Малта: приказният остров на рицарите-хоспиталиери (2): Валета, Биргу и Исла

С Галена продължваме обиколка из Малта – в първата част минахме през остров Гозо, а днес ще бъдем предимно на остров Малта. Приятно четене:

Пътуване до Малта

или

приказният остров на рицарите-хоспиталиери

част втора

Валета, Биргу и Исла

От Мдина поехме с автобус за

мегалитните храмове „Hagar Qim”

Шофьорът на автобуса надмина всички предишни по скоростно каране. Може би си мислеше, че кара чували с картофи, завоите се вземаха с невероятна скорост в стил „Бързи и яростни” и когато вече взе да ми прилошава, той беше спрян от контролните органи, които му съставиха акт.

Комплексът “Hagar Qim” включва голям археологически музей и двата храма Hagar Qim и Mnajdra Temples, като билетът струва 20 евро.Тези култови храмове са строени по времето на храмовете в Gjantija и са по-стари с около 1000 години от пирамидите в Гиза, както и от Стоунхендж. Формата както и в Gjantija е детелина. Очевидно храмовете са служили на култа към плодородието, съдейки по многобройните статуетки, намерени в околността. Според местните предания раса от гиганти го използвали като място за поклонение.

И наистина няма обяснение как са прекарвани, подреждани и оформяни тези огромни каменни блокове в тези толкова древни времена.

Тъй като при днешния маршрут на няколко пъти минахме през Паола, като една от основните автогари в Малта, се върнахме там за да разгледаме друг от праисторическите храмове-

Таршинските храмове

Храмовете датират о 3600 – 2500 г. пр.н.е. и отново са градени от огромни каменни блокове както Hagar Qim и Mnajdra. Уникалното тук е, че върху блоковете има различни изображения, релефни или фигури.

Освен това тук е намерена статуя на „жена с едри бедра”, чийто стил прилича на статуетките на Спящата жена в Националния исторически музей във Валета.

Късния следобед прекарахме на нашия чудесен плаж. Потопих уморените си крака в прохладните води на Средиземно море и зарових пръсти в мекия пясък, краката ми заслужаваха малко почивка след изминатите километри днес, да са ми здрави маратонките!

Ден четвърти

Дойде ред да посетим и

столицата на Република Малта – Валета

и градчетата, които се намират около нея. Вече бяхме се ориентирали за движението на автобусите и тяхното разписание, така че без проблеми стигнахме през Сан Пол, Буджиба, Аура, Пемпроук, Пачевил и Сан Жилян до Слима.

Слима

беше спокоен и приятен град в ранната съботна утрин. Къщите отново бяха в малтийски стил , в охрено жълти цветове и издадени еркери с дантелени перденца.

От пристанището заснех отсрещния бряг, където ни очакваше Валета, с извисяващия се купол на

англиканската църква „Свети Павел”

Някога Слима („sliema“ на малтийски означава „мир, покой“) е била рибарско селище на полуострова срещу пристанище Марсамшет във Валета. Днес градът е един от най-оживените туристически райони, в който се намират някои от най-модерните хотели в Малта.

Слима почти се е слял със съседния град Сейнт Джулиънс или Сан Жилян, на малтийски. Слима няма пясъчни плажове, бреговете са скалисти. За слънчеви бани се използват огромни плоски скали. Ето изглед към Слима от борда на ферибота за Валета.

Реших, че за по-бързо и атрактивно придвижване около дълбокия залив на Голямото пристанище е по-добре да ползваме фериботите. Вместо да обикаляме по дългия път около залива, с ферибота от Слима до Валета се пътува точно 5 минути на цена 1,50 евро еднопосочен билет.

Стъпваме във

Валета

и се изкачваме по стръмните улички към центъра на стария град.

Градът е основан

от великия магистър на Йоанитския орден Жан Паризо дьо ла Валет през 1566 г. Историята на града е пряко свързана с

рицарите от Ордена на Св. Йоан

и техния осемстранен готически кръст. Съвременният облик на града е дело на италианския военен архитект Франческо Лапарели.Тъй като рицарите дълго време нямали финансови средства, за да построят града те прибягнали до заем от папа Пий и от испанския крал Филип. Италианският архитект Лапарели бил неимоверно улеснен, тъй като получил възможност да проектира града, така както го вижда, без да се съобразява с актуалното местоположение на стари постройки или пък с архитектурни планове. Това е първият в историята град построен на принципа на координатната мрежа на улиците, което позволява свежия морски въздух от двете пристанища да циркулира свободно по улиците и да действа като своего рода „средновековен климатик“.

Една от най-големите забележителности на съвременната Ла Валета е сградата на парламента,която в периода между 1571-1574 е била официалната резиденция-дворец на основателя на рицарския орден на Св. Йоан-Жан Паризо дьо Ла Валет. Орденът на Св. Йоан владее укрепеното селище ла Валета до 1798г,когато града,респективно острова е завладян от французите. Две години по-късно Англия обявява Малта за своя колония.

Страната остава под английски флаг до 21 септември 1964, когато

обявява своята независимост,

а от 1874 г, Ла Валета се превръща в столица на република Малта. По време на Втората световна война, града е бомбардиран от немската авиация и търпи сериозни загуби в богатия си архитектурно-сграден фонд.

Първата ни спирка е

Базиликата на Мадоната от Кармел

– нищо не ми говори, но не мога да не надникна вътре. Влизам почти във всички църкви, базилики, и катедрали, покрай които съм минавала. Навсякъде търся величието на Римските църкви, но не го намирам. Никога няма да забравя какво почувствах в първата катедрала, която посетих през живота си –„Сан Джовани ин Латерано” в Рим – в мига, в който влязох вътре нещо подкоси краката ми и спрях като закована за пода, а от очите ми потекоха сълзи. Никога повече не усетих това, което ме обзе тогава. Но продължавам да го търся, за да го почувствам отново.

Улиците на Валета

бяха украсени с висящи транспаранти в бяло, жълто и червено, все едно бяхме на карнавал. Липсваше ми само костюма на дамата на сърцето на рицар от Малтийския орден, но с късите панталонки и бейзболната шапка нямаше как да се превъплътя в този образ.

От там излязохме на просторния правоъгълен

площад „St George” и Двореца на хармонията

Отново в центъра на площада бликаха фонтаните направо от плочките.

Видяхме смяната на караула пред сградата на Кметството на Валета и поехме по ул.”Република” към

Катедралата „St. John”

Тя има статут, равен с този на архиепископската катедрала „Свети Павел“ в старата столица Мдина, и затова се нарича конкатедрала (съкатедрала). Построена е през XVI век като монашеска църква за нуждите на ордена на рицарите хоспиталиери. Храмът е посветен на свети Йоан Кръстител, който е патрон на ордена.

Triq San Gwann, Il-Belt Valletta, Малта

В сградата са погребани около 400 членове на ордена, чиито надгробни плочи, изпълнени като цветни каменни пана, са сред основните художествено-исторически богатства на Малта. Тук се намира и специално нарисуваната за пристроения параклис картина „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“ от живелия в Малта италиански художник Караваджо. Категорично е забранено снимането на платното. Катедралата е обявена за уникален паметник със световно културно и историческо значение.

Наистина това беше най-пищно украсения Божи храм от посетените до сега, най-ярко изрисувания и най-посещаемия. Входът за нея е 6 евро, но всеки получава личен аудио гид, от който се лее честно казано неизчерпаема и незапомнима информация за всеки един детайл.

От там продължихме към

градините „Барака” – Lower Barakka Garden

и Upper Barakka Garden

В тази градина всеки ден се провежда демонстративен гърмеж на топовен изстрел точно в 12:00 ч. или “Saluting Batery”. Празничния топовен залп е старинна церемония, провеждана повече от 400 години.

„Батареята”

е разположена на една от най-високите точки в града, откъдето се открива великолепна гледка към Голямото пристанище и отсрещните три града – Сенглеа, Виториоса и Коспикуа.

Това е първият от трите града Сенглеа или Исла, погледнат от височината на хълма в градините „Барака”.

Свихме отново към главната улица „Република” за да излезем пред

паметника на Жан Паризо дьо ла Валет

Той се присъединява към ордена на рицарите на Св. Йоан още на 20 годишна възраст, като рицар от лигата на Прованс. Участвал е в отбраната на остров Родос при обсадата му от турците през 1522 година през време на Родоския период на ордена. Придружава тогавашния велик магистър Филип дьо Л`Исла Адам при изгнанието на ордена след изтласкването на хоспиталиерите от гръцкия остров от армията на Сюлейман Великолепни.

Ла Валет е изпратен за две години да служи като военен губернатор в Триполи, град също държан от рицарите по това време. Тук той показва уменията си на военен ръководител в селище постоянно атакувано от корсарите на Тургут Рейс (наричан още Драгут) – пират, бей на Алжир и османски адмирал. По време на акция срещу корсаря Абд-ур-Рахман Куст Али, Ла Валет е сериозно наранен и попада в плен. В продължение на година той се бори за живота си като роб на отоманска галера. Размяна на пленници между ордена и корсарите осигурява неговото освобождение.

През 1554 година Ла Валет е издигнат на поста главен капитан на галерите на ордена. Това е било голяма чест за лигата на Прованс, тъй като през по-голяма част от историята на хоспиталиерите, длъжността на адмирал е носена от рицар от италианската лига.

Това е началото на улица „Република”, точно новата сграда на Президенството и Театърът на Кралската Опера.

При излизане от дебелите и високи крепостни стени попадаме точно на кръглия площад с изящния

Фонтан на Тритоните,

в ляво от който е обособена още една от Малтийските автогари.

От тук тръгват автобуси за всички точки на Малта. Всички автобуси са с марката “King Long”, нови, чисти, бързи и маневрени. Пристигаха винаги по разписание, с 5, до 10 мин. в плюс или минус, в зависимост от трафика. Повечето шофьори бяха възрастно, но винаги любезни и говорещи английски. За съжаление всички малтийци говорят доста бързо и аз трудно ги разбирах.

Отново се върнахме до Upper Barakka за да проследим тържествената церемония по изстрелването на топчето.

Точно в 12:00ч. местно време гръмна единственото заредено оръдие, явно хората пестят и от боеприпасите. Но атракцията беше голяма, като по-интересна беше самата церемония по подготовката на гърмежа.

Трябваше да слезем долу до морето, за да се качим на друг ферибот, този път

за Сенглеа (Исла) и Виториоса (Биргу)

Можехме да го направим по стотиците плитки стъпала, но решихме да слезем по-бързо с панорамния асансьор, който въпреки голямата височина ни свали за секунди. Колкото до височината на стъпалата научих, че тук всички стъпала са правени нарочно с малка височина, за да могат да бъдат изкачвани лесно от рицарите, облечени в тежките си доспехи.

И този ферибот ни пренесе на отсрещния бряг за около 10 минути и 1,5 евро. Отново спестихме обикаляне с автобус тясното и дълбоко пристанище. Направихме доста снимки от корабчето на Валета и на Биргу.

Това е корабчето, превозващо пътници между Валета, Исла и Биргу.

Време беше за обяд. Гладни и жадни седнахме на едно тихо и спокойно местенце точно до пристанището. На традиционната чаша малтийска бира „Циск” естествено.

Тук искам да кажа и две думи за това, че навсякъде в Малта (даже и в хотелите), всички отпадъци се изхвърлят в отделни контейнери според материала, от който са направени. Ето по този начин, например.

С нови сили поехме по стръмните улици на

Биргу

И на тесните улички и къщите в този град.

А ето така се минава от единия град в другия, от Биргу – в

Исла

Минаваш под моста – и си в другия град, няма табели, няма указания, разбираш, че си минал в другия град едва на табелите по автобусните спирки.

Жегата напече и решихме, че ще стане хубав плаж. Върнахме се до Валета, за да вземем автобус за Мелиеха и Гадира, но докато се извъртим по всички завои, докато направим задължителното кръгче през автогара „Marsa” и болничния комплекс “Mater Day” минаха няколко часа, времето се развали, задуха хладен северен вятър и когато слязохме на

плажа, той вече беше съвсем пуст

В Малта кипи усилено строителство на пътища и така наречените Малтийски магистрали. Поради ограниченото пространство при изграждане на магистралите няма входни и изходни артерии, няма „детелини”, а само едно кръгово движение.

Ден пети

Ето, че дойде и последния ден от престоя ни. Нарамихме раниците и поехме към летището с автобуса по линия Х1. Вече ми беше ясно къде сме, къде отиваме и как да стигнем до там. Не гледах като уплашено зайче в кафез като първия ден и не стисках раницата в прегръдка. Трябваха ми точно три дни, за да се ориентирам в пътната мрежа на острова и маршрутите на автобусите. Самолетът ни излиташе чак към 15 ч. и имахме достатъчно време.

Искахме да направим една обиколка и по южното крайбрежие на острова, градовете Бирзебуджа и рибарското селище Марсашлок, затова трябваше да стигнем до летището и от там да хванем друг автобус. За съжаление автобус Х4, който трябваше да ни отведе до Бирзебуджа така и не дойде и затова бързо сменихме програмата.

Отново отидохме до Валета и слязохме до Фонтана на Тритоните. Този път свихме в обратната посока на крепостните стени и минахме покрай паметника на загиналите във войната. На паметните плочи бяха изписани стотици имена на войници разделени по годините, в който са загинали във Втората световна война.

Излязохме на площад „San Publju” и храмът “San Publju”. Площадът имаше вид на Римски форум, от който бяха останали само постаментите на колоните.

Продължихме към улица „San’t Anna” и стигнахме до прекрасния

Фонтан на лъва или “Lion’s Fountain”

Свърнахме към Ботаническата градина, откъдето се открива невероятна панорама към целия град и цялата равнина.

Минахме през прекрасния парк, който се намира до площада на независимостта, и който е много добре подреден с дървета и цветя – чудесно място за почивка. Паркът е сравнително нов-създаден е през 2007 година.

Излязохме от парка пред паметника на Независимостта, посветен на хилядите загинали във Втората световна война.

От там покрай Фонтана на Тритоните се потопихме отново в средновековната атмосфера на Стария град, като направихме един „тегел” на улица „Република”. В неделния ден, тя беше още по-оживена.

Стигнахме чак до другия край на крепостните стени.

Бях крайно уморена от дългата обиколка и тежестта на раницата на гърба ми, а и беше наближило времето на полета ни. Качихме се за последно на автобус, който ни откара до летището. „Как сте? Как се чувствате? Хареса ли ви Малта?” ни попита шофьорът с усмивка. Исках да му отговоря: “I`m so tired!” (Много съм уморена!), но бях наистина толкова уморена, че изломотих само едно: „I`m so thirsty!”, което си е просто „Много съм жадна!” , тъй като наистина бях жадна в обедната жега. В чакалнята на летището най-после се отпуснах от напрежението след още една перфектно завършена екскурзия и заспах, сгушена в раницата.

Преживяването отново беше незабравимо.Установих, че много обичам да пътешествам и колкото по-често го правя, толкова по-добре се чувствам. „Колкото повече-толкова повече!”, както казва любимият ми герой Мечо Пух.

13.05. – 17.05.2015г.

Галена Спасова

Автор: Галена Спасова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Малта – на картата:

Малта

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=67244

Свързани новини: