Ако обичаш хумус, значи си опитвал различни негови вариации – с наситен вкус на кимион или сусамов тахан, с повече лимон или чесън, с къри, с пушен пипер и масло или със сотиран лук, по-гъст или по-рядък, с различни поръски при сервиране. Сигурна съм, че си имаш любима рецепта, но ако си предразположен към още една вариация, предлагам ти да опиташ тази негова есенна интерпретация.

И като споменах есен, точно този дъждовен и ветровит период от нея ми се струва много подходящ за приготвяне на бавно печени домати. Не че няма какво да правиш в неделя следобед, но не се изискват огромни усилия, за да се внесе повече концентриран вкус в хумуса, именно с бавно печените домати. Вероятно позакъснях с тази публикация, защото имах други неотложни задачи за вършене, и все пак, на пазара все още могат да се намерят подходящи домати за тази рецепта. Ако не успееш да намериш добре узрели „Рома“ или ако и ти като мен намираш полските или македонските домати за повече от неподходящи, то винаги може да се спреш на малките, сладки и с повече вкус чери-та.

Точно този сладък и свеж вкус на доматите ни трябва за хумуса. Искаме да бъдат добре узрели и с плътно месо, в което по време на бавното печене ще се концентрира приятното усещане в съчетание с нахута, сусамовия тахан, лимона и чесъна. Но да си призная, имайки и предишни опити с подобни рецепти, не бях толкова изненадана от това. Изненадах се от друго. От комбинацията на този хумус с домати, с овесените питки.

Овесеното брашно има характерен вкус, който не винаги се съчетава добре с други продукти. Знам това от няколко опита за сладки курабийки с него и ще ти кажа, че разликата между овесените ядки в сладки и овесеното брашно в такива е огромна. Даже нищо общо. Свикнали сме с вкуса на овесените сладки, в които овесените ядки придават ядков вкус и дъвчаща текстура, но с брашното от овес резултатите са коренно различни. Точно това ми направи впечатление и в питките с овесено брашно.

Първият път, когато ги приготвих, използвах пълнозърнесто пшенично брашно в комбинация с овесено брашно, така както е предложено в рецептата. Не останах очарована по няколко причини. Пълнозърнестото брашно твърде много натежаваше като вкус и дори придаваше горчивина – нещо, което не би се случило, ако го комбинирам с бяло брашно, например. Питките бяха плътни и без особен обем. Тези две забележки бяха достатъчни, на второ четене да променя рецептата и вместо да комбинирам овесеното брашно с пълнозърнесто, да го съчетая с бяло. Новият резултат ми хареса повече – вече не усещах горчивина, питките имаха по-лека текстура и вкусът на овеса беше по-изчистен. И когато съчетах в една хапка хумуса с домати и хлебчето с характерения си вкус на овесеното брашно, с лек опушен аромат от печенето, вече бях приятно изненадана от хармоничната комбинация.

Хумус с бавно печени домати и бързи овесени питки на тиган

Рецептите са адаптирани от thekitchenmccabe.com

За хумуса с бавно печени домати:

• 15 броя дребни домати
• зехтин
• сол и прясно смлян черен пипер
• 150 г сух нахут, накиснат за една нощ във вода или 360 г сварен нахут
• 2 големи скилидки чесън
• 50 мл зехтин + допълнително за сервиране
• сок от 1/2 лимон
• 1 1/2 супена лъжица (40 г) сусамов тахан
• сол на вкус
• около 200 мл от водата, в която е врял нахутът или от консервата, ако се използва консерва
• пресен босилек за сервиране

Фурната се нагрява на 150ºС. Доматите се срязват на две или на четири, в зависимост от големината им. Ако се използват чери домати, достатъчно е да се срежат на две. Ако се използват домати „Рома“, дребно „Ръгби“ или други малки по размер домати, достатъчно е да се срежат на четири. Ако се използват по-едри (но не прекалено големи) домати, тогава може да се срежат на шест парчета.

Нарязаните домати се подреждат в тава върху хартия за печене. Поръсват се с малко зехтин, сол и прясно смлян черен пипер. Слагат на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат около 2 часа или 2 часа и половина, докато доматите започнат да се сушат. По-голямата част от водата в тях трябва да се е изпарила, но все пак да останат сочни. Пека ги без вентилатор. Ако се използва вентилатора на фурната, тогава е добре градусите за печене да се намалят на 130ºC и да се проследи времето за печене.

Когато доматите са готови, от тях се заделят половината за сервиране. Другата половина се оставя за хумуса.

За хумуса, предварително накиснатият нахут се изцежда от водата. За варенето му се добавя нова вода. Сварява се в тенджера под налягане за около 40 минути или в обикновена тенджера за около 1 час и 30 минути. Нахутът трябва да бъде напълно омекнал. Прецежда се от водата, в която е врял, като от нея се заделят около 300 мл, които могат да бъдат необходими за хумуса. Ако се използва нахут от консерва, той се прецежда, а водата от консервата се запазва.

В кухненски робот се смесват свареният нахут, половината количество от изпечените домати, чесънът, зехтинът, лимоновият сок, сусамовият тахан и сол на вкус. Пасират се, като едновременно по малко се добавя от заделената вода. Добавя се толкова толкова вода, колкото е необходимо, за да се получи гладко и стегнато пюре. Ако предпочиташ хумуса по-рядък, разбира се може да се добави повече от водата.

За сервиране хумусът се изсипва в подходяща чиния или паница. Повърхността му се минава с върха на лъжица, така че да се получи канал. Хумусът се поръсва с малко зехтин и се гарнира с останалите печени домати и пресен босилек.

За бързите овесени питки на тиган:

• 160 г бяло брашно
• 100 г овесено брашно
• 1 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1/2 чаена лъжица сол
• 1/2 чаена лъжица захар
• 1 супена лъжица зехтин + допълнително за намазване на питките
• 160 г кисело мляко
• около 50 мл хладка вода

Замесва се тесто като в купа се смесват двата вида брашно, содата, солта, захарта и зехтинът. Добавя се киселото мляко и по малко от водата, докато се получи тесто. Тестото трябва да бъде меко, но не лепкаво. Измесва се върху леко набрашнен работен плот 5 минути. Поставя се в намазана с малко мазнина купа, покрива се със стреч фолио и се оставя на стайна температура 15 минути.

След като тестото се отпусне се разделя на 8 еднакви топки. Всяка топка се разточва на питка с дебелина 3 мм. Едната страна на питките се намазва с малко зехтин.

Тиган се нагрява на умерен към силен котлон. Питките се пекат една по една, като първо се слагат с намазаната със зехтин част надолу. Пекат се по 1 минута от всяка страна, като през това време тиганът се захлупва с капак.

Още рецепти за дип

• Маринован октопод, пържени тиквички и скордаля
• Гръцка фава
• Пресни картофи със салвия и песто от левурда
• Зелена вълна – пастет от магданоз и коприва
• Печен карфиол със сос от печен чесън, майонеза и пармезан
• Хумус със заатар, масло с пушен пипер и питки с кимион
• Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто
• Дип от авокадо, сусамов тахан и сумак
• Песто със сушени домати
• Ръжени хлебчета със сусамов тахан и пастет от червена леща и булгур
• Печени сладки картофи с пастет от черен боб
• Пастет от сушени домати и маслини
• Пастет от боб и сушени домати
• Песто сос

Други рецепти за хляб и тестени

• Козуначен хляб с плънка от сусамов тахан с мед и тахан халва
• Френски понички от парено тесто
• Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран червен лук, гъби и бри
• Шведски канелени кифлички
• Мъфини със зеленчуци и сирене и какви ги свърши Даниел през 2015
• Как да си направя бързо многолистно (бутер) тесто
• Лесен за разчупване хляб със зехтин, билки и чесън + съобщение
• Полско козуначено руло с макова плънка – маковиец
• Многозърнест хляб с квас
• Понички с мармалад
• Два начина за приготвяне на гравлакс (маринована сьомга) и многозърнест ръжен хляб
• Хлябът на Тоскана
• Царевични пити с квас, агнешко със сумак и млечен сос с маточина
• Лепкави рулца с бяло брашно от спелта
• Козунак с квас и два пълнежа
• Багети от бяло брашно с квас
• Канелените рулца на Даниел
• Хумус със заатар, масло с пушен пипер и питки с кимион
• Пшенични тортили с гъби пачи крак и козе сирене
• Как да си направя кроасани + видео

Хумус с бавно печени домати и бързи овесени питки на тиган е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Това заяви днес в Истанбул Призедентът на Руската Федерация, по време на изказването си пред Световния енергиен конгрес, предава малко завоалирано информационна агенция ИТАР-ТАСС: Путин: пока нет оснований говорить, что ...

Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ стартира кампания за набиране на 50 000 лева за закупуване на камера за аноксия. Чрез нея ще може да се използва най-съвременната екологична технология за нетоксично почистване и спасяване на старинни книги и документи. От културната институция събират даренията чрез кратки съобщения със съдържание DMS KNIGA на единния дарителски номер 17777. „В Националната...

Нашият редактор „Рецензии“ Габриела Кожухарова разказва накратко за необикновения роман „Любов по време на глобално затопляне“ („Екслибрис“) от Франческа Лия Блок по покана на „читАлнЯта“. Снимка и видео: Николета Руева

Юлия е четящ млад човек, който се занимава с хиляда и едно неща – все интересни и кипящи от живот. Завършила е културология и „Берлинското училище за журналисти“ на фондация „Роберт Бош“. Докато живее и учи в Берлин (един от любимите й градове), работи в радио B2, което й дава възможност да опознае в дълбочина...

watch video:  see more:  

В краят на миналата седмица (07/10/2016) група дупедати внесоха в деловодството на НС проект за решение да бъде създадена поредната временна анкетна комисия, която уж да разследвала обстоятелствата довели да осъждането на всички нас да з...

Снимките, които виждате, са правени от мен в Ливан в периода 1983 г. – 1987 г. Публикувам тези свидетелства от личния си архив за първи път.

Искам да се види какво съм видял- имам усещането, че съм бил Алепо, но и да попитам: защо в днешна демократична България темата за спонсорирания от Русия геноцид в Алепо, която е сред водещите в западните информационни средства, е практически премълчавана у нас.

Каква друга причина може да има, освен фактът, че тон за мълчание в Бъгария дава премиерът Борисов, определящ като “ястреб”президента Плевнелиев заради това, че критикува руската агресивна политика.

Разрушенията, които могат да се видят на тези снимки, са от Бейрут и Сайда. Заснел съм ги преди близо 30 години- някои по наистина горещите следи на войната.

Кадрите по нищо не се отличават от гледката в бомбардирания днес от руската авиция сирийски град Алепо. Особено горящите бетонни отломки, нещо характерно за ефекта от варелите с нефт, които масовите убийци хвърлят над Алепо с цел безогледно изтребление на всичко живо ( останали са около четвърт милион души в някога многомилионния град, предимно цивилни, сред които действат противниците на режима)

Детето сред руините можеше да е сирийче.

Борещите се със следите от поредния взрив можеха да са от сирийските доброволци в Алепо, а не ливанци в Бейрут ( макар на снимките да се вижда ливанският герб на гърбовете им).

Кадърът с маркуча отразява в паметта ми личния ми късмет да избегна повторния взрив на същото място, предназначен за спасителите и журналистите, избухнал малко по-късно.

Стрелящите на барикадата юноши, единият от които по чехли, можеха да не са от южните предградия на ливанската столица, а от някой фронт около Алепо.

Пропускателният пункт, на който в Ливан често първо стреляха ( във въздуха над покрива на колата- а веднъж и в резервоара на колата, с която поднимавах бариера на сирийски офицери), а после питаха за документи, също можеше да е нейде в днешна Сирия.

Снимките от “зелена линия”, разделяща Бейрут с нейните разрушения и растителност в “ничията земя” между воюващите като нищо можеха да минат за част от сирийския пейзаж на четвъртата година от войната.

Share on Facebook

The leaf people – made by the children from “The kid’s House”, Varna ( Bulgaria). see more:  

Колко голям избор предлагате на клиентите си? А знаете ли как това влияе на продажбите и избора, който потребителите правят? Отговорите са далеч от еднозначни и са тясно свързани със сладко.

Сладкият избор

Най-често цитираното изследване за това как броят опции влияе върху избора и продажбите е от 2000 година. Постановката (всъщност, единия от двата експеримента, които изследователите правят) е проста – в рамките на две последователни съботи в супермаркет е представен промоционален дисплей с различни видове сладко. Първият уикенд клиентите виждат 24 вида сладко, а през втория – само 6 вида. В заданието се пита коя от двете селекции привлича повече внимание и коя генерира повече продажби.

60% от потребителите (145 от 242) минали покрай богатата селекция сладка спират, за да опитат. Само 40% (104/260) спират пред селекцията с 6 вида сладко. За сметка на това 30% (31) от потребителите опитали от 6-те сладка след това правят покупка – само 3% (4) купуват от голямата селекция. Явно ограниченият избор носи повече продажби!

50 експеримента по-късно

Хубавото нещо на науката се крие в това, че всеки резултат трябва да се репликира. Метаизследване сравнява други експерименти за влиянието на опциите върху избора и се оказва, че те са далеч по-малко категорични. Средният ефект на практика е нулев, но огромното разнообразие на резултатите насочва към няколко конкретни случая, в които богатството от опции е вредно:

• липса на категоризация – ако опциите са групирани в категории, тогава изборът е значително по-лесен, потребителят навигира между категориите;
• трудно сравнение – ако сравнението между различните опции е трудно, потребителят може да се обърка значително по-лесно. Този ефект е ясно видим, ако различните варианти имат скрити характеристики или много детайли;
• твърде много информация – ако всяка опция разполага с една-единствена характеристика, сравнението е лесно и количеството информация, която потребителят трябва да възприеме, за да направи избор, е малко. В противен случай самото изобилие на информация прави избора по-труден;
• времево ограничение – когато потребителят трябва да вземе бързо решение, изобилието на опции се превръща в пречка. Тогава е много по-вероятно клиентите да изпитат недоволство и съмнения за направения избор;
• качество на опциите – ограничената селекция работи, ако потребителят възприема вариантите като висококачествени и специално подбрани. Ако опциите са по-нискокачествени или много разнообразни, с по-голяма селекция се увеличава вероятността поне един вариант да се хареса на потребителя;
• предварителен избор – още един фактор е свързан с това дали потребителят има предварителна идея какво търси. Тези, които знаят какво искат, по-лесно навигират големи селекции от варианти, защото имат ясни критерии, на база на които да ограничат селекцията.

Има ли среден вариант?

Ако все още не сте сигурни в коя от двете ситуации се намират вашите потребители, най-доброто решение е да направите собствен експеримент и да намерите златната среда. Понякога обаче златната среда е точно там – по средата. Един лесен вариант за „срещане“ на двете крайности е извеждане на ограничен брой препоръчани опции. Те могат да са представени под формата на препоръки от екипа, бестселъри или опции с най-добри клиентски ревюта. Ето илюстрация на този подход от тук:

Този среден вариант е интересен и доста лесен за изпълнение – защо не го тествате още днес?

Постът По-малко избор, повече продажби е публикуван в Васи ли?!.

С Влади започваме същинската обиколко на  Париж – по пътя спряхме във Виена, а предишния път пристигнахме във френската столица. Днес започваме същинския Париж.

Приятно четене:

Нотр Дам, Дефанс и с корабче по Сена

част трета на

Пътуване до Париж

Ден пети от пътуването и

Първи ден в Париж –

23. 07. 2016 – събота

Ставам в 6 сутринта, за да мога да се приготвя за деня и да слезя на закуска в 6:30, за да имам повече време до 7:50 ч, когато вече ще сме тръгнали по програмата за деня. За днес по програма имаме панорамна обиколка с автобус на Париж, по време на която ще се редуват ходене с почивка. Доста се чудех дали да я пропусна, но все пак реших поне да тръгна с уговорката, че когато ми стане скучно да си обикалям по моя си програма. Може пък да ни покажат нещо интересно, което да не мога да си намеря сам.

Имаме да гледаме

• част от Сите,
• катедралата Нотр Дам,
• Консиержери,
• Лувъра (отвън) – ХМ, ОТВЪН…

Слязохме на един мост (Pont de Sully), минахме по него после през една улица (Rue St. Louis en I’lle) и минахме покрай магазинчето на номер 31 – Maison Berthillon, което предлага най-вкусния сладолед в Париж (според пътеводителя, който гледам през цялото време). Оказа се, че само след ден затваряло за известно време. А в този утринен час тъкмо отваряло.

Време е за най-вкусния сладолед в Париж

Избрах си два вида – мента и шоколад. Продължаваме към

Нотр Дам (Notre Dame)

Спираме се в задната и част. И започват да ни обясняват – кога е строена, какви арки имало, какви носещи елементи, колко камбани, пък коя била най-тежката… После обиколихме отпред и там ни разказваха разни неща, които реших да пропусна.

Видях, че има голяма опашка от чакащи да влязат. И ако още малко остана да слушам с групата, опашката ще стане още по-голяма. Ами като не знам кога ще ни е часа за събиране след времето за гледане? Хм, сетих се как, ами да взема да се наредя. Наредих се.

15 минути по-късно бях вътре (след проверка – навсякъде проверяват с металотърсачи и други техники за сигурност и безопасност). Гледам набързо – в една катедрала или църква на мен са ми интересни колоните отвътре, арките, олтара, свещниците, полилеите, стъклописи ако има и най много ми е интересен органа. Гледам и излизам. Колкото и да съм се мотал вътре, ако групата е слушала още малко беседата, сега би трябвало да е на опашката за влизане… Минавам по цялата опашка от входа назад, докато видях някой от групата, за да питам след колко време се събираме. ХМ. След 40 минути…

Време, през което обиколих наоколо – по улицата в посока на реката – минах по моста, покрай брега наляво и се върнах през другия мост. Тук долу, покрай реката има плаж. Насипан пясък и чадърчета. Хората си почиват. Аз – другият път… Но къпането в реката е забранено.

Плочката пред Нотр Дам

Минаха 40 минути, събрахме се. Срещата ни беше на плочката (има една плочка пред катедралата, която показвала някакъв меридиан и по нея мерели разстоянията),… за да ни кажат, че имаме още час и половина свободно време за обед… И пак ни пуснаха… Е, не можаха ли това да го кажат още в началото…

Нямате си на представа колко време се губи с група в транспорт от хотела до центъра (особено, ако хотела е периферен), както и в чакане за събиране, слушане на беседи (ако са с местен гид и преводач, времето за слушане се удвоява), броене, кой тук, кой го няма. Само от хотела ни с автобус до центъра в сутрешен трафик се губи час.

През следващия час и половина следвам пътеводителя. Той е така съставен, че по всяко време може да ме отведе на интересно място в зависимост дали сега ставам от сън, дали съм уморен, дали съм гладен или е време за шопинг или купон. Всичко започва с една отправна точка и свързаните с нея и около нея интересни места. Този път

отправната точка е Нотр Дам и Отел де Вил (кметството)

Заобикалям катедралата отдясно, минавам през малка градинка и стигам до един монумент. Трогателен паметник, посветен на жертвите, изпратени в немски концентрационни лагери по време на Втората световна война

Memorial des Martyrs de la Deportation

Мемориалът е вкопан в земята. Гледам. После през моста при Отел де Вил, започвам началото на един маршрут от пътеводителя, докъдето стигна. Зад Отел де Вил има една църква – Сент Жерве (St. Gervais), готически стил. Влизам, гледам, излизам.

Следвам улица Франсоа Мирон (Rue Francois Miron), като разгледах внимателно къщите от номер 4 до номер 14, строени през 1732 година.

Стигнах до някъде и виждам, че времето намалява.

Най-стария и все още работещ часовник

Излизам на Риволи и се връщам обратно. По-късно ще продължа. Времето мина. Събираме се. Тръгваме. Минаваме през един площад, показват ни един много стар и все още работещ позлатен градски часовник. Имаме и

корабче по Сена (BATEAUX MOUCHES)

Корабчетата тръгват от десния бряг (Pont de l`Alma) – www.bateaux- mouches.fr – лесно може да се намери – Метро Franklin Roosevelt и оттам по Avenue Montaigne до Place de l`ALMA – Обиколката трае около час..

И си мисля как след него да се разделя с групата. Ама как да го направя, като знам, че денят ще завърши с разходка из квартал Дефанс, където са небостъргачите.

Отиваме на корабчето. Обиколката трае около час. Събираме пари, вземат ни билети и един по един влизаме на корабчето. Ами да се настаняваме. То отгоре е хубаво да се гледа, ама много ще пече, а докато решим кой от къде ще гледа и снима, то и долу може да се напълни с туристи.

Тръгваме.

Минаваме под много мостове.

По Сена има около 37 моста

в рамките на Париж. И всеки мост си има своята история.

Тези катинари са на друг един мост в Париж

Минаваме покрай Лувъра, покрай голямото Виенско колело на Трокадеро. След това се връщаме, като обикаляме отвсякъде островчетата на Сите. На корабчето разказват по всички високоговорители къде какво кога и как може да се види и т.н. на немски и на френски език, но аз нищо не разбирам. Плавам си, похапвам си и си гледам интересната градска среда и архитектура.

След час ни връщат там от където тръгнахме и обиколката ни продължава към Лувъра. То едно горещо, пече, групата се влачи едвам едвам – спира се, снима. През това време ни разказват. Тук да поседнем, там да починем…. И то станало ранен следобед… Влязохме в двора на

Лувъра –

снимки пред пирамидите. Обясняват ни кое как се гледа, къде какво интересно имало. И в свободните дни за който иска ще има организирано посещение там.

След това продължаваме в посока на Операта. Минаваме през един голям булевард (Avenu D’Opera), покрай Американския бар (уауууу) – The American Paris cafe Dream (21 rue Daunou). Непременно трябва да го видя и отвътре в следващите дни. (www.american-dream.fr). И отиваме на

музея за парфюмерия и козметика – Фрагонард (Fragonard)

– www.fragonard.com, близо до Операта, до този Американски бар и срещу зала Олимпия. Влизането е с резервация, но – безплатно. Чакаме да стане време и влизаме. Тук могат да се видят съдовете и машинариите, с които се правят парфюмите – разни колби, тръбички, изпарители, охладители…Някои неща много приличат на казаните за варене на ракия, само че много миниатюрни.

В музея Фрагонар

Показват ни и различните съставки за производство, както и механизмите за извличане на екстракти. Накрая е магазина за готови продукти и сувенири. Я да видим какво ще си купим…Ах, сапунче…ФРАГОНАР… Хм – около 4 евро. Вземам го. Много приятно ухае.

Време е за кафе

кафето тук

Дават ни около час свободно време, да похапнем, да се разходим и отиваме в Дефанс (La Defense) – Линия 1 – жълтата. Дефанс е последна спирка.

Минаваме по Шанз-е-Лизе.

Хм. Не мога да повярвам, че така може да изглежда най-известния булевард в Париж – павиран с едни големи павета, тук там разлята смола (все едно асфалтирали тук – там по малко). Минаваме покрай Триумфалната арка и продължаваме за

Дефанс

Събота е, почивен ден. Там няма никой. Небостъргачите затворени. Само деца играят в парка и някакви възрастни танцуват на открито (имаше някаква сцена и програма – аниматори). И един огромен МОЛ (Les Quatre Temps). Ах как исках да го обиколя, ами ако се загубя… На няколко етажа, на няколко нива, насам – натам, няколко входа….

Вървя само направо и нагоре и запомням точно от къде съм минал и по същия път на обратно…Тук е небостъргача на Националната електрическа компания на Франция, както и

арката на Дефанс (Grande Arche – Голямата Арка)

Стъпалата пред нея бяха в ремонт, а арката – затворена. Имаше една малка пътечка по стъпалата, по които като се изкачих до последното стъпало и се обърнах назад, виждам един от най-старите и внушителни образци на градско планиране в света.

Дефанс

Дефанс

Голямата Арка се намира в края на една гигантска ос, която се простира право напред до Триумфалната арка, продължава по Шан-з-Елизе, през площад Конкорд и завършва при Арката на Карюсел (Arc de Triomphe du Carrousel) пред самия Лувър. Имало планове тази ос да бъде продължена още на запад. Казват, че имало асансьор, последния от който е в 18:30 ч, който отвежда до панорамна тераса на последния етаж. Гледката от горе била невероятна.

Голямата арка е разположена леко под ъгъл спрямо оста. Това не е художествен похват, на датския архитект Йохан Ото фон Спрекелсен, а се дължи на проблеми при изливането на основите. Другият път ще видя.

Само като видях на входа на арката един младеж настойчиво да чука по стъклото, да му отворят и никой не се появи, значи е затворена. В този квартал се намират седалищата на поне 20 френски компании, както и на други 50 световни компании.

Имахме и свободно време. А аз исках да се върна с метрото, като остана след групата…Дали? Едва ли….

Остава ни половин час време до тръгване. И аз реших да видя

дали ще мога да се оправя с метрото

Слязох под земята – то там по-голямо от колкото над земята…Едни хамбари, подземни паркинги, тунели, връзки с метро, регионални влакове…Табелки насам, натам (някои със залепени стикери, че не работят…)

Виждам табелки за желаното метро, които после изчезват, или поне аз не видях къде точно е метрото на което трябва да се кача.. И се отказах. Тръгнах да се връщам и… излязох чак на другия край на площада в Дефанс… Върнах се с групата.

И понеже спират пред

Мулен Руж,

където слизат 4 – 5 туристи от самолетния вариант, настанени в хотел в този район, слизам и аз.

Похапвам си китайска храна в едно заведение наоколо и оставам да гледам малко там. Покрай мен минава живота в този квартал. Продължавам по булеварда надолу, покрай безброй секшопове и слизам в метрото на Пигал (Pigalle).

Мулен Руж

Вече съм свободен да ходя където си искам. Ама много ми харесва

да се върна отново на Бастилията

По вечерно време Юлската колона стои величествено там. И тук този път хванах по Boulevard Richard Lenoir, малко по-нагоре завих надясно по Rue Daval, пресякох Rue de la Roquette и минах по Rue de Lappe. Тук на номер 9 е дискотека Balajo – нощен клуб. Има голям дансинг и купона тук през лятото продължава до сутринта (докато тръгнат първите влакчета на метрото). То рано за дискотека още, ама аз да видя къде е.

Площад Република – Ясно се виждат цветята и свещите в памет на жертвите от отминалия тероризъм

Продължавам по Rue de Lappe, на Rue De Charone – надясно, излязох на Rue Du Faubourg Saint – Antoine. От тук пак надясно и се върнах на Бастилията. Обикалям си по колоритните улички – Rue Keller, Rue de Charonne, Rue de Lappe, пълни с кафенета, бирарии и галерии, които през деня излагат разнообразни и предимно съвсем модерни творби, както и уютни ресторантчета. Ако ми остане време се разхождам и около метро Рамбуто (Rambuteau). Прибирам се към хотела. Утре приключението продължава.

Очаквайте продължението:

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Париж – на картата:

Париж

Booking.com

Още пътеписи от близки места:

1. Париж през май (2): Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица)
2. Париж през май (5): Возила и ходила!
3. Пътуване до Париж
4. Пътуване до Париж (2): Париж
5. Париж през май (4): Улиците и градините на Париж
6. Париж през май (7): Paris by night
7. Париж през май (3): Сакре Кьор и Монмартр
8. Париж за начинаещи – level 0 (Съвети за пътуване)
9. Последният ни ден в Париж
10. И отново Париж
11. Париж през май (6): Малко ретро за маниаци
12. Париж / втори ден/

Пламен Асенов

До президентските избори остава месец и циркът може да започне – шатрата е опъната, публиката пие жълта лимонада, яде вафли с розов крем и тропа с крака, въжеиграчи, клоуни, фокусници, звероукротители и примадони тръпнат зад кулисите, оркестърът плюнчи мундщуците. Маестро – музика! Chow must go on! Ставай, страна агромная!

Не мога да разбера защо всеки следващ път всичко изглежда все по-смешно и жалко.

Такъв е изразът, де, иначе добре разбирам – заради напрежението, което се трупа между отминаващите години и нереализираните обществени очаквания за промени.

Това напрежение, независимо дали го усещаме, витае във въздуха. То кара приличните хора да се отвращават от политиката и те се оттеглят – бягат в чужбина или се крият в малкия си свят, заграден от високи дувари. Затова гражданско общество тук всъщност няма, а политическата класа се пълни с нови и нови въжеиграчи, клоуни, фокусници, звероукротители и примадони. Което отново завърта спиралата надолу, вместо нагоре.

Но стига лирични отклонения, да погледнем към президентските избори чисто политически, поне доколкото е възможно.

Първо обаче съм длъжен да кажа, че онези, които очакват премиерът Бойко Борисов да подаде оставката на правителството в нощта след изборите, ако кандидатът на ГЕРБ не спечели още на първия тур, или не могат да смятат, или нещо не са разбрали, или са си объркани хора по принцип.

Цялата каша се базира на следното изказване на Борисов: „На първи тур, ако ГЕРБ загуби тези избори, още вечерта подаваме оставка, защото тогава се мерят партиите.”

Забележете, той не говори за мерене на кандидатите, а на партиите, тоест, обещава оставка, ако ГЕРБ не е първа и най-голяма политическа сила според броя гласове – а не ако кандидатът на партията отива или не отива на балотаж.

Неслучайно Борисов пусна ехидна усмивка, когато обещаваше оставка. Той прекрасно знае, че засега ГЕРБ не може да загуби позицията на водеща сила, независимо кой какво внушава на широката публика, подтикнат от личните си пристрастия.

Да, социолозите са прави, че има спад в електоралната подкрепа за ГЕРБ, дори сред хората от най-твърдото партийно ядро. Да, май успешният отначало ход със забавената президентска кандидатура дойде в повече и ефектът от това напоследък вместо ползи, носи вреди на ГЕРБ. И да – изборът на твърде непопулярната Цецка Цачева за кандидат прави нещата да изгледат така, сякаш ГЕРБ буквално искат да загубят, а не да спечелят тези президентски избори, каквито тълкувания се появиха.

Всичко това и още много неща, свързани с базисната политическа същност и текущото поведение на партия ГЕРБ, са сериозни минуси в кампанията. Само че като теглим чертата накрая, пак се оказва, че разумните аргументи не творят липсващи алтернативи. Това е положението – ГЕРБ продължава да няма алтернатива. В България все още няма политическа сила, която днес да може да им се противопостави на избори.

Спомняте ли си какво беше едно от малкото обещания, които Сакскобургготски даде и наистина изпълни в своя премиерски мандат – да разбие двуполюсния политически модел. Е, разби го. И ето ви резултата – години наред имаме еднополюсен политически модел. Затова ако се чудите и този път за кого да гласувате, съветът ми е първо да си ударите главата в стената, така събуждането ви ще бъде по-лесно.

Няколко думи за вече известните кандидати и как стоят те един спрямо друг.

Представям си какъв смут ще настъпи в Гърция, ако Цецка Цачева, както се очаква, все пак стане президент и вземе, та отиде на посещение там. Горките гърци, има да цъкат като делфини в неуспешен опит да докарат поне донякъде името ѝ. Но не името е важно. Основният въпрос е какво разбира Цачева от политика, има ли конструктивно мнение и стабилна позиция по основните въпроси пред които стои България и които – да не забравяме тази малка подробност – са в правомощията на президента: нуждата от стабилизиране на Европа и засилване на европейското и евро-атлантическото единство, противопоставяне на растящата руска заплаха, твърдост на демократичните общества в продължаващата война срещу тероризма, подкрепа за стремежа към ключови реформи в страната…..такива обикновени неща. Не знам, чувам от хора, включително такива, чието мнение уважавам, че Цачева е добър политик. Аз лично нямам такова впечатление от досегашните ѝ действия. Едно е да търкаш стола в Народното събрание и героично да печелиш за премиера и партията си парламентарни битки чрез процедурни хватки, съвсем друго е да се изправиш сред 28 президенти на европейски държави и да кажеш нещо, едно умно и полезно за всички нещо, но по начин, че да бъде чуто.

Не само нямам впечатлението, че Цачева е добър политик и може да направи това, но и начинът, по който бе издигната нейната кандидатура, ме кара да мисля, че за ГЕРБ тя беше пожарен вариант. Да не говорим за представянето ѝ като майка на нацията, която ще се грижи за хората. В България и без това са в повече натрапчивите патерналистики внушения и вкоренените у мнозина очаквания, че държавата трябва да се грижи за хората, та само още и грижовна матушка ни липсваше.

При това – матушка вече си имаме, де, независимо, че тя се държи с нас като истинска мащеха…..

На всичкото отгоре ГЕРБ имаше прекрасната възможност да спечели изборите още на първи тур, като събере подкрепа от периферното дясно пространство, което сега ще се ориентира към Трайчо Трайков. Можеше, ако кандидатът им бе Томислав Дончев с неговата ясна европейска визия и експертиза, с неговото разумно и в същото време неклиширано, разбираемо човешко говорене и поведение.

Не би, ще си имаме царица-майка. Нали знаете как става оплождането при дивите пчели? Царицата-майка се засилва в полет срещу скала и в последната секунда маневрира. Ятото безполезни иначе стършели, които я гонят, настървени за секс, се разплесква в камъка – ако оцелее някой умник, той става и баща на новия кошер.

Но сега кошерът ще ходи задължително на балотаж. А там човек ще трябва все пак да подкрепи Цачева на принципа на най-малкото зло – за да не стане президент червеният комунистически пилот Румен Радев например, щото тогава съвсем ще катастрофираме. То не, че без него сме цъфнали и вързали, но нейсе…..

За въпросния Радев какво да кажа? Доста вече се знае, пък и той всеки ден ни поднася поредната приятна изненада, като се излага все повече. Така че няма да го обсъждаме, за него и гъстата плюнка е реклама. Само ще кажа, че в случая пилотските умения на този безполезен стършел няма да му помогнат. Първо, защото се вози на руски самолет, а той не е достатъчно маневрен, та да избегне удара в скалата. И второ – пчеличките от червения кошер залагат и на други стършели, сред тях няма единство по въпроса точно КОЙ. Разбира се, както се знае пък, за самия КОЙ е практически все едно кой, стига да е СВОЙ.

Например зле ли ще му е на КОЙ, ако бъдещият президент се казва не Румен Радев, а Ивайло Калфин? Не, напротив. Връзката на КОЙ с агент Гоце и агент Сава е дълга и топла точно толкова, колкото и връзката на Калфин, а в тези среди приятелят на моя приятел е и мой приятел, поне докато не се скараме за едни пари.

А какво да кажем пък за кандидат-президента Пламен Орешарски като еманация на КОЙ? Нищо ли? Добре, де, няма смисъл. Но поне да припомня, че от другата страна неговата пъпна връв държи самият Сергей Станишев. Тоест, намесена е самата Европа – или поне нейната лява половина.

Лява половина, която стига чак до крайното дясно – така можем да определим пък кандидат-президента на руските националисти от Атака и онези от тъй наречения ПФ, които не смеят да обелят и дума против руските мераци за България. Но тия ще ги броим в президентската надпревара, само ако за втория тур единодушно призоват хората си да подкрепят Радев. Или Калфин. Или Митю Пищова – зависи кой от другите автентични леви кандидати ще остане в надпреварата.

Виж, ДПС се хитри. Те не издигнаха свой кандидат и официално няма да подкрепят никой. Това е позната тяхна маневра, с която си пазят лицето, докато същевременно си подсигуряват и г…за. Но кой ще бъде онзи никой, когото те няма да подкрепят, ще им каже КОЙ. Или вече им е казал.

Остана кандидатът на РБ Трайчо Трайков. Въпреки че онова, което говори и мисли е прилично и правилно, това РБ пред името му издава много неща, най-вече немощ да се прави политика. Както споменах по-горе, Трайков има шанс да обере гласовете от дясната периферия, които ГЕРБ ще загуби заради Цецка Цачева. Дори това обаче няма как да го доведе до балотаж, какво остава да го качи на президентското кресло. Честно казано, граждани, в тази ситуация не знам какво би могло реално да успокои поне малко страстите, бушуващи в българския политически цирк и да внесе известна трезва и разумна нотка в него.

Виж, ако някой можеше да домъкне отнякъде жираф и да го изкара на арената…..Нали такова животно нема, та като го видят, всички въжеиграчи, клоуни, фокусници, звероукротители и примадони, заедно със самата публика, ще си глътнат граматиката. А може би и политиката.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

„Вятърът е стихнал и под дърветата светлината е свръхестествена като след дъжд. Птици дерат гърло колкото сила имат, като побъркани, подострят си човките в студения въздух, карат го да звънти по цялото си протежение почти оглушително.“ Ако интерпретирам думите на проф. Валери Стефанов в „Поетика на любовта“, мрънкането по изначалната ощетеност на жените писатели, изправени...