадеро – Тринидад и после Тринидад – Сиенфуегос.

Пиша на къщата в Сиенфуегос, отговарят ми, че има 4 автобуса на ден, пиша на компанията, отговор не получавам, чудя се, чудя и анулирам къщите, променям програмата и купувам билетите да ми е мирна главата. И добре, че съм ги купила, защото автобусите са пълни. Снимам изгрева на автогарата и потегляме за Тринидад. Хоп изненада, автобуса първо минава през Сиенфуегос, спира, и тогава отива в Тринидад. И за какво смених цялата програма?

Тринидад…

Пристигаме, като излезеш от автогарата те нападат – такси, квартира, такси, квартира… Едвам се измъкваме, нищо не ни трябва, имаме си квартира, близо е до автогарата, на 500 м. Намираме си къщата, чукаме и пак изненада, никой не ни отваря. Въртим се с багажа, никой няма, а като видяха какво се случва и ни наобиколиха има-няма 20 човека и всеки ни дърпа да отидем в неговата или на приятеля му в къщата. Пак се изнервям, минава полицията с кола и ги спирам, всички за миг изчезват. Обяснявам, че имам резервация, така и така, полицая се обажда на телефона в резервацията и се оказва, че хората са извън града и няма да се върнат, но полицаите са услужливи и ни намират друга квартира, перфектна е. Разглеждаме Тринидад, градчето е хубаво, хареса ми.

Ден 3 – след обяд хващаме поредния Виазул и за има-няма 2 часа сме във

Сиенфуегос

Тук ми хареса най-много, красива архитектура, подържано, няма лудница от народ по улиците, абе тук е друга Куба.

Ден 4 беше целия в Сиенфуегос, ден 5 хващаме автобуса и в

Хавана

Хавана, оф, Хавана. Жега, въздуха мръсен, безброй стари коли, от ауспусите им излиза пушилка, черна, черна, започнах да се задушавам. Автогарата е далеч от централната част, питаме такситата, искат по 10 CUC и не намалят, и не само, че не намалят, ами и се сърдят, че искам да ми намалят. Накрая един се съгласява за 5. Натоварваме се в една кола без прозорци и потегляме.

В апартамента, който сме наели не живее никой, т.е. нямаме хазяйка при нас. Оставила е ключа на комшийката и тя ни настанява. Хазайката ще дойде след 2 часа.

Решаваме да се изкъпем докато я чакаме, голямо предизвикателство се оказа бойлера. Има централна газ, добре, обаче докато разберем как да си я пуснем, пък после 1 час докато се стопли водата… и всеки път по 1 час…

Получаваме ценната информация как да се придвижим до центъра с градския транспорт, защото апартамента е на централно място, но не съвсем в центъра и тръгваме. Градския транспорт се плаща с

CUP, валутата на местните.

Във Варадеро не искаха да ни сменят, но в банката в Сиенфуегос си сменихме.

Това, което може да се купи с CUP, е евтино, много, но могат да се купят малко неща.

Магазините са празни, включително и хранителните. То, хубаво получаваме информация за номерата на автобусите, но автобусите нямат номера, на 5 един има.

Питаме шофьора, мълчи, не казва нито кой номер е автобуса, нито ходи ли до центъра. Целим ги на посоки. Върха беше, когато единия път тъкмо тръгвам да слизам с единия крак и шофьора тръгва с отворена врата. Размина ми се на косъм, дори не искам да си помисля, ако беше закъснял с една секунда. Развикахме се, бяхме на втората врата, почти до него, чу ни, но не спря. Всички ни гледаха и никой не се обади.

За информация – качваш се от първата врата, плащаш и влизаш навътре, трябва да се придвижиш и да слезеш от другите врати, обаче автобусите са пълни и никой не помръдва, буташ се, буташ и стигаш да втората врата.

Малко снимки от

хубавата Хавана

А сега от грозната.

Канализацията им се стича на улицата, това е добавка към мръсния въздух и жегата. Миризмата не можа да се опиша, трябва да се подуши. Да не пропусна, че на всякъде вървят след теб просяци и те дърпат за монеда. Ако случайно няма просяк да върви след теб, то ще върви таксиджия и ще те дърпа да се качиш в таксито му.

Бяха ми казали, че в туристическото бюро продават всякакви еднодневни екскурзии. Отиваме да

искаме да отидем до Виналес и Кайо Ларго. Да, да, ама не.

Няма такова нещо, това може да стане единствено в хотелите, големите и скъпите. Решаваме да попитаме в някой хотел, влизаме в 2, навсякъде ни отговарят, че за да те запишат на такава екскурзия трябва да си им гост, и то поне 3-4 дена. Много съм разочарована, но го преживявам, все едно имам избор.

Playa del Este, Куба

Ден 6 – решаваме да отидем на

плаж на Плая дел Есте

Намира се на около 20 км. от Хавана. Има автобус на всеки час, цена 5 CUC.

Отиваме на спирката за 10.00 часа. Веднага идва един таксиметров шофьор и ни предлага да ни закара на цената на билета. Отказваме, стои при нас и настоява, мъжа ми се съгласява, аз обаче съм категорична. Мразя таксита, ползвам ги само в краен случай. Таксиджията ни убеждава, че автобус ще има чак след 1 час, не вярвам. Разправяме се, не се маха, ставам груба, гоня го, не се отказва. Обаче, идва автобуса… Билета важи и за връщане, а той иска да ни закара и да ни остави там за същата цена, а може би да го ангажираме и да дойде да ни вземе след някой и друг час и пак да си платим.

Плажа ми хареса, по-хубав е от прехваления плаж на Варадеро.

Тръгваме да се връщаме с автобуса в 14.00 часа. Чакаме, чакаме, автобуса в 14.00 си пропуснал маршрута, не идва, чакаме цял час, идва този в 15.00. Казваме му да спре на крепостта, от там гледката към града е хубава. Обещава, познайте колко спря.

Ден последен – летим за Мексико

Полета е в 7.00 часа, трябва да сме на летището в 5.00. Значи трябва да тръгнем 4.00. Хазяйката ни обещава да ни намери такси, по улиците по това време не е много сигурно, че ще има. Цената е 25 CUC, не се пазаря, ако не стане, рискуваме да останем без транспорт. Не мога да спя, притеснявам се, едно, че цяла седмица сме без интернет и не съм проверила полета и второ, не съм сигурна, че хазяйката ще си спази обещанието за таксито. Казах и, да дойде в 3.30, да имаме време да реагираме, ако нещо се обърка. Не се обърка, колата дойде в 3.00 часа. Не беше такси, но няма значение. Излетяхме.

Нека всеки сам да си направи изводите, обаче аз си тръгнах с голямо удоволствие от Куба. Знам, че сигурно съм единствената, но така я почувствах. Всъщност не от Куба, а от Хавана – на другите места ми хареса.

Очаквайте продължението

Автор: Пламена Ставрева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Куба – на картата:

Куба

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=67183

Свързани новини: