Пътуване до Париж (3): Нотр Дам, Дефанс и с корабче по Сена

С Влади започваме същинската обиколко на  Париж – по пътя спряхме във Виена, а предишния път пристигнахме във френската столица. Днес започваме същинския Париж.

Приятно четене:

Нотр Дам, Дефанс и с корабче по Сена

част трета на

Пътуване до Париж

Ден пети от пътуването и

Първи ден в Париж –

23. 07. 2016 – събота

Ставам в 6 сутринта, за да мога да се приготвя за деня и да слезя на закуска в 6:30, за да имам повече време до 7:50 ч, когато вече ще сме тръгнали по програмата за деня. За днес по програма имаме панорамна обиколка с автобус на Париж, по време на която ще се редуват ходене с почивка. Доста се чудех дали да я пропусна, но все пак реших поне да тръгна с уговорката, че когато ми стане скучно да си обикалям по моя си програма. Може пък да ни покажат нещо интересно, което да не мога да си намеря сам.

Имаме да гледаме

• част от Сите,
• катедралата Нотр Дам,
• Консиержери,
• Лувъра (отвън) – ХМ, ОТВЪН…

Слязохме на един мост (Pont de Sully), минахме по него после през една улица (Rue St. Louis en I’lle) и минахме покрай магазинчето на номер 31 – Maison Berthillon, което предлага най-вкусния сладолед в Париж (според пътеводителя, който гледам през цялото време). Оказа се, че само след ден затваряло за известно време. А в този утринен час тъкмо отваряло.

Време е за най-вкусния сладолед в Париж

Избрах си два вида – мента и шоколад. Продължаваме към

Нотр Дам (Notre Dame)

Спираме се в задната и част. И започват да ни обясняват – кога е строена, какви арки имало, какви носещи елементи, колко камбани, пък коя била най-тежката… После обиколихме отпред и там ни разказваха разни неща, които реших да пропусна.

Видях, че има голяма опашка от чакащи да влязат. И ако още малко остана да слушам с групата, опашката ще стане още по-голяма. Ами като не знам кога ще ни е часа за събиране след времето за гледане? Хм, сетих се как, ами да взема да се наредя. Наредих се.

15 минути по-късно бях вътре (след проверка – навсякъде проверяват с металотърсачи и други техники за сигурност и безопасност). Гледам набързо – в една катедрала или църква на мен са ми интересни колоните отвътре, арките, олтара, свещниците, полилеите, стъклописи ако има и най много ми е интересен органа. Гледам и излизам. Колкото и да съм се мотал вътре, ако групата е слушала още малко беседата, сега би трябвало да е на опашката за влизане… Минавам по цялата опашка от входа назад, докато видях някой от групата, за да питам след колко време се събираме. ХМ. След 40 минути…

Време, през което обиколих наоколо – по улицата в посока на реката – минах по моста, покрай брега наляво и се върнах през другия мост. Тук долу, покрай реката има плаж. Насипан пясък и чадърчета. Хората си почиват. Аз – другият път… Но къпането в реката е забранено.

Минаха 40 минути, събрахме се. Срещата ни беше на плочката (има една плочка пред катедралата, която показвала някакъв меридиан и по нея мерели разстоянията),… за да ни кажат, че имаме още час и половина свободно време за обед… И пак ни пуснаха… Е, не можаха ли това да го кажат още в началото…

Нямате си на представа колко време се губи с група в транспорт от хотела до центъра (особено, ако хотела е периферен), както и в чакане за събиране, слушане на беседи (ако са с местен гид и преводач, времето за слушане се удвоява), броене, кой тук, кой го няма. Само от хотела ни с автобус до центъра в сутрешен трафик се губи час.

През следващия час и половина следвам пътеводителя. Той е така съставен, че по всяко време може да ме отведе на интересно място в зависимост дали сега ставам от сън, дали съм уморен, дали съм гладен или е време за шопинг или купон. Всичко започва с една отправна точка и свързаните с нея и около нея интересни места. Този път

отправната точка е Нотр Дам и Отел де Вил (кметството)

Заобикалям катедралата отдясно, минавам през малка градинка и стигам до един монумент. Трогателен паметник, посветен на жертвите, изпратени в немски концентрационни лагери по време на Втората световна война

Memorial des Martyrs de la Deportation

Мемориалът е вкопан в земята. Гледам. После през моста при Отел де Вил, започвам началото на един маршрут от пътеводителя, докъдето стигна. Зад Отел де Вил има една църква – Сент Жерве (St. Gervais), готически стил. Влизам, гледам, излизам.

Следвам улица Франсоа Мирон (Rue Francois Miron), като разгледах внимателно къщите от номер 4 до номер 14, строени през 1732 година.

Стигнах до някъде и виждам, че времето намалява.

Излизам на Риволи и се връщам обратно. По-късно ще продължа. Времето мина. Събираме се. Тръгваме. Минаваме през един площад, показват ни един много стар и все още работещ позлатен градски часовник. Имаме и

корабче по Сена (BATEAUX MOUCHES)

Корабчетата тръгват от десния бряг (Pont de l`Alma) – www.bateaux- mouches.fr – лесно може да се намери – Метро Franklin Roosevelt и оттам по Avenue Montaigne до Place de l`ALMA – Обиколката трае около час..

И си мисля как след него да се разделя с групата. Ама как да го направя, като знам, че денят ще завърши с разходка из квартал Дефанс, където са небостъргачите.

Отиваме на корабчето. Обиколката трае около час. Събираме пари, вземат ни билети и един по един влизаме на корабчето. Ами да се настаняваме. То отгоре е хубаво да се гледа, ама много ще пече, а докато решим кой от къде ще гледа и снима, то и долу може да се напълни с туристи.

Тръгваме.

Минаваме под много мостове.

По Сена има около 37 моста

в рамките на Париж. И всеки мост си има своята история.

Минаваме покрай Лувъра, покрай голямото Виенско колело на Трокадеро. След това се връщаме, като обикаляме отвсякъде островчетата на Сите. На корабчето разказват по всички високоговорители къде какво кога и как може да се види и т.н. на немски и на френски език, но аз нищо не разбирам. Плавам си, похапвам си и си гледам интересната градска среда и архитектура.

След час ни връщат там от където тръгнахме и обиколката ни продължава към Лувъра. То едно горещо, пече, групата се влачи едвам едвам – спира се, снима. През това време ни разказват. Тук да поседнем, там да починем…. И то станало ранен следобед… Влязохме в двора на

Лувъра –

снимки пред пирамидите. Обясняват ни кое как се гледа, къде какво интересно имало. И в свободните дни за който иска ще има организирано посещение там.

След това продължаваме в посока на Операта. Минаваме през един голям булевард (Avenu D’Opera), покрай Американския бар (уауууу) – The American Paris cafe Dream (21 rue Daunou). Непременно трябва да го видя и отвътре в следващите дни. (www.american-dream.fr). И отиваме на

музея за парфюмерия и козметика – Фрагонард (Fragonard)

– www.fragonard.com, близо до Операта, до този Американски бар и срещу зала Олимпия. Влизането е с резервация, но – безплатно. Чакаме да стане време и влизаме. Тук могат да се видят съдовете и машинариите, с които се правят парфюмите – разни колби, тръбички, изпарители, охладители…Някои неща много приличат на казаните за варене на ракия, само че много миниатюрни.

Показват ни и различните съставки за производство, както и механизмите за извличане на екстракти. Накрая е магазина за готови продукти и сувенири. Я да видим какво ще си купим…Ах, сапунче…ФРАГОНАР… Хм – около 4 евро. Вземам го. Много приятно ухае.

Дават ни около час свободно време, да похапнем, да се разходим и отиваме в Дефанс (La Defense) – Линия 1 – жълтата. Дефанс е последна спирка.

Минаваме по Шанз-е-Лизе.

Хм. Не мога да повярвам, че така може да изглежда най-известния булевард в Париж – павиран с едни големи павета, тук там разлята смола (все едно асфалтирали тук – там по малко). Минаваме покрай Триумфалната арка и продължаваме за

Дефанс

Събота е, почивен ден. Там няма никой. Небостъргачите затворени. Само деца играят в парка и някакви възрастни танцуват на открито (имаше някаква сцена и програма – аниматори). И един огромен МОЛ (Les Quatre Temps). Ах как исках да го обиколя, ами ако се загубя… На няколко етажа, на няколко нива, насам – натам, няколко входа….

Дефанс, Франция

Вървя само направо и нагоре и запомням точно от къде съм минал и по същия път на обратно…Тук е небостъргача на Националната електрическа компания на Франция, както и

арката на Дефанс (Grande Arche – Голямата Арка)

Стъпалата пред нея бяха в ремонт, а арката – затворена. Имаше една малка пътечка по стъпалата, по които като се изкачих до последното стъпало и се обърнах назад, виждам един от най-старите и внушителни образци на градско планиране в света.

Голямата Арка се намира в края на една гигантска ос, която се простира право напред до Триумфалната арка, продължава по Шан-з-Елизе, през площад Конкорд и завършва при Арката на Карюсел (Arc de Triomphe du Carrousel) пред самия Лувър. Имало планове тази ос да бъде продължена още на запад. Казват, че имало асансьор, последния от който е в 18:30 ч, който отвежда до панорамна тераса на последния етаж. Гледката от горе била невероятна.

Голямата арка е разположена леко под ъгъл спрямо оста. Това не е художествен похват, на датския архитект Йохан Ото фон Спрекелсен, а се дължи на проблеми при изливането на основите. Другият път ще видя.

Само като видях на входа на арката един младеж настойчиво да чука по стъклото, да му отворят и никой не се появи, значи е затворена. В този квартал се намират седалищата на поне 20 френски компании, както и на други 50 световни компании.

Имахме и свободно време. А аз исках да се върна с метрото, като остана след групата…Дали? Едва ли….

Остава ни половин час време до тръгване. И аз реших да видя

дали ще мога да се оправя с метрото

Слязох под земята – то там по-голямо от колкото над земята…Едни хамбари, подземни паркинги, тунели, връзки с метро, регионални влакове…Табелки насам, натам (някои със залепени стикери, че не работят…)

Виждам табелки за желаното метро, които после изчезват, или поне аз не видях къде точно е метрото на което трябва да се кача.. И се отказах. Тръгнах да се връщам и… излязох чак на другия край на площада в Дефанс… Върнах се с групата.

И понеже спират пред

Мулен Руж,

където слизат 4 – 5 туристи от самолетния вариант, настанени в хотел в този район, слизам и аз.

Похапвам си китайска храна в едно заведение наоколо и оставам да гледам малко там. Покрай мен минава живота в този квартал. Продължавам по булеварда надолу, покрай безброй секшопове и слизам в метрото на Пигал (Pigalle).

Вече съм свободен да ходя където си искам. Ама много ми харесва

да се върна отново на Бастилията

По вечерно време Юлската колона стои величествено там. И тук този път хванах по Boulevard Richard Lenoir, малко по-нагоре завих надясно по Rue Daval, пресякох Rue de la Roquette и минах по Rue de Lappe. Тук на номер 9 е дискотека Balajo – нощен клуб. Има голям дансинг и купона тук през лятото продължава до сутринта (докато тръгнат първите влакчета на метрото). То рано за дискотека още, ама аз да видя къде е.

Продължавам по Rue de Lappe, на Rue De Charone – надясно, излязох на Rue Du Faubourg Saint – Antoine. От тук пак надясно и се върнах на Бастилията. Обикалям си по колоритните улички – Rue Keller, Rue de Charonne, Rue de Lappe, пълни с кафенета, бирарии и галерии, които през деня излагат разнообразни и предимно съвсем модерни творби, както и уютни ресторантчета. Ако ми остане време се разхождам и около метро Рамбуто (Rambuteau). Прибирам се към хотела. Утре приключението продължава.

Очаквайте продължението:

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Париж – на картата:

Париж

Booking.com

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=68735

Свързани новини: