Ничия земя, в която враговете се обединяват

Мрак, песен на щурци, картечни откоси и взривове. Така Стоян Радев посреща публиката в своята „Ничия земя“. Режисьорът е адаптирал сценария на едноименния филм на Данис Танович и поставя събитията и героите в още по-ограничена среда, в още по-сгъстено време.

Надали е нужно да напомням историята: в окоп по средата на огневата линия един срещу друг застават босненският сърбин Нино и босненецът Чики. Под тялото на втория босненец в окопа, Цера, е поставена скачаща мина. Сърбите са взели Цера за умрял, но сега той трябва да стои по-неподвижно и от мъртвец – в противен случай всичко и всички в окопа ще изчезнат. Така тримата трябва да останат заедно, мирно и кротко, докато ситуацията не се разреши от Сините каски на ООН.

В рамките на по-малко от 2 часа Нино, Чики и Цера извървяват пътя от смъртни врагове, които се карат коя страна е започнала войната, до приятели, обединени от нещата, които сплотяват най-лесно – музика, спомени за жени и забравени другари. Общите спомени показват колко еднакви всъщност са двете страни на конфликта, дори и да изповядват различна религия. Тогава защо се бият? Клише би било да кажа, че пиесата представя безсмислието на войната – тя представя колко близки сме всъщност всички, дори и да се объркаме за врагове.

Пространството на Камерната сцена в Народния театър фокусира вниманието изцяло върху окопа, той изпълва цялата вселена на постановката. Решението зрителят да се ограничи само в окопа, а и поставянето на пиесата на Камерна сцена, където публиката е по-близо до актьорите, допълнително дават усещане за клаустрофобичната ограниченост и липса на изход от ситуацията.

В тесния окоп едва се побира невероятното присъствие на Валери Йорданов като Нино – изключително силен във всеки момент, особено когато се „напие“. Филип Аврамов играе Чики – за мен на моменти с малко преекспонирани емоции. Но как да не те затресе адреналина, когато по теб допреди малко са стреляли с автомати, нали? Йосиф Шамли като че ли въобще не е затруднен от факта, че не може да играе с тяло – той разтърсва с тънките нюанси на интонацията, нивото на гласа, мълчанието си.

Емоциите между героите до самия край се люшкат от враждебност до приятелство. Остава въпросът как дори е започнал този конфликт между хора, които са толкова сходни и защо толкова време кръвопролитията продължават. Остава и въпросът защо силните военни всъщност се притесняват повече от обективите на медиите, отколкото от дулата на воюващите – до тази тема обаче стигаме чак накрая.

Текстът на постановката е брилянтен, а актьорите го превръщат в нещо живо и дишащо. „Ничия земя“ си заслужава заради… всичко!

___
снимки: Народен театър

Постът Ничия земя, в която враговете се обединяват е публикуван в Васи ли?!.

Прочети цялата новина http://vasvalch.com/nichia-zemia-teatyr/

Свързани новини: