ГАЗОВИЯТ ХЪБ – ПЕЧЕЛИВШ ПРОЕКТ ИЛИ ПАМЕТНИК НА УДАВЕНИТЕ В НЕГО ПАРИ

09/09/16 09:31
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ГАЗОВИЯТ ХЪБ – ПЕЧЕЛИВШ ПРОЕКТ ИЛИ ПАМЕТНИК НА УДАВЕНИТЕ В НЕГО ПАРИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Българското правителство работи активно за построяване на газов хъб на черноморското крайбрежие. Засега идеята има подкрепа от Европейската комисия, но съдбата на проекта е неясна заради многото въпроси, свързани с неговата реализация. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, откъде дойде идеята за газов хъб, който да разпределя газ от азиатски източници за Балканите и страните от Южна и Централна Европа?

– Не е ясно откъде, Фили, но за нея се говори по-усилено през последните 3-4 месеца. Въпреки, че премиерът Бойко Борисов е пряко ангажиран с реализацията на газовия хъб, има намеци, че идеята всъщност е на бившия премиер Иван Костов. Да, онзи ден той я подкрепи, но доколко е негова, не се знае, а и едва ли е важно. За сметка на това е ясен моментът, след който тази идея се появи публично. Това стана след 1 декември 2014 година. Тогава, при посещение в Турция, руският президент Владимир Путин каза, че строежът на газопровода „Южен поток” се спира по вина на България и вместо това ще се строи тъй наречения „Турски поток”. Обвиненията на Путин бяха напълно голословни, но и твърде агресивни. Видимо бесен на София, която не се подаде на натиск и не наруши европейските правила за достъп и регулация на енергийния пазар в угода на Кремъл, Путин се закани, че новото газово трасе през Турция за Европа ще заобиколи България през Гърция, Македония и Сърбия.

– Пламен, но това не стана, защото после Москва и Анкара на свой ред влошиха отношенията си и идеята за „Турски поток” също отпадна.

– Така е, Фили. Или поне така беше до скоро, до преврата това лято срещу президента Реджеп Ердоган, когато Русия и Турция пак станаха приятели. И един от първите проекти, които възстановиха, е „Турски поток”. Обаче какво става междувременно в България и как тук се развива идеята за газовия хъб „Балкан”? Веднага след наглото изявление на Путин, с което той спря „Южен поток”, българското правителство се стъписа, а това бе съпроводено вероятно и с немалка доза страх.

– Страх от какво? В края на краищата, това е просто една несъстояла се бизнес-сделка?

– Така е според нормалното човешко мислене, Фили, но в случая няма нищо нормално и от двете страни. За Русия „Южен поток” имаше повече политическа, а не икономическа стойност. Провалът му беше провал на стратегически руски планове, точния характер на които можем само да гадаем. А заканите на Путин пък нямаше как да не уплашат българския премиер Борисов, човек с горчив опит, доколкото през първия си мандат бе свален по руска поръчка чрез уличен натиск. И така, в ход влезе политиката „парен каша духа”. Българското правителство първо не знаеше как да реагира, а скоро започна да се оправдава, че не е виновно за спирането на проекта. Когато първоначалният стрес отмина, започнаха да се лансират различни идеи. Най-героичната от тях – България има козове, чрез които ще се окаже дори напълно независима от Русия за газовите доставки. Такива козове страната наистина има, но те отново не сработиха заради съпротивата, която по дефиниция среща всеки опит за българска енергийна еманципация. В същото време обаче правителството направи и многократни опити да сондира възможността „Южен поток” да се възобнови. Министрите на икономиката и енергетиката сториха пътека до Москва, за да се кланят и молят, София не закри дружеството „Южен поток” и служителите му продължават да взимат заплати без грам ангажименти, тръбите за газопровода също продължиха да се трупат на пристанище Варна. Някъде между тези две крайности бе лансирана идеята и за газовия хъб „Балкан”. Идеята е в него, съвсем по европейските правила, да влиза газ от различни източници – както от Русия, така и от Азербейджан, Иран и други страни, а по нашата газопреносна мрежа, той да стига до балканските държави, Австрия, Унгария, Словакия и т. н. Премиерът Борисов дори изпрати писмо по темата до шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер, и комисията се ангажира да подпомогне България както за осигуряване на финансиране, така и в преговорите с трети страни за реализация на проекта.

– Пламен, така представена, идеята сякаш не звучи зле?

– Не звучи зле, Фили, докато не стигнем до подробностите. Онзи ден се проведе кръгла маса по темата и вицепремиерът Томислав Дончев призова проектът да не се разглежда с оглед само на твърде малкия български пазар, а в рамките на целия регион, „който има общ БВП от 1,2 трилиона евро, населението достига 126 милиона души, а консумацията на газ надхвърля 70 милиарда кубика”. Обаче какво правим с Румъния и Гърция, които доста добре задоволяват нуждите си от газ и без нашия хъб – пита по този повод енергийният експерт Илиян Василев. Някой сериозно ли очаква те да пренасочат източниците си, само за да си купят газа от нас? И ако това е налудничаво, значи тях трябва да ги изключим от въпросния „голям” пазар. А тъй като Турция изначално не е включена, то какво остава – Македония, Албания и Сърбия. Но те също досега не карат на въглища, имат свои източници на газ, тоест, преди да се градят велики планове, трябва да се направи реална пазарна експертиза и на тази основа да се предприемат останалите стъпки. Освен това – какъв е механизмът на тази велика българска търговия с газ, как става тя? Отново Илиян Василев напомня за сериозността на проблема, като пита: „Къде са ни адекватно развитите капиталови и финансови пазари, готови да обслужват подобни сделки в газовия хъб? Къде ни е газовата борса, с доказаните ликвидни количества търгуван газ и много играчи? Къде са националните играчи, които имат капацитета и могат да осигурят достатъчно натоварване на газовия хъб ?” Аз бих добавил към всичко това и огромният проблем с газовите доставки, Фили. Според Томислав Дончев българският проект „Балкан” „не е конкурентен на някой съществуващи или тези, които се разработват или планират в момента”. Това са думите. Обаче реалността се вижда, ако човек просто отвори картата. Освен през Турция, която изключваме, Азербейджан може да ни доставя газ през Грузия. За целта обаче Тбилиси или някой друг трябва да построи газопровод по дъното на Черно море, а това е като да чакаш от умрял – писмо. Резонен е и въпросът не само откъде ще мине например иранският газ, но и защо изобщо Иран ще заобиколи Турция, за да достави газ в нашия хъб. Това е пълна загадка. Има вариант хъбът да се зарежда от кораби с втечнен газ. Търговският интерес за това обаче също е съмнителен, доколкото пътуването до България, вместо да се разтовари в Турция, само излишно ще оскъпи суровината. Така че, поне за момента, единствената реална възможност е газа за българския хъб „Балкан” да идва от Русия. Пак от Русия, Фили и само от Русия, няма откъде другаде. А нали една от целите е точно да се избегне руският монопол. Обаче има и още. Този руски монопол не само противоречи на европейските правила, а на всичкото отгоре онзи ден, когато за проекта „Балкан” се заговори вече наистина по-сериозно, Русия каза, че цялата работа е като кокал без месо. Москва заяви официално, че държи на позицията си и няма да строи газопровод до България, тоест, дори този източник на газ, който да захранва газовият хъб, в момента не съществува. Разбира се, както е при всички авторитарни режими, тази заповед е предпоследна. Обаче поне в момента, на фона на руския отказ, нещата изглеждат така, сякаш ние ще си построим въпросния газовия хъб като икономически проект, а след това ще трябва да го дарим на културното министерство, защото той всъщност ще е паметник на удавените в самия него пари.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com