De Profundis: А ВИЕ, ГРАЖДАНИНО, ЧУВСТВАТЕ ЛИ СЕ МАЙМУНА

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/82868-de-profundis-a-vie-grazhdanino-chuvstvate-li-se-maymuna.html

Извинявайте, граждани, ама ние с вас сме канарчета. Или маймуни. А може би някои са едното, други – другото, пък трети – вече и двете.

Така е поне според умниците, дето всеки ден опитват да ни хванат за канарчета, като ни убеждават, че огромните глупости, които дрънкат, са светата истина. С което всъщност ни правят на маймуни.

А вие, гражданино, чувствате ли се маймуна!

Да оставим настрани руския депутат Толстой. Както стана ясно, той само на майтап се закани Русия да купи и втората половина от България, след като вече е купила първата. И правилно се майтапи тази гладна кокошка, няма какво друго да прави с вековния си имперски мерак да притежава България – сметката не излиза. От една страна, Русия вече няма пари, призна го онзи ден самият руски премиер Медведев. А тъй като няма и нищо друго, освен голи политически апетити, скоро ще се наложи да си купи например жито от Украйна и тогава изобщо няма да и е до България. От друга страна любителите на рубли тук вече свършиха, тоест, втората половина от България далеч не е евтина и тъпа курва като първата, затова продажбата, при която ние си плащаме с нашите собствени пари, за да ни притежават руснаците, ще бъде доста по-трудна.

По принцип аз бих препоръчал не да оставим Толстой настрани, а да го поставим на мястото му, тоест, да го върнем в сталинския ГУЛАГ, за да му се проясни мозъкът по някои вътрешно и външно политически въпроси. Дори с удоволствие бих описал това проясняване в книжка, озаглавена, да речем, „Един ден на Пьотр Толстоевич”. Но знам, че това няма да стане, защото, макар да са срамежливи и да не си го признават открито, руските власти следват стриктно съветския курс на другаря Ленин – да превърнем престъпниците в управляващи. Затова те побързаха да направят Толстой не затворник, а заместник-председател на Държавната Дума.

Честито!

Имам предвид – освен на руския народ, честито и на нашия външен министър Даниел Митов, според когото Толстой не е официално лице, затова и не трябва официално да се реагира на неговите предизвикателства. Можехме обаче изобщо да не коментираме този жалък потомък на велик граф, а и цялата жалка руска политика, ако Кремъл не ни напомняше постоянно колко много обича България, как неистово я желае и как за самите нас е най-добре да се отпуснем в руските обятия и да се отдадем на руснаците искрено, а не да им изневеряваме с някакви си европейци, още по-малко – с гадните американци. Да, в нашия европейски и атлантически избор отпреди години, няма нищо неестествено, нищо учудващо, а и нищо антируско, в крайна сметка – стига Русия да беше нормална държава, която да погледне трезво на ситуацията, а не да се държи като бивш съпруг – много ревнив и напълно импотентен.

Припомням това, за да изясня изходната позиция за силното си и принципно несъгласие с изявлението на новия американски посланик в София Ерик Рубин: „Според мен дилемата САЩ или Русия е фалшива дилема и българите трябва да отхвърлят всички онези, които им казват, че са изправени пред подобен избор. Тук няма казус.” Този човек нещо се е объркал.

Другият вариант е, че за мистър Рубин аз изглеждам като много пъстро канарче в главата заради житейските бури, през които съм минал.

Въпреки това обаче никога не съм си представял, че ще доживея ден, когато точно посланикът на САЩ ще започне да насъсква и без това агресивната руска пета колона в България срещу човек като мен, който винаги е защитавал евро-атлантическото сътрудничество като основа за развитието на демокрацията и свободата в България, в Европа, а и в света.

Дилемата САЩ или Русия в момента – а и от много време насам – за България, за българското общество, за българската политика, за бъдещето ни като независима и демократична държава, изобщо не е фалшива. Аргументите за това са толкова много и така видими с просто око, че няма смисъл да ги излагам тук, още повече – да ги напомням на американски дипломат, който ги знае далеч по-добре от мен.

Тази дилема е факт, тя съществува, както казваха комунистите за самата Материя – „вън и независимо от нашето съзнание”. Нещо повече, тя съществува, независимо дали фактът е удобен или не за сегашната американска администрация. Да, нищо чудно хората, заети с велики дела по цял свят, да се дразнят от пламъчетата, които все по-често проблясват в конфликтните точки около дребна България и нейните отношения с Русия. Това може би отклонява вниманието им от други, по-важни проблеми.

Но евентуалното раздразнение на мистър Рубин, първо, не му дава право да говори глупости и второ – да подтиква група българи да отхвърлят мен, друг българин, само защото последователно защитавам мнението си и опитвам да бъда един от всъщност малцината в тази страна, които открито, ясно и последователно се противопоставят на руските имперски амбиции.

При това въпросният Рубин е съвсем наясно с факта, че именно онези българи, които подтиква да ме отхвърлят, са виновни за съществуването на „несъществуващата” иначе дилема. Ако не знае кои са, ще му ги назова – левите партии, начело с БСП, АБВ, ДПС, плюс тъй наречените „български националисти” от Атака, ПФ и други, плюс тъй нареченият „цар” и неговата кохорта царедворци, тоест, всички онези, които работят винаги и неизменно в руска полза, независимо тайно или явно, дали признават това и се гордеят с него или не, дали са наистина платени или са агенти на руско влияние съвсем безплатно.

Освен това много ми е интересно какво точно посланик Ерик Рубин има предвид под „отхвърляне”. Дали изброените по-горе проруски работници трябва просто да ме заклеймят публично, задето искам Русия да се държи като нормална държава, а не постоянно да се меси във вътрешните и външните български дела? Или може би отхвърлянето е свързано с някакви други, по-активни и директни действия. Какво ще кажете направо за „изхвърляне” – през терасата или от страната, да речем.

Колкото до терасата – добре, че живея на първия етаж. Но за изхвърлянето от страната имам да кажа две важни неща. Първо, през лятото на 1989 едно ченге от българската комунистическа ДС ми заяви, че „те” ще ме изхвърлят в Турция, защото защитавам турците. Пък аз, тъпакът, вместо веднага да се навия, го попитах дали „те” са по-големи патриоти от мен, та ще ме изхвърля където и да било. И второ – чудя се дали, ако руските подлоги тук по някакъв начин успеят наистина да ме изхвърлят от България, посланик Рубин ще ми помогне да получа политическо убежище и да се заселя на подходящо място в САЩ. Например в Тексас, където всички нормални хора са сигурни, че именно руснаците са виновни за огромна част от бедите по света и затова си ходят напълно въоръжени дори на любовна среща.

Така де, поне в чуждата страна да бъда сред свои, а не в собствената си – сред чужди.

Какво имам предвид като казвам „чужди” ли? Ами да не би Ирина Бокова и цялата пасмина, която защитава нейната изначално провалена кандидатура за шеф на ООН, да са „мои” хора? Не, те нямат нищо общо с мен. Не може между лъжеца и привързания към истината да има нещо общо. Не може глупакът да ми е приятел, защото той е достатъчно глупав да не иска това, а пък аз не го искам, защото съм достатъчно умен. Не може човекът без морал да ми предписва правилата, по които да живея. В крайна сметка, както се знае, не може палачът и жертвата да се прегърнат, освен ако жертвата междувременно не развие силен стокхолмски синдром.

Добре, де, може, поне според новоизлюпения кандидат-президент Пламен Орешарски. Най-важното, смята той, което може да прави президентът с неговите твърде малки правомощия, е „да търси това, което ни обединява като общество, а не това, което ни разделя”.

И е факт, политическото лице на Орешарски наистина доказва, че в тази страна всичко е възможно. Помним как той „разтури седенката” на учителската стачка, заедно с приятелчето си Даниел Вълчев. Помним как без срам предложи Пеевски за шеф на ДАНС. Помним как през годините прелиташе като птичка божия от партия в партия и смени толкова много политически господари, че явно вече наистина е добре подкован по темата обединение.

Обаче пък не казва в името на какво трябва да стане то. Не обяснява и как на практика ще се реализира. Тоест, само ще се гушкаме или и ще се целуваме докато се гушкаме. А съвсем забравя да обясни Орешарски защо аз трябва да се обединявам и гушкам с престъпници, а не те да бъдат в затвора.

Тоя също не е от „моите” хора, граждани, а от чуждите, сред които съм принуден да живея. От онези, дето, както ви казах в началото, умират ни правят на канарчета като важна стъпка за трансформацията ни в маймуни.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина https://asenov2007.wordpress.com/2016/10/01/3951/

Свързани новини: