Краят на лятото е, но все още има време за студени супи. Тараторът и гаспачото са много хубави предложения, но идва момент, в който започват да омръзват. Също като вариациите на манджи с чушки и домати. В момента купувам от тях в несметни количества и виждам как сметките за седмичния пазар са видимо намалени, заради сезонността на тези зеленчуци, но както споменах, независимо от вариациите, в които ги приготвям – салата, лятна манджа (любима, въпреки всичко), шакшука, миш-маш, пълнени чушки, пълнени домати, печени мариновани чушки, панирани чушки, доматен сос с нещо си – пак моето небце има нужда да вкуси нещо друго, да разнообрази от познатите ястия. Ако и ти си като мен – любопитен за вкусове, тогава може да погледнеш с други очи на зеленчуковата супа от предния ден (изобилстваща от тиквички), която се е съхранявала изстудявала в хладилника, но на следващия не претопляш, а само я изваждаш на стайна температура 30 минути преди вечеря. Или пък може да погледнеш още по-встрани и да опиташ царевицата – друг сезонен продукт – в по-различен вид от варена или печена на жар. Не че и така не е вкусна, но в супа ще е много по-интересна, не мислиш ли?

Обичам млечната царевица заради естествения ѝ сладък вкус. Опитвала съм няколко рецепти за крем супа с нея, но не винаги са били постигани очакванията ми за една наистина кремообразна, плътна и изпълнена с вкус супа. Обикновено, супите които съм приготвяла с царевица досега бяха плътни и ароматни, но неприятни за ядене заради люспите на зърната, които колкото и да смилам остават. Вариантът кремообразната течност да се мине през цедка отново не даваше за мен добри резултати, защото цялата плътност оставаше в цедката, а онова, което трябваше да сервирам като крем супа беше твърде воднисто и без всякакъв характер. Това не ми попречи да опитвам нови рецепти и най-после намерих тази, която наистина изпълни очакванията ми за една крем супа от царевица. Не беше трудно, не беше и целенасочено. Просто един ден, едно от предложенията за рецепти от ежедневния абонамент от epicurious.com, беше за студена супа от царевица и кокос. Гарнирана с кубчета авокадо, кокосов чипс и пресен кориандър. Хм, трябваше да я опитам. Дословно. Без импровизации.

Да опитам нещо ново, с надеждата то да бъде добро е най-голямата мотивация да започна изобщо. И щом опитах вече готовата супа, макар и малко топла, започнаха надграждания и добавки, като в първия момент си помислих „Ау, тук чудесно биха се вписали едни сотирани скариди!“. Може би с нещо контрастиращо на сладникавия вкус, като скариди със сумак. А може би и нещо пикантно с тях? Нямах много време за тези си идеи, които всъщност трябваше да продължат с пазар за скариди, затова тези планове остават за следващия път, когато вече ще бъда подготвена за импровизации. Авокадото, поръсено със сок от лайм и допълнителен сок от него в супата, също са отлична добавка. Кориандърът е подправката, без която не бих си я представила и точно тя дава добър контраст на сладостта и кадифения вкус.

Не харесваш кориандър? И аз не го харесвах първите един-два-три пъти, когато съм опитвала нещо с него. Но дай му шанс. Небцето има нужда от време да свикне с този непознат за нас вкус и след това дори да го търси в определени храни и съчетания от съставки. Той е подправка като всяка една друга – има си характер и място в… характерни храни.

Студена супа от царевица с кокос и авокадо

Рецептата е адаптирана от epicurious.com

Видеото, което следва е на част от процеса на приготвяне на супата и е пробно. Снимам с камера, която е закрепена на главата ми (като челник) и от нея се виждат всички мои действия и движения. Ако ти харесва подобна идея и смяташ, че може да ти помогне като навигация, бих правила такива видеа и занапред, особено за по-сложни рецепти (тази определено не е от тях). Би било по-лесно от стандартното видео, защото не е необходим човек с камера – аз съм човекът с камерата, която следва моя поглед. Какво ще кажеш?

След първоначалния шок от комбинацията на продукти и що за супа е това, вероятно ще се запиташ защо трябва да вариш и кочаните от царевицата, заедно с нея. Не е задължително, ако идеята не ти харесва, но целта тук е повече вкус. Нещо като съвета на Хестън Блументал, картофите винаги да се варят с обелката, което всъщност не е учудващо, но не е само за да се запазят повече хранителни вещества в тях, а за по-богат вкус. Предложението му всъщност е към целите картофи, които се варят да кажем за картофено пюре, да се добавят обелки от кората на други картофи. Звучи налудничаво? Това е Хестън Блументал, все пак и той знае как да се създаде повече вкус в едно ястие, било то и картофено пюре. Струва ми се, че за това ще трябва да си поговорим друг път. Наред е студена супа от царевица, която аз намирам за по-вкусна, когато се сервира със стайна температура – нито студена, нито гореща. Може да опиташ всички варианти на сервиране и сам да прецениш кой ти допада повече.

За 2-3 порции.

Продукти:

• 1 супена лъжица зехтин
• 1 малка глава жълт лук, нарязан на ситно
• 1 парче джинджифил, около 1,5 см, обелено и нарязано на ситно
• 1/8 чаена лъжица куркума
• 1/2 чаена лъжица сол
• 3 кочана млечна царевица, зърната изронени и кочаните запазени
• 1 малък картоф, обелен и нарзан на дребни кубчета
• 200 мл кокосово мляко
• 500 мл вода
• 2 ленти кора от лайм
• нарязано на кубчета авокадо, сок от лайм, неподсладен кокосов чипс и пресен кориандър за гарниране

Царевицата се почиства от обвивката и косата. С нож се изрязват зърната, като кочаните се запазват.

В тенджера се нагрява зехтинът, добавят се лукът, джинджифилът, куркумата и 1/4 чаена лъжица сол и се сотират 4-5 минути на умерен към силен котлон или докато лукът започне да омеква, но без да покафенява.

Кочаните от царевицата се счупват на две и се добавят в тенджерата заедно със зърната царевица, картофът, кокосовото мляко, водата и кората от лайм. Оставя се да заври, котлонът се намаля до умерен и супата се вари около 25 минути или докато парчетата картофи уврат.

Тенджерата се отстранява от котлона. Изваждат се кочаните и кората от лайм. Съдържанието се изсипва в блендер и се пасира докато се получи кремообразна смес.

Сместа се минава през цедка, за да се отделят люспите на царевичните зърна.

Крем супата се овкусява с останала 1/4 чаена лъжица сол или на вкус. Охлажда се на стайна температура, а след това в хладилник.

Преди сервиране, авокадото се обелва и нарязва на кубчета. Поръсва се със сок от лайм. Супата се гарнира с парчетата авокадо, кокосов чипс и пресен кориандър.

Още рецепти с царевица

• Супа със заешко месо, елда и царевица
• Пълнени есенни картофи
• Царевичен грис и мътеница
• Звезди, сирене, спокойствие
• Топла салата с киноа
• Пикантен кафяв ориз с червен боб и царевица
• Царевични крекери
• Запечени пилешки филенца с царевица и домати

Други рецепти за супи

• Френска лучена супа
• Супа със заешко месо, елда и царевица
• Риболита
• SOS – 3 рецепти с водорасли
• Борш по московски, май
• Крем супа от земна ябълка и чеснови крутони с мащерка
• Гъста агнешка супа с кисело мляко и шафран
• Супа от праз с ръжено-овесени бисквити
• Манджа с грозде ли е манджата с грозде?
• Спаначена крем супа
• SOS – Африка вика Кулинарно – Бобена супа от Танзания
• Къри супа с тиква и картофи
• Кнедли от грис в телешки бульон
• Танцувам боса
• Писмо за тиквата

Студена супа от царевица с кокос и авокадо е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

На 18-ти август тя заяви буквално следното: "В края на месеца ще дойде работната група от страна на Росатом. Знаете че има такава работна група, която е създадена във връзка с решаването на въпроса по отношение на ... да, в края на ...

  watch video:  print template:  see more:

Под надслов „Почисти и прочети“ за четвърти пореден път ще се проведе кампанията„Стара хартия за нова книга“, организирана от „ЕКОПАК“ и книжен център Greenwich с медийната подкрепа на „Аз чета“. От миналата година инициативата е национална, като освен в София, събития ще се проведат и в Хасково, Варна и Русе. Децата отново ще имат възможност да научат повече...

Сигурна съм, че в някакъв момент всеки родител се е чувствал безпомощен да отговори на детските въпроси кой е измислил това или онова и как работи то. В такива ситуации “Изобретенията в 30 секунди” (изд. „Enthusiast“) на д-р Майк Голдсмит може да окаже спешна книжна помощ. Авторът е подбрал 30 новаторски идеи – от тоалетното казанче до космическите кораби...

Вече писах, че нашенските мегапатриоти, за които антитурската реторика е политическа манна небесна, млъкнаха в момента, когато началникът Бойко Борисов заигра с турската карта. Явно фантазията ми е бедна- мълчаливците проговориха.

Проговориха в защита на ползите от политиката на Борисов да си общува с Ердоган, който наистина скандализира Европа и Запада с автократичните си забежки, но пък очарова Русия като брат-близнак на Путин в това отношение.

Минаха се няколко дни и само бившият главен спекулант на републиката по антитурско нахъсване на електората ( си ) Волен Сидеров още не е похвалил Борисов за правилната му политика спрямо Турция. Но няма да се учудя и той да се метне на амбразурата – мълчанието му вече е твърде нетипично за него и е равносилно на одобрение ако се има предвид какво може, когато включи на вълната на истерическите аналогии и апокалиптични предсказания за опасността от турския ятаган.

Няколко дни бяха нужни и на БСП да се окопити от турския гамбит на премиера и да го оцени най-сетне като негативна стъпка, която “озвучава” турския шантаж на Европа. Което беше ясно още от заявеното намерение на Борисов да “посредничи” между Анкара и Брюксел в ситуация, когато западните партньори България сипят серия от призиви към Ердоган да прекрати масовата разправа с политическите си противници ( явни или измислени). От БСП мислиха, мислиха какво да измислят, за да не прозвучат като плитиците от Запада и накрая стигнаха до същото заключение: че Ердоган се опитва да извива ръцете на Европейския съюз. Борисов, “откриха” те, се поставя в услуга на турската политика.

Не така мислят обаче мобилизираните в подкрепа на Борисов негови сподвижници в подялбата на властта. Те изведнъж взеха да съзират ползи в сътрудничеството със същата Турция, която употребяваха довчера в своя политичеки речник като “кумчо вълчо” в приказките си пред своите електорални чеда. Дори и външният министър Даниел Митов, след дълго, “звучащо” вече като форма на несъгласие с Борисов отсъствие от публичността,  в телевизионно интервю днес “озвучи” ( ако използвам изразните средства на “прогледналата” БСП) подкрепата си за т.н. посредничество на Борисов между Турция и Европа. Направи го наистина дипломатично, но достатъчно ясно. И доста късно, за да повярваме, че му идва от сърце с цяла седмица закъснение.

Турският ход на Борисов беше похвален днес и от вътрешния министър Румяна Бъчварова като негова лична инициатива ( а тя вече се спряга и за евентален кандидат за президент на ГЕРБ).

Същевременно темата изскочи на върха на противоречията в Реформаторския блок, където май само от ДСБ съзират нещо осъдително в соловите акции на Борисов в отношенията с Турция.

Както се вижда, само официалната опозиция, на каквато се прави БСП , “озвучава”  тихо това несъгласие след дълги колебания. Всички останали постепенно станаха “съгласни” ( ако не се брои вътрешната опозиция ДСБ в РБ).

Единственото, което ми идва на ум по този повод, е саркастичното подмятане от времето на пълната диктатура, приложимо и към лицето на частичното й подобие днес: “как ги постигате тези успехи, другарю директор?”, питаха навремето подмазвачи, удивени угоднически от правотата на началството, което никога не греши.

“Другарят директор”, разбира се, приема аплодисментите като заслужени и вярва в тяхната искреност. Докато не му дойде времето на някой пленум да го “сготвят” точно онези, които са му ръкопляскали най-френетично.

Ако метафората ми не е напълно ясна, да го кажа направо: Борисов трябва да се страхува не от т.н. опозиция, петимна да образува с него широка коалиция, а от своите ласкатели. (Не)веднъж принудени да гълтат отровата на унижението, те ще му отмъстят. Рано или късно.

Share on Facebook

Кампания събира катинари в подкрепа на реформата в детското правосъдие

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, а днес от Полша ще пристегнем в Рига, Латвия

Приятно четене:

От Бялисток до Рига в Латвия

част трета на

През Източна Европа с джип

Сутринта живота изглеждаше по-светъл Закусихме, хванахме фотоапаратите и обиколихме близкия център – широк площад, много кафета, що годе добър ред по улиците, усещане за простор

Бялисток, Полша

Не, че имаше нещо специално за гледане (нито пък бяхме набелязали нещо специално), nо все пак е добре да се поразходиш и позяпаш…
Например някакво супермаркетче, от което да позапасим с някоя друга Зубровка
Междувременно наблюдавахме, как двама полицаи разпитваха група младежи, изглеждащи на бездомници, и видимо пияни (все пак бе около 9:00ч)

Бялисток, Полша

Приключихме разходката, платих в хотела, натоварихме багажа и – отново на път.

Допълних резервоара в

Сувалки

– нафтата бе по-евтина от България.

По пътя навсякъде се виждаха катедрали, някои от които доста авангардни

Влязохме в

Литва,

и около километър след знака за новата държава бяхме спрени от полиция – проверка на документите.Пост-съветското пространство си личеше Работиха бързо и ни пуснаха

Полиция

Започнаха да се проявяват къщи с по-немски изглед и архитектура. Ремонтите/чаканицата не спираха – ей тук съм си излязъл от колата и снимам:

Шофьорът на камиона зад мен бе много ухилен:

Навряхме се в старата част на

Каунас

– големичък град, а в центъра уличките са идиотски тесни, без да са еднопосочни. Местното население отказваше да говори руски, не предлагаше местна кухня, та се задоволихме с японска – суши. Поне суши-то бе добро и ни засити… Впоследствие разбрах, че Каунас е столицата на националистите …
Прелетяхме останалата част на Литва и бързо-бързо навлязохме в

Латвия

Дърветата около пътя вече не бяха високи/огромни така, както бяха в Полша

Рига

ни посрещна с мащабите си. Винаги ми е харесвал този град – съвременни ‘стъклени’ небостъргачи или други оригинални сгради си хармонираха добре с древни огромни сгради

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Намерих едно хотелче в самия център, настанихме се. Преместих колата на близкия платен паркинг – тук по улиците бе забранено паркирането – синя зона и т.н…
Веднага хукнахме по

стара Рига и нейния ‘Бейкър стрийт’ (улица Jauniela)

(на 100 м от хотела). Навярно не всички знаят, че в Рига е заснет съветския вариант на Шерлок Холмс (според мен – много добри серии), като филма е заснет точно на тази улица Jauniela

Jauniela, Centra rajons, Rīga, LV-1050, Латвия
Заседнахме в едно ресторантче с класически музиканти – бе странна работа, защото се конкурираха с рок-състава на съседното барче (просто там нямаше манджи, а народа наблягаше на бирата)

За старт направих следната комбинация водката е хрянова – интересен вкус:

В ресторант Ключът за Рига. Хрянова водка и рижка бира

След бирата (и водката за мен) преминахме на тъмно рижко пиво и риба за съпругата? А за мен – хубаво джоланче с хрян (не се подлъгвайте по черния цвят на дебелата кожа – вътре бе като крем)

Джоланче в Рига

В Рига вече започна да се чувства севера – към 23:30 навън си бе светъл здрач

След обилната вечеря се разходихме из Стара Рига прибирайки се към хотелчето под акомпанимента на музиката от барчетата…

Нощния живот в Рига кипеше някакси спокойно – имаше доста народ, който кротко си пийваше…

Но за нас бе време за сън…

Сухата статистика:

Изминати за деня: 513 км
Средна скорост: 71 км/ч
Максимална скорост: 136 км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 9ч 40мин
Общо изкачени (по височина) 3,6 км
Общо спускане (по височина) 3,7 км
Максимална надморска височина: 361 м

Очаквайте продължението

Автори: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Латвия – на картата:

Латвия

Още пътеписи от близки места:

1. Музей на авиацията в Кошице, Словакия (2 част на През Източна Европа с джип)
2. Трансфагарашан в Румъния (1 част на През Източна Европа с джип)
3. Латвия накратко (Ратниеки и Рига)
4. До Финландия на Голф (6): През Литва, Латвия и Естония
5. По „Via Baltica“ до Прибалтика (Полша, Литва, Латвия и Естония)
6. Замъкът Цесис (Cēsis) или Венден (Wenden) – Латвия (2): Празникът
7. Пролетна Рига (2)
8. Пролетна Рига (1)
9. Балтийски импресии – Рига, Талин и Хелзинки
10. Пролетна Рига (3)
11. Замъкът Цесис (Cēsis) или Венден (Wenden) – Латвия (1): История на замъка Цесис
12. Замъкът Сигулда (Латвия)