Безпрецедентно странна случка се разигра днес. Всички "български медии" разпространиха новината, че Росатом иска ясен срок за изплащане на дълга по АЕЦ "Белене". Всички до една се позовават на публикацията на втората ...

По този начин вчера следобед "българските медии" се опитаха да ни представят срещата на министъра с представители на руския клон на ядрената мафия, ако повЕрваме и приемем, че такава среща въобще се е състояла. "Медиите&qu...

Дебютният роман на българката Елица Георгиева Les cosmonautes ne font que passer („Космонавтите само минават“) е сред номинираните за френската литературна награда „Флор“, пише „Труд“. Романът се развива по времето на комунизма и е публикуван в края на май от издателство Verticales, част от Gallimard, една от най-големите издателски групи във Франция. Т. нар. дълъг списък за наградата включва...

Понякога ни идва музата да се разходим някъде извън града и да видим нови места. Хубавото е, че около София има доста такива възможности – може би за много от тях не сте чували, но с малко ровене можете да ги откриете.

Така преди няколко седмици тръгнахме към Лозенската екопътека. Началният план беше да отидем да разгледаме язовира на Пасарел и евентуално да се пуснем по част от маршрута на пътеката, която се простира между Пасарел и Лозен. Но от достоверен източник разбрахме, че най-красивото място в района е Лозенският манастир, затова и решихме да го видим. Оставихме колата до центъра на БЧК в края на Лозен и тръгнахме нагоре.

Пътят до манастира е широк и приятен, без много стръмни участъци. Върви се през гориста местност, която осигурява хлад през горещите дни. Стигнахме до приятна поляна с маси и пейки, на която местен предприемач предлагаше бира и кюфтета, но запазихме силна воля и продължихме нагоре. След около час и 15 минути от старта бяхме в манастира „Свети Спас“. Самият той е доста спретнат и приятен, а стенописите на църквата са адски красиви. Но най-хубавото е широката естествена тераса, която разкрива невероятна гледка към Софийско поле долу.

Продължихме по пътеката към връх Половрак, който се намира на още 30-40 минути нагоре, по по-стръмен път. Направихме малко ненужна обиколка и в крайна сметка излязохме на пътеката, която се ползва за слизане от върха, но това не е от значение. Важното е, че видяхме заветното знаме и всичко, което може да се наблюдава оттам.

Името „Половрак“ е дадено от древните траки и значи „орлов поглед“ – не е случайно. Въпреки че разполагам с далеч по-слаби възможности от пернат хищник, от върха ясно се открояват Лозен, София, язовир Искър и малка част от Пасарел. Само да имате късмета да попаднете на хубаво време и ще се убедите сами.

Началният ни план беше да дойдем до тук и да се върнем обратно към Лозен, но енергията от гледката подейства и в крайна сметка решихме да минем цялата екопътека до Пасарел. След слизането от върха маршрутът продължава по далеч по-равни местности, но изниква ново предизвикателство – объркващата маркировка. Тя е безупречна на места, където няма шанс да се объркате и отсъства на по-сложните кръстопъти. При предварителното проучване бях намерила тази карта, която в крайна сметка се оказа задължителна за правилното преминаване. Дори и с нея имахме около 30-минутно връщане след един грешен разклон, така че внимавайте.

Почти в края на пътеката стигнахме до паметника на кап. Димитър Списаревски – летец, който през 1943 година насочва самолета си директно в американски бомбардировач и го сваля. На лобното му място освен паметника има и малък заслон, превърнат почти в музей, със снимки и информация за живота на Списаревски.

Най-накрая вече бяхме в близост до Пасарел. И там намерихме гледката, която още в началото ни доведе в този край. Едно възвишение показва хълмиста панорама към язовира. Вижда се само част от него – достатъчно да погъделичка любопитството ти и да отидеш някой следващ път да го видиш отблизо.

Стигнахме до града и си викнахме такси, което да ни закара обратно до Лозен, за да вземем колата. За да избегнете тази заигравка, просто използвайте градски транспорт – автобус 5 стига до Лозен, а от Пасарел към София върви автобус 3. Ние поне получихме любопитно прибиране с шофьор на такси лозенчанин, който гордо ни обясни, че Лозен е най-голямото село в България и там не се застояват цигани заради „будни младежки организации“. Какво по-хубаво от малко расизъм в края на деня? …

Целият маршрут ни отне около 5 часа, заедно с две по-дълги почивки. Не забравяйте да си вземете достатъчно вода, защото във втората част на маршрута има доста открити местности и става много топло, ако грее слънце. Прочетете и материала в Peika.bg за още съвети. И разкажете после как ви се е сторило приключението

Изразът едва ли е чисто руски, но в Русия много обичат да казват, че “дяволът е  в датайлите”. В този смисъл 9 септември 2016 г. беше дяволски интересн ден в София, що се отнася до подробностите от пейзажа, сътворен от почитателите на култа към съветското насилие над България, които се опитват да го представят като “освобождение”.

Тон за страта песен на нов лъжлив глас даде самата Москва чрез посолството си. То подгря празника на реваншизма с разпространяване на снимка на съветски танкове, които уж били посрещани топло от софиянци на 9 септември. http://kafene.net/news_and_analysis.html?fb_33654253_anch=36838469

Монтаж, достоен като продължение на монтирането на марионетно правителство на България след преврата, извършен на същата дата в София в условията на започната съветска окупация.

Раздирана от вътрешното противоречие да запази едновременно в редиците на своите избиратели носталгиците по съветския колониализъм, но и да прикотка  ( ако има начин) други гласове на заблудени членове на българското стадо, Столетницата изпрати своя новоизбран вожд Корнелия Нинова незнайно защо на паметника на Незнайния воин в столицата. В компанията на неколцина депутати ( някои от които по-късно навестиха и поклонението пред партийния паметник в Борисовата градина), др. Нинова беше довела уж независимия кандидат за президент Румен Радев да се гърчи да обяснява пред числено превъзхождащия репортерски корпус що за събитие е бил превратът от 9 септември 1944 г. https://www.webcafe.bg/newscafe/bulgaria/id_1403062231

На източния фронт пред партийния паметник в Братската могила – нищо ново. На пръв поглед. Освен малката подробност, че ги нямаше вождовете на партията, но пък почитателите на съветския колонилизъм бяха в пъти повече от функционерите на партията, поднесли цветя на т.н. незнаен воин. http://www.faktor.bg/novini/balgariya/81384-pohod-na-komunisti-i-sotzialisti.html

И още нещо: партийният монумент е нашарен от надписи, които няма кой да изчисти или предотврати с полицейски хайки. http://clubz.bg/44291-kak_ni_razdelq_9_septemvri

Светинята им явно не е чак толкова свята за руските спонсори като редовно чистената чисто съветската в центъра на града, опакована часове по-рано от граждани с 25 метрово траурно знаме в памет на жертвите на комунизма.  http://www.mediapool.bg/grazhdani-uviha-pametnika-na-savetskata-armiya-s-traurno-zname-news253895.html

Както и да го погледнеш, сравнението между 9 май и 9 септември се набива на очи с поразителната разлика в спонсорирания от Кремъл пропаганден ентусиазъм. На съветския празник 9 май София кънти от сутрин до вечер от съветски маршове и гори с пламъка на символични огньове край Монумента на окупацоннта червена армия МОЧА. На 9 септември, макар също да става дума за съветски триумф, мъждука подобие на радостта от победата.

Руските спонсори на съветския ентусиазъм в България успяха през годините на путинизма да преобърнат баланса на носталгията в полза на своята днешна главна опорна точка в пропагандата. Тя се утвърди на първо място по значение за петата колона на Москва у нас. Това се вижда от жалката картинка, показваща какво могат да сътворят сами българските носталгици на 9 септември. Изоставени бяха само с единия лъжлив колаж от страна на руското посолство, което щедро инвестира в охраната на МОЧА с най-модерни камери за следене на противници на съветската окупация, въоръжени с боя, но пет пари не дава за самодейността на 9 септември.

На всичко отгоре, сякаш нещастието на носталгиците не е и без това голямо, на 9 септември  се провали и тяхната надежда Ирина Бокова, изпаднала отново в класацията по пътя към върха на ООН като руска кандидатура от български произход. Няма край  русофобията по света!

Този факт беше потвърден и от класически русофобски концерт в парка Врана край София на 9 септември, дарен на общината от “господин Сакскобурготски” ( цитирам Йорданка Фандъкова, кмет на столицата, която откри концерта с кратко слово). Прозвучаха произведения на Йохан Щраус, Имре Калман, Франц Лехар, Ленадрд Бърнстейн, Джакомо Пучини, Джузепе Верде и т.н. на немски, италиански и английски.

Росица Инджева изпя встъпителната ария., което е подробност, наистина, но дяволски приятен за автора детайл.

Share on Facebook