“Ню Йорк таймс”: руската дезинформационна война е продължение на съветските “активни мероприятия”

08/29/16 08:13
(http://ivo.bg/)

“Ню Йорк таймс”: руската дезинформационна война е продължение на съветските “активни мероприятия”

“Ню Йорк таймс” публикува статия за руската дезинформацинна война, която е основното оръжие на Кремъл в противопоставянето на Запада като продължение на съветската политика, макар и без предишната идеологическа основа.

http://mobile.nytimes.com/2016/08/29/world/europe/russia-sweden-disinformation.html?_r=0

В статията с източник Стокхолм се обсъждат методите на дезинформацията по вергата на нейното лансиране от руските медии, през цитирането им от сайтове ( крайно десни, както пише в статията) и накрая бива “сервирана” със загубен по пътя източник в западни медии, заслужили иначе доверието на публиката през дългите години на своето легитимно съществуване. По съветско време това се наричаше “активно мероприятие”, отбелязва вестникът.

На особен дезинфромационен натиск чрез подобни руски “активни мероприятия” е подложена Швеция, където активно се обсъжда присъединяване на страната към НАТО именно заради руската агресивност, демонстрирана от войната срещу Грузия през 2008 г. насам. На шведския министър на отбраната му се налага непрекъснато да опровергава лъжи, проникващи в съзнанието на шведското общество, според които натовски войници щели да изнасилват шведските жени безнаказано защото не подлежат на съдебено преследване в страната, в която са разположени ( и в която щяла да бъде разположено опасно тайно оръжие, а територията й щяла да бъде използвана за нападения срещу Русия с всички последици от това).

За българския читател, изкушен по темата, прави впечатление, че става дума за методи, прилагани срещу България преди и сега ( както прави впечатление също, че в засегнатите от руската дезионформционна война европеск държави се полагат усилия за нейното разобличаване и за противопоставяне срещу нея- например в Чехия водят на отчет 40 проруски сайта, разпространители на дезинформация, докато у нас просто няма такава институционализирана статистика).

На пазара на руските лъжи в Швеция се лансира твърдението, че държавата продала тайно артилерийски установки на Украйна в нарушение на шведските закони. Въпреки многократните публични опровержения, руските медии и тяхното ехо в страната продължават да повтарят измислицата.

Горното едно към едно повтаря случая с т.н. “македонска афера” от лятото и есента на 1992 г. в България, когато шефът на българското разузнаване Бриго Аспарухов застана с физиономията си на пресконференция в София с обвинение, според което българското правителство преговаряло ( дори не е продало, а само искало да продаде) някакво оръжие на Македония в нарушение на закона. Това се оказа достатъчно за дестабилизиране на крехкото политическо равновесие в парламента, прекрояването на народния вот в него без избори и до падането на правителството на Филип Димитров – независимо от факта, че лъжата беше отхвърлена, а Аспрухов беше принуден да се извини ( с половин уста, оставайки на поста си въпреки това).

Съветска класика. В главната роля се изяви един офицер, отговарял в ДС за (дез)информацията, преди да бъде издигнат на ключовия, както се оказа, пост в държавата.

Аспарухов е бил непосредствено преди това на служба под дипломатическо прикритие в Гърция, откъдето в първите години на демокрацията у нас потече кален дезинформационен поток, препиран в прохождащите на попрището на свободното слово български медии като “чиста монета”. Парадоксално, калните потоци често заливаха в началото самия Желю Желев, оказал се непоколебим покровител на Аспарухов до края на мандата си.

От статията в “Ню Йорк таймс” обаче най-важният цитат за българска консумация, според скромното ми мнение, е следният:

Speaking this summer on the 75th anniversary of the Soviet Information Bureau, Mr. Kiselyev said the age of neutral journalism was over. “If we do propaganda, then you do propaganda, too,” he said, directing his message to Western journalists.

“Today, it is much more costly to kill one enemy soldier than during World War II, World War I or in the Middle Ages,” he said in an interview on the state-run Rossiya 24 network. While the business of “persuasion” is more expensive now, too, he said, “if you can persuade a person, you don’t need to kill him.”

Както се вижда Кисельов, пропагандатор Номер едно в днешна Русия, не само не крие истината, че Кремъл води дезинформацонна война, но и формулира необходимостта от нея до степен, че прокламира края на независимата журналистика. По-евтивно в наше време е да дискредитираш противника, вместо да го убиваш, прокламира той с своите предшественици Гьобелс или Иля Еренбург ( любимия публицист на Сталин, прокарващ неговите послания в “Правда”) философията на Москва с бакалска пресметливост.

Честито на напазаруваните евтино български участници в претворяването на тази московска стратегия. Вече няма нужда да отричат. Кремъл издига пропагандата в ранг на идеологическа мантра, с претворяването на която изпълнителите вече могат публично да се гордеят като защитници на Отечеството ( Русия).

“