Вече цели шест дни ни вест - ни кост от министър енерГЕПИка, известна още със срамното си име. Тя пропадна след принудителната командировка, която и наложиха от Росатом, последният петък, 29-ти юли. Независимо от това около всички нас пр...

Радиостанциите на BBC във Великобритания в партньорство с местните библиотеки организират „един от най-големите читателски клубове в страната“, съобщава The Bookseller. В проекта ще се включат четиресет радиостанции в Англия и две от Нормандските острови. Заедно с библиотеките в техните райони те ще определят Книга на месеца. Целта на клуба е да се стимулира четенето и...

 На 22 юни 2016  в Полша е приет закон, уреждащ статуса на медийния регулатор. Веднага след това е избран нов състав на медийния регулатор (девет члена).

Съветът на Европа критикува пакета медийни закони от гледна точка на съответствието им със стандартите на Съвета на Европа и влизането в сила на останалите три медийни закона  за обществените медии  засега е отложено. 

На 2 август  2016  Яцек Курски, председател  на Полската обществена телевизия TVP, е предсрочно освободен   от новосформирания медийния регулатор  RMN.  Той е председател на обществената телевизия от началото на тази година след победата на Право и справедливост на парламентарните избори.

Според промените на Право и справедливост в медийния закон, Курски  е назначен  от член на правителството.  Управлението на Курски се свързва с уволнение на стотици журналисти и превръщането на обществената медия в пропагандна машина.

Не се съобщават подробности за причините за предсрочното прекратяване на мандата.

Ще бъде проведен нов конкурс за председател и резултатите от него ще са известни най-късно до средата на октомври.  До тогава Курски ще изпълнява задълженията си.

Вече десет години се влачи сапунената опера "Британия строи нова АЕЦ".  По-конкретно става дума за АЕЦ "Хинки Пойнт Си", с два блока от по 1600 МВт, по проект и съфинансиране на Електрисите дьо Франс (Е...

Жителите на градчето Уимборн, Югозападна Англия, правят опит да счупят рекорда за най-дълга редица от книги, съобщава BBC. През уикенда 15 000 книги бяха подредени в 3 км из целия град. Цифрите все още се проверяват от представители на Гинес, но главната цел на инициаторите не е поставянето на рекорда, а повишаването на интереса към четенето и...

На 6 август, както обикновено, ще ни бъде припомнен жестокият факт с атомната бомба над Хирошима през 1945 г. Как се стигна до това решение от страна на САЩ, където прогнозите на военните експерти говорели за очаквани близо 2 милиона американски жертви в една безкрайна конвенционална война по покоряване на свръх милитаризираната Япония? И как СССР се възползва ( и в това отношение) от съюзяването си със Запада през Вторта световна война?

Публикувам изпреварващо фактите около Хирошима, Хирохито и хитруването на хибридния Сталин, диктаторът-“приятел” на западните демокрации, възползвал се хищнически от този съюз по принуда. Текстът е възможност не само за читателите на ivo.bg да се запознаят с историческата истина- такава, каквато малцина българи познават, но и е шанс за българаските медии да потърсят потвръждение на написаното тук. Имат цял ден, преди да ни поднесат обичайната констатация за ужаса на Хирошима без обяснение за реалната картина, свързана с него.

Автор: Българин

Изпепелена Япония

Преди Хирошима и Нагасаки най-разрушеният град е Токио. Само от бомбардировката на 9 март 1945г. загиват около 100 000 души и 1 000 000 остават без домове. При огледа на щетите от бомбите императорът Хирохито взема лично решение за прекратяване на войната. На 22 юни той заявява на своите министри, че иска конкретен план за край на войната и усилията на всички, този план да бъде осъществен. Опитвайки се да избегнат безусловната капитулация японците започват преговори обаче единствено със… СССР. Императорът и близките му съветници хранят илюзията, че Сталин ще се съгласи на компромиси спрямо Япония, защото японците запазиха примирието и отказаха на Хитлер да нападат СССР от изток, след нападението на германците на 22 юни 1941г. Грешка! Подведени са от съветската политика на протакане – на Сталин просто му трябва време да прехвърли войски от Европа в Азия. Напразните надежди и тактиката на протакане удължават войната в Тихоокеанския район. Япония пропуска редица възможности да приключи загубената война. На 26 юли САЩ, Великобритания и Китай подписват Потсдамската декларация, с която изискват пълната капитулация на Япония. Ултимативното настояване за безусловна капитулация – каквато Германия подписа – в този случай обаче не довежда до бърз край на войната. Държейки да запазят императора си, японците отхвърлят декларацията.

На 6 и 9 август 1945г. над Хирошима и Нагасаки са пуснати атомни бомби. Загиват отново стотици хиляди. Разрушенията са колосални. Други хиляди заболяват от лъчева болест. На 8 август, два дена след първата атомна бомба, СССР се присъединява към подписалите Потсдамската декларация. На 9 август, при втората атомна бомба над Нагасаки, СССР нарушава примирието от 16 септември 1939 година, напада Япония и присвоява Южен Сахалин и всичките Курилски острови. Това е последната военна инвазия във Втората световна война.

Днес, след много повече от половин век, „специалисти“ по войните тръбят, че нямало нужда от бомбардировките на Хирошима и Нагасаки, били безмислени, защото войната била свършила вече. Ами тогава, нека бъдат последователни и кажат какво е да се обяви война на държава, след като тя е не само разгромена, но и води преговори за мир? Какво е това: на умряло куче нож да вадиш или влечение за мародерстване?!

Пет дена по-късно, на 14 август 1945година, Япония приема Потсдамската декларация за безусловна капитулация! На 15 август по обяд японският народ за пръв път чува по радиото своя император, който ги уведомява за решението си да приеме безусловната капитулация! С продължилото 4 минути обръщение, записано предварително на грамофонна плоча, Хирохито успява да убеди японците да се предадат без да изрече самата дума „предаване“: той просто ги призовава да понесат непоносимото.

Тук ще отбележа, че висши японски военни са направили опит този запис да не бъде излъчен. Предизвикват бунт. На 14 августя в 23 часа войници нападат двореца възнамерявайки не само да унищожат записа подготвен за радиото, но дори и да убият императора. Предотвратен е опит за вземане на императора в плен и продължаване на войната. Мнозина от участвалите в бунта се самоубиват. Часове по-късно е излъчен записът. Най-фанатичната армия на света обаче продължава да не е напълно съгласна с капитулацията. Японските военни винаги са смятали, че в директен сблъсък със САЩ ще победят. Това е основната причината довела до пълна смяна на стратегическите японски планове. След поражението от Червената армия

през август 1939г. при Ханхин Гол в Монголия, Япония се отказва от военни действия срещу СССР и започва подготовка за удар срещу Америка. На 7 декември 1941г. японските самолети непредизвестено атакуват Пърл Харбър, като убиват 2 500 души. На следващия ден, САЩ обявяват война на Япония.

На 15 август 1945 г. президентът Труман приема капитулацията и обявява край на продължилата 6 години варварска война. На 30 август назначеният за главнокомандващ на окупационните войски генерал Дъглас МакАртър пристига на летище Атсуги. Въпреки съмненията му, дали няма да бъде посрещнат с дъжд от куршуми, генералът нарежда на хората си да излязат от самолета без оръжие. Остават обаче малко объркани от възторженото посрещане на японците. Пътуват от летището до сградата в която е разположен щабът им, намираща се срещу самия дворец на императора в Токио, в обикновени, небронирани коли. Стотиците японски войници, покрай които минава колата на МакАртър, отдават императорска почит на американския генерал: обръщат се с гръб, когато колата му ги приближи! Така започва окупацията на победена, изпепелена Япония.

Милиони американци искат император Хирохито да бъде обвинен във военни престъпления и бъде обесен. За тях, както и за стотиците милиони от Китай, Индокитай, Малайзия, Сингапур, Индонезия, Филипините, Бирма и Корея изстрадали ужасния японски милитаризъм, Хирохито трябва да получи съдбата на Хитлер и Мусолини. Генерал МакАртър има 10 дена да се увери във вината на Хирохито за влизането на Япония във войната и да го изправи пред съда заедно с други 30 души – близки до него висши чиновници. Разследването е поверено на генерал Бонър Фелърс. Той обаче не намира доказателства за военни престъпления на императора. Напротив, убеден е в неговото искреното намерение да сложи край на войната. В доклада си до МакАртър Фелърс пише, че ако императорът бъде съден като военен престъпник, това ще доведе до пълен разпад на Япония и зловеща гражданска война, в която ще загинат милиони. В заключение предлага Хирохито да остане на трона си и продължи да бъде лидер на японския народ. Генерал МакАртър трябва да вземе окончателното решение за бъдещето на Япония, а няма доказателства „за“ и „против“ Хирохито. Затова решава да се срещне с императора в дома, в който е настанен. Срещата е уговорена при много особени условия: генералът не трябва да се ръкува и да докосва императора; няма да го гледа в очите му и няма да предлага нищо за ядене и пиене; трябва да стои от лявата му страна и да внимава, да не настъпи сянката му…

На състоялата се среща, след уважителните думи за добре дошъл към императора, МакАртър се ръкува с него, снима се – застанал от дясната му страна, и за капак на всичко това – отпраща съпровождащите Хирохито, без личния му преводач, в библиотеката. Останали насаме, Хирохито се обръща към генерала на английски изговаряйки бавно думите: „Дойдох, да се срещна с Вас, като единствения носещ отговорност. Желая, Вашето наказание да бъде върху мен, не върху Япония.“

Сед като помолва императора да си седне МакАртър казва: „Няма да има никакво наказание, Ваше Величество. Нуждая се от Вашата помощ. Какво можем да направим за да изправим Япония отново на крака? “

Генерал МакАртър удържа на думата си – само след няколко години Япония ще стане втората икономическа сила в света!

И не само Япония. САЩ предлагат помощ на всички европейски страни участвали във Втората световна война чрез European Recovery Program (известна като План

Маршал). 16 западноевропейски страни, между които и победените Германия и Италия, се възползват от помощта и бързо възстановяват своите икономики. Българският министър-председател Георги Димитров – отявлен продажник и проводник на интересите на Сталин, отказва категорично помощта на 8 юли 1947 г. Ако България беше приела американската помощ днес щеше да изглежда различно, поне като Италия например.

През 1975 г. японският император Хирохито дава първата си и май единствена пресконференция, където на въпроса за атомните бомбардировки отговаря: „Много е скръбно, че бяха пуснати атомните бомби и аз съжалявам за гражданите на Хирошима, но не можеше да се предотврати, защото това беше извършено по време на война.“

През 2007 г. японският министър-председател Шиндзо Абе се извини писмено на китайските граждани за бомбардираните от Япония градове. Той написа: „Японското правителство трябваше да се предаде веднага след като видя, че губи неизбежно войната, това можеше да предотврати бомбардирането на Токио със запалителни бомби през март 1945 г., както и последващите бомбардировки на другите градове.“

Бомбардировките на Хирошима и Нагасаки са варварски акт, сложил край на една продължила 6 години варварска война, през която човечеството си причини отвратителни злини и непонятни жестокости. Няма „справедливи“ или „честни“ войни, има войни, които се водят по необходимост – за да се спре кошмарното развитие за живота на хората. Затова няма чисти победители и победени: всички участници в една световна война са в една или друга степен жертви. 60 милиона са убитите през Втората световна война. Повече от половината – 37 000 000 са цивилни граждани. От тях около 34 400 000 са убитите граждани в страните – победители и около 2 600 000 са убитите цивилни в Германия, Япония и Италия – победените страни. Най-много жертви (цивилни и военни) дават СССР – 24 000 000 и Китай – 20 000 000. Безспорно е, че победата над германския националсоциализъм, японския фанатичен милитаризъм и италианския фашизъм доведе до създаването на един по-добър свят. За съжаление и свят, в който насилието и войните не изчезнаха. Една от причините е, че сред победителите във Втората световна война се оказа и съветският/руският сталинизъм /комунизъм/ социализъм, който не се различава от хитлеристкия националсоциализъм. Хитлер свежда човешкото битие до борба на „нисши“ и „висши раси“, за Сталин това е борба между „прогресивни“ и „реакционни класи“. По зла ирония на съдбата извергът Сталин вместо да бъде съден за започването на войната и получи съдбата на ортака си Хитлер, бе не само признат за победител, но като награда под ботуша му попадна половин Германия и страните от Източна Европа – Чехословакия, Полша, Унгария, Румъния, България, Литва, Латвия и Естония. В Югославия, с въоръжената помощ на Съветския съюз, Йосип Броз Тито наложи комунизма и македонизма.

Анализирането на събитията от Втората световна война довели до оформянето на двете противопоставящи се обществено-икономически системи в света: капиталистическата – доминирана от САЩ и комунистическата – наложена от СССР води до извода:

По-добре американците да са ти врагове, отколкото руснаците – приятели! Българин

Share on Facebook

Някакъв политик от трета класа, че и по-долу, защото е от „партията на Кунева“ скочил срещу споделеното пътуване и щял да го забранявя. (Защото то само могат да забраняват и да лобират, но не и да мислят)

В нета имаше доста дискусии – кое точно е „споделено пътуване“ и кое не е.  Според някой този акция е срещу маршрутките, които вземат хора през гарите и от стоянки и ги карат до друго място, като им вземат парите без да издават касова бележка. Това не е споделено пътуване – това е незаконна практика, която така или иначе се наказва от закона.

Споделеното пътуване е част от свободата за свободно предвижване и с нищо не нарушава законите на ЕС, освен разбира се, ако някоя страна не реши, че трябва изрично да забрани качването в чужда кола.

Там също няма незаконна търговска дейност – има два модела – хората се возат заедно и си разделят разходите или се плаща на трета страна, която издава съответния платежен документ и водачът според законодателството е длъжен да декларира прихода в края на годината пред данъчните власти (или както са правилата на съответната държава).

Приятно самоубиване другарю Зеленогорски или по-скоро другарю Червеногорски, защото това, което правите е тоталитарна намеса в свободите на гражданоте, но това вашата „партия“ добре го знае.

После този „das Man“ казал, че споделеното пътуване било като споделената вечера – никой не правил така – да си седне с приятели и да си раздели вечерята и на края да се платят сметката заедно.

Няма да ми казвам, че има и такива стартъпи, защото ще вземе да му хрумне, че трябва да забрани и ресторантите и да може да ядем само в собствената си кухня и то само банани и то само по Коледа.

No related posts.

„Книга за Балтиморови“ (изд. „Colibri“) е приятен роман на млад автор, който е идеален* за летните горещи дни. Написан е така, че да се чете леко и неусетно, за да не може да бъде оставен, преди да се разбере какво не е наред с това американско семейство. Семейството е сложен организъм, изграден от индивидуалности. Ако си...

В средата на април Facebook отвориха опцията за публикуване на Instant Articles към всички автори на съдържание. Оказа се, обаче, че процесът не е толкова прост и лесен, особено ако, като мен, си редови индивидуален блогър без особени технически познания. И все пак, гордо мога да заявя, че за два месеца се преборих и в края на юни се сдобих със собствени Instant Articles. Отне ми толкова време, защото на част от въпросите не намерих лесен отговор – затова ги събрах всички тук, на едно място.

Какво са Instant Articles?

Facebook въведе Instant Articles (IA), за да отговори на бавното зареждане на някои линкове към външни сайтове. Когато линкът, на който си кликнал зарежда бавно, ти се изнервяш – а Facebook не иска да си изнервен, напротив. Иска да си щастлив, за да си на линия по-дълго време.

Тук прескачам разнообразните въпроси дали това вреди на медиите и големите автори на съдържание, защото аз не съм от тях. За мен е важно материалите да са максимално лесно четими и да знам колко потребители посещават постовете – и двете от които са факт с IA.

Как да свържем WordPress с Instant Articles?

Официалният плъгин за IA е разработен съвместно от Facebook и Automattic, авторите на WordPress. За мен той се оказа неразгадаема загадка – сложен за използване и настройване. Затова се доверих на препоръките на големи маркетинг блогъри и инсталирах плъгина на PageFrog, който е знаително по-интуитивен. С него можете да пуснете и другия вече популярен мобилен формат Google AMP, за който обаче няма да говоря сега.

Втората стъпка е да поискате достъп до Instant Articles от Facebook – става веднага, като трябва да посочите Facebook страницата, с която искате да свържете сайта си.

Когато сте одобрени, във Facebook страницата се появява нов таб Publishing Tools – оттам се правят всики настройки за вашите IA. За да продължите, трябва да отидете в меню Configuration в този таб и да направите няколко неща:

• В секция Tools копирате кода от Connect your Site и го вкарвате в Header кода на блога си. После вкарвате URL на сайта и ако Facebook намери посоения по-горе код там, сайтът е официално ваш. Ако имате Cache плъгин, може да го изключите за малко, докато направите настройките – иначе ще трябва да изчакате повече, за да се види кода.
• В секция Tools – Production RSS Feed трябва да вкарате RSS линка, генериран в PageFrog – по подразбиране той изглежда така:
  vashiasite.com/?feed=pagefrog_instant_articles
  Кликате отметката Import all articles as drafts и си лягате, защото импортът отнема известно време, въпреки че Facebook гордо заявяват как става веднага
  Прочети цялата новина
  виж от архив