„Кралски коктейл“ ни показва Даниел Флам, който години след края на своята трагична любов с младата актриса Жюстин решава да се освободи от бремето и да излее историята в думи. Разкъсван между Монреал и Париж, както и между жените в живота си, застаряващият писател се впуска в страстна любовна авантюра, която се бори с физическата дистанция...

Химкинското научно производствено обединение 'Енергомаш' през 2017-2018 ще достави в САЩ 14 ракетни двигатели РД-181. Това е съобщил за РИА Новости ген директора на предприятието Игор Арбузов.

Американски учени от Университета Айдахо в Москоу са допуснали наличие в α и β пръстените на Уран на няколко минилуни - малки спътници на планетата.

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/84071-de-profundis-ste-spre-li-nyakoy-putin-v-zhelanieto-mu-da-nalaga-diktat-varhu-sveta.html

Мадуро награждава Путин!

Моля ви, граждани, запушете ушите и очите на децата си. Заглавието на тази новина, поне на български, звучи твърде неприлично, а съдържанието ѝ е толкова грозно, че може да съсипе крехката им психика.

Президентът на Венецуела Николас Мадуро, част от анархо-комунистическия екип, докарал народа на тази прекрасна страна до просешката тояга, сега основава награда за мир, уж алтернативна на Нобеловата. И първо ще я връчи на планетарния миротворец, руския самодържец Владимир Путин. Който, освен своя, е на път да съсипе народите и на всички останали страни по света с наглата си и агресивна политика.

Самата награда, изобретена от Мадуро пък, е на името на неговия политически ментор, покойния венецуелски троглодит Уго Чавес.

На тия наистина чавка им е изпила акъла.

Подозирам, че непосредствено след Путин ще бъде награден и другарят Ким, който онзи ден обяви, че забранява сарказма в Северна Корея. Да се готви иронията, а после и човешкият език изобщо.

Идиоти! Тия май не си дават сметка, че хората могат им се подиграват с жестове. Или дори само с поглед.

Но да се върнем на миротвореца Путин, известен в света на иронията като кремълското градинско джудже или подполковникът от КГБ, който се представи така зле дори по твърде ниските стандарти на тази служба, че никога не дорасна до полковник. В света на сарказма пък сякаш точно за него са записани принципите, че педофилията не е човеколюбие, а малката п…ка не винаги сочи голям ум. И имам предвид точно малката п…ка, а не малката п…ка.

В която и от тези или останалите му жалки роли да го вземем обаче, Путин все пак е опасен тип. И не само защото има ядрено оръжие. И не само защото смята войната за мир и си служи с нея като с обикновено политическо средство. Най-голямата опасност е онова, което онзи ден той самият сподели в интервю с германски журналист – че е такъв, какъвто народът на Русия го иска.

Каза го без срам, дори с гордост своеобразна.

Даже не си даде сметка, че ако беше Достоевски жив, щеше да пренапише своя „Идиот” или „Братя Карамазови”, за да вмъкне и него като типичен руски образ в изключително саркастичните си изображения на Матушката. Пустата и объркана руска душа сякаш цялата е излята в казаното от Путин. То е потвърждение, че проблемът, който има света с Русия, идва не само от Кремъл и висшата руска политика, а е самата Русия.

Да, със сигурност част от хората в тази страна не само не харесват действителността си, но и прекрасно осъзнават целия ужас, в който са принудени да живеят. Има достойни руски журналисти, които продължават да казват истината, независимо, че някои от тях плащат за нея с живота, други със свободата или здравето си. Но тези хора са твърде малко. Техните усилия потъват и изчезват в морето от крепостническо примирение, умствена леност и сякаш вече генетично заложено невежество, съчетани с претенцията за духовна мисия и имперско величие, които разяждат душите и мозъците на милиони руснаци. Онзи ден тези милиони обожествяваха Ленин и убиваха за Сталин. Вчера се смееха на Брежнев, но убиваха за него в Афганистан. Днес вече боготворят Путин и убиват за него в Украйна и Сирия, а по-рано в Чечня, Грузия и къде ли още не. Утре ще си намерят нов идол, на когото да се кланят и за когото да убиват.

Русия е черната дупка на света. Когато говорим за тъмната страна на междудържавните отношения, за тероризма, за наглата гьобелсова пропаганда, изкривяваща всичко до неузнаваемост, Русия е проблемът, не решението, тя е почти всеки проблем, който съществува не само в страните от близката нейна околност, каквато е и България, но и по целия свят.

Ако не вярвате, погледнете новините само от последните дни. Кремъл разполага в Калининград ракети „Искандер”, които могат да пренесат ядрени бойни глави поне до Берлин. Русия целенасочено атакува от въздуха все по-малко цели на ИД в Сирия и все повече – на умерената опозиция срещу руското протеже Башар Асад. А в Алепу пък просто избива мирни жители. Путин излиза с ултиматум към Съединените щати НАТО да се изтегли от източно-европейските страни България, Румъния, Литва, Латвия, Естония. С други думи – върнете ни ги обратно в лапите, независимо дали те са съгласни или не. Москва отрича каквото и да е участие в свалянето на пътническия самолет в Източна Украйна и смъртта на всичките 298 невинни жертви в него, деяние, доказано след 4-годишно разследване на обективна международна комисия. Това е просто пореден опит на гнилия Запад да помрачи светлия лик на Русия и да снижи авторитета ѝ в очите на прогресивната световна общественост…..

Няма да изброявам повече, който иска, сам да се порови, а който не иска, той дори това няма да прочете. Ще ви кажа обаче друго – за руската наглост и агресия не са виновни само руснаците. И не само Путин, плюс гангстерската му банда в Кремъл. Виновни сме и ние, демократичната общност, тъй нареченият Запад, цивилизованият свят. Също както през 30-те години на миналия век светът не намери сили да обуздае навреме нито Хитлер, нито Сталин, така и сега стоим, сякаш безсилни, пред произвола на един маниак, застанал начело на банда впиянчени роби. А демонстрацията на безсилие от наша страна все по-видимо ни води към пропастта.

Какво може да се направи ли? Ами много неща. Може, вместо да се говори за отмяна на санкциите срещу Русия, да бъдат те разширени и засилени. Например – не само да се забрани на руски /военно/престъпници да влизат в свободния свят, а и тази забрана наистина да се прилага. Отдавна се говори за възможността Русия да бъде изключена от международната система за банково разплащане SWIFT и май е време това да се случи. Трябва не само да се блокират парите на някои руски бандити и политици в западните банки, а направо да се конфискуват и /извинете за незаконния сарказъм!/ оттам да се осигурят средства за отпор на твърде активната руска пропагандна машина. Защото засега няма кой да ѝ се противопостави, като каже, че черното не е бяло и никога няма да стане. Може всички западни лидери да ограничат демонстративно контактите си лично с Путин и с неговия пророк Лавров, за да се вкара Кремъл в по-сериозна политическа изолация, а не да се водят безсмислени преговори с тях и да им се дава световна арена, на която да демонстрират магариите си. Не е лоша идея да се прекратят всякакви хуманитарни и други помощи за Русия, да се блокира достъпа до западни капитали, да се спре сътрудничеството в космическата сфера. Трябва да се намалят още цената на горивата и максимално да се ограничи достъпа на руснаците до оръжейните пазари по света.

Ред още неща има, които могат и трябва да се случат. Да, знам колко е трудно това в демократичния свят. Колко е буквално невъзможно, защото ще пострадат интересите на мнозина, ще трябва да се променят либерални закони, ще трябва да пренагласяме мисленето изобщо.

Само че ако не го направим сега, скоро може да бъдем принудени да го направим. Като мисля за това, сещам се за Чърчил и дълбоката му депресия през 30-те години. Тогава той се събира с лоши другари и се отдава на алкохола, комара и други джентълменски забавления с пълна сила, за да се спаси от черните мисли за заплахата, която идва от Германия на Хитлер и ужаса, че обществото нехае за тази заплаха, колкото и да му се напомня. Заради тези предупреждения той е изолиран от реалния политически живот на Великобритания. Същата тая Великобритания, която заради нежеланието си да чуе човека, после преживя ужасите на войната на собствения си гръб.

Не е само Чърчил обаче. Можем да се поучим от величието и на други демократични политици, които са пример за противопоставяне срещу руската тирания и желание за диктат върху света. Да вземем Роналд Рейгън, който, въпреки съпротивата на политическите прагматици от екипа си, посочи открито Руската империя, наричана тогава Съветски съюз, като Империята на злото. И не се примири, докато не я видя на колене, където и е мястото. Можем, не, а сме длъжни, всеки ден да споменаваме и за Маги Тачър, на която точно руските генерали извадиха прозвището Желязната лейди. Веднъж тя каза, че за нас, хората на Запада, хлябът и маслото са по-важни от оръжията, докато за руснаците оръжията са по-важни от хляба и маслото. Ако сме умни, ще се замислим дълбоко върху тези нейни думи. Не можем да забравим, разбира се, Хелмут Кол, който използва всички средства, за да застане през ноември 89-та до Берлинската стена и – обърнал два шнапса против студа – с пълно гърло да изпее Deuchland uber alles. Няма как да забравим папа Йоан Павел II, който показа на КГБ колко дивизии всъщност има папата. А на българските русо-ляви „социалисти” Първанов, Станишев и компания, ще припомня категоричната подкрепа на социалиста Франсоа Митеран за борбата срещу комунистическата зараза, която, както казваше преди него длъгнестият генерал Де Гол, е само мимикрия на руския империализъм.

Обама, Меркел, Оланд…..

Къде са истинските големи политици на демокрацията, които сега, докато чергата ни още гори само откъм единия край, да кажат на Путин „стига”. Защото ако продължим да чакаме, той непременно ще ни я подпали и от другите три края. Няма ги.

Затова сега отивам да пия уиски и да пуша пури с лошите си другари, депресиран, че и това поредно предупреждение ще потъне в блатото.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

От американският сегмент на МКС е имало изтичане на незивестна течност. Това е станало известно на Интерфакс на 13 октовмри от източник от ракетно космическия отрасъл.

Изпълнителният директор на фондация „Детски книги“, Лора Филипова, е номинирана в категория „Общество“ на конкурса „Жена на годината“, организиран за 11 поредна година от списание Grazia. Номинациите се правят въз основа на заслугите на дамите към обществения живот през последната година. Лора работи за насърчаване на детското четене чрез сайта „Детски книги“ от 2012 година,...

Липсата на свобода на словото в публичността по времето на “соца” стимулираше устното творчество в областта на вицовете. Може да е било опасно някои от тях да бъдат споделяни, но все пак те се разпространяваха.

Тъжно-смешната истина е, че днес, когато е позволено да се псува властта ( която самата дава пример за вулгарност от първо лице в лицето на Борисов), старите вицове непрекъснато оживяват в рамките на картинката, която наблюдаваме в българската политика.

Издигането на безцветната Цецка Цачева за президент напомня на вица за двамата милиционери, единият от които искал да знае от своя колега дали черното и бялото са цветове. Когато получил утвърдителен отговор, той се учудил: “ защо тогава ми казват, че телевизорът ми не бил цветен”!

Цецка е колоритна със своята безцветност. Тази констатация не е лична нападка. Цачева е безцветна, да не кажа безполова, в политическо отношение. Ако това е “майката” на нацията, за каквато я обяви нейният бащица Борисов, тежко и горко на нас, сирачетата, които не я припознаваме за наша матрица.

Нещо по-лошо, Цецка е пример за деградацията на офертите, които ни сервира Борисов. Мнозина правят паралел с издигането на Росен Плевнелиев за президент, обаче да имат да взимат. Колкото и да е неразбираемо, защото той (също) преглъща униженията на Борисов, все пак е с класи над Цачева. Изградил е собствена бизнес кариера, общува свободна със себеподобните си в политиката по света и го правеше с лекота в сътветната бизнес среда и преди ерата на Борисов в неговия живот. Беше вече гражданин на света ( за разлика от основателно комплексирания на тази тема Борисов) какъвто Цачева не е и няма да бъде никога.

Защо Борисов направи крачка назад? Това да не е проява на някакъв пристъп на мазохтзъм?

Отговорът е простичък: това “мат’ряла”, с който разполага след дългото си властване. Вместо да добави авторитет, явно отблъсква качествените хора с девиза си “ и аз съм прост, и вие сте прости- значи ще се разберем”. Този популистки принцип върви като подмазване пред бачкаторите ( макар че и те едва ли му се връзват вкупом на слагачеството), но никак не става за намиране на последователи от високо човешко качество, каквото се изисква от политик, подходящ за президент.

Хора, които са готови на твърде големи компромиси до степен на самоунижение, за да се издигнат в политиката, винаги е имало. Въдят се при всички режими – от монархията, до мутрархията. Тъкмо на това разчита Борисов. Само че този подход му носеше количествени ползи за сметка на качествените показатели на обкръжението му. И това се видя чрез невъзможността ГЕРБ, т.е. Борисов, да излъчат нещо по-приемливо за самите гербаджии от кандидатурата на Цачева.

Това, че Цачева е посредствена, нямаше да е обидно за самата нея. Светът се състои предимно от “посредствени”, не особено забележими хора. Точно те опъват каиша на земното кълбо- работят, раждат и отглеждат деца. Това е мисията на т.н. обкиновен човек. Само че за лидер на една нация, пък била и толкова непретенциозна, че да си избира за вожд Болисов, се иска нещо повоче от това да си един от много.

Това, че Цачева е посредствена обаче е обидно за онези, от които се очаква да се направят, че не виждат този факт. Вижда се и от безлината й кампания, но ще стане още по-явно при всеки един сценарий на финала, независимо дали ще загуби или ще спечели. Дори и да добутат Цачева до крайна победа с помощта на целия потенциал на партията и държавата, фактът на натрапената на нацията посредственост не може да бъде скрит и ще стърчи като упрек от президентското кресло към Борисов цели 5 години.

Казано накратко, с помощта на фотошопа могат да й удължат шията нао снимката на предизборния плакат, но шопът ще има да повтаря цели 5 години “ е такъв жираф нема”.

Share on Facebook