Мая и Моте са близначки и си приличат като две капки вода. Но само на външен вид. Мая е свита и притеснителна, не обича да лъже и да нагрубява останалите и умира от страх от кучета. Тя мечтае да стане известна певица, но не смее да отиде на прослушване в училище, а в спортните занимания...

Кузман Илиев е едно от най-разпознаваемите лица на телевизия Bulgaria On Air. Гледате го всеки делник в ДЕНЯТ On Air, където се редуват със своя добър приятел Владимир Сиркаров (който също ни е гостувал в Как четеш). Кузман е магистър по публичен мениджмънт от IEP Тулуза, Франция, и е сред най-добрите млади експерти у нас в полето...

В ерата на смартфоните да заспиш на обществено място носи нова доза риск! Някой може да те снима, да обработи снимката с фотошоп и да я пусне по широкия интернет свят. :) Една млада дама вече със сигурност ще си отваря очите на четири (не само в преносен смисъл) и много ще внимава да не заспи, докато учи...

Да напишеш книга е тежко начинание. Изисква се къртовски (изобщо не преувеличавам) труд, търпение и талант, които сами по себе си не гарантират нищо, камо ли успех. Алхимията за създаване на добра литературна творба още е загадка и малцина са щастливците, успели да създадат скъпоценност от думи и образи. Ето защо високо ценя големите майстори, в...

През изминалата седмица две събития се свързват с министър енерГЕПИка и те прекрасно предават нейното отношение и бурна дейност в "полза" на българския народ. За да можете лесно и удобно да сравните двете мероприятия постр...

През изминалата седмица две събития се свързват с министър енерГЕПИка и те прекрасно предават нейното отношение и бурна дейност в "полза" на българския народ. За да можете лесно и удобно да сравните двете мероприятия постр...

Дончева. Татяна Дончева. Поразяващата уста напуска БСП през декември 2013 г. Още тогава тя мотивира решението си да изневери на компартията с, цитирам, “нуждата от нова лявоцентристка партия, с по-малко лозунги и с повече практически решения”...

Има една забавна италианска песничка. През далечната 1972 г. Челентано и Мина правят чудесна нейна пародия. Адриано се опитва да обясни чувствата си, а красавицата му отвръща с познатия на всички рефрен:

— Само една дума…
— Думи, думи, думи…
— Чуй ме!..
— Думи, думи, думи…
— Моля те!
— Думи, думи, думи…
— Кълна ти се…
— Думи, думи, думи, думи, само думи, думи между нас…

Думи, думи, думи – това са отношенията между Дончева и нейните слушатели и електорат. Но да се върнем на посланието на ранната Татяна:

“По-малко лозунги, повече практически решения…”

Почти веднага след официалния си развод с БСП Дончева гръмко оповести, че “хората от ДС са направили мрежа за влияние още преди 1990 г., разгърната след това и която управляват до ден-днешен” (Интервю за "168 часа" от 21 декември 2013 г.)... Държавна сигурност управлява през мрежата си до ден-днешен, казва тогава Дончева.

Днес, 29 август 2016 г., Дончева отново потвърди тезата си по бТВ, че “няколко асоциации на разузнавачи и бивши агентурни дейци” имат влияние върху политическите процеси у нас. Тя каза, те стоят зад кандидатурата на Румен Радев за президент. Дончева ги описа като “офицерите от бившата Държавна сигурност”. Тя подчерта, че при първата си изява като кандидат-президент Радев е бил предвождан от офицера от Първо главно управление на ДС Васко Василев. Това се случи тази сутрин, три месеца преди края на 2016 г., близо 4 години, след началото на соловата й кариера, извън бившата компартия. След 2013 г. Дончева създаде собствена партия. Участва в избори. Спечели общински съветници (в София)...

И нищо!

Нито едно политическо действие, което да е насочено към ефективно разграждане на “мрежата на Държавна сигурност”. Но пък с думите си Дончева нееднократно е получавала разлигавените ръкопляскания на десницата, в това число и на ДСБ. Дори беше официален гост и оратор на някакъв техен партиен форум.

Дарете катинар за кампания в подкрепа на реформата в детското правосъдие

Знаят, но няма да ни кажат, защото по-добре от нас знаят, какво и кога трябва да узнаем. Това ни съобщи от името на управляващата партия нейният кадровик днес от екрана на ведомствената телевизия на властта БНТ Цветан Цветанов.

За пореден път патерналистичното отношение на ГЕРБ към недораслата рая беше поднесена по подигравателен начин спрямо “децата”. “Родителят” не бърза да каже истината за секса, който деца непременно им престои, за да продължи рода на родителя. Понеже е убеден, че децата са още малки, за да научат истината, “родителят” отлага отново и отново разговора за неизбежното.

Ако си спомняте, ГЕРБ и нейният собственик Борисов ни обясняваха че имат многобройни кандидатури за президентска двойка. Разполагали с огромен избор. Но няма да ни кажат преди юни поради някави техни тайнствени съображения, които нашето недорасло съзнание не е достойно да научи . После ни съобщиха, че нашето въвеждане в тайнството на техните намерения да ни оплодят със своя кандидатура се отлага за септември.

Днес кадровикът Цветанов най-спокойно отново отмести във времето съобщението, за което копнеем. С малко, но от сърце. Вече най-вероятно ставало дума за един по-късен хоризонт докъм 2 октомври ( каква прецизност в изчисленията на нашето съзряване за великата новина- защо да не е 1 или 3 октомври, не ни е дадено да знаем).

“Интересно” беше  и обосноваването на играта на криеница. Причината да не бързат с обявяването на готовия избор на ГЕРБ за президентска двойка била усложнената междунродна обстановка.

Моля? Кога преди международната обстановка не е била усложнена?

При избора на Желев международна обстановка беше разтърсена от изчезването на най-голямата империя в човешката история, трусовете от което люлееха България като малка лодка, откачена от 45 годишния съветски  колониален синджир.

При избора на Петър Стоянов на границата ни клокочеше първата от десетилетия истинска война в Европа- започнала каго гражданска, приключила като военен конфликт с международна намеса. За вътрешната обстановка, белязана с колапса на банките и икономиката в България, да не говорим.

При избора на Първанов обстановката се подобри до степен, че борецът срещу НАТО, предводителят на антинатовски митинги, се оказа президент-натовец. Зад възхода на това падение надничаше надигащата се международна сянка на Путин.

При избора на Плевнелиев същатя санка вече беше напуснала окончателно сянката на своя ментор Елцин и в президентското кресло на България се оказа президент, готов да й се противопоставя според силите си ( за ужас на партията, която го е издигнала на поста и лично на нейния собственик Борисов).

Днес е само въпрос на време, когато низходящото движение на руската икономика и междуната изолация на страната ще отслабят хватката на Путин върху задкулисието на българската политика, която обаче в международен план се е вкопчила в бежанската криза като инстумент, чрез кото да гради подобие на авторитена роля в европейските дела.

С какво тази ситуация обаче е по-сложна ( от изброените по-горе ситуации по аналогия), че да обуслява продължаващата подигравка с неуважението към българските избиратели, третирани като някакви недорасляци, на които ще бъде съобщено кого от ГЕРБ смятат да назначат със служебна победа за Главнокомандващ?

Истината е простичка и избирателите я знаят: преяждането с власт води до затлъстяване на сетивата, поради което властниците започват да виждат реалността огледално. Казано с думите на Цветанов днес, кандидатрпезиденската двойка се нуждаела от уважение и по тази причина няма скоро да ни кажат коя е тя.

А уважението към избиретилете? Ами тях “кучета ги” яли във времето на кучелюбеца Борисов, чието еднолично благоволение всички чакат.

Истинският проблем е в това, че Борисов, каквото и да се случи на тези и дори на следващите ( парламентарни избори), си свърши наистина отлично главната работа: постигна унищоваването на алтернативите на собственото си популистко доминиране. За да поникне трева на тази разорана целина ще трябва да мине време, преди да се намерят желаещи да се опозоряват в калните борби на политическия тепих, на който той се чувства отлично.

А дотогава- я кам(ар)илата му, я камиларят Борисов.

На снимката: Предизборен кастинг

Share on Facebook

Share on Facebook

ООН обвинява британските политици в насърчаване на расовата омраза

 

“Ню Йорк таймс” публикува статия за руската дезинформацинна война, която е основното оръжие на Кремъл в противопоставянето на Запада като продължение на съветската политика, макар и без предишната идеологическа основа.

http://mobile.nytimes.com/2016/08/29/world/europe/russia-sweden-disinformation.html?_r=0

В статията с източник Стокхолм се обсъждат методите на дезинформацията по вергата на нейното лансиране от руските медии, през цитирането им от сайтове ( крайно десни, както пише в статията) и накрая бива “сервирана” със загубен по пътя източник в западни медии, заслужили иначе доверието на публиката през дългите години на своето легитимно съществуване. По съветско време това се наричаше “активно мероприятие”, отбелязва вестникът.

На особен дезинфромационен натиск чрез подобни руски “активни мероприятия” е подложена Швеция, където активно се обсъжда присъединяване на страната към НАТО именно заради руската агресивност, демонстрирана от войната срещу Грузия през 2008 г. насам. На шведския министър на отбраната му се налага непрекъснато да опровергава лъжи, проникващи в съзнанието на шведското общество, според които натовски войници щели да изнасилват шведските жени безнаказано защото не подлежат на съдебено преследване в страната, в която са разположени ( и в която щяла да бъде разположено опасно тайно оръжие, а територията й щяла да бъде използвана за нападения срещу Русия с всички последици от това).

За българския читател, изкушен по темата, прави впечатление, че става дума за методи, прилагани срещу България преди и сега ( както прави впечатление също, че в засегнатите от руската дезионформционна война европеск държави се полагат усилия за нейното разобличаване и за противопоставяне срещу нея-  например в Чехия водят на отчет 40 проруски сайта, разпространители на дезинформация, докато у нас просто няма такава институционализирана статистика).

На пазара на руските лъжи в Швеция се лансира твърдението, че държавата продала тайно артилерийски установки на Украйна в нарушение на шведските закони. Въпреки многократните публични опровержения, руските медии и тяхното ехо в страната продължават да повтарят измислицата.

Горното едно към едно повтаря случая с т.н. “македонска афера” от лятото и есента на 1992 г. в България, когато шефът на българското разузнаване Бриго Аспарухов застана с физиономията си на пресконференция в София с обвинение, според което българското правителство преговаряло ( дори не е продало, а само искало да продаде) някакво оръжие на Македония в нарушение на закона. Това се оказа достатъчно за дестабилизиране на крехкото политическо равновесие в парламента, прекрояването на народния вот в него без избори и до падането на правителството на Филип Димитров – независимо от факта, че лъжата беше отхвърлена, а Аспрухов беше принуден да се извини ( с половин уста, оставайки на поста си въпреки това).

Съветска класика. В главната роля се изяви един офицер, отговарял в ДС за (дез)информацията, преди да бъде издигнат на ключовия, както се оказа, пост в държавата.

Аспарухов е бил непосредствено преди това на служба под дипломатическо прикритие в Гърция, откъдето в първите години на демокрацията у нас потече кален дезинформационен поток, препиран в прохождащите на попрището на свободното слово български медии като “чиста монета”. Парадоксално, калните потоци често заливаха в началото самия Желю Желев, оказал се непоколебим покровител на Аспарухов до края на мандата си.

От статията в “Ню Йорк таймс” обаче най-важният цитат за българска консумация, според скромното ми мнение, е следният:

Speaking this summer on the 75th anniversary of the Soviet Information Bureau, Mr. Kiselyev said the age of neutral journalism was over. “If we do propaganda, then you do propaganda, too,” he said, directing his message to Western journalists.

“Today, it is much more costly to kill one enemy soldier than during World War II, World War I or in the Middle Ages,” he said in an interview on the state-run Rossiya 24 network. While the business of “persuasion” is more expensive now, too, he said, “if you can persuade a person, you don’t need to kill him.”

Както се вижда Кисельов, пропагандатор Номер едно в днешна Русия, не само не крие истината, че Кремъл води дезинформацонна война, но и формулира необходимостта от нея до степен, че прокламира края на независимата журналистика.  По-евтивно в наше време е да дискредитираш противника, вместо да го убиваш, прокламира той с своите предшественици Гьобелс или Иля Еренбург ( любимия публицист на Сталин, прокарващ неговите послания в “Правда”) философията на Москва с бакалска пресметливост.

Честито на напазаруваните евтино български участници в претворяването на тази московска стратегия. Вече няма нужда да отричат. Кремъл издига пропагандата в ранг на идеологическа мантра, с претворяването на която изпълнителите вече могат публично да се гордеят като защитници на Отечеството ( Русия).

“

Share on Facebook

Share on Facebook

С Влади тръгваме за Париж – първата ни спирка ще бъде Виена обаче, да не искате да караме като изоглавени до Париж?

Приятно четене:

Виена

първа спирка по пътя за

Париж

Пристигаме във Виена, настаняват ни в Арион хотел, някъде в периферията на

Виена

Винаги съм се чудел, какво могат да видят туристите в един голям или малък град по вечерно време, когато ги настанят в късен следобед в периферен хотел и отпътуват на другия ден в ранен следобед, след като са разгледали няколко скучни забележителности и са похапнали набързо на някое евтино място.

Който иска да върви след мен, за да види повече

Първо си поисках карта на Виена от рецепцията, после и визитна картичка на хотела. След това попитах къде ни е хотела на тази карта. Няма го – извън нея. Ха, нищо ново. А как да стигна до центъра на Виена в този ранен следобед? Как ли? – Следвайте ме. От хотела ми дават разписание на влака за центъра. Последните влакове са около полунощ.

Намираме се в селището

Швехат

Съвсем наблизо минава влак (от тези регионалните). А гарата му е някъде надолу и наляво. Хм, да тръгваме. Вървим надолу по една тиха улица до първото разклонение. От там се виждат жиците на влака… И линията е оградена от висока бетонна стена. Минавам по един мост над река, после през един подлез, завивам наляво и някъде в далечината виждам перона на влака. И там има подлез, който минава покрай машинките за билети и излиза на перона.

Минава една лелка и моля за помощ. Искам един билет за центъра на Виена. Тя ми помага. И вече го имам – 2, 20 евро – за едно возене. Питам и в коя посока трябва да тръгна. Запомням и от къде съм влязъл на перона, защото на връщане със сигурност ще е тъмно. Минавам с билета през машинката за отчитане и валидизация и вече съм на перона. Идва влака. Качвам се. Следя спирките. Преди това питах в хотела къде на картата, която ми дадоха ще изляза от този влак. Трябва да сляза на Wien – Mitte и ако искам през Щатпарк да пресека и да се разходя наоколо. Даже ми дадоха и разписанието на влака до центъра и в двете посоки.

Та тръгвам от Schwechat със синята линия на влака в посока Strebersdorf (Stockerau, Hollabrunn). Броя и гледам на таблото на влака спирките и от Schwechat, след няколко спирки, минавам Rennweg и слизам на следващата – Landstrabe (Wien Mitte). От тук излизам едно ниво нагоре, като запомням от къде излизам и с другото метро (оранжевото, в посока Westbahnhof), минавам Stubentor и слизам на следващата – Stephansplatz и

ето ме пред катедралата Свети Стефан.

Късен следобед, оживен площад. От тук по която и да е по-голяма улица да тръгна има къде да поседна на по биричка или кафе и да си гледам катедралата и живота около мен. Разхождам се, зяпам по витрините, посядам тук – там – по пейките на пешеходните улички или в примамващи ресторанчета и кафенета. Посетих и една сауна, която си я знам къде е и друг път съм ходил там. И така малко след 22 : 00 ч, поемам по обратния път.

Слизам в метрото и по вече запомнения път, двете спирки с едното метро, слизам на Wien – Mitte, слизам едно ниво надолу при влака за Швехат… Ами сега как беше по-нататък…

Не обърнах внимание на един на пръв поглед незначителен детайл.

Само попитах на перона в коя посока е за Швехат и… се качих на първият влак, който мина в тази посока, без да погледна таблото за влаковете, които минават от там, нито разписанието, което ми бяха дали от хотела.

Возя се и гледам таблото със спирките. Първата я минахме. Беше същата – Rennweg, обаче следващата не беше тази, която следва след нея… Ами сега… Направи ми впечатление още щом се качих на този влак, че той не изглежда така, както този с който дойдох, ама си викам, то може да има различни влакове по тази линия. Слизам. Преминавам едно ниво нагоре и се връщам обратно долу от към перона за обратна посока…

Връщам се на Rennweg и се оглеждам. Реших да попитам един човек, който седеше и чакаше… И на кого мислите попаднах… Човека също е тръгнал за Швехат… Не ми остава нищо друго, освен да седя и да вървя след него и да се кача на влака, на който и той се качи… И се заговорихме докато чакахме. Той ми посочи таблото и аз го гледах след всеки влак, който мине от тук. Мина първия – не се качи, мина вторият, пак не се качи… ХМ… А то какво било – през този перон минавали няколко линии в различни посоки. И след всеки влак, на таблото излиза надпис, кой влак ще дойде, в коя посока и след колко време…

По едно време излезе надпис, който не разбрах… Но започваше с ВНИМАНИЕ!… Поне това разбрах… Но за какво внимание става дума… Да видим. И след този надпис мина един влак, който не спря на този перон.

Едва тогава си погледнах разписанието, което носих и виждам, че влака в желаната посока за Швехат ще дойде след 15 минути… Седнах до човека. Той ме пита от къде съм… Оооо, Булгариш… И знаете ли коя му беше следващата дума… ХРИС ТО СТО И ЧКОВ… ЯЯ, ЯЯ.

Та стана време, на таблото се изписа, че идва влак, в посока летището (Швехат е няколко спирки, преди летището). И се качихме…

Е, пристигнахме в Швехат. Остава да налучкам и посоката към хотела. Вече е тъмно. Излизам от перона… Но не от тази страна, от която трябва… Велосипедите, завързани от тази страна са по дължината на перона, а там от където влязох, пак имаше велосипеди, но завързани на ширина… Върнах се от другата страна и от там вече е лесно – през подлеза, надясно, през едно тунелче, после наляво, по един мост над реката, после надясно и само направо. Ето ме в хотела малко преди полунощ.

Та от Wien – Mitte, ако човек има повече време, може да мине през Am Stadtpark , да пресече парка и от другата страна надясно по Schubertring Park и по някоя от левите пресечки или по Wollzeile да стигне катедралата.

Ден трети – 21. 07. 2016 г.. Ранно утро. Отивам на закуска.

Много обичам да обръщам внимание на шведските маси

по хотелите, особенно на саламчетата, сладките, кафетата и сокчетата. Закусвам си както трябва. За днес

имаме панорамна обиколка на Виена

с автобус. Ще минем по ринга, после гледаме от автобуса Операта, после Парламента, запознаваме се с основните забележителности, посещение на Хундервасерхаус (за кой ли път не помня – не се е променила – там си е).

Слизаме от автобуса, разглеждаме градините на Белведере, снимка тук, там, по градината, по двореца. След това отиваме при Хофбургите (отново за мен – за кой ли път). Минаваме по една търговска улица, разхождаме се по Kohlmarkt, после по Graben, покрай колоната на чумата, която си беше в ремонт една голяма част от нея. И завършваме при катедралата. А там коне, карети, мирише на коне…

Тук се сещам за приказката, която казва, че е по-добре да остарееш като катедрала, отколкото като галош… Не знам какво се има в предвид, като се каже катедрала… Защото те, катедралите, са винаги в ремонт.

Тук ни дават свободно време до 18:30 ч (защото по някакъв недомислен закон за туризма, автобуса ни трябва да има задължителен престой от девет часа, преди нощен преход… А ние какво да правим през това време, ако вали дъжд да кажем… ?)

Оставям групата, запомням мястото за среща и тръгвам по моя си програма. Връщам се една пряка по назад и отивам да

разглеждам бутиците на модните дизайнери

Първо бутика на Луи Вютон, където гледам много интересни чанти, дрехи обувки. Впечатлиха ме часовниците с тази марка, някои от които достигаха до 59 000 евро като цена… До него е бутика на Прада (PRADA), малко по натам още един – два бутика – Brioni. Но не ме пуснаха в бутика на Роберто Кавали – не било за мъже – на входа ме спря охраната с думите No men… Хм.

Следват музеите

Има два музея, еднакви – Художественната галерия и Природо – научния музей. По средата между тях е паметника на Мария Терезия. Само че първо реших да си потърся интересно място за обед. Взех метрото и няколко спирки по нагоре

слязох на Margaretengurtel

В тази част на Виена има дълъг и широк булевард по тесните улички на който има интересни квартални ресторантчета. Разхождам се. Имам достатъчно време до залез слънце. После с метрото се преместих една спирка на обратно – Pilgramgasse, пак се разхождах. На ъгъла на две улици намерих един ресторант с наредена шведска маса и накрая се плаща. Без да гледам за какви цени става дума (колко ли ще платя за един обяд в тази част на Виена)? Влязох. Взех си една чиния и се награбих с разни лакомства – салати, сосове, саламчета, месо и една супа за към 7 – 8 евро и седнах да похапвам. Да, ама нямат хлебчета – никакви… та ядох без хляб.

След това се преместих на една – две спирки с метрото в обратна посока и пак слязох. На Kettenbruckengasse. Аз предната вечер си бях вземал от машинките на метрото (за връщане от центъра до хотела, билет за 24 часа… За да мога да се върна до хотела и на другия ден да се шматкам цял ден и вечерта да мога да отида до Пратера, от където ще тръгваме пак с нощен преход към Париж…

Както си се разхождах насам – натам по оживените вечерни улици около катедралата и по едно време чувам някаква купонджийска олелия. Я да видим къде какво става. И тръгвам към мястото, от което се чува музиката. Купона се оказа на една открита тераса на

Albertina Museum

Точно до конника там. По един ескалатор се качвам горе и ставам част от купона.

Albertinaplatz, 1010 Wien, Австрия

Една голяма навалица, открит бар, бармани, които не успяват да забъркат коктейлите на всички желаещи. И понеже там е малко тясно, а и не ми се набутваше в навалицата, останах накрая да погледам и послушам музиката и да се радвам на прекрасно настроение.

Kettenbruckengasse ми е доста позната спирка и от там мога пеша и без карта да стигна до катедралата, където ще се събираме с групата след свободното време към 18:30 ч. Та от там по едни малки улички, които си ги знам и излизам на Марияхилферщтрасе. От там надясно, после наляво и през двора на

Музеумсквартир (Museumsquartier)

Винаги в двора на този музей ме е изненадвало нещо ново и интересно. Този път от едно заведение в двора се носеше приятна класика а децата се забавляват на едно много интересно място, което аз наричам плаваща полянка. Един басейн, отгоре покрит с нещо като мокет, върху който има набодена изкуствена трева, като ливада, зелена. И като се метнат децата на това нещо и то на вълнички се мести нагоре – надолу. И отдолу се чува шума на водата. Минавам покрай паметника на Мария Терезия и тръгвам към музеите наоколо. Имам време за поне два музея. Гледам картини и други щуротии на изкуството, почти час и половина.

Kunsthistorisches Museum Wien

– Ей това гледах – 15 евро.. После се местя в музея до него. И там 15 евро. Някакви ризници гледах, саби, щпаги, музикални инструменти от едно време, пиана, на които не може да се свири (има едни стъкла върху клавишите).

Ама да не се изложа тук – не помня в кой от двата музея бяха… да ме поправи модератора… (най-вероятно в Kunsthistorisches Museum – бел.Ст.). Но в една зала имаше няколко пиана, на които може да се свири. Я и аз да посвиря… „Мила моя мамо, сладка и добричка“ Само това мога да свиря на пиано – забавлявах се като малко дете, даже си направих клип с таблета как свиря на старинно пиано.

И така неусетно времето мина. Остана време за по още някое лакомство – похапнах си сладолед до самата катедрала. Стана време да се събираме.

Всички са тук, вземаме метрото от катедралата и слизаме на Пратера. Заобикаляме и на едно кръстовище чуваме позната мелодия. Българска музика… И като минахме покрай музиканта и той чу българска реч и вика – „Айде бе, от кога ви чакам“, „Ама вие българин ли сте“, питаме ние… „Ами че какъв да съм, щом свиря българска народна музика…“ И като засвири едни народни песни, хора, стари шлагери… И за нула време си напълни шапката с дребни монети. За 5 – 6 минути.

През това време светофара си изреди няколко пъти зелено, червено и на следващото зелено пресякохме. Показаха ни къде ще ни е автобуса след два часа и ни пуснаха – който иска на Пратера по въртележките, който иска да пие по бира, по кафе или да седи в парка наоколо. Аз на Пратера съм бил няколко пъти… Абе не ви ли стана ясно, че съм тръгнал за Париж, при това за една седмица? И от там нататък ще е интересното. Тук е само началото.

Разходих се нагоре – надолу и седнах да пия бира по вечерно време. Хм. След малко ще тръгваме – след час и половина да кажем. И това време мина. Тръгваме. Излизаме от Пратера, минаваме покрай един много интересен паметник, надиплен на няколко нива… Следваме посоката към Ринга – Kartner Ring. Виждаме един парк зад дърветата вляво. Преди него има една сграда с обсерватория на последния етаж.

Постепенно излизаме от Виена и аз се унасям в сладка дрямка. Следва нощен преход с няколко почивки и на сутринта по някое време трябва да сме в Реймс, за да видим и Реймската катедрала. То и там съм влизал, ама беше през 2003 година, така че защо да не я разгледам пак. Но дотогава има много време. Да заспиваме.

Ден четвърти – 22. 07. 2016 г..

Вече сме в Реймс. Каква величествена катедрала.

Разглеждам я набързо и отивам да си потърся храна. Какво по-прекрасно място за едно кафе и вкусна закуска от някоя пекарна в Реймс. Заставам с гръб към входа на катедралата минавам през двора отпред и завивам надясно.

В края на тази уличка, пресичам един главен път, по който минава градски транспорт и точно срещу мястото, където пресичам, сядам да закусвам на една прекрасна пекарна с вкусни сандвичи с кока кола за освежаване на утрото… Студени разбира се… Защото имало в тях домати, сосове, майонези, пастети и там каквото се сетите и не ставало да се стоплят…

ПуркуА не шофЕ па? – питам аз, на което каката, която ги продава избърбори нещо набързо, което аз не разбрах, след което направи една кисела физиономия с разчекнати устни… Разбрахме се де – нямало да бъде вкусен, ако се стопли… Добре де, съгласен. Франсетата може да обичат студени сандвичи… Та половината сандвич на масичката отпред, половината из пътя за Париж, защото не мога да ям студени сандвичи. Пътуваме, пътуваме, пътуваме…

Остават около 50 километра до Париж, а пътя си е все през полето…

А какво следва след полето, ще разберете следващият път.

Очаквайте продължението:

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Виена – на картата:

Виена

Планетата е прекалено тясна.

По-тясна е от твоята глава.

А ти навсякъде я носиш със себе си.

Върху крехките си рамена.

Бил съм в Кайро. Видях как Сахара връхлита града.

И в нейните сенки се криеха демони с фамилни имена, които завършваха на -ов и на -ев.

Бил съм в Малта, сред Средиземно море. Имаше огромни вълни.

И в солта на прибоя облизах сълзата, които си носех от вкъщи с кеф…

Бил съм в Амстердам, при „червените фенери“.

И всички жени ми приличаха на тази, която я намаше там…

Бил съм в Испания, сред Темплиерските замъци.

И навсякъде бях рицар с натежало сърце…

Бил съм в Берлин, unter den Linden.

И миришеше на лято под липите, което си отиде заедно с детството в мен…

Бил съм в Санторини, в прегръдките на вулкана.

И там залезът носеше тъга, също както у дома…

Бил съм в Хърватска, при прекрасните заливи.

И там мразех себе си, въпреки че нямаше кога…

Бил съм в Констанца, където храната беше гадна.

Защото носех отровата в мен…

Но през цялото време съм си бил „у дома“.

В моята глава.

Просто няма къде да избягаш, приятелю!

Време е да започнеш да променяш нещата.

Вътрешните неща.

Чак тогава ще попътуваш.

Може би.

По света.

Дори да си стоиш у дома…

Тихомир Димитров