Вече цели ПЕТ денонощия, 120 часа, чакаме министър енерГЕПИКА, още известна със срамното си име, да се завърне от извънредната командировка в Москва, Русия, но това все не се случва и не се случва. Очакването и става още по-напрегнато за...

Новото заглавие за обсъждане в читателския клуб на Опра Уинфри ще бъде „The Underground Railroad“ на Колсън Уайтхед, съобщава The Washington Post. Уинфри мотивира избора си в специално видео и нарича романа „велика книга“, която всички трябва да прочетат и за която трябва да се говори. „The Underground Railroad“ разказва историята на Кора – млада жена,...

С Пламена започваме едно пътуване до Куба и Мексико – днес сме в Куба. Приятно четене:

Куба

част първа на

Пътуване до Куба и Мексико

Натоварени с половин куфар храна, от страх да не умрем от глад,

летим от Брюксел за Варадеро. Дават ни да попълним митническа декларация. Позачудвам се на перото за растителни и животински продукти и му удрям Х. Знам за забраната, както и, че нося луканки и кашкавал, че даже и консерви с пастет и Русенско варено, ама… да става, каквото ще.

Е, никой не ни проверява.

Ако кацате в Хавана, шансът да ви хванат е голям,

но тук, където кацат чартъри с туристи, отиващи на ол инклузив хотелите контрола е занижен. От къде да знаят хората, че някоя откачалка, като мен е направила такива гимнастики с билетите, че чак на връщане без малко да не ни пуснат да влезем в Брюксел, наложи се да обясняване подробно какви сме ги вършили.

Паспортния контрол е ужас,

чакахме 1 час, минаваш сам със 7 – 8, не знам колко въпроса. Леко се изнервям, вече е 15.00 часа, а искам да хванем плажа, че утре рано се изнасяме към вътрешността на страната. Идва ми най-сетне реда, пита ме жената какъв език говоря; испански, английски или италиански, аз казавам руски, тя не знае и ме пуска бързо и без въпроси. След мен мъжа ми по същата схема, без даже да го питат дали говори някой от изброените езици.

Отивам на чейндж бюрото да сменя пари – ужас,

уж са вързани за долара, обаче CUC е по-скъп от еврото с 0.01. Остава ми горчив вкус в устата, надценили са се тези кубинци. Не ме разбирайте погрешно, това е защото тези пари са само за чужденците, т.е. да ни одерат кожите.

Излизаме от летището, тук избора е почти никакъв за трансфер, всички туристи с пакети за полет + хотел си имат автобуси, а ние на такситата, обаче и те дерат кожи. Има автобус за

Виазул,

но последния е в 15.30, и вече сме го изтървали. Позавъртаме се, поослушваме се и питаме в автобусите. Разбира се и шофьорите искат да изкарат някой лев, та ни качват нелегално.

Пристигаме в хотела, отново ужас, за 32 евро, най-скъпия ни хотел в цялото пътуване получаваме най-голямата мизерия в цялото пътуване. Добре, че само 1 нощ.

Бягаме на плажа, и той нищо особено, нито пясъка бял, нито морето лазурно,  изкъпваме се, все пак и решаваме да разгледаме на бързо курорта с автобус хоп-он хоп-оф. Цена 5 CUC, качваме се в 18.00, автобуса работи да 21.00, обаче ни казват да си направим добре сметката, защото, макар, че пише 21.00, приключват в 20.00.

Решаваме, че няма да слизаме никъде, то и без това няма къде, само хотели и нищо друго. Закарват ни до другия край с бясна скорост, където всички хора слизат по хотелите и оставаме само ние. Шофьора ни пита къде искаме да ни остави и от бързане да се отърве от нас кара като побеснял.

В 19.00 часа вече се е отървал от нас и приключва работния ден доволен.

Ден втори – ставаме рано и отиваме на автогарата. Имаме предварително закупени билети за всички отсечки. Не, че исках да ги купя предварително, по принцип се въздържам от това, защото имам един ужасен спомен от един отменен полет, когато изобщо не заминахме и всичко купено предварително изгоря, но бях побесняла.

Сега ще разкажа:

правя си програмата, Варадеро, Сиенфуегос, Тринидад, Хавана,

видяла съм в сайта какви автобуси има и съм нагласила спането.

От 5 януари променят маршрутите и вече отсечката Варадеро – Сиенфуегос я няма. Има Варадеро – Тринидад и после Тринидад – Сиенфуегос.

Пиша на къщата в Сиенфуегос, отговарят ми, че има 4 автобуса на ден, пиша на компанията, отговор не получавам, чудя се, чудя и анулирам къщите, променям програмата и купувам билетите да ми е мирна главата. И добре, че съм ги купила, защото автобусите са пълни. Снимам изгрева на автогарата и потегляме за Тринидад. Хоп изненада, автобуса първо минава през Сиенфуегос, спира, и тогава отива в Тринидад. И за какво смених цялата програма?

Тринидад…

Пристигаме, като излезеш от автогарата те нападат – такси, квартира, такси, квартира… Едвам се измъкваме, нищо не ни трябва, имаме си квартира, близо е до автогарата, на 500 м. Намираме си къщата, чукаме и пак изненада, никой не ни отваря. Въртим се с багажа, никой няма, а като видяха какво се случва и ни наобиколиха има-няма 20 човека и всеки ни дърпа да отидем в неговата или на приятеля му в къщата. Пак се изнервям, минава полицията с кола и ги спирам, всички за миг изчезват. Обяснявам, че имам резервация, така и така, полицая се обажда на телефона в резервацията и се оказва, че хората са извън града и няма да се върнат, но полицаите са услужливи и ни намират друга квартира, перфектна е. Разглеждаме Тринидад, градчето е хубаво, хареса ми.

Ден 3 – след обяд хващаме поредния Виазул и за има-няма 2 часа сме във

Сиенфуегос

Тук ми хареса най-много, красива архитектура, подържано, няма лудница от народ по улиците, абе тук е друга Куба.

Ден 4 беше целия в Сиенфуегос, ден 5 хващаме автобуса и в

Хавана

Хавана, оф, Хавана. Жега, въздуха мръсен, безброй стари коли, от ауспусите им излиза пушилка, черна, черна, започнах да се задушавам. Автогарата е далеч от централната част, питаме такситата, искат по 10 CUC и не намалят, и не само, че не намалят, ами и се сърдят, че искам да ми намалят. Накрая един се съгласява за 5. Натоварваме се в една кола без прозорци и потегляме.

В апартамента, който сме наели не живее никой, т.е. нямаме хазяйка при нас. Оставила е ключа на комшийката и тя ни настанява. Хазайката ще дойде след 2 часа.

Решаваме да се изкъпем докато я чакаме, голямо предизвикателство се оказа бойлера. Има централна газ, добре, обаче докато разберем как да си я пуснем, пък после 1 час докато се стопли водата… и всеки път по 1 час…

Получаваме ценната информация как да се придвижим до центъра с градския транспорт, защото апартамента е на централно място, но не съвсем в центъра и тръгваме. Градския транспорт се плаща с

CUP, валутата на местните.

Във Варадеро не искаха да ни сменят, но в банката в Сиенфуегос си сменихме.

Това, което може да се купи с CUP, е евтино, много, но могат да се купят малко неща.

Магазините са празни, включително и хранителните. То, хубаво получаваме информация за номерата на автобусите, но автобусите нямат номера, на 5 един има.

Питаме шофьора, мълчи, не казва нито кой номер е автобуса, нито ходи ли до центъра. Целим ги на посоки. Върха беше, когато единия път тъкмо тръгвам да слизам с единия крак и шофьора тръгва с отворена врата. Размина ми се на косъм, дори не искам да си помисля, ако беше закъснял с една секунда. Развикахме се, бяхме на втората врата, почти до него, чу ни, но не спря. Всички ни гледаха и никой не се обади.

За информация – качваш се от първата врата, плащаш и влизаш навътре, трябва да се придвижиш и да слезеш от другите врати, обаче автобусите са пълни и никой не помръдва, буташ се, буташ и стигаш да втората врата.

Малко снимки от

хубавата Хавана

А сега от грозната.

Канализацията им се стича на улицата, това е добавка към мръсния въздух и жегата. Миризмата не можа да се опиша, трябва да се подуши. Да не пропусна, че на всякъде вървят след теб просяци и те дърпат за монеда. Ако случайно няма просяк да върви след теб, то ще върви таксиджия и ще те дърпа да се качиш в таксито му.

Бяха ми казали, че в туристическото бюро продават всякакви еднодневни екскурзии. Отиваме да

искаме да отидем до Виналес и Кайо Ларго. Да, да, ама не.

Няма такова нещо, това може да стане единствено в хотелите, големите и скъпите. Решаваме да попитаме в някой хотел, влизаме в 2, навсякъде ни отговарят, че за да те запишат на такава екскурзия трябва да си им гост, и то поне 3-4 дена. Много съм разочарована, но го преживявам, все едно имам избор.

Ден 6 – решаваме да отидем на

плаж на Плая дел Есте

Намира се на около 20 км. от Хавана. Има автобус на всеки час, цена 5 CUC.

Отиваме на спирката за 10.00 часа. Веднага идва един таксиметров шофьор и ни предлага да ни закара на цената на билета. Отказваме, стои при нас и настоява, мъжа ми се съгласява, аз обаче съм категорична. Мразя таксита, ползвам ги само в краен случай. Таксиджията ни убеждава, че автобус ще има чак след 1 час, не вярвам. Разправяме се, не се маха, ставам груба, гоня го, не се отказва. Обаче, идва автобуса… Билета важи и за връщане, а той иска да ни закара и да ни остави там за същата цена, а може би да го ангажираме и да дойде да ни вземе след някой и друг час и пак да си платим.

Плажа ми хареса, по-хубав е от прехваления плаж на Варадеро.

Тръгваме да се връщаме с автобуса в 14.00 часа. Чакаме, чакаме, автобуса в 14.00 си пропуснал маршрута, не идва, чакаме цял час, идва този в 15.00. Казваме му да спре на крепостта, от там гледката към града е хубава. Обещава, познайте колко спря.

Ден последен – летим за Мексико

Полета е в 7.00 часа, трябва да сме на летището в 5.00. Значи трябва да тръгнем 4.00. Хазяйката ни обещава да ни намери такси, по улиците по това време не е много сигурно, че ще има. Цената е 25 CUC, не се пазаря, ако не стане, рискуваме да останем без транспорт. Не мога да спя, притеснявам се, едно, че цяла седмица сме без интернет и не съм проверила полета и второ, не съм сигурна, че хазяйката ще си спази обещанието за таксито. Казах и, да дойде в 3.30, да имаме време да реагираме, ако нещо се обърка. Не се обърка, колата дойде в 3.00 часа. Не беше такси, но няма значение. Излетяхме.

Нека всеки сам да си направи изводите, обаче аз си тръгнах с голямо удоволствие от Куба. Знам, че сигурно съм единствената, но така я почувствах. Всъщност не от Куба, а от Хавана – на другите места ми хареса.

Очаквайте продължението

Автор: Пламена Ставрева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Куба – на картата:

Куба

Още пътеписи от близки места:

1. Куба – „Островът на свободата“ или в Машината на времето – назад… !!
2. Куба: почивка на Варадеро
3. Куба – островът на радостта, музиката и бедността (2): Варадеро, Сиенфуегос, Тринидад и … плажове
4. Куба – една мечта по-малко
5. Куба – островът на радостта, музиката и бедността (1): Хавана и наоколо
6. Куба: Вива ла револусион … но само сексуалната
7. Куба, променящата се.
8. Куба: До Cayo Largo и назад
9. Мексико – между хаоса и реда
10. Да те гмурнат в Мексико
11. На път за Ню Мексико (през Колорадо, САЩ)

Класация на книжарници „Хермес” –  25 юли – 31 юли 2016 г. 1. След теб, Джоджо Мойс, Хермес 2. Аз преди теб, Джоджо Мойс, Хермес 3. Маестра, Л.С.Хилтън, Хермес 4. Английският шпионин, Даниъл Силва, Хермес 5. През онази нощ…, Джули Джеймс, Ибис Класация на книжарници „Сиела” – 25 юли – 31 юли 2016 г. 1....

The kids that took part in the regular Saturday workshop of the group for kid’s theater Camel in mall...

Вие може да си мислите , че горещата пустиня на Катар няма нищо общо с Луната , но екип от учени от Германия е установил , че това е идеално място за тестване на техния прототип.

Беше ни представена вчера от двете любими "медии" на фондация "Америка за (унищожаване на) България", едновременно. Версията на вестник "Дневник": Държавните енергийни дружества влошават резултатите си ...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/79095-de-profundis-ako-kandidatprezidentite-byaha-hlebarki-ili-obratnoto.html

Нали ги знаете хлебарките – мернете ли една да мърда мустаци в ъгъла, вече знаете, че до вечерта из къщата ви ще щъкат цели рояци. Е, същото стана с нашите кандидат-президенти през последната седмица. Най-общо казано – защъкаха.

В това няма нищо лошо, напротив, така се прави преди президентски избори. Хората трябва да опознаят кандидатите, да чуят какво мислят и как говорят те по разни теми, да си съставят информирано мнение и после, въоръжени с хладен ум и чисто сърце, да гласуват за онзи, който най-добре отговаря на високите им стандарти.

Така е теоретично, де, реалността винаги е малко изкривена. Но чак пък толкова изкривена, колкото преди сегашните президентски избори, дори българската реалност май никога не е била.

Да оставим настрани разни маловажни въпроси като отдавна пропуснатото нормално време за обявяване на кандидатите и отправяне на техните публични послания, за разгръщане в дълбочина на визиите им – нека се концентрираме само върху достойнствата на вече известните кандидати.

Всичко започна с…..няма да коментирам Слави Трифонов…..няма да коментирам Слави Трифонов…..няма да коментирам Слави Трифонов…..

Всичко започна с обявяване на двойката Красимир Каракачанов от ВМРО /агент Иван от ДС/ – Явор Нотев от „Атака”. С други думи, уж бившата комунистическа Държавна сигурност отново иска да си осигури пълен душевен комфорт, като чрез агент Иван си върне най-високия пост в държавата, за малко изтърван след агент Гоце.

Не знам какво да кажа за невероятната способност на бившите ченгета да се възраждат и възпроизвеждат, освен, че точно такива са и хлебарките. Те, според науката биология, са оцеляващи същества, издържат нива на радиация, от която нормален човек отдавна би хвърлил петалата. Тоест, те са неизтребими.

Е, не съвсем, де, защото все пак подлежат на изтребване с обикновен домашен чехъл, ако успееш да ги догониш. Само дето в тази наша България нито има толкова бързи бегачи, нито има кой да размаха чехъла.

Не се заблуждавайте обаче, всъщност двойката „агент Иван – Явор Нотев” е плод не от взаимната им лична любов, а от повторно и полутайно скрепения брак между двоицата най-национално-отговорни и патриотични българи – Валери Симеонов и Волен Сидеров.

Как един, както сам твърди, чисто български националист, си ляга спокойно с един, пак както сам твърди, чисто руски, убийте ме, не мога да ви кажа. Освен досега да са им плащали заплатата от едно и също място, за да играят две различни роли, пък сега вече да са започнали да им плащат, за да обединят пак театралните си образи – друго обяснение не ми идва наум.

Блестящо, направо блестящо! И така ще завърши тяхната патриотична президентска кампания – с бляскави фойерверки в небето и лъскаво нищо в ръката.

Разбира се, те не си правят илюзии, че ще спечелят. То и задачата им не е такава. Задачата им е съвсем друга и съвсем ясна – на първи тур да обединят всички руски патриотични сили в България, които по една или друга причина са се разхвърчали  извън очакваното обединение в ляво. И вече на втори тур да прибавят тези гласове към основния от руска гледна точка ляв играч.

Дори и този гениален план обаче няма да се реализира, но не само защото е съшит с бели конци. Просто на българските русоляви патриоти, както и да ги комбинираш, им останаха твърде малко процентите, защото много голямо количество кафяво вече им изби по дъното на гащите.

Не знам да плача или да се смея по този повод, но със сигурност още по-жалка ми се стори новината, че великият Реформаторски блок има не една, не две, дори не три, а цели седем номинации за кандидат-президент. Чудя се как не са осем и защо Меглена Кунева така ярко блести с отсъствието си сред тях. За сметка на това пък не са пропуснали да впишат вътре одиозната фигура на Огнян Герджиков.

Някой да се сеща, че този тип някога беше председател на българския Парламент? Не, пък и с какво ли да го запомните?

Герджиков обаче май е особен екземпляр, който би изпъкнал със способността си да оцелява дори сред стадо най-печени хлебарки. Имам предвид факта, че, освен дето се появи в списъка на десницата, името му кротко си присъства и в списъка с кандидат-президенти на левицата. При това левият списък бе вече известен от доста време, преди „десните” да го номинират също, тоест, не може РБ да влиза в ролята на подведена от неосведомеността си мома.

Обаче да отбележим и феномена. Не мисля, че някой български политик, освен Огнян Герджиков, е завоювал подобна чест досега, поне не и през последните близо 30 години от началото на прехода.

Представяте ли си колко умен, честен, почтен и морален трябва да бъде даден zoon politikon, тоест, дадено политическо животно, за да му се случи подобно нещо, колко собствена мисъл и визия за нещата би трябвало да притежава той, та в България, страната, където совите са си точно това, което са, да се окаже съвсем подходящ президент и за леви, и за десни.

А на всичкото отгоре самият Герджиков, вместо кротко да вземе, каквото му се дава, нахалства, мъчи се да уреди и приятел. За тази цел в интервю той направи уговорката, че – да, би се кандидатирал в предстоящата надпревара, но само за вицепрезидент. И то само ако за президент бъде издигнат не друг, а лично Симеон Сакскобургготски. Или – царят, както въпросният Огнян продължава коленопреклонно да нарича това твърде, твърде бивше величество.

Подобна вярност на клиент към патрон е наистина изумителна, особено 20 века след Рим, в наше време, когато водеща в човешкия живот е свободната човешка воля. Чудя се на какво ли се дължи това – на истински ментален проблем, на обикновена простотия, на някаква дълбока зависимост…..

Какъвто и да е случаят обаче, само по тази заявка на Огнян Герджиков всеки лесно може да познае, че той не става за президент.

Но продължава да си е безсрамно номиниран и от ляво, и от дясно.

Ощипете ме, че да се събудя! Силно!

Честно казано обаче, не знам какво повече от силно ощипване ми трябва, за да видя някаква нормална логика във всичко, което досега се случва около номинацията за президент в левицата. Особено след като и за слепите е ясно, че цялото туткане и протакане, цялото уж водене на преговори, цялата тази хаотична дандания, на която сме свидетели през последните дни, е само димна завеса за прикриване на факта, че кандидатът на българската левица отново ще бъде посочен от Москва.

Какъв точно е механизмът на това посочване, как то технически се реализира, дали и доколко е в полза или вреда на българските национални интереси, на това вероятно трябва да отговори някой по-компетентен от мен – например компетентната прокуратура. Или компетентните специални служби. А може би поетът Франсоа Вийон, най-компетентният човек по въпросите на ланския сняг.

В политически смисъл обаче тук няма празно, така че не се залъгвайте по мюрета като Мая Манолова, Стефан Данаилов, Румен Радев и разни други тути-кванти.

Друг ще е.

Две думи и за бъдещата кандидатура на ГЕРБ.

Мога да ви кажа кой ще е, но няма, за да не ви давам сдъвкана храна.

Обаче две думи към премиера Бойко Борисов. От самия него чух, че напоследък се колебае дали той лично да не се кандидатира. Целта, доколкото схванах, е от висотата на българския президентски пост да налее малко здрав разум в главите на световните политици, които май наистина са полудели.

Съветът ми към Борисов е да не се кандидатира.

И не само защото световните политици наистина са полудели и няма да му чуят разума. Да не се кандидатира заради нещо изключително просто – щом геният на българската политика Николай Бареков така самоотвержено го  подтиква да го направи, значи има нещо изключително гнило в идеята.

Някой да е виждал хлебарка да носи гербер?

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Една известна реклама от недалечното минало говореше за превъзходството на акъла над яденето. При блоговете можем да заложим същата максима – не винаги тези, които пишат най-много, най-дълги или най-бързи постове, печелят голямата битка за вниманието на читателите си. Но как се печели тя?

Всеки блогър има собствена рецепта, която ми е особено интересна – затова често чета постове, представящи тези рецепти. От тях с времето извадих най-важните съставки, които са в списъка тук – без конкретна подредба и без амбиции за изчерпателност. Ще се радвам да чуя вашите допълнения. Ето какво правят успешните блогъри:

1. Четат повече, отколкото пишат

Не помня кой го беше казал, но вероятно е някой велик автор – за да си добър в писането трябва много четене. И тъй като блогърската задача е предимно задача писателска, блогърите също трябва да четат много. С времето започват да ти правят впечатление различни неща – как се съкращават изречения, за да носят повече емоция, кои думи не звучат убедително и кои те заковават пред текста. А щом тези неща ти правят впечатление, имплементираш ги в своите постове.

2. Събират идеи

Когато четат ново фентъзи, когато разхождат кучето, когато се возят в градския транспорт. Идеите може да се появят навсякъде – затова трябва да сме готови да ги хванем и запазим. Офлайн или онлайн, намерете система, в която да събирате идеите си.

3. Интересуват се от статистиките…

Целта на месечния блог анализ не е да се опияняваш от усещането за собствена значимост. Погледът към статистиките показва, че цениш мнението на читателите си и без да ги питаш директно, следиш кое им е най-интересно. Числата ясно показват кои постове привличат внимание и кои не са го спечелили.  Освен посещенията, може да видите какво търсят хората в Google, за да стигнат до вас, или какво търсят директно във вашия сайт.

Разбира се, че можеш просто да гледаш статистиките и да смяташ процентите увеличение – но може и да ги използваш като насока за следващия пост, който ще е полезен на аудиторията ти. Второто, по всяка вероятност, е по-ценно.

4. …но не са обсебени от тях

И все пак, статистиките не са всичко, а особено за млад блог могат да са убийствени. Толкова много интересни автори не са се родили въобще, защото са обръщали внимание на числата в Google Analytics твърде рано и са решили, че те никога няма да се увеличат. Добрите блогъри знаят, че е по-добре да имаш малка, но лоялна аудитория, на която даваш стойност, отколкото да се стремиш да угодиш на всички.

5. Изразяват собствено мнение

За разлика от новинарските сайтове, блоговете не претендират за обективност или изчерпателност. Самият формат, още от раждането си, предполага изразяване на собственото мнение на автора. Много блогъри обаче се притесняват да направят точно това – да кажат ясно зад какво застават. Четем успешните блогъри точно защото казват това, което мислят – без да се страхуват, че то може да роди спорове.

6. Не хранят троловете

Когато прочетеш негативен коментар или явно заяждане на блога си, желанието да отговориш директно е голямо. Но опитните блогъри знаят кога има смисъл да говорят и кога това няма да има значение. Преценката за тези две ситуации отнема известно количество практика – и отличава опитния блогър.

7. Имат свой стил

Ако можеш да прочетеш текста в Word, би ли познал кой автор е пред погледа ти? Вярно е за Хемингуей, вярно е за Марк Твен – вярно е и за тези блогъри, които са изградили отличим стил. Уви, нямам отговор на въпроса „Как?“- мисля, че формулата включва 20% активен фокус върху твоя стил, 70% практика и редактиране, 10% талант.

8. Форматират!

Ако за отличимия стил се изисква практика и опит, то да направиш текста си четим е въпрос на малко усилие. С днешните CMS редактори като WordPress нямаш извинение да не форматираш добре текста! Тогава защо толкова много постове са просто стена от думи без нито един параграф? Не е ясно – но е ясно, че добре форматираният текст е по-четим и се възприема по-лесно.

Успешните блогъри използват булети, пишат параграфи не по-дълги от 5 изречения и избират четими шрифтове и размери.

9. Не се взимат насериозно

Има много добри, но самозабравили се автори. Повечето обаче знаят, че не са суперзвезди и не се държат като такива. Добрият блог пост винаги носи щипка самоирония.

10. Изхвърлят децата си

Идеята, която толкова ти е харесала в началото, все пак не работи? На средата на поста усещаш, че нямаш интересен поглед върху темата и просто повтаряш нещо вече казано? В момента нямаш вдъхновение за тази тема? Започнатите и „убити“ постове са по-ясен знак за добрите блогъри от започнатите и довършени такива. Това показва, че авторът си е задал най-важния въпрос: „Ще донесе ли този пост полза на аудиторията ми?“ Ако отговорът е „Не“, постът просто не излиза, дори да е напълно готов.

Е, със сигурност не мога да изчеря тази тема в десет точки – ще се радвам да споделите какво пропускам!

Постът 10 навика на успешните блогъри е публикуван в Васи ли?!.

Със защитниците на руската кандидатура Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, на която днешна България не може да откаже туземна подкрепа, може да се спори по много аспекти. Но ето, че се появи и още един направо безспорен аргумент от мегапартиотично естество, който отхвърля твърденията за Бокова като някаква безлична глобална персона.

Оказва се, че Бокова изобщо не е някаква неутрална, приемлива за света, заслужаваща универсална подкрепа кандидатура, съдник в споровете между народите и държавите, омбудсман на върха на световната справедливост , който не проявява национални пристрастия в ролята на съдия, а всъщност е инструмент, “мощна преграда” за борба с “комшиите”.

И това ако не е донос срещу Бокова в навечерието на решението на гласуващите дали Бокова да остане в състезанието за шеф на ООН, (на)здраве му кажи! Ако авторитетните мнения на “Икономист”, “Уолстрийт джърнъл”, “Ди велт” и т.н. за руската връзка на Бокова не са убедили напълно колбаещите се в своята подкрепа за нея държави, то това авторитетно българско мнение вече ще наклони везните на съмняващите се, че Бокова е подходяща з високия пост.

Цитирам Васил Василев, бизнесмен и шеф на патриотична фондация, яростен защитник на Русия от заветите на Апостола да не допускаме тя да ни пороби, който сега обяснява как целият свят ще бъде подчинен на българския интерес срещу “комшиите” в случай, че Бокова се разпорежда еднолично от името на ООН и в това качество би била по мощна от Русия и САЩ заедно, превръщайки ООН в чисто български дипломатически инструмент :

“ От провала на кандидатурата на Бокова обаче биха имали особен интерес комшиите. Ако бъде избрана за генерален секретар на ООН, тя би била мощна преграда пред амбициите им за овладяване на България и Балканите. Никой друг, дори и САЩ и Русия заедно, не биха имали такова възпиращо влияние върху Турция, каквото би могла да окаже световната организация. Турция може без САЩ, може и без Русия, но не може без ООН. Едно е да се противопоставиш на една или две държави, друго е на целия свят”.

Васил Василев за случващото се с кандидатурата на Ирина Бокова: Донос в услуга на комшиите

Информационна агенция “Фокус”

София. При престъпление разследващите търсят кой би имал полза от него. При политическо убийство или тероризъм въпросът придобива особена важност, за да се предотврати рецидив. Важна е не личността на Ван дер Любе, а кой дърпа конците. Тъй като доносът срещу Бокова може да се разглежда като опит за политическо покушение с огромно международно значение, да се опитаме да видим кой би могъл да стои зад действието на мюрето. Това пише в писмо Васил Василев председател на Фондация „Братя Василеви“, във връзка със случващото се с кандидатурата на Ирина Бокова за поста генерален секретар на ООН.

Борбата срещу комунизма е теза на най-глупавите анализатори. Ако беше така, то Е.М. и неговите сподвижници трябваше просто да попречат на българското правителство да подкрепи Бокова. Тогава тя нямаше да се кандидатира. Как една крайно лява партия ще нарежда на дясното правителство, а дясната коалиция със седем министри ще подсмърча безпомощна отстрани? И Е.М. да не се мисли за по-голям русофоб от президента, който пък подкрепя Бокова ? Основните аргументи – учила в Москва и дъщеря на Георги Боков – бяха известни много отдавна и много по-лесно щеше да е да ги наложат у нас, отколкото в Париж или Ню Йорк. Т.е. пълни глупости.

Тезата за лошото управление на ЮНЕСКО е не по-малко смахната. Как си представяте обкръжението на Ф.Д. и Костов да поучава световната организация как е целесъобразно да се харчат пари, а нейните служители със сведени глави да молят опрощение ? А и смятате ли, че Е.М. е в състояние да накара членовете на ИК на ЮНЕСКО да мръднат дори клепачите си ?

Тезата, че португалците са платили, за да се елиминира Бокова и да се отвори път на тяхната кандидатура, изглежда по-основателна. Но тя крие такива рискове при провал, че здравомислещи хора не биха я приложили.

От провала на кандидатурата на Бокова обаче биха имали особен интерес комшиите. Ако бъде избрана за генерален секретар на ООН, тя би била мощна преграда пред амбициите им за овладяване на България и Балканите. Никой друг, дори и САЩ и Русия заедно, не биха имали такова възпиращо влияние върху Турция, каквото би могла да окаже световната организация. Турция може без САЩ, може и без Русия, но не може без ООН. Едно е да се противопоставиш на една или две държави, друго е на целия свят.

Тук изглежда заровено кучето. Тезата, че доносът е вдъхновен от Анкара, придобива вече реални очертания. Залогът е огромен. Ако българката оглави ООН има опасност от блокиране на основната външнополитическа концепция на Турция – за стратегическата дълбочина – и изглежда съвсем в реда на нещата страната да впрегне агентура и пионки за неутрализиране на опасността.

Остава въпросът защо ударът бе нанесен сега. Не може да не го свържем с последните събития в Турция. Нищо чудно досега Анкара да се е надявала САЩ да блокират в Съвета за сигурност кандидатурата на Бокова. Но след опита за преврат отношенията между двете страни започнаха бързо да се влошават. Вече съвсем не е сигурно, че Съединените щати, а и Англия биха изпълнили искане на Турция, за каквото и да е. Т.е. планът Б, разигран с доноса от София, да е бил въведен затова в изпълнение.

Предстоят нелеки дни. Дали Бокова ще надделее е трудно да се определи. Но отсега можем да предвидим, че при всички случаи инициаторите на доноса ще загубят политически от инициативата си. Ако Бокова не спечели, те ще бъдат сочени като причината и ще се сдобият с всеобщо презрение. Ако пък тя успее, ще бъдат упрекнати, че вече не стават за нищо и може да се наложи да връщат пари.

Горките Е.М. и Сие !

© 2016 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция “Фокус” е задължително!

Share on Facebook