Остров Кипър и Севернокипърска турска република (2 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Днес започваме реално пътуването на Валентин из окупираните територии на Европа – започнахме с едно въведение в темата, а днес сме в Северен (турски) Кипър.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

втора част

Остров Кипър и Севернокипърска турска република

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Остров Кипър

 

Наричат Кипър „островът на Афродита“. Според митологията именно тук се е родила и живяла тази всемогъща богиня на любовта и красотата. Счита се, че наименованието Кипър произхожда от множеството кипарисови дървета, които някога са расли на острова.

Остров Кипър

е разположен в Североизточната част на Средиземно море. Географски се причислява към континента Азия. По права линия бреговете му отстоят на 75 км. от Мала Азия и на 105 км. от Сирия. Политически, обаче, островът се причислява към континента Европа, а Република Кипър е член на Европейския съюз.

Площта на Кипър е 9,25 хил. км², т. е. 12 пъти по-малка от територията на България. Населението на острова е близо 1,2 милиона, т. е. 6 пъти по-малочислено от българското. Голяма част от живеещите в Кипър са чужденци, на първо място руснаци. Доста на брой са англичаните, румънците и българите.

Дължината на острова е около 240 км., а ширината му е около 100 км. Общата дължина на бреговата ивица е около 800 километра. И при тази малка територия ми бяха необходими цели 11 дни за да мога да разгледам основните забележителности. На следващата карта с черен контур е очертан маршрута, по който обиколих „надлъж и нашир“ остров Кипър. Стрелките до контура показват посоките на придвижване. Начертаният на картата маршрут е с дължина 1430 километра – толкова изминах с автомобила.

Почти успоредно на северния бряг са простира

планинската верига Бешпармак (гръцкото й име е Пентадактилос)

Нейната височина достига 1000 метра. И турското и гръцкото име в превод означават Пет пръста, заради очертаващите се пет върха по протежение на планината.

В южната половина на Кипър се издига планината Тродос, чийто най-висок връх е Олимпос (1951 метра). Този планински масив е с размери 80 км. на 30 км. и е обрасъл с гъсти гори.

Между северния и южен планински масиви е разположена леко хълмистата равнина Месаория. На следващата снимка се вижда тази равнина, а гледната точка е от крепостния замък Буфавенто. В долната част на снимката се забелязва паркирания автомобил на автора.

Икономика

Кипър притежава залежи от медни руди и различни минерали. От древни времена е развит добива на мед и производството на изделия от този метал. След 2010 година в морската икономическа зона на острова са установени залежи на нефт и природен газ. Основните икономически отрасли са туризма, селското стопанство, корабоплаването, производството на текстилни и занаятчийски изделия. Интересна част от селскостопанското производство е коренът на растението трилистник, наричан тук холукаси. Векове наред се произвежда сладкото десертно вино Командария.

На остров Кипър се отбелязват

няколко специфични празника

Може би най-характерният и уникален е Катаклизмос – празник посветен на Всемирния потоп. Характерен е фестивалът на Афродита. Отбелязват се фестивалът на виното и празника на розата.

История

Първите открити следи от човешки живот на Кипър се отнасят към периода на неолита, 7 хиляди години преди новата ера. Около едно хилядолетие преди новата ера се появяват гръцки заселници и започва елинизацията на острова. Установява се гръцкия бит и се разпространява гръцката култура и изкуство. През различни периоди се заселват финикийци, асирийци, египтяни и перси. Последните са прогонени от армията на Александър Македонски, а след него островът става владение на гръцката династия на Птоломеите. Тридесет години преди новата ера Римляните завладяват острова и от времето на тяхното управление са запазени храмове, бани, амфитеатри. С най-голяма стойност от този период са прекрасните мозайки в град Пафос.

Следва почти деветвековно византийско управление, от което време са запазени крепости, манастири, християнски базилики, стенописи и икони. По време на Третия кръстоносен поход в края на 12-ти век английският крал Ричард Лъвското сърце завладява острова и го продава първо на Тамплиерите, а после на франкския владетел и последен крал на Ерусалим Ги дьо Лузинян. Така започва периода на франкското господство, оставяйки след себе си крепостни замъци, готически катедрали и манастири.

Последната кралица от династията на Лузиняните продава острова на Венеция в края на 15-ти век. Така започва почти едновековния период на Венецианско господство. През това време угрозата от страна на Османската империя е огромна и населението плаща високи данъци за да се строят защитни крепости. В края на 16-ти век османските турци завладяват острова, въпреки съпротивата.

Столицата Никозия (Левкоша)

е под обсада 40 дни, преди да бъде превзета. Защитниците на Фамагуста се съпротивляват цели 11 месеца на турските завоеватели. Започва тривековен период на Османско владичество. От това време са останали ханове, джамии, обществени бани.

Османският период свършва през 1878 година

и в събитията от това време виждам индиректна връзка с Българската история. След Руско-Турската война (1877г.÷1878г.), на Берлинския конгрес големите европейски държави вземат решения за разпокъсването на България и за подялбата на отнетите турски територии. Зад кулисите на конгреса Турция сключва таен договор с Великобритания, с който й предоставя остров Кипър. В замяна Британците се задължават да защитават турските интереси на Изток, преди всичко с насоченост срещу Русия. Берлинският договор узаконява английската окупация на Кипър. Осем десетилетия продължава периодът на Британско управление. Островът остава само формално османски до Първата световна война, след което официално е провъзгласен за английска колония. През този период британците пренасят тук „европейската култура“. Икономиката е в подем, нараства промишленото и селскостопанско производство, изгражда се съвременна транспортна инфраструктура. Установяват се и английските правила за автомобилно движение от лявата страна.

През 50-те години на 20-ти век се разраства национално-освободителното движение и се стига да нелегална въоръжена борба срещу английските колонизатори. Едновременно с това нараства напрежението между кипърските гърци и кипърските турци, като се стига до военни стълкновения между двете общности. Освободителното движение на кипърските гърци се възглавява от Архиепископ Макариос.

През 1960 година е провъзгласена независимата Република Кипър

и Макариос става неин пръв президент. Великобритания запазва на острова територии, на които са установени две военни бази. Стълкновенията между двете големи етнически и религиозни общности продължават, което налага през 1964 година да се въведат умиротворителни сили на Организацията на обединените нации. Те се разполагат по разделителна демаркационна зона, наречена „Зелена линия“.

През 1974 година управляващата в Гърция военна хунта организира преврат с цел последващо присъединяване на острова към Гърция. Използвайки ситуацията, турската армия окупира населения с турци Северен Кипър.

От тази част са принудително изселени над 200 хиляди гърци и прогонени на Юг. Обратно пък, няколко десетки хиляди турци са изселени от южната в северната част на острова. През 1983 година е официално провъзгласена

Севернокипърската турска република

Тази държава е призната единствено от Турция. Съгласно международното право Република Кипър запазва суверенитета си върху цялата територия на острова. Там наричат Северен Кипър „незаконно и временно окупирана територия“.

Сега територията на остров Кипър е разделена на 4 части:

• Република Кипър, която е член на Европейския съюз от 2004 година. В разговорния език се нарича още Южен Кипър или гръцката част от острова. На тази държава принадлежи 57% от островната територия.
• Севернокипърска турска република, която заема 36% от острова.
• Буферна зона, разделяща северната и южната част на острова. Тя е с дължина 180 км. и е наречена „Зелена линия“. Охранява се от войски на ООН. Покрива близо 4% от територията на Кипър.
• Британските военни бази Акротири и Декелия са в южната половина на острова и са разположени на близо 3% от територията му.

„Зелената линия“ минава през столицата Левкоша (позната и под името Никозия)

като я разделя на две части. Северната част на Левкоса е столица на Севернокипърската турска република, а пък южната част е столица на Република Кипър. Това е единственият град в света, който е столица на две държави.

Искам да споделя впечатленията си от

цените в Кипър,

преди да започнем автомобилната обиколка на острова.

По мои наблюдения, цените на хранителните продукти в Северен Кипър бяха малко по-високи отколкото у нас и в Турция. Цените на входните билети за музеите и архитектурно-историческите забележителности бяха в границите между 4 и 7 лева български пари. Посещението на някои от тези забележителности беше безплатно. Повечето гръцки черкви, обаче, са със статут на музеи и за разглеждането им се плаща. Цените на горивата бяха както в България, т. е. с около ¼ по-ниски от съответните цени в Турция. Главните пътища са скоростни, с по две отделени платна. През планинските и някои крайбрежни райони пътищата са тесни, със завои и придвижването по тях е бавно. В основните градове има много добре уредени туристически информационни центрове. Там се предоставят и безплатни пътни карти.

В Република Кипър цените бяха европейски.

Хранителните продукти струваха около два пъти по-скъпо отколкото в България, т. е. приблизително както в съседна Гърция. Храненето в ресторанти беше 4-5 пъти по-скъпо, отколкото у нас. За сметка на това билетите за музеите и другите архитектурно-исторически забележителности бяха много по-евтини отколкото в Западна Европа и в Гърция. Цените им се движеха в границите между 2,50 и 4,50 евро.

В Южен Кипър има няколко къси, но много добри магистрали, които са безплатни. Тесни и с много завои са пътищата през планината Тродос. Повечето паркинги и обществени тоалетни също се оказаха безплатни. Цените на горивата по бензиностанциите бяха с около 10 до 15 процента по-високи, отколкото в България. Навсякъде има добре уредени туристически информационни центрове. Тук, обаче, не се дават безплатни карти на автомобилните пътища. Купих си такава с надписи на руски и гръцки за 5 евро.

Като цяло,

и Северната и Южната част на остров Кипър са много добре уредени туристически региони

Пътуването със собствен автомобил там е евтино и безопасно. Никъде не съм имал проблеми с пътната полиция по отношение на превишена скорост или други неволни нарушения. В Северен Кипър е по-евтино, а в Южен Кипър е доста по-луксозно и всичко е по-добре уредено. Много е разпространено предоставянето под наем на автомобили, квадроцикли и лодки. В Северен Кипър преобладаваха английскоговорящите туристи. В южната част на Република Кипър беше пълно с руснаци. В западната й част вече имаше доста западноевропейски туристи, предимно възрастни хора. Видях туристи от Полша, Чехия и Украйна. Въпреки че в Кипър живеят и работят много българи, по време на обиколката там не срещнах нито един българин и не чух никъде българска реч.

Севернокипърска турска република

Северен Кипър е с площ 3,35 хил. км² и с население около 300 хиляди. Освен местните турци, тук живеят и много преселници от Анадола. През 1974 година турската армия окупира северната част на острова, която получава името Турска федеративна държава Северен Кипър. Тя обявява независимост през 1983 година и е провъзгласена Севернокипърската турска република. Въпреки че е международно непризната, с очите си видях, че тази република съществува като самостоятелна държава и притежава всичките атрибути на държавната власт: президент, правителство, знаме, герб и т. н. Използваната валута е турската лира, а икономиката е тясно обвързана с икономиката на Турция. Индиректно за тази обвързаност можех да съдя по множеството големи камиони ТИР, които се превозваха с фериботите между Турция и Северен Кипър.

Пристигайки след плаването през нощта, фериботът акостира на пристанището в

град Гирне

Следваха паспортна проверка, оформяне на документите за временен внос на автомобила с такса от 15 лева и плащане застраховка Гражданска отговорност за половин месец в размер на 40 лева. Датата на пристигането беше 6-ти май.

В пристанищния офис на фериботната компания се поинтересувах какво е разписанието на корабите в обратна посока. Дадоха ми каталог с дните и часовете, който се оказа променен десетина дни по-късно.

Потегляйки от паркинга на пристанището видях автомобил, движещ се срещу мен и си помислих „Виж го тоя ненормалник кара в моята лента“. Спрях на място за да не се ударим и в този момент осъзнах, че „ненормалникът“ всъщност съм аз. Просто бях забравил, че

движението в Кипър е от лявата страна,

както във Великобритания.

Не зная защо, но предварително си представях Гирне като някакъв занемарен и скучен пристанищен град. Точно обратното –

бях очарован от старата историческа част

Опитвайки се да стигна до крепостта, в един момент осъзнах, че се движа по затворена улица край залива със старинни сгради от едната страна и маси на ресторантите от другата. Пешеходците се отместваха за да мина и така стигнах до края. Нямаше изход и разбрах, че това е крайбрежна пешеходна алея.

Върнах се на заден ход няколкостотин метра. Очаквах всеки момент да изскочи полицай и да ме глоби за нарушението. Нищо подобно. Нямаше и гневни жестове или изрази от страна на разхождащите се туристи. По-скоро с усмивка и интерес гледаха тоя заблудил се шофьор от Европа.

Преди Гирне е бил населен предимно с кипърски гърци и се е казвал Кирения.

След турската окупация през 1974 година гърците са изселени на Юг или емигрират в Европа. Счита се, че градът е основан след края на Троянската война, повече от едно хилядолетие преди новата ера. През вековете той се е развивал като търговски и занаятчийски център. Една от основните забележителности е запазената крепост с разположен в нея историко-археологически музей.

Старото пристанище на Гирне (Кирения)

и разходката около него се запомнят завинаги.

Новата част на града също беше приятна с многото си пешеходни зони, магазини, ресторанти и барове. Тук продължаваше и крайбрежната алея с палми и цветя. В Гирне беше пълно с туристи, предимно английско говорящи.

Абатството Беллапаис

е изградено в началото на 13-ти век от френските рицари-кръстоносци, пристигнали в Кипър от Йерусалим. Това е укрепен манастирски комплекс в готически стил, състоящ се от катедрала, трапезария, жилищни помещения и градини. Първоначалното име на френски е Abbaye de la Paix, което в превод означава Абатство на мира. Сегашното наименование Беллапаис е дадено по време на венецианското управление на острова. Селото носи същото име.

Спрях се в

селото Караман

с действаща гръцка черква и в планинското

село Лапта

В последното си купих еднокилограмова кофичка йогурт, който се оказа изключително гъст и високомаслен, подобно на нашето биволско кисело мляко.

Градчето Гюзелюрт (гръцкото име е Морфу)

е център на регион, в който се отглеждат цитрусови плодове. Две са основните забележителности тук: Природонаучния и археологически музей и запазената като музей гръцка черква с прекрасни икони.

Соли е древен град

в северозападната част на острова. Възникнал е като гръцки град-държава и е процъфтявал в продължение на едно хилядолетие. Главният археологически обект тук е античният амфитеатър, изграден около едно столетие преди новата ера. По време на разкопките е открита уникална мраморна скулптура на Афродита, която се съхранява в археологическия музей в Левкоса. В Соли са останките на пет храма и на раннохристиянска базилика с мозаечен под. В некропола са установени около 30 погребения.

Стигнах до

Левкоша (по-известен под името Никозия),

по-точно северната част на града, която е

столица на Севернокипърската турска република

 Така наречената „Зелена линия“ е под егидата на ООН и отделя Северна Левкоса (Никозия), която е с турско население, от Южна Левкоса (Никозия), която е с гръцко население и е столица на Република Кипър. По този начин Левкоса (Никозия) е единствения град в света, който е столица на две държави.

Паркирах сравнително далече от историческия център, близо до новото здание на кметството. По пътя към центъра се зазяпвах наляво и надясно, докато в един момент бързо се заоблачи и заваля проливен дъжд. Близо един час чаках под един навес и когато дъждът понамаля продължих. На практика цялата ми обиколка из столицата на Северен Кипър мина под дъжда, кога по-слаб, кога по-силен. Естествено, още в самото начало целият подгизнах като „мокра кокошка“ и вече ми беше все едно като „джапах“ през локвите. Старата част на града е оградена от Венецианската крепостна стена и тук е съсредоточена голяма част от архитектурно-историческите забележителности на Северна Левкоса. Историята на този град в значителна степен се припокрива с историята на остров Кипър.

На територията на стария турски хан сега са разположени множество приятни малки ресторанти и магазинчета за сувенири. Предназначението на всички тях е да „обират“ парите на туристите.

Света София и най-старата и най-голяма готическа катедрала на Кипър.

Строена е в продължение на десетилетия през 13-ти и началото на 14-ти век. След завладяването на острова от османските турци, катедралата е преустроена в джамия с името Селимие. Вътрешните размери на този внушителен молитвен дом са 66 метра на 21 метра.

Крепостният замък Буфавенто

е разположен на един от върховете от планинската верига Бешпармак (гръцкото й име е Пентадактилос). По дължината на тази планина са били разположени крепостни замъци и стражеви кули. Така се е наблюдавало цялото северно крайбрежие и равнините на юг. При появата на врагове са се подавали сигнали с огън и дим от един наблюдателен пост на следващия. По този начин вестта за опасност се е разпространявала за минути и военните гарнизони са се мобилизирали бързо за отбрана. Тази „отбранителна и информационна система“ е създадена от византийците с цел защита от арабските нашествия. По-късно е доусъвършенствана от франкските рицари, подчинени на династията на Лузиняните.

Три са големите крепости по билото на планината:

Сент Иларион, Буфавенто и Кантара.

Буфавенто

е най-труднодостъпната от тях, а откриващите се гледки в различни посоки просто спират дъха. Името произхожда от духащите от всички посоки ветрове и може да се преведе като „Весел вятър“. Паркирах автомобила в подножието на планината рано сутринта, след което се изкачвах пеша 40 минути.

Когото се върнах на паркинга все още нямаше други туристи, така че бях единственият посетител на Буфавенто в ранната утрин.

Крепостният замък Кантара

е най-източния от трите такива, изградени през 11-ти век за защита от арабските нашествия. От него се наблюдава както целия полуостров Карпас в източна посока, така и планината в западна посока към Буфавенто.

Третият голям крепостен замък Сент Иларион разгледах след като се върнах от Южен Кипър. За него ще разкажа „като му дойде времето“.

Села край морето в Северен Кипър

 Популярно е изграждането на къщи по типови проекти, вероятно защото така се спестяват пари за проектиране.