С „Мистерия в Ангкор” (изд. „Фют“) норвежецът Бьорн Суртлан ни повежда на третата семейна ваканция на Давид, Сисел, Тур и родителите им. Нещата не се развиха съвсем ваканционно в Луксор и Венеция, където семейството се оказа забъркано в престъпления с кражби на предмети на изкуството. Какво ли очаква детективите по неволя в джунглите на Камбоджа? Още...
Снимките на нов минисериал по класическия юношески романа „Анн от фермата Грийн Гейбълс“ започват през септември в Канада, съобщава The New York Times. Очакванията към най-новата телевизионната адаптация по книгата на Луси Монтгомъри са големи, тъй като неин сценарист е Мойра Уоли-Бекет – носителка на „Еми“ за работата си по „В обувките на Сатаната“. Продуценти на...
Мразя да цитирам Ленин, но злият гений на най-голямата социална пандемия в човешката история, разпростряла се на една шеста от планетата, а след това и върху половината от нея, не ми оставя шанс по отношение на подигравките му по адрес на алчните западняци ( самият той е бил подкупен от германското правителство с вагон злато, за да разлага руската армия и го е направил по много полезен идиотски начин в полза на вражеската държава, както е известно отдавна). Нарича ги “полезни идиоти”.
Лакомията на благоденстващи иначе полезни идиоти, като най-дълголетната медийна звезда на Си Ен Ен Лари Кинг, явно не се лекува с още и още подкупи, сервирани от режими, готови да плащат за неговата “запазена марка” в журналистиката, продадена днес директно от този цар на интервютата директно на Кремъл.
Истината обаче, поне в американския случай, излиза наяве. Кога ли у нас положението в това отношение ще стане “американско”? Продажниците тук са напазарувани от руските си купувачи на цели редакции и дори не се опитват да си прикриват руската срамотия с някакво прозападно смокиново листо. Видя се и от коментарите на уж спортните уж български кометатори от Рио, които (почти) вкупом си падат по телевъзторга от всичко руско, показано в Бразилия след като на косъм се размина забраната за участието на руската команда, уличена като производна на държавно спонсорирана политика на дрогирането на спортистите ( как ли се е стигнало до решението на МОК все пак да остави федерациите да решават сами дали да забранят на руснаците участието и така да закобиколят уличаващия доклад с доказателствата за руската държавна политика да се тъпчат руските спортисти с допинг?).
И което е по-лошо, робията на проруската лакомия не се смята за нещо необикновено и достойно за презрение у нас. Напротив, вече и в новините на БНТ открито слугуват с нова рубрика ( без изрично да я оповестяват) за красотите на Москва и прочее хубавини , сделани в СССР и нейния приемник Путинова Русия. Не сте ли забелязали? Ами пуснете си телевизора в централно информационно време и непременно ще ви сполети, без никакъв инфомационен повод, някой възторжен репортаж за прекрасното московско метро и т.н. Няма безплатна вечеря ( на трапезата на руската пропаганда, зад която стои прословутата руска щедрост в раздаванто на порциите) в 20 ч., но и няма кой да поиска сметката на когото трябва в тази търговия с руско влияние.
“Известният американски журналист Лари Кинг е взел подкуп от 225 000 долара от черната каса на Партията на регионите на избягалия в Русия бивш украински президент Виктор Янукович, съобщи украинският депутат Сергей Лешченко.
Парите под масата са били дадени на Кинг, за да вземе интервю от тогавашния премиер Никола Азаров, потвърди и Севгил-Мусаев Боровик, главен редактор на интернет изданието “Украинска правда”.
Интервюто е било много “задълбочено”. Първият въпрос е бил: “Какво харесвате във вашата работа?”, а вторият “Какво не харесвате във вашата работа?”. Премиерът отговарял и на двата въпроса как строят в Украйна футболни стадиони, пише изданието “Интернешънъл бизнес таймс”. А когато Лари попитал: “Защо влязохте в политиката”, Азаров отговорил: “Това е мъдър въпрос”.
Разкритията около плащането на голямата сума на американския журналист дойдоха покрай разследването на ролята на Пол Манафорт в управлението на Украйна докато е бил съветник на Виктор Янукович в периода от ноември 2007 до октомври 2012 година.
За това време US лобистът е получил 12,7 милиона долара от черната каса на Партията на регионите. След това разкритие Манафорт бе уволнен от кандидат-президента Доналд Тръмп, чийто шеф на предизборната кампания беше от няколко месеца.
От Националното антикорупционно бюро на Украйна разпространиха в петък 19 страници от разследването, в които личат тайните преводи. Не всички пари обаче са отивали в джоба на Манафорт уточняват следователите. Много от тях са били получавани от подставени лица.
Големи суми от Партията на регионите е прибирала и германката Ина Кирш, която е ръководила Европейския център за съвременна Украйна. Съучредители на центъра са били трима депутати от партията на Янукович.
Все още няма официално обяснение или опровержение от Лари Кинг. Неговото предаване “Лари Кинг лайф”, излъчвано по Си Ен Ен, е вписано в книгата за рекордите Гинес, като предаване с най-дълъг живот в ефир.
Кинг е направил над 50 000 интервюта и почти няма политик или известен бизнесмен по цял свят, който да не е сядал на “горещия стол” срещу Лари. След повече от 25 години Кинг напусна телевизията през 2010 година.
В момента Лари Кинг работи за финансиратия от правителството на Русия пропаганден канал RT – “Русия днес”.( kafene.net)
http://lyubomircholakov.blog.bg/politika/2015/12/12/ruskata-televiziia-rt-navyrshi-10-godini-lari-king-pokani-vl.1414392
Share on FacebookПлонж със силата на ядрена бомба направи тази сутрин по НОВА ТВ (раз)следващия Бойко Борисов (и не само него, до скоро същият наричаше ГЕРБ - ШАЙКА) "журналист" Антон Тодоров. Не бих ви занимавал с падението му, все пак то...
читАлнЯта ще отпразнува рождения си ден с една от най-успешните офлайн проекти на Аз чета – “Изгуби се в литературна София”, която ще се случи за четвърти път в столицата. На 27 август почитателите на книгите и приключенията ще имат възможност да съчетаят двете си страсти, като опознаят едни от най-интересните литературни забележителности на града и научат любопитни неща за...
Не може да се отрече, че нашият премиер храбро се бори срещу своеволията на Путин, който си позволи да лиши българските пеликани от своя “Южен поток”. Още на 19 декември 2014 г. той се скара на руския президент, който на 1 декември обяви в Анкара края на проекта като “южен” и го обяви за “турски”. Ще строим “Южен поток”, отсече на 19 декември 2014 г. на връщане от Брюксел Борисов напук на Путин.
“България ще издаде необходимите разрешителни за “Южен поток” и ще продължи подготвителните дейности по реализацията на проекта, каза той…
Нека да го докарат тук потока, тук ще си направим хъбче и ще си продаваме газ така, както и Турция”, допълни още премиерът Бойко Борисов.
Всяка държава има различни отношения с Русия, едни – много приятелски, други – не толкова. Имаме историческа дружба с руския народ” , обясни радетелят за дружбата между народите- и особено между руския и нашия, Бойко Борисов. http://www.vsekiden.com/163693
Дааа, Борисов не вярва на сълзи! Путин може да си плаче, но Борисов твърдо отказва(ше) да му вярва, че наистина е закрил корупционния конвейр, наричан още поток. Многократно заявяваше, че ще го строим. И че не сме го построили досега само защото са му прекъснали мандата през 2013 г.
В свое интервю от 29 май 2014 г. бившият съветник на премира Жан Виденов и днешен университетски учител по геополитика Валентин Вацев, “точен” в бомбастичните си прогнози ( както винаги), предрече геостратегически: “Ако до 45 дни някой не събори това правителство, после и с ядрени удари „Южен поток” не може да бъде спрян”. В същото интервю каза и една истина ( все пак): че влаковете с руски пари се задават във връзка с Южен поток” и ще направят богати едни, а други ще премажат.
Цитирам точно “точната” му оценка и прогноза:
“Да не забравяме, че противниците на този проект са два вида хора – едните са идейни американисти, които смятат, че руската тръба ще озлочести България, а другите – просто се сърдят, че не са поканени. Няма съмнение, че от Русия са се задали няколко влака претъпкани с пари. Тези композиции някого ще позлатят, а други ще бъдат размазани от тези пари.” http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/21608-valentin-vatzev-ne-chakayte-izbori-ot-rusiya-sa-se-zadali-nyakolko-vlaka-s-pari.html%7D
Не се минаха и няколко пъти по 45 дни, и Путин нанесе нещо повече от “ядрен удар” , спирайки “Южен поток”. Оказа се, че Путин бил голям “американист”…
Ето, че вчера, на 21 август 2016 г., от Газпром съобщиха, че закриват не само потока, но и чиновническата му хранилка. Разтуриха депатрамента, който отговаря(ше) за неговото пълногазие и съобщиха този факт официално.
Ами сега?
Сега е време Борисов да се вслуша в съвета на руския посланик Юрий Исаков, който обясни пред БТА на 5 декември 2014 г., че вината на България е в това, че не е “показала зъби” ( на Брюксел) и да ги покаже на Москва в аналогична ситуация, когато от Кремъл му закриват любимия проект наистина съвсем окончателно, ама категорично- направо апоколиптично.
Понеже нашият министър-председател е последователен в проявата на характер спрямо Путин и му се опълчи по въпроса за “Южен поток”, заявявайки, че е готов да му вдъхне живот и след смъртта му, трябва да му се скара и сега. Да “покаже зъби” и да заяви, че разпускането на депатрамента на Газпром за “Южен поток” не означава неговия край. Ще го строи със зъби и нокти и без този департамент, пък ако “турско да стане” ( както май стана). http://198.105.223.61/?q=node/5687987
Share on FacebookНад 150 деца от цялата страна са заявили интрес да бъдат младши книжари за един ден в едноименната кампания на веригата Orange Center, организирана с медийната подкрепа на сайтовете „Аз чета“ и „Детски книги“. Над 30 от тях вече са поканени на интервю, след което които ще бъдат избрани 14 за София, 4 за Варна и 2 за...
BBC са събрали гласовете на 177 филмови критици от цял свят за най-добрия филм на 21 век и ето какво се е получило:
1 Mulholland Drive (David Lynch, 2001)
2 In the Mood for Love (Wong Kar-wai, 2000)
3 There Will Be Blood (Paul Thomas Anderson, 2007)
4 Spirited Away (Hayao Miyazaki, 2001)
5 Boyhood (Richard Linklater, 2014)
6 Eternal Sunshine of the Spotless Mind (Michel Gondry, 2004)
7 The Tree of Life (Terrence Malick, 2011)
8 Yi Yi: A One and a Two (Edward Yang, 2000)
9 A Separation (Asghar Farhadi, 2011)
10 Inside Llewyn Davis (Joel and Ethan Coen, 2013)
10 No Country For Old Men (Joel and Ethan Coen, 2007)
12 Children of Men (Alfonso Cuarón, 2006)
12 Zodiac (David Fincher, 2007)
14 The Act of Killing (Joshua Oppenheimer, 2012)
15 4 Months, 3 Weeks & 2 Days (Cristian Mungiu, 2007)
16 Holy Motors (Leos Carax, 2012)
17 Pan’s Labyrinth (Guillermo Del Toro, 2006)
18 The White Ribbon (Michael Haneke, 2009)
19 Mad Max: Fury Road (George Miller, 2015)
20 Synecdoche, New York (Charlie Kaufman, 2008)
21 The Grand Budapest Hotel (Wes Anderson, 2014)
22 Caché (Michael Haneke, 2005)
22 Lost in Translation (Sofia Coppola, 2003)
24 The Master (Paul Thomas Anderson, 2012)
25 Memento (Christopher Nolan, 2001)
26 25th Hour (Spike Lee, 2002)
27 The Social Network (David Fincher, 2010)
28 Talk to Her (Pedro Almodóvar, 2002)
29. WALL-E (Andrew Stanton, 2008)
30 Oldboy (Park Chan-wook, 2003)
31 Margaret (Kenneth Lonergan, 2011)
32 The Lives of Others (Florian Henckel von Donnersmarck, 2006)
33 Son of Saul (László Nemes, 2015)
33 The Dark Knight (Christopher Nolan, 2008)
35 Crouching Tiger, Hidden Dragon (Ang Lee, 2000)
36 Timbuktu (Abderrahmane Sissako, 2014)
37 Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives (Apichatpong Weerasethakul, 2010)
38 City of God (Fernando Meirelles and Kátia Lund, 2002)
39 The New World (Terrence Malick, 2005)
39 Brokeback Mountain (Ang Lee, 2005)
41 Inside Out (Pete Docter and Ronnie Del Carmen, 2015)
42 12 Years a Slave (Steve McQueen, 2013)
42 Amour (Michael Haneke, 2012)
42 Melancholia (Lars von Trier, 2011)
45 Blue Is the Warmest Color (Abdellatif Kechiche, 2013)
45 Certified Copy (Abbas Kiarostami, 2010)
45 Leviathan (Andrey Zvyagintsev, 2014)
48 Brooklyn (John Crowley, 2015)
49 Goodbye to Language (Jean-Luc Godard, 2014)
49. Inception (Christopher Nolan, 2010)
49 The Assassin (Hou Hsiao-hsien, 2015)
52 Tropical Malady (Apichatpong Weerasethakul, 2004)
53 Ida (Pawel Pawlikowski, 2013)
53 Moulin Rouge! (Baz Luhrmann, 2001)
53 Once Upon a Time in Anatolia (Nuri Bilge Ceylan, 2011)
56 Werckmeister Harmonies (Bela Tarr and Ágnes Hranitzky, 2000)
56 Zero Dark Thirty (Kathryn Bigelow, 2012)
58 A History of Violence (David Cronenberg, 2005)
58 Inglourious Basterds (Quentin Tarantino and Eli Roth, 2009)
58 Moolaadé (Ousmane Sembene, 2004)
58 Syndromes and a Century (Apichatpong Weerasethakul, 2006)
58 Under the Skin (Jonathan Glazer, 2013)
63 Fish Tank (Andrea Arnold, 2009)
63 The Great Beauty (Paolo Sorrentino, 2013)
63 The Turin Horse (Bela Tarr and Ágnes Hranitzky, 2011)
66 Spring, Summer, Fall, Winter…and Spring (Kim Ki-duk, 2003)
66 The Hurt Locker (Kathryn Bigelow, 2008)
68 Carol (Todd Haynes, 2015)
68 The Royal Tenenbaums (Wes Anderson, 2001)
70 Stories We Tell (Sarah Polley, 2012)
70 Tabu (Miguel Gomes, 2012)
72 Before Sunset (Richard Linklater, 2004)
72 Only Lovers Left Alive (Jim Jarmusch, 2013)
74 Spring Breakers (Harmony Korine, 2012)
75 Dogville (Lars von Trier, 2003)
75 Inherent Vice (Paul Thomas Anderson, 2014)
75 The Diving Bell and the Butterfly (Julian Schnabel, 2007)
78 Almost Famous (Cameron Crowe, 2000)
78 The Return (Andrey Zvyagintsev, 2003)
78 The Wolf of Wall Street (Martin Scorsese, 2013)
81 A Prophet (Jacques Audiard, 2009)
81 A Serious Man (Joel and Ethan Coen, 2009)
81 A.I. Artificial Intelligence (Steven Spielberg, 2001)
81 Her (Spike Jonze, 2013)
81 Shame (Steve McQueen, 2011)
86 Amélie (Jean-Pierre Jeunet, 2001)
86 Far From Heaven (Todd Haynes, 2002)
88 Spotlight (Tom McCarthy, 2015)
89 The Headless Woman (Lucrecia Martel, 2008)
90 Finding Nemo (Andrew Stanton, 2003)
90 Let the Right One In (Tomas Alfredson, 2008)
90 Moonrise Kingdom (Wes Anderson, 2012)
90 Ratatouille (Brad Bird and Jan Pinkava, 2007)
90 The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford (Andrew Dominik, 2007)
90 The Pianist (Roman Polanski, 2002)
90 The Secret in Their Eyes (Juan José Campanella, 2009)
97 Ten (Abbas Kiarostami, 2002)
97 The Gleaners and I (Agnès Varda, 2000)
97 White Material (Claire Denis, 2009)
100 Carlos (Olivier Assayas, 2010)
100 Requiem for a Dream (Darren Aronofsky, 2000)
100 Toni Erdmann (Maren Ade, 2016)
Анжело тръгва на хаджилък – да го придружим Като за начало – ще кацнем в Тел Авив и ще посетим известния (поне за мене – нали си имам сайт за пътеписи ) курорт Нетания. Приятно четене:
част първа
В семейството на жена ми съществува приказка за някоя прекалено спестовна жена: „У-у-у, ще става хаджийка!“. За добро или за лошо, но преди доста години бях обещал на моята спестовница, че ще я направя (някой ден) хаджийка. Сега дойде времето да изпълня обещанието си.
При избора на екскурзия бяха поставени няколко ограничителни условия:
По съвет на нашия турагент „Валден Тур“ избрахме офертата на „Elfy Tours“ за стандартната програма. Фирмата предлага и „разширена“ такава, на практика на същата цена, с посещение на Червено море и Масада, но някои от позициите в офертата бяха пожелателни – „при възможност…“ или „ако остане време…“, а и датите не отговаряха на желанията ни.
По-късно разбрахме, че същата оферта се предлага и от други три фирми (някаква форма на консорциум между четирите агенции), като в хотелите резервациите бяха като за група на „Географски свят“.
Транспортът до Тел Авив и обратно беше със самолет Airbus 320 на „България Ер“, а из Израел и Йордания с автобуси на партниращите фирми. За Израел това беше Renacer Tours.
Нощувките бяха в прилични хотели 3 *, на удобни за вечерна разходка места. Срещнахме се с български туристи от друга група, които са спали в неподдържани сгради в някакъв кибуц насред нищото. При нас нямаше такива неща.
В цената на екскурзията бяха включени закуски и вечери. Храненето беше тип „шведска маса“ (със столове). Разбира се, както традицията повелява, наблюдавахме излишно препълнени чинии и пъхане в торбите „за после“. Все пак беше по-добре, отколкото при други групи – полякините опитваха ястията с приборите за сервиране, преди да решат дали да си сипят. Първите няколко дни на екскурзията всъщност бяха последните на Пасхата и храната беше „кашер“ – не се смесват някои продукти като месо и мляко, рибата трябва да е с люспи, без морски дарове и т.н. Хотелите поддържат тази кухня заради ортодоксално религиозните си гости. Така или иначе, храната беше достатъчно, може би малко странна на вкус за някои, но много вкусна.
В цената на екскурзията бяха включени самолетните билети, нощувките и вечерите, гранични и летищни такси, билети за посещаваните обекти и екскурзоводското обслужване. Тъй като навсякъде влизахме с групови билети, не можем да информираме за входните такси на отделните обекти. Допълнително заплатихме по 40$ бакшиши (задължително) и 10$ разходка с корабче по Галилейското езеро, 20$ обяд с рибата на св. Петър и 20$ вечерна разходка из Йерусалим (по желание) на човек.
С административните и бюрократични подробности, като представител на туроператора, се занимаваше Милена Сиренярова.
Поради липсата на семеен „Москвич“ решихме дъщерята да наследи „големия“ фотоапарат. Хубави или лоши, всички снимки са нейни. Ние, като колегата Пилатус Понтус, си измиваме ръцете. Същото важи и за всичко, което прочетете по-долу.
Срещата на летище София бе в 15:00 часа, два часа и половина преди полета София – Тел Авив. Тъй като пътувахме с български превозвач, мерките за сигурност и съответно предполетно време бяха нормални. Малък проблем беше дългото чакане пред гишетата за чекиране, които бяха само две. Официалното обяснение беше за срив в системата, но точно два часа преди полета всичко се „оправи“. Самолетът бе пълен с шумни, нагли и безцеремонни рускини, „ашладисани“ еврейки. Полетът продължи под два часа и половина и в 19:41
Слава Богу, Израел е в същата часова зона като България, така че не се налагаше преместване на часовниците. Тук проверката беше малко по-сериозна, но минахме доста бързо и се събрахме при чакащия ни автобус. На граничния контрол печати не удариха в паспортите ни, а на отделни листчета. Обяснението бе, че израелският печат в паспорта действа като червено на бик на граничните власти в някои мюсюлмански държави като Иран или Саудитска Арабия, и за наше добро…
Тук се срещнахме с Елик – нашия екскурзовод по Светите земи. Роден в София, бивш офицер, който говореше малко архаичен, но напълно разбираем български. Като евреин-сефарад вторият му „майчин“ език е шпаньолски (ладино), за разлика от полските и немските евреи, които говорят идиш. По време на пътуването той ни даде много полезна информация, но на моменти ставаше досаден с постоянното изтъкване колко много са постигнали евреите (истина!) и колко неразумни са палестинците, че не приемат предлаганата им от Израел „манна небесна“ и искат своя държава. От време на време хвалбите ставаха толкова големи, че заподозряхме поне капчица македонска кръв у Елик.
е създадена през 1948 г с площ около 16 хил. кв. км. Тя и до момента няма конституция, а 14 основни закона. Територията ѝ сега е 21-22 хил. кв. км. След Шестдневната война тя нараства до 60 хил. кв. км, но по-късно голяма част от завзетите територии са върнати на Сирия, Йордания и Египет. Разбира се, претенциите продължават, главно за Синайските възвишения и ивицата Газа. Населението е около 9 млн души, от които около 75 % са евреи. В арабското население не се броят жителите на Палестинската автономия, които нямат израелско гражданство, но често работят в държавата след получаване на специално разрешително. При основаването коренните евреи са около 600 хил. души. От бившите съветски републики идват около 1 млн., от които около 400 хил. „истински“, останалите – признати за такива. Българските евреи са около 50 хил. Средната заплата е около 2700 $. Елик постоянно се оплакваше колко скъпо е всичко и колко бедно живеят, но многото коли от 2011-2012 с обяви за продажба говорят, че стандартът е достатъчно добър, за да могат хората да сменят автомобила си на 5 години.
Докато разсъждавахме, че предвид очакваните температури, е било добре да вземем шапки, бяхме приятно изненадани. Шофьорът Набил, арабин-християнин, беше се постарал на всяка седалка да има шапка, карта и брошура със забележителностите на Израел и персонален радиоприемник, за да чуваме по-добре екскурзовода.
Нетаня, ИзраелПървата ни нощувка бе в
град със 190 хил. население и най-голям курорт на Средиземноморското крайбрежие. Също така е център на обработката на диаманти. Oснован е през 1929 г. от руски евреи като земеделско селище (мошав) и носи името на Натан Шраус, който дарил голяма сума за изграждането му.
Настаняването беше в хотел „Margoa“, съвсем близо до центъра и морето.
Margoa Hotel
адрес: Il-42279 Netanya, Gad Machnes 9
GPS: 32.329259, 34.850021
тел.: +972 9 862 4434, +972 9 862 3430 (факс)
web: www.hotelmargoa.co.il или през booking.com
email: margoah@012.net.il
wifi: безплатно
След късната вечеря имахме време да направим среднощна разходка по плажа. Много добро впечатление ни направи фактът, че градският площад и градините бяха пълни с младежи, но от никъде не се чуваше силна музика, крясъци и др. „екстри“, които са всекидневие у нас. И не мислим, че причината е страхът от полицията или многото видеокамери на обществените места.
Очаквайте продължението
Автор: Анжело Ангелов
Снимки: Сава-Калина
Още снимки от © Сава-Калина:
Israel: Sofia – Tel Aviv (2016-03-31)
Други разкази свързани с Израел – на картата:
Израел
Три ябълки – три преплетени една в друга истории, три погледа към живота в едно малко арменско селце. Неговите обитатели са малко чудати, обаятелни в своето несъвършенство. Понякога проклети и дребнави, друг път мъдри и благородни, те вървят през дните си с естествения ритъм на живота. Не ги подминават смърт, глад, война, бедствия. Но тази...
2004 - 2018 Gramophon.com