Чалга-референдумът на Слави ще прецака системата. Предлага ви се ”мажоритарно гласуване в два тура" като панацея, която ще реши всички проблеми на политическата ни система.

България има опит с мажоритарни кандидати – 7-мото ВНС и през 2009 – 41-то ОНС. В Седмото ВНС имаше 200 мажоритарни кандидати и 200 обикновени. Те сътвориха днешната Конституция, която тотално погазва принципа на разделение на властите. В 41-то Обкновено народно събрание имаше 31 мажоритарни кандидати, 26 на ГЕРБ и 5 на ДПС. Сред тях бяха Цачева, Цветанов, Емо “Фаса”, Божидар Димитров и Ахмен Доган… Честито!


При предлагания от Слави модел кандидатите няма да са мажоритарни, а фактически ще бъдат… миноритарни. Всеки един от тях ще представлява по-малката част от избирателите в своя избирателен район. В оптимистичния сценарий, ако на втори тур се явят около 60%, а кандидатът бъде избран с 50%+1 гласа, той ще има 1/3 от всички гласове, а 2/3 ще са гласували ефективно срещу него. Това е системата на Трифонов и компания. На мен не ми харесва, защото е против представителността и е много по-лоша от сегашната, при която представителност има всяка политическа идея, събрала 4% подкрепа.

Освен предлагания от Трифонов модел в два тура, има още няколко разновидности на мажоритарното гласуване, които чалга-референдумът на шоумена не разглежда и изключва по подразбиране, въпреки че може да се окажат по-удачни от предлаганото от него.

Великобритания има двукамарен парламент. Камарата на Лордовете се избира с обикновено мнозинство – кандидатът, събрал най-много гласове представлява района си. Викат му first-past-the-post система. Първият печели.

Долната камара на Британския парламент или Камарата на общините, има система на избор, сходна с тази, на пармалентите в Австралия. Т.нар. Алтернативно гласуване, при което избирателите класират кандидатите, маркирайки ги с 1, 2, 3, 4… Избирателят може да класира абсолютно всички кандидати или да гласува само за един. Ако нито един кандидат не събере 50%+1 с гласовете, класирали го на първо място, от класирането се елиминира този кандидат, който има май-малко първи преференции, а гласовете му се преразпределят към всички останали като “втори преференции”. Ако пак никой няма достатъчно гласове, тогава се елиминира предпоследният, а неговите гласове се преразпределят отново докато се класира този, който има най-много гласове с всички “преференции”. Тази система, освен в камарата на общините на Обединеното кралство се ползва и в Австралия — в Камарата на представителите и в Долната камара на всички парламенти в страната.

Мажоритарни избори с “преференция”. Класираш кандидатите според това, доколко съответстват на личните ти политически възгледи и убеждения. При тази система е очевидно, че спечелилия кандидат или представлява повече от половината кандидати в своя район, или събира подкрепата на всички, класирали го втори, трети, четвърти и т.н.

Тоест, той може да претендира много повече за представителност и връзка с избирателите си от този, който ще бъде избран по системата на Слави с половината от половината избиратели при мажоритарно гласуване в два тура. Или максимум с 1/3 от гласовете.

Казвате, задължителното гласуване ще реши проблема? Вероятно, ако въведат глоба до 180 долара, както е в Австралия, където може дори да идеш на съд, ако не гласуваш…

Не знам дали това искате.

Това е само единият от трите въпроса. А по всички тях има какво да се каже, но не се каза. Защо? Защото политическата ни система е устроена така: за да имаш трибуна, трябва да плащаш стотици хиляди левове за пропаганда в “обществените” и “национално отговорните медии”...

Затова и субсидията е по-малкият проблем. По-големият е платеното промиване на мозъците. А с този референдум ви промиха мозъците, че трите въпроса ще решат проблемите. Няма да ги решат, но няма да дадат думата на тези, които могат да обяснят защо. Няма да им я дадат, защото няма да могат да си платят и да надцакат финансовия ценз, заложен от партиите на статуквото и покорните им медии.

Затова ще бойкотирам референдума на Слави. А ако все пак ме питате, трите отговора са “НЕ”.