Рецепта с барбекю сос може и да отключва асоциация със скара, топла лятна вечер или слънчев неделен следобед, а също така и за месо, покрито с лепкав сладко-кисело-пушен тъмен сос, придружено със студена бира, но този случай тук няма да е такъв. И сега ще ти кажа защо. Лятото не е сезонът, в който имам апетит за печени свински ребра мариновани богато със сухи подправки, а след това глазирани със сос с пушен пипер и още петнадесетина съставки. Лятото е безобразно вкусно с домати и босилек, но то отдавна свърши. Храната вече е топла – и буквално и преносно – с плътни вкусове, сгряващи аромати, по-мазна и пикантна, ако искаш дори. Изстуденото розе е заменено с червено вино, което да отрази подобаващо вкусовете на новия сезон.

Започнах да приготвям тази рецепта преди 2-3 години, като съвсем естествено някои от многобройните подправки или се пропускаха или се заменяха с нещо друго, с което разполагах на момента. Така тези ребра за скара бяха опитани многократно с различни вариации за овкусяване, но всеки път имах вкусно, сочно и лесно отделящо се от кокала месо, пък дори и без да притежавам скара. Целият процес на готвене става във фурната, което си е много удобно ако не живееш в къща с двор, в който да си запалиш барбекю или не притежаваш голяма тераса с голяма електрическа скара и добри съседи.

Тази рецепта се оказа и спасителна в случаи, в които приятели ме питаха как да мариноват ребра, които имаха намерение да приготвят на скара. Разбира се, дългият списък с подправки и съставки е малко стряскащ, но успокоението идваше веднага, когато им кажех, че могат да използват рецептата като навигатор за същинското готвене и да овкусят месото с онова, което им допада и имат подръка, като не се подлъгват да използват готови смеси от подправки, защото така ще имат повече контрол. Не само върху солта, но и към личните предпочитания за вкуса на соса – по-сладникав, по-опушен или едва загатващ на пушено аромат, по-кисел или с по-мек вкус, лека пикантност или силно лютив.

Точно това правя и аз с тази рецепта – прилагам я за моя вкус. Изключила съм напълно лютивия пипер и соса табаско. Намалих количеството на пушения пипер, а понякога го комбинирам със сладък червен пипер. Намалих и количеството на черния пипер, защото пикантността става доста интензивна, а това не винаги ми допада. Предпочитам да използвам по-меките на вкус оризов оцет и жълта горчица. Мащерката и чесънът не заменям за нищо на света, но вместо салвия понякога използвам розмарин. Искаш ли и ти да си поиграеш на вкусове? Аз винаги го правя с удоволствие.

Печени свински ребра и доматен барбекю сос с пушен пипер

Рецептата е адаптирана от epicurious.com

За 4 порции.

За ребрата:

• 3 скилидки чесън, пресовани
• 1 чаена лъжица сол
• 1 чаена лъжица кафява захар мусковадо
• 1 чаена лъжица пушен пипер
• 1/8 чаена лъжица прясно смлян черен пипер
• 1 супена лъжица нарязани пресни листа салвия
• 1 супена лъжица нарязана прясна мащерка
• 1 чаена лъжица жълта горчица ^[1] или друга мека горчица
• 1/4 чаена лъжица смлян кимион
• 1/4 чаена лъжица смлени зърна кориандър
• 1/4 чаена лъжица смлян джинджифил
• 1,500 кг свински ребра

За барбекю соса:

• 1 супена лъжица олио
• 100 г бекон, нарязан на дребни кубчета
• 2 средно големи глави лук, нарязани на ситно
• 5 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 2 чаени лъжици нарязани пресни листа салвия
• 1 чаена лъжица нарязана прясна мащерка
• 1 супена лъжица пушен пипер
• 1 чаена лъжица смлян кимион
• 1/4 чаена лъжица прясно смлян черен пипер
• 1/2 чаена лъжица смлян джинджифил
• 200 мл сварено кафе
• 2 супени лъжици кафява захар мусковадо
• 2 супени лъжици жълта горчица или друга мека горчица
• 1 супена лъжица сос уорчестър
• 2 супени лъжици оризов или ябълков оцет
• 300 г леко концентрирано доматено пюре
• 2-3 дафинови листа
• сол на вкус

Приготвяне на ребрата

За ребрата всички подправки се смесват и се разбъркват хубаво. Ребрата се натриват със сместа от всички страни. Поставят се в плик с цип или се увиват в стреч фолио и се оставят 2 часа на стайна температура. За повече вкус, ребрата може да се мариноват 12-24 часа, като съхраняват в хладилник. Два часа преди да се пекат се изваждат от хладилника на стайна температура.

Фурната се нагрява на 160ºC. Плитка и голяма тава се покрива с алуминиево фолио. Ребрата се подреждат в тавата и се слагат на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Пекат се 1 час и 30 минути или до 2 часа, ако е необходимо. Месото трябва да е сготвено напълно и лесно да се отделя от кокала. На този етап ребрата са напълно готови за консумация, но ако желаеш, може да ги завършиш под грила на фурната с барбекю соса. Ребрата може да бъдат изпечени по-рано на същия ден. Преди сервиране се завършват със соса под грила на фурната.

Приготвяне на соса

Докато ребрата се пекат се приготвя барбекю сосът. Хубаво е всички съставки за него да бъдат подготвени предварително.

В дълбок тиган на умерен котлон се нагрява олиото. Добавя се беконът и се запържва 8-10 минути докато покафенее, но да не се изсушава и става хрупкав. Към него се добавя лукът и се готви 10 минути като се разбърква периодично. Лукът трябва да омекне, без да покафенява. Добавят се чесънът, салвията и мащерката. Разбъркват се 1 минута. След тях се добавят сухите подправки – пушеният пипер, кимионът, черния пипер и джинджифилът. Разбъркват се около минута докато пуснат ароматите си. Тогава се добавят кафето, захарта, горчицата, сосът уорчестър и оцетът. Котлонът се усилва и сместа се оставя да заври. Когато заври към нея се изсипват доматеното пюре и дафиновите листа. Изчаква се да заври отново. Посолява се със сол на вкус.

Котлонът се намалява и сосът се оставя да къкри 10-15 минути докато се посгъсти. Сосът може да се приготви до 1 седмица предварително и да се съхрани в кутия в хладилник. Преди да се използва се загрява.

Довършване на ребрата със соса

Нагрява се грилът на фурната. Ребрата се намазват от едната страна със соса и се запичат на 8-10 см разстояние под грила на фурната.

Изваждат се, обръщат се и се намазват от другата страна със сос. Запичат се още 2-3 минути. Изваждат се върху дъска за рязане и се оставят така 5 минути. Нарязват се на порции и се сервират веднага с допълнително сос.

Още рецепти със свински-ребра

• Йоана на Земята – Свински ребра с кисело зеле

Други рецепти с месо

• Пълнени патладжани
• Богата лятна салата с говежди стек аламинут и два вида дресинг
• Печен агнешки бут и оризов пилаф
• Бобена яхния с тиква и чорисо
• Свински котлети с масло и розмарин и печен карфиол с шалот и спанак
• Свинско бонфиле с пикантен сос от червено грозде + съобщение
• Агнешко бутче с рози и шафран, печени пресни картофи и аспержи, майонеза със сусамов тахан и сумак
• Печено свинско месо от бут и лучен сос с мадейра
• Глазирано свинско бонфиле с резене
• Глиганско месо в тъмен белгийски ейл с мед и задушено червено зеле с ябълки и дюли
• Печен карфиол, кюфтенца с червени боровинки и млечен сос с мента и нар
• Патешко бутче конфи върху полента и сини сливи в мерло
• Флорентински стек
• Царевични пити с квас, агнешко със сумак и млечен сос с маточина
• Агнешко с пармезан и салата от френска леща
• Когато животът ти поднася петел, направи си coq au vin
• Спагети с кюфтенца
• Печена патица с портокалова глазура и винен сос
• Йоана на Земята – Свински ребра с кисело зеле
• Патешки гърди с балсамова редукция с череши

Печени свински ребра и доматен барбекю сос с пушен пипер е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

„Любовници и убийци“ разказва за вечната битка между тези, които имат, и онези, които искат да имат. Действието се развива в жилищен блок и младите хора, които делят стаи в сградата, кроят пъклени планове, за да постигнат целите си и да получат собствена стая, а впоследствие и апартамент. Владимир Парал (1932 г.) е един от най-успешните съвременни...

... най-евтина електроенергия, според данните на енергийните борси в сегмента "ден напред". Ето и резултатите от днешните сесии на борсите за цените през утрешния ден в поредната графика (за по-добър преглед и прочит кликнете с...

На 1-и ноември – Денят на народните будители, софийският център за социални дейности и култура In the Mood All Together стартира своята дарителска кампания „Да дарим книга за читалището на село Мененкьово“. Целта на кампанията е възстановяването на част от библиотечния фонд на читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1910” в село Мененкьово (област...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/84656-de-profundis-da-si-natresem-komunist-za-prezident-tova-ste-e-krayat-na-tay-narecheniya-balgarski-prehod.html

Ние, в България, обичаме да си играем игрички, без да си даваме сметка колко сериозно нещо са те понякога и какво реално могат да ни докарат до главата.

Това ще да е поради типичния ни вековен оптимизъм, сякаш превърнал се вече в наш, български, генетичен белег – твърдата вяра, че винаги можем да прецакаме някой друг, с цената дори на това да прецакаме себе си още повече.

Освен ако не е въпрос на обикновена простотия, разбира се.

Напоследък забелязвам, че си играем на президентски избори. Много ми се ще да не коментирам тази игра изобщо, защото онова, което имам да кажа по темата, няма да се хареса на никого от участниците.

Но не мога да премълча все пак две неща. Първото всички разумни хора го знаят: ако отново – сами и доброволно, с действия или бездействия, като народ и уж отговорни партии – си натресем истински комунист за президент, това ще е реалният край на тъй наречения български преход, онзи край, за който от време на време спорим – задава ли се най-после отнякъде или вече е дошъл и ни е отминал, без да забележим.

Това ще е краят, който си е заврял носа в началото.

Евентуалният избор на президент изсред кандидатите от лявото комунистическо и проруско ветрило – като започнеш от Румен Радев, минеш през Калфин, Дончева и Каракачанов, та стигнеш чак до офицера Енчев, бизнесмена Марешки или самия Пищов-Митю – ще значи, че като народ правим вече второ кръгче и пак се връщаме на онова място в пустинята, откъдето тръгнахме, за да излезем уж през дупката в земята Ханаан, пълна с реки от мед и масло.

От първия кръг очевидно не сме си взели поука. Вярно, че нямаме Мойсея за водач, а повечето ни водачи са някакви ръбове, които трудно общуват със самите себе си, камо ли с Бога. И вярно, че Бог не ни помага особено – вместо да си стои чист българин, за какъвто наивно продължаваме да го смятаме, и да ни показва пътя с нощен пламък и дневен дим, той се скатава и ни оставя да се бъхтим.

Не се ли научихме най-после, че комунистът, вари го, печи го, се мазни на народа си само докато дойде на власт. После започва да праща полиция срещу него и да вопие как всички го мразят, въпреки – или защото – той е най-умния, кадърен, работлив, пълен с патриотизъм и национална отговорност човек, който непрекъснато мисли за горките бедни българи. Също е напълно невинен за всичко, което се струпва на тяхната глава през неговото управление, защото за това са виновни предишните управници. Понякога и следващите.

Пък в същото време неблагодарните бедни българи ходят като гламави по улиците да протестират и да го питат КОЙ, обвиняват го незаслужено, че е мафиот, че лъже, краде, корумпиран е, манипулира съдебната система, управлява с ченгеджийски прийоми и отказва да прави реформи в страната, колкото и лошо да е това на нейното развитие.

С други думи – на комуниста, независимо как мимикрира, не му пука за ничий друг интерес, освен за руския и неговия собствен. В този ред, за по-патриотично.

Така че призивът ми, граждани, е – не си докарвайте втори Първанов до главата! Пък и не го докарвайте до моята, че само като си помисля, получавам уртикария и трябва да спирам пиенето, докато се лекувам.

Второто, което не мога да премълча покрай набиращата скорост игра на президентски избори в България, е да припомня основните световни реалии, които само изглежда, че се развиват вън и независими от нас и в светлината на които домашната ни игричка хич не е забавна.

Говоря най-първо, разбира се, за агресивната руска политика, която, независимо дали искаме или не, протяга пипала и към България. Тук само заклинанията, че искаме да развиваме балансирани и практични отношения с Русия, не стигат, нещата не зависят само от нас, важното е самите руснаци какво искат и как го правят.

Онзи ден те например пуснаха поредното си тлъсто пипало чрез наглия ултиматум на Путин САЩ и НАТО не просто да спрат да приемат повече околни на Русия страни, а и да се изтеглят от разни източно-европейски държави, включително от България. Като ги изоставят в руските лапи, очевидно.

Неслучайно казах, че това е наглост. То е все едно някой бабуин от съседния блок да дойде у нас и да каже на моите гости – айде, чупката!, защото смята, че само той има право да се разпорежда в къщата ми. Нали се сещате – да изгони хората, които аз съм поканил в дома си, защото с тях ми е приятно, налага ми се да ги видя или просто като свободен човек/народ, така искам – и да се намъкне той да ми яде бананите и да кърка виното ми еднолично.

Но да оставим настрани болния мозък на Путин – защото той вече открито се е запътил към подсъдимата скамейка за военно-престъпници в Хага. Живо ме интересува обаче колко и кои от нашите кандидат-президенти обещаха, щом станат президенти, да реагират подобаващо на такива арогантни посегателства срещу суверенитета и националните интереси на България. Нали, в края на краищата, външната политика е основна президентска функция. Или не?

Да не говорим пък за това, че, доколкото президентът има отговорности, свързани със специалните служби, то той може да ги накара най-после да се размърдат и поработят в полза на българските интереси срещу руските, не да си траят, което всъщност означава, че правят обратното.

Само ще кажа, че за целта не е много необходимо човек да разбира от международна политика, за да реагира в полза на България – това е по силите дори на „патриота” Красимир Каракачанов, да не говорим за „патриота” Румен Радев.

Другото огромно външно предизвикателство, пред което е изправен бъдещият български президент, са мерките за стабилизиране, промяна и развитие на Европейския съюз в тежката ситуация, в която се намира. Чувам от доста кандидати да казват, къде с половин, къде с цяла уста, че бъдещето на България в ЕС и НАТО няма алтернатива. Добра заявка – обаче гола.

Само така ли смятат да се измъкнат, граждани?

Ами те малко забравят, че, за да гласуваме за тях, ние с вас държим да научим какво мислят за параметрите, по които ще се реализира Брекзит – нали утре, като страна-член на ЕС, ще участваме в изработването на съответния договор и ще трябва да одобрим или отхвърлим разни опции. Искаме да знаем също мнението им дали трябва да харчим двойни пари и да намалим два пъти ефективността си, като правим европейска армия, която дублира НАТО или по-добре обратно – да заздравим наличното сътрудничество в Алианса, като увеличим харчовете си едва с 50 на сто, а вдигнем ефективността си два пъти? Не е лошо всички кандидат-президенти да отговорят ясно и на въпроса – особено в светлината на последните развития в Украйна и Сирия – дали Европа да се откаже от санкциите срещу Русия или да вземе да се помоли на Русия тя да премахне санкциите срещу нас.

Третата тема, по която кандидат-президентите трябва да изложат визията си ясно и подробно, но не го правят, е свързана с мигрантите. Но не само по донякъде частната българска тема как да затворим границата си, докато я държим отворена. За да решим реално подобни технически въпроси е нужна промяна във философията и мисловните нагласи на цяла Европа, изправена пред парадокса да се затрие сама, защото държи на принципа си да дава свобода дори на онези, които много искат да я затрият, независимо, че тя им помага да не се затрият те самите.

Подобни парадокси има твърде много, те ни гонят по петите, животът ни е изтъкан от тях, защото са част от възлите на въжето, с което сме завързани заедно – трябва да ги развържем, за да облекчим дишането и движението си.

Да сте чули някой български кандидат-президент да споменава думата „парадокс” и да разсъждава по темата как като общество да се справим с него?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вече ставаме трима, които сочим истерично отречената от Бойко Борисов негова връзка с Делян Пеевски. От изтекъл запис на разговор става ясно, че точно това е казала, без да знае, че някой ден ще се разчуе ( т.е. нямала е интерес да се прави на интересна), съдия Владимира Янева. https://bivol.bg/badapples-talking-s3-11.html

Че Борисов и Пеевски са начело на два клана, които си поделят България, заявява в последното си интервю банкерът Цветан Василев.

В анализа на сайта Биволъ по-горе се припомнят видимите страни на това взаимодействащо си  съперничество между двамата през последните години.

Само идиот може да си представи, че медиите на Пеевски преминаваха през крайностите между възхваляването на Борисов и последвалото негово омаскаряване със задължителни за журналистическите роби обидни лични квалификации, за да се върнат същите след това отново към лакейското си поведение спрямо Борисов без скрита сериозна причина за това. А каква по-сериозна причина може да крият двамината от бизнес интересите за милиарди!

Защо обаче Борисов реагира истерично тъкмо на моето първо по време твърдение за същото?  Казах го в интервю за Нова телевизия и нас следващия ден, на 16 юни 2014 г., Бойко Борисов се обади да крещи по мой адрес в ефир ( че и за досието ми се присети както всеки мой безпомощен да каже друго опонент). Само идиот можел да каже , заяви той три пъти фалцетно, че Пеевски го е посъветвал да напусне премиерския пост на 20 февруари 2013 г.

Да припомня, че Борисов подаде оставка като премиер с наистина идиотския мотив, че така щял да спре “кръвопролитието” след едно инсценирно спречкване на “Орлов мост” в София, довело до “кръвопролитие” от мащабите на обичайните сбивания по футболните стадиони. http://flip.bg/cluster/6b6a493b9a51072790aa55423ae0d84f

Малцина забелязаха и отбелязха, че след като се завърна на бял троянски кон във властта ( както е очаквал и Пеевски във връзка със съвета, който му е дал да побърза да се махне, докато още може да предизвика избори и да извлече от тях полза) , Цветан Цветанов най-откровено, а Борисов с половин уста, смениха едва в началото на тази 2016 г. версията за напускането на властта през февруари 2013 г. Двамата намекнаха, че Борисов  на практика е бил свален и понеже е доста обидно толкова могъщ управник да бъде катурнат от някакви момчетии , изпратени от други батковци с камъни на “Орлов мост”, съобщиха впечатляващата полуистина за руската ръка в събитията.

“Идиот”, като моя милост, многократно се е подписал под тезата, че енергийните интереси на Русия са двигател на обектовно възникнали недоволства в България в края на 2012 и началото на 2013 г. Публикувал съм интервю на Александър Симов от в. “Дума” с младежки лидер на русофили под крилото на БСП, задействан като бунтар срещу заподозрените в желание да дупчат снагата на Родина американци в търсене на шистов газ, за да ни изтровят земята. Още преди успеха на тази постановка, завършила с мораторииума дори върху търсенето на такава суровина ( чиято наличност в прогнозираните от “гадните американци” огромни количества би направила България евентално независима от Газпром и Русия в снабдяването с газ), окрилените рублофили се биеха в гърдите, че ще свалят правителството ( което им угоди за шистовия газ).http://solidbul.eu/?p=441

Борисов обаче “забеляза” всичко това едва напоследък, а за връзката си с Пеевски продължава да мълчи. Вече не я отрича- явно е разбрал, че е по-добре да не истеризира отново, както с обаждането си в Нова телевизия и да повдига по този начин гузно въпроса защо тази тема му причинява болка както никоя друга “стрела”, пускана към съкровените му тайни.

Мога да кажа също, че само идиот може да си представи, че бих си измислил свърхсекретната комбина между Борисов и Пеевски без основание. Защо ми е да го казвам? Ей, така, за да му е зле на Борисов ( и да му е хубаво на Пеевски в ролята на върховен злодей на Републиката)? Казал съм го, защото имам доверие на източника си. Някой ден той може да потвърди, ако пожелае. Но най-големият “майтап” ще настане, ако самият Пеевски, подобно на банкера Цветан Василев  , проговори сам.

Цветан Васелив беше подбуден към откровения от огромен скандал с КТБ. Той беше ключова фигура в държавата до преди няколко години и отказът на прокуратурата да се поинтересува от твърдението му за наличие на огранизаран престъпен тандем за държавен грабеж на най-всоко място в държавата е показателен за наличието на управленски картел , който профанизира разделението на властите, включвайки съдебната система.

Без да иска, сега за същото “проговаря” чрез аудиозапис и съдия, която също е била добре осведомена от първа ръка и достатъчно лично близка с Пеевски и Борисов.  Думите й (също) уличават задочно премира в лъжа. Защото Борисов не просто отрича взаимодействието си с Пеевски. Ужасно държи да остане тайна фактът, че от години дели “порциите” със скандалния човек на царя ( също като при Борисов, генезисът на високия скок в политиката и администрацията на Пеевски е “царски”) точно, както е делил мегдан и с легитимния ( като политик, но не и като разпределител на ролите в политикта и на облагите в икономиката) Георги Първанов.

Някой може да се разсмее, други направо да се подиграят, но ще завърша с лозунга на СДС от времето, когато милиони хора повярваха, че времето на справедливосатта е дошло, без да влагам онази наивна вяра на широките народни маси в него: “времето е наше”! По обективни причини, а не  непременно защото вярвам в божественото възмездие.

Рано или късно ще доживеем да научим повече по темата, която е централна в този текст. Защото не става за нещо дребно и епизодично, а за доста едро, корпулентно и систематично като взаимодействие на две скачени маститите тела, определящи хода на българската икономика и политика в такъв мащаб, че няма как това да остане вечно скрито.

Share on Facebook