Изборите тук са спечелени отдавна от Русия от “балансиращия” в нейна полза Борисов

11/12/16 11:31
(http://ivo.bg/)

Изборите тук са спечелени отдавна от Русия от “балансиращия” в нейна полза Борисов

Световните медии, които решиха да обърнат внимание на българските избори насред разтърсващата световна драма с американския им аналог, поставят единодушно акцента си върху индикациите за проруски завой в България. Колкото и у нас да се стараят да приглушат гузно този аспект от събитията, на практически отсъстващ като приоритет в медийните дискусии, на нито на тревожните сигнали от Запад, нито пък на радостните нотки на Изтокк в Русия може да бъде затворена устата.

“Гузно”, защото до положението откровено ( напълно валидно за Радев и подразбиращо се за Цачева) проруски кандидат да замени проатлантическия президент Плевнелиев в България се стигна след дългогодишно ПЪЛНО пренебрежение на темата ( с отделни проблясъци, в които биваше гарантирано кресливото надмощие на путинистите) от силните на деня и васалните им медии. На самотните гласове, опитващи се да привлекат вниманието върху проблема, се отговаряше или с презрително мълчание, или със заглушаване чрез на(д)викване в случаите, когато изобщо въпросните самотни гласове получаваха трибуна от национало значение.

Така че, много моля: онези кооито проспаха, приспаха, задушиха, потопиха, неглижираха и почти напълно погребаха националания интерес да бъде посочена руската заплаха за България, да бъдат така добри да не се правят на ударени и да вменяват на грешен адрес вина за формирането на група от 20 русофили срещу една прозападна кандидатура в България на президентските избори. Над всички тях “лсети” със заслугата си най-овластената фигура на Бойко Борисов. Него да питат как се стигна дотук, а не да му се мазнят като на неспреведливо подкрепен в посления момент “спасител” от настъплението на укрепналата под неговата закрила московска пета колона.

Пробуждането за руската опасност, демонстрирано лично от кандидатпрезидентската двойка Трайчо Трайков-Съби Събев беше твърде закъсняло и като се видя- закъсало в своята самотност. Това проглеждане можеше да доведе до онова открояване на контрапункта, който да се превърне в консолидиращ фактор, в протестен вот на всички бълтгари, които не желаят реставрирането на модифицираното съветско господство в България.

Пробивът обаче дойде твърде късно, за да бъде осъществен извън рамките на спечелените за каузата близо четвърт милион гласове. Те можеха да бъдат в пъти повече, ако смелата стъпка на Трайков и Събев беше продължение на политиката на политическата сила , застанала зад тях. Реформаторският блок обаче не прояви желание, кураж или поне наченки на принципност в заявката си да бъде политичиски представител на прозападните българи като “автентична десница”.

Сред опорните точки на противниците, които държат въпросът за руската опасност за България да си остане маргинализина тема, продължава да е прокарваното по всички възможни канали на публичността твърдение, че това била “измислена” от някакви си “десняци” тема ( по израза на Стеан Данаилов). Един друг другар от парторкрацията на БСП, млад наследник на агресивните традици в пропагандата на столетницата, определя “десняците” като “психодесни” ( има-няма, поне около четвърт милион, според него).

За руските и западните медии, които разглеждат развоя на изборите в България като сблъсък по разлома Изток-Запад, темата също ли е “измислена” от “психодесните”?

Агенция Ройтерс, която регистрира битката за консолидиране на проруското влияние в България като главен акцент на ставащото в България, се опита да го обясни така: “българите споделят същия език и кирилска азбука с руснаците, изпитват историческа благодарност към Русия, че ги е освободила от 500 години османска власт и връзките с бившите господари от комунистическата ера са доста по-различни в сравнение с отношението в останалата част от бившия съветски блок, където на Москва гледат като на окупатор, не като на приятел. За разлика от унгарци, чехи и поляци, срещу българите не е била използвана военна сила от СССР”.

Както се вижда от горния цитат, мантрите и полуистините за спецификата на българското русофилство са залегнали дълбоко и в аналите на западните медии, които автоматично ги вадят на повърхността без си правят труда да разкопаят залежите от лъжи, свързани с историята, върху която се базират и днешните им обобщения и обяснения по въпроса.

От горния абзац незапознатият с истината потребител на информацията може да си помисли, че кирилицата е руска, споделяна от българите и че българите днес не знаят причината, която е накарала техните предци да скъсат отношения с Русия само осем години след Руско-турската война от 1878 г.: че Русия е дошла на Балканите да освобождава територии, населени от “славяни и православни”, но не и от българи, за да се опита да ги присъедини към империята си, но е била жестоко изненада от порива за независимост и собствена държавност, проявен от българите.

Още по-жалко е да се прочете съждението, че СССР не е използвал военна сила срещу българите. Моля? Каква сила ,освен военна, е била половин милионната Червената армия, която нахлува и окупира в продължение на 3 години България след верломно обявяване на война на малката държава, която до 5 септември 1944 поддържа дипломатически отшения с Москва? Защо по нареждане на Сталин в подмосковието нощи наред гърмят артилерийски батареи в чест на превземането на всеки по-голям българки град през първата половина на семптември 1944 г.?

Да се каже, че това не е била военна сила, означава да се подкрепи съветската версия, че България е била “освободена” от СССР и че българите ( вкупом) са благодарни за окупуцията и последвалото десетилетно съветско колониално владичество.

При такова пагубно западно неглижиране на причините за руското проникване в България не бива да се учудваме, че на Изток ни третират като своя собственост, която малко лае с отделни гласове и се дърпа на каишката, но с помощта на верните кучета от местното стадо пак ще бъде вкарана и без военна сила в кошарата, обгрижвана и стабилизирана като развъдник на покор(е)ни българи под “мъдрото ръководство” на “балансьора”, т.е. въжеиграча между Изтока и Запада, др. Бойко Борисов.