Наричаме я с различни имена. Казваме й Божията Майка, Дева Мария и Приснодева, т.е. Дева завинаги, света Богородица и Пресвета, защото е най-почитаната сред светиите и най-силната застъпница пред своето Чедо Спасителят на човеците Иисус Христос, Затова е и Царица и Владичица Небесна. В църковния календар са установени осем велики Богородични празника, но най голям е посветеният на Успението - заспиването на Божията Майка за вечния живот. В народната памет този празник така се и нарича Голяма Богородица. Сега го честваме на 15 август, но преди в църквата да се направи календарна реформа Голяма Богородица е била на 28 август. Толкова силна е почитта към Богородица на народа, че макар и откъснат от Църквата чрез войнстващия атеизъм и набезите на лукавия и до днес в много села традицията да има събор на населеното място, посветен на Богородица се е запазил почти 50 години след смяната на календара в края на август. На праведните е дадено да преживеят през земните си дни и дадени свише чудеса пред чудодейните Богородични икони. Чудеса стават не само пред първообразите и оригиналите, но и чрез техни най-обикновени хартиени копия, но винаги те са свързани не със суеверия, а с чистата вяра, надежда и любов.

Заспиването на Божията Майка станало така:

Докато веднъж Пресвета Богородица се молела на Елеонската планина, пред нея се явил архангел Гавриил с палмово клонче в ръка. Той възвестил, че след три дни тя ще се представи при своя Син, за да живее и царствува с Него вечно. Богородица взела палмовото клонче и с най-жива радост от вестта за своята близка земна смърт продължила да се моли да благодари на Бога. После се върнала в дома на св. Иоан Богослов, където живеела и наредила и украсила всичко като за радостно тържество. На две бедни вдовици завещал дрехите, които обикновено носела. Помолила тялото й да бъде погребано до нейните родители в село Гетсимания. Изпълнило се и нейното желание да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред нея. Св. Богородица известила за своята близка смърт и апостолите се натъжили, както и всичките нейни близки, но тя ги успокоила: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог.”

В деня на нейното заспиване в дома горели свещи в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж чудна небесна светлина озарила стаята и сам Господ Иисус Христос слязъл от небесата за душата на Своята Майка. С лед това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.
Погребали я според нейната воля и три дни се молили непрестанно при гробницата, заедно с песните на ангелите, които се носели над това място.
На третия ден пристигнал св. ап. Тома, огорчен, че не заварил жива Божията майка. За да го утешат апостолите му предложили да махнат камъка от гроба, за да се поклони на пречистото тяло, но като влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили. Тайната на това чудно събитие се разкрила пред апостолите още същия ден, когато седнали на обща трапеза. По обичая си те вдигнали специалния хляб, наричан "част Христова”, за да го разделят помежду си и след като кажат „господи, помагай!”, да го изядат като благословение от Иисуса Христа, на облаците в небето над тях се явила Божията Майка и казала: "Радвайте се! Защото с вас съм през всички дни!".
В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").

Панагия в Кюстендил

Утвърденият от Църквата обичай „Панагия” е станал част от градската култура в Кюстендил. Ежегодно в навечерието на Голяма Богородица в града и околните села се организира като местен културен празник.
Кюстендилската „Панагия” – Въздигане на хляба представя българската православна традиция и изкуство и обичайно е съпътстван от изобилно хлебно изложение.
Ден преди Успение Богородично се представя обичай по замесването на богородичния хляб и изпичането му в подница . Най-възрастната жена в семейството учи и предава тайната на правенето на хляб на по-младите. В този хляб е вплетена вяра, майсторство и автентичност, предавани от майки на дъщери, от род в род. Хлябът се меси с молитва за добруване, украсяват го със символни фигурки от самото тесто и го носят в храма с благодарност към Богородица. След празничното богослужение в 200 годишната черква „Свето Успение на Пресвета Богородица” градината пред кметството се превръща в изложбено пространство с красиво подредените обредни хлябове, плодове и жито.
И тази година празникът ще бъде богат на прояви. След водосвета и освещаването на обредните пити ще има изпълнения на църковни песнопения, а в близост ще са подредени изложба на икони и тематични фотоизложби.


Иконата Успение Богородично





В иконографията е установена традиция Успението на Божията майка да се изписва по следния начин: По една сграда от двете страни на иконата, в средата на преден план - Света Богородица заспала с кръстосани на гърдите ръце върху украсено легло. До главата й наведен стои свети апостол Петър с кадилница, а от другата страна е св. ап. Павел, протегнал дясната си ръка към нея с жест на голяма почит. До всеки от двамата апостоли има още по пет апостола с тъжни лица. Зад леглото в средата е Христос, заобиколен от ангели. Малко по-далеч са изписани светии с богослужебни одежди. В левия край са жените, които плачат. Христос държи в двете си ръце душата на майка Си под формата на пеленаче, което символизира, че Божията Майка се е родила за нов живот. В някои стари икони светите апостоли носят леглото, на което лежи Богородица, което подсказва за погребална процесия.



Векове наред православните почитат деня на нейната смърт като най-голям празник. Така е защото Бог ни е завещал чрез своя пример, че през земните си дни само се готвим за вечния живот в Царството Небесно.Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта докоснала Благодатната. И както се празнуват
Рождеството на Богородица, въвеждането на малката Мария в храма, благата вест, че ще става Майка на Спасителя, покровът, честната дреха и пояса на Пресвета Богородица, така в църковната традиция са установени и постоянни празници на иконите на Божията майка. Много от чудодейните образи на Богородица са в светогорските манастири и там старателно се пазят преданията са станали пред тях чудеса. Прототипи на тези образи на Божията майка се намират и по българските манастири. Все водени от вярата, надеждата и любовта многоброен християнски народ се стича пред чудодейнитеикони на Божията майка.

На успението на Пресвета Богородица са посветени два от най-големите православни обители по днешните български земи. Храмовите празници на тези два манастира са на Голяма Богородица, но там в специален ден се празнува и чудотворна икона на Божията майка.

За чудодейната икона на Божията майка в Бачковския манастир се знае много. Съществува предание, че този богородичен образ е копие на легендарната икона на Дева Мария, нарисувана от св. ап. ев. Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира. Изображението е от типа „Умиление”или „Елеуса”, каквото има и в Рилската света обител, но в Бачковския манастир то е облечено в сребърни и златни обкови.
Според православното предание след Петдесетница св. ап.ев. Лука нарисувал три икони на св. Богородица, които се смятат за нейните първи изображения.

В Троянската света обител е иконата Света Богородица Троеручица и тази година за втори път в нейна чест беше на 11 юли беше отслужено всенощно бдение. Тази икона също е от типа Одигитрия (от гр. пътеводителка). От този тип е и чудотворната икона на Божията Майка в Рилската света обител, обогатена с мощите на 32-ма светии.
Първообразът на Богородица Одигитрия (Пътеводителка) от незапомнени времена се намирала в манастира Ватопед на Атон. През 1730 г. по чудесен начин, при заключени врати, светата икона изчезнала не само от храма, но и от манастира. Скоро чули, че се намира в манастира Ксенофонт и я върнали обратно на мястото й. Взели и най -строги мерки, за да не изчезне повторно. Но независимо от това, честната икона на Божията Майка, по начин, който е известен само на Нея, отново напуснала Ватопед и отишла в Ксенофонт, където пребивава и досега.


В Атонските манастири има много образи на Богородица, обвеяни богато с предания за чудеса. Такъв е и образът на Божията Майка “Скоропослушница”, която по утвърдената
традиция се почита на 9/22 ноември. Първообразът е в светогорския манастир Дохиар. По разказите на отците изображението е от Х век, когато е живял основателят на манастира св. Неофит. Иконата проявила за първи път чудодейната си сила през 1664 г. върху трапезаря на манастира, на име Нил, като го лишила от зрение, задето не се вслушал в молбата й, да не опушва нощем иконата с горяща факла. Ослепеният Нил паднал пред иконата и решил да не мърда от там докато не получи опрощение, като денонощно се молел и плачел, докато един ден чул от иконата следните думи: “Греховете ти са простени и отново ти се дава зрение. Съобщи на всички братя, че Аз съм покров и закрила на техния манастир, посветен на светите Архангели. Нека всички се обръщат към мен в нуждите си и няма да оставя никого нечут...Отсега нататък тази моя икона ще се казва “Скоропослушница”, защото ще проявявам бърза милост към всички, които прибягват към нея, и скоро ще чувам техните просби”. И наистина чрез тази икона Света Богородица извършва много изцеления от слепота и парализа и със специална благодат лекува епилепсия и обладани от беснования.
Икона на Божията Майка “Скоропослушница” има и в девическия манастир „Покров Богородичен” край дупнишкото село Расилово. В манастира разказват как тяхната икона помогнала на Мирослава Сотирова от Благоевград да надвие рак. През 2003 г. тя била оперирана от рак два пъти и няколко месеца я лекували с химиотерапия. Веднъж сънувала, че отива в манастир, изкачва стълби, вижда образа на Божията Майка и чува глас” Не тъжи, защото ще оздравееш. Прочела във вестник за Ресиловския манастир и отишла там. Изкачила стълбите към притвора на храма и се озовала срещу Скоропослучница. Веднага познала образа на Богородица от своя сън и разплакана признала: „Ето я моята Спасителка!”. това не е единственото чудо, свързано с тзи икона и изоб що в манастира.

В Ресиловския манастир благоволение от Божията майка може да се изпроси и пред образа на Божията Майка „Неопалимата капина”.
Тази икона изразява вехтозаветното пророчество за нейното Богораждане. Неопалимата къпина е храстът, който св. пророк Моисей видял да гори, но да не изгаря, което изразявало непорочното зачатие на Иисус Христос от света Богородица и Дух Светий. Като Майка Тя останала Дева: „Дева до рождеството, Дева в рождеството и Дева след рождеството." Установено е иконата да се празнува на 4 септември в деня на св. Пророк Моисей, който е видял „Къпината”.
„Веднъж (Мойсей) откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. И яви му се ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. Мойсей рече: ще ида и ще погледам това велико явление защо къпината не изгаря..., и извика към него Бог изсред къпината и рече Мойсее! Мойсее! Той отговори: Ето ме, Господи! И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света” (Изх. 3:1-5).
Планината Хорив е в Синай и на това място по заповед на равноапостолната царица Елена през 330 г. била съградена малка църва, а по-късно била издигната кула. Така се сложило началото на днешния манастир "Св. Екатерина" в Синай, който винаги се е ползвал с особен статут и по Божия промисъл е останал непокътнат до днес. Смята се, че това е най-старият манастир, където никога не е прекъсвало богослужението.
В някои църковни песнопения се намира следният старозаветен символ: „Както къпината не изгоря в огъня, така и Ти Дево си родила” . В стихирите на празника Благовещение се пее: „ Радвай се Неопалима Къпино”. По народно предание тази икона избавя от огън почитащите я.
Това чудодейно библейско явление е предобраз на Божията Майка и това как Бог, Който е създал небето, земята и целия свят, се вселил в утробата на дева, за да приеме от нея телесно естество. Човек не може да види Бога във всичката Му слава лице в Лице. Както е било недостижимо според Моисей видението на горящия и неизгарящ храст, така е непостижимо за човешкия ум раждането на Богочовека от Дева. В памет на това събитие се почита иконата на Божията Майка, наречена „Неопалима Къпина”.
Най-често срещаното изображение е във вид на осмоъгълна звезда, окръжаваща Божията Майка. Звездата е съставена от два четириъгълника. Единият е червен и напомня огъня, а другият е зелен и напомня тайнственият храст. В ъглите на иконата има четири символа, упоменати в Апокалипсиса на св. Йоан Богослов: човек, лъв, телец и орел. А така също и архангели със символите според църковното предание: Михаил със жезъл, Рафаил с алабастен съд, Уриил с огнен меч, Селафиил с кандилница, Варахиил с гроздов плод и Гаврина с клончето на благовестието. В дясната ръка на Пречистата Дева се намира стълба, наклонена с горния край към рамото на Божията майка. Това означава, че Тя е въздигнала човечеството на Небето.
Една от най-древните икони „Неопалима Къпина” се намира в Московския съборен храм „Благовещение”. Тя е донесена в Москва от палестински монаси през 1390г. и по предание е рисувана на скалата, на която Моисей е видял тайнствения храст.
Отдавна в православния свят съществува обичай да има в своите домове иконата „Неопалима Къпина” като знак на небесно покровителство и защита от пожари и стихийни бедствия. Пред тази икона ние възнасяме молитви към Божията Майка, та по Нейното застъпничество Господ да съхрани нашата страна и целия свят от пожар, войни, вътрешни и външни раздори и междуособици, защото ние твърдо знаем, че от неизчерпаемия източник - Своите свети икони, Сама Небесната Застъпница дарува на верните изобилие от целебни благодеяния, източва неоскъдно благодат и избавя всички от беди и напасти.

Всецарица изцелява в Църногорския манастир

В атонския манастир Ватопед е чудодейната икона на Богородица Всецарица. След проявено желание нейно копие да има и в Църногорския манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян” над село Гигинци от неговия игумен йеромонах Никанор за помощ и подкрепа на близки на обителта страдащи хора, това стана много бързо и лесно, явно не без намеса свише. Иконата е там от началото на май тази година и вече са записани първи случаи на изцеление. Имах силни болки в едното ухо и сериозно се безпокоех и страдах, но след като о. Никанор ни помаза след отслужения конжн на Богородица пред иконата, изведнъж усетих еднократно пропукване в ухото и болката, изчезна, споделя Христина от близкия град Брезник, която съвсем наскоро пребори раково заболяване.
Възрастна жена с онкологични операции също доверила на монасите, че е получила подобрение на състоянието си след моления пред иконата. Жена от Перник споделила, че тъкмо се канела да оперира голяма брадавица на бузата под окото си, но след престой в манастира за бдение и много земни поклони пред иконата, като се прибрала у дома, установила, че брадавицата се е стопила. Последният случай е с Петър, който бил с оперирана простата, но усложнения налагали постоянно да е с памперс. Мъжът бил на поклонение пред иконата и още в същия ден се почувствал по-добре, а тези дни донесъл дарове в манастира, вече в добро състояние.

Богородица с крила


Изследователи на българското религиозно изобразително изкуство са стигнали до извода, че представянето на образите на Христос и Богородица с крила е феномен в иконописта, разпознаваем само в българска среда. Тези места, където видим Богородица с крила, очертават българския духовен и културен ареал. Там, където я няма тази Богородица, просто нямаме българско духовно влияние.”, казват специалистите. Такава стенописана Богородица с крила има в Суковския манастир „Успение Богородично”, който сега е на сръбска територия, но през през 1869 г. бил изписан от самоковските иконописци Васил Попхристов и Ристо. Монасите смятат, че двамата български зографи са решили да сложат крила на Пресвета Богородица, защото често към нея отправяме молитва: "Пресвета Богородице, закриляй ни...". Иконата се свързва и с празника "Покров Богородичен", а на повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Смята се, че образът на Богородица с ангелски крила я представя и като Утешителка.


Богородичните икони имат празници

Около 60 Богородични икони имат свои празници в календара на Църквата. Често в официалния църковен календар е отбелязан само денят на чудотворната икона на Пресвета Богородица, наричана "Достойно ест". Това е този образ на Божията Майка, пред който сам Архангел Гавраил изпял ангелската песен “Достойно ест яко воистину блажити Тя Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего”. Това дивно събитие се случило в келията на двама светогорски монаси, която дълги векове е била българска и едва отскоро е гръцка и е наречена на името на песента “Достойно ест”. Текстът на песента е написан върху каменна плоча с ръката на Архангел Гавраил, а плочата е изпратена в Константинопол като дар на императора. Богородичната икона пред която се случило това чудо биланаричана “Милующа”, но след това е преименувана на “Достойно ест” и е преместена от келията в съборния храм “Протатон” в Карея, където се намира и досега. Нейният празник е на 11/24 юни.
Във всеки месец от календара на Църквата, обикновено заради някое чудодейно събитие или проявено свише милост към човеците е установен празник на различни икони на Божията Майка. Знайни и незнайни служители на Бога на са сътворили боговдъхновени песнопения в прослава на Божията Майка и специални молитви за всяка от тези икони

12/25 януари - Млекопитателница и Акатистна
21 януари/  - Ватопедски икони Ктиторска и Утешение
25 януари/ 7 февруари - Утеши моята скръб

3 февруари - Умилостивение на зли сърца
5 февруари - Намиране на погиналите и Сицилийска
6 февруари - Елецка
10 февруари - Огневидна
12/25 февруари - Иверска

2/15 март - Държавна
13 март - Лидска (неръкотворна)
14 март - Теодоровска
19 март/1 април - Умиление

18 април - Максимовска
20 април - Кипърска

3 май - Иверска и Печерска
5/18 май - Неупиваема чаша
7 май - Любеческа и Жировицка
21 май - Владимирска
29 май - Помощница на грешните

3 юни - Югска
11/24 юни - Достойно ест
18 юни - Боголюбска
23 юни - Владимирска
26 юни - Тихвинска
28 юни - Троеручица

5 юли - Икономиса
7 юли - Влахернска
8 юли - Казанска
10 юли - Коневска
11 юли - Рудненска
12 юли - Атонска Троеручица
19 юли - Радост на всички радости
23 юли - Почаевска

8 август - Толгска
16 август - Теодоровска
22 август - Грузинска
26 август - Владимирска
31 август - Ватопедска Всецарица

1 септември - Всеблажена
2 септември - Калужска
4 септември - Неопалима къпина
16 септември - Погледни на смирението
24 септември - Мирожска

12 октомври - Иерусалимска
13 октомври - Иверска
17 октомври - Избавителка и Преди Рождество и след Рождество Дева
22 октомври - Казанска
24 октомври - Радост за всички скърбящи
30 октомври - Озерянска

2 ноември - Шуйска
9 ноември - Скоропослушница
27 ноември - Знамение

9 декември - Неочаквана радост
26 декември - Три радости