„Големият ден“ разказва за един-единствен ден от живота на актьор, който върви през града в топъл летен ден, от ранни зори до късна доба, от предградията на града до самия му център. Но денят, започнал със сутрешна буря, завършва с голямо падение…  Автирът Петер Хандке е австрийски писател, драматург и политически активист, смятан за един...

Доста завоалирано, но на практика точно това съобщи вчера (30/10/2016г.) премиерът Борисов по повод бъдещето на двата ядрени реактора уж произведени за спрения проект АЕЦ "Белене". Това е поне ЧЕТВЪРТОТО по ред заявле...

В Черна гора тази есен надеждите на Путин да овладее ръководствотото на страната чрез избори удриха на камък както в Сърбия тази пролет. http://clubz.bg/46387-shpionski_skandal_moje_da_skara_belgrad_i_moskva

Последното убежище на кремълската надежда за успех на евразийската политика на Балканите е България. И за съжалание, ако на изборите за президент не спечели тандема Трайчо Трайков- Съби Събев, т.е. единствената двойка кандидати, която не се харесва на Москва, Путин е на път да постигне така мечтания пробив да регистрира проруски успех чрез избори в една европейска, макар и балканска страна, под формата на остраняване на проатлантическия Росен Плевнелиев и заменянето му с който и да е от общо 20 негови алтернативи.

Ние тук си знаем, че при ограничените правомощия на президентската институция една Цачева и дори нейното по-радикално по своето откровено русофилство копие Румен Радев, няма да поменят нищо кардинално в момента, в който седнат в креслото на Плевнелиев. Реалната власт е в ръцете на Борисов, който и досега ръмжеше с руски акцент на всеки представител на властта, дръзнал да заеме критична позиция към Русия. Най-вече се караше на самия Плевнелиев.

В този смисъл наистина нищо няма да се промени, колчем един от 20-те удобни за Москва кандидати “превземе” президентския пост. Борисов няма да стане по-малко сервилен спрямо Путин, а “само” ще си спести скърцането със зъби по адрес на президента.

Обаче ние също така си знаем какво означава да сме изключение по съветско-комунистическа линия от общата тенденция на континента.

Бяхме изключение по отношение на факта, че нашият диктатор не беше свален след масови протести, а по заповед от Москва.

Бяхме изключение като единствената бивша съветска колония в Европа, в която бившата комунистическа партия се върна на власт още на първите плуралистични избори ( чувам възразяващите да казват, че те бяха фалшифицирани, но ще ги помоля да си помислят защо тъкмо у нас това се оказа възможно по изключение спрямо останалите новоосвободени от съветското иго европейски страни).

Бяхме изключение сред нововъзникващите парламентарни демокрации в Източна и Централна Европа по скоростта, с която се сдобихме с нова конституция- добре преписана от добри образци, но с някои “особености”, чийто последци сърбаме и днес така, както сме си ги надробили тогава ( например във връзка с недосегаемостта на прокурорите, подчинени лично на Н.В. Главния прокурор, в резултат на което правосъдната ни система се е вкопчила кадрово в съветските си корени).

Бяхме изключение с удара, който си нанесохме чрез мораториума върху изплащането на външния ни дълг, изпращайки сигнал към света, напомнящ погребален звън на камбана тук, където се самозакопаваме.

Бяхме сред изключенията между възраждащите се пазарни икономики на континента, където по идеологически причини се наложи мантрата на “плавния преход” в противовес на т.н. шокова терапия в приватизацията. Цената платихме с изключително грубо разграбване на държавните активи- при това на по-късен етап от раздържавяването, което извършиха конкурентите от нашата черга в Европа.

Сега сме на път да станем изключение като страна, член на ЕС, която под изключителните грижи на своя популистки премиер Борисов допусна Русия да си нареди пасианса за единствения свой евроепейски изборен успех в т.н. “близка чужбина”, за каквато в Москва смятат половин Европа.

Единствената надежда това да не се случи е избирателите в България залпово да прогледнат и да видят заплахата от руското настъпление, срещу което в изборния процес стои единствено възможността да се гласува масово за Трайо Трайков и Съби Събев.

По изключение ще оставя отворен финал на тази “визитация” в стаята на българския болник, заразен с рецидива на мутиралия щам на съветофилството. Мог да предложа само диагноза. Поне в това отношение съм сигурен, че съм направ път. Лечението предстои.

Share on Facebook

Таня Николова се появи веднъж на едно от изданията на „Читатели четат поезия“ в ролята на читател. В последващите издания тя се превърна в най-верния съмишленик на формата и приятел, с когото свободно да общуваме върху и за поезията. Впечатлявам се от енергията й да следи почти всички литературни събития в София и не спестява коментарите...

Филмът е с продължителност 95 минути и е пуснат за безплатно гледане само до 6-ти ноември 2016-та г. Ето защо си струва да побързате да го видите. Филмът е посветен на климатичните промени на земята, ролята на човека в тях и мерките за п...

wach video: A group of small kids from the Slancho group at kindergarten March 8, Tochilari village /Bulgaria/...

С „Шери“ на Сидони Габриел Колет ме срещна „Първа равносметка след апокалипсиса“. Благодаря Ви, г-н Бегбеде! Всъщност сред стоте ревюта на Бегбеде открих много прекрасни книги и автори, но „Шери“ ми е най-любимата находка. Затова преиздаването на малкото томче от издателство „Colibri“ беше радостно събитие за мен. Бегбеде казва, че да се пише като Колет е...

Държавният бюджет беше планиран с дефицит, а отчита над 3 милиарда лева излишък за първите девет месеца на годината. Всяка седмица правителството харчи от този излишък, като одобрява допълнителни разходи за милиони, дори за десетки милиони левове. Без много дискусии министрите и парламентът одобриха и над 600 млн. евро държавен заем за Националната електрическа компания за разплащане по проекта “Белене”…

http://www.segabg.com/article.php?id=828767

The post Връща ли се България в предкризисните времена? appeared first on Блогът за икономика.