Събуждаш се сутрин, в главата ти е мисълта за новата книга, която чакаш с особено нетърпение откакто издателите я обявиха преди десетина дни, а реално се готвиш за идването й вече месеци. И понеже е вторник, около обяд ще дойде онази мила клиентка, която всяка седмица по това време води дъщеря си след урока по английски, за...

Всяка седмица „Аз чета“ ще ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете новия ни специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Момичетата“ от Ема Клайн Издава: Хермес Дата на публикуване: 10 ноември 2016 г. Преводач: Иван Костурков За книгата:...

Решението на арбитражния съд в Женева срещу НЕК, заради спрения проект за изграждане на АЕЦ "Белене" изобилства от откровени гаври на руснаците с родните представители на ядрената мафия. И сега ще ви покажа една от най-култовит...

Днес 12.11.16 в 08:04 часа по телевизия България он ер в предаването "Новините" беше излъчен репортаж за кандидатпрезидента Румен Радев.Негова бивша учителка разказваше какъв отличник бил,прекрасен математик.Колко музикален бил и как помагал на съучениците си и т.н.

Световните медии, които решиха да обърнат внимание на българските избори насред разтърсващата световна драма с американския им аналог, поставят единодушно акцента си върху индикациите за проруски завой в България. Колкото и у нас да се стараят да приглушат гузно този аспект от събитията, на практически отсъстващ като приоритет в медийните дискусии, на нито на тревожните сигнали от Запад, нито пък на радостните нотки на Изтокк в Русия може да бъде затворена устата.

“Гузно”, защото до положението откровено ( напълно валидно за Радев и подразбиращо се за Цачева) проруски кандидат да замени проатлантическия президент Плевнелиев в България се стигна след дългогодишно ПЪЛНО пренебрежение на темата ( с отделни проблясъци, в които биваше гарантирано кресливото надмощие на путинистите) от силните на деня и васалните им медии. На самотните гласове, опитващи се да привлекат вниманието върху проблема, се отговаряше или с презрително мълчание, или със заглушаване чрез на(д)викване в случаите, когато изобщо въпросните самотни гласове получаваха трибуна от национало значение.

Така че, много моля: онези кооито проспаха, приспаха, задушиха, потопиха, неглижираха и почти напълно погребаха националания интерес да бъде посочена руската заплаха за България, да бъдат така добри да не се правят на ударени и да вменяват на грешен адрес вина за формирането на група от 20 русофили срещу една прозападна кандидатура в България на президентските избори. Над всички тях “лсети” със заслугата си най-овластената фигура на Бойко Борисов. Него да питат как се стигна дотук, а не да му се мазнят като на неспреведливо подкрепен в посления момент “спасител” от настъплението на укрепналата под неговата закрила московска пета колона.

Пробуждането за руската опасност, демонстрирано лично от кандидатпрезидентската двойка Трайчо Трайков-Съби Събев беше твърде закъсняло и като се видя- закъсало в своята самотност. Това проглеждане можеше да доведе до онова открояване на контрапункта, който да се превърне в консолидиращ фактор, в протестен вот на всички бълтгари, които не желаят реставрирането на модифицираното съветско господство в България.

Пробивът обаче дойде твърде късно, за да бъде осъществен извън рамките на спечелените за каузата близо четвърт милион гласове. Те можеха да бъдат в пъти повече, ако смелата стъпка на Трайков и Събев беше продължение на политиката на политическата сила , застанала зад тях. Реформаторският блок обаче не прояви желание, кураж или поне наченки на принципност в заявката си да бъде политичиски представител на прозападните българи като “автентична десница”.

Сред опорните точки на противниците, които държат въпросът за руската опасност за България да си остане маргинализина тема, продължава да е прокарваното по всички възможни канали на публичността твърдение, че това била “измислена” от някакви си “десняци” тема ( по израза на Стеан Данаилов). Един друг другар от парторкрацията на БСП, млад наследник на агресивните традици в пропагандата на столетницата, определя “десняците” като “психодесни” ( има-няма, поне около четвърт милион, според него).

За руските и западните медии, които разглеждат развоя на изборите в България като сблъсък по разлома Изток-Запад, темата също ли е “измислена” от “психодесните”?

Агенция Ройтерс, която регистрира битката за консолидиране на проруското влияние в България като главен акцент на ставащото в България, се опита да го обясни така: “българите споделят същия език и кирилска азбука с руснаците, изпитват историческа благодарност към Русия, че ги е освободила от 500 години османска власт и връзките с бившите господари от комунистическата ера са доста по-различни в сравнение с отношението в останалата част от бившия съветски блок, където на Москва гледат като на окупатор, не като на приятел. За разлика от унгарци, чехи и поляци, срещу българите не е била използвана военна сила от СССР”.

Както се вижда от горния цитат, мантрите и полуистините за спецификата на българското русофилство са залегнали дълбоко и в аналите на западните медии, които автоматично ги вадят на повърхността без си правят труда да разкопаят залежите от лъжи, свързани с историята, върху която се базират и днешните им обобщения и обяснения по въпроса.

От горния абзац незапознатият с истината потребител на информацията може да си помисли, че кирилицата е руска, споделяна от българите и че българите днес не знаят причината, която е накарала техните предци да скъсат отношения с Русия само осем години след Руско-турската война от 1878 г.: че Русия е дошла на Балканите да освобождава територии, населени от “славяни и православни”, но не и от българи, за да се опита да ги присъедини към империята си, но е била жестоко изненада от порива за независимост и собствена държавност, проявен от българите.

Още по-жалко е да се прочете съждението, че СССР не е използвал военна сила срещу българите. Моля? Каква сила ,освен военна, е била половин милионната Червената армия, която нахлува и окупира в продължение на 3 години България след верломно обявяване на война на малката държава, която до 5 септември 1944 поддържа дипломатически отшения с Москва? Защо по нареждане на Сталин в подмосковието нощи наред гърмят артилерийски батареи в чест на превземането на всеки по-голям българки град през първата половина на семптември 1944 г.?

Да се каже, че това не е била военна сила, означава да се подкрепи съветската версия, че България е била “освободена” от СССР и че българите ( вкупом) са благодарни за окупуцията и последвалото десетилетно съветско колониално владичество.

При такова пагубно западно неглижиране на причините за руското проникване в България не бива да се учудваме, че на Изток ни третират като своя собственост, която малко лае с отделни гласове и се дърпа на каишката, но с помощта на верните кучета от местното стадо пак ще бъде вкарана и без военна сила в кошарата, обгрижвана и стабилизирана като развъдник на покор(е)ни българи под “мъдрото ръководство” на “балансьора”, т.е. въжеиграча между Изтока и Запада, др. Бойко Борисов.

Share on Facebook

Алекс бе сред първите хора, които успяха да се докоснат до страхотната нова книга на авторката на „Мотовете“ Радостина Николова – „Моите красиви рога“. В страхотно оформеното издание ще се запознаете с елена Ву(ндаба) и ще се насладите на прекрасните илюстрации на Мелина-Елина Бондокова. А има и кауза, която си заслужава да подкрепите преди Коледа!...

Предшественика на 'Скипарелли' - модулът за кацане 'Бигъл-2' , който неуспешно кацна на Марс през 2003 не се е разбил , както се смяташе до сега, а е кацнал и е разтворил 3 или всичките 4 слънчеви панели след кацането на повърхноста. Тези факти правят неуспешното кацане още по загадъчно.

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

– Избрахте ли, избрахте ли? – шегува се Тодор Живков. Избрахме, избрахме! – шегуват се избирателите.

Така беше в българското вчера – макар че шегата тук се споменава само на шега, иначе в реалността на онова време тя си звучеше наистина зловещо.

Същото стана обаче и в българското днес, покрай изборите за петия президент. Целият този вот уж беше пълен майтап, а накрая се оказа, че има твърде зловеща отсянка. За да не стане същото и в българското утре, намирам за необходимо да се извършат някои спешни промени.

Първо, Парламентът трябва тутакси да преразгледа Избирателния кодекс и да премахне задължителното гласуване. Изобщо не се шегувам – знам, че технически е невъзможно, но пак не се шегувам.

Задължителният вот е част от букета издънки, които изядоха главата на ГЕРБ на първия тур, а на втория могат да изядат главата и на българската демокрация, като започнат от членството в НАТО и ЕС. Преди месеци, уж заради стабилността на управлението, Борисов прие да бъде изнуден от ПФ и се въведе въпросното антиконституционно задължение. А ПФ за какво го направи, видяхме току-що – просто онзи, който им дърпа конците, знае как се управлява стадото българско и спусна правилните директиви навреме.

Тогава ми писна да обяснявам, че задължителното гласуване всъщност не прави нищо друго, освен да мобилизира най-маргиналната част от българския избирател, онази, която нормалният политик предпочита никога да не стига до урните. Говоря за онези 35-40 на сто достойни българи, които са напълно или функционално неграмотни, тоест, не могат да прочетат кратък текст от учебника за първи клас, или ако го прочетат – не го разбират. Говоря за онези, чиито гласове иначе се търгуват, а сега насила бяха извадени от домовете си чрез мантрата за задължителното гласуване. Да, също за онези, които имат нелекувани проблеми в главата и които, дори с помощта на гинко билоба, не помнят какво са закусвали тази сутрин.

За кого, по дяволите, се очаква да гласуват тези хора, освен за маргинални кандидати или кандидати на БСП и тъй наречените Обединени патриоти, които експлоатират първичните инстинкти на българина? За кого? За свободата на европейското и евро-атлантическото партньорство? За отговорността да взимат решения като разумни и информирани люде? За истинския просперитет на България, който се състои от лични усилия и жертви, а не от непрекъснато забавление и консумиране на блага?

Втората промяна, която трябва да се случи преди балотажа, е да се сменят двамата кандидати, тоест, в неделя да гласуваме за други двама.

И това майтап ви се струва, смятате го за невъзможно – но е наложително.

За Цецка Цачева е ясно. Както признават публично най-близките политолози, а насаме дори най-категоричните привърженици на ГЕРБ – тя „няма харизмата” да привлече широка периферия; олицетворява недостатъците и провалите на самата партия; хората я виждат като кукла на конци в ръцете на Борисов, а не като политик със свое лице и визия, какъвто президентът задължително трябва да бъде; шегата с майката на нацията беше абсолютно безсолна и я довърши…..

Обаче какво да кажем за Румен Радев, защо и той трябва да се смени, след като донесе на БСП такъв успех, какъвто Корнелия Нинова дори не бе сънувала?

Ами по няколко причини. Например, този образ вече го живяхме и, поне аз, не искам да го живея пак. Вгледайте се добре в лицето на този човек – той досущ прилича на Тодор Живков през 60-те, например – през 1963-та, когато Радев е роден. Тогава Тато е на 52, почти толкова, колкото е сегашният нов Бащица на нацията. Двамата са като по един калъп ляти или от един…..такова, де, правени. Няма да се учудя, ако излязат рода.

Чак не ми се вярва, граждани, обаче май има някакъв антропологически модел, типаж, към който ние, българите, сме привързани, вероятно на генетично ниво. Иначе не мога да си обясня желанието да натресем начело на управлението пак същия карикатурен образ, от който уж до дъното на националната душа бяхме отвратени през 89-та.

Но образът не е всичко. Той даже не би бил нищо, ако ги нямаше думите и делата – приликата, ако не еднаквостта в тях. И затова ще ви върна отново в същата 1963 година, когато Румен Радев е роден, защото тогава се случва и друго съдбовно нещо – първият опит на Тодор Живков да направи България част от Съветския съюз. Стига да отворите дори само Уикипедия и ще разберете как става тази работа. И как се проваля: „На 4 декември 1963 г. Тодор Живков лично внася предложение по време на пленума на ЦК на БКП България да отправи към ЦК на КПСС въпроса за по-нататъшно най-тясно сближаване и в перспектива сливане на Народна република България със СССР, превръщайки я в 16-та съюзна република на СССР. Макар че според тогавашното законодателство предложението представлява държавна измяна, пленумът го оценява като „забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм“, което ще издигне „на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз“. Предложението „да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни” е единодушно одобрен от пленума и подписано лично от Тодор Живков, но е отхвърлено от СССР.”

Забележителен текст, не смятате ли? И още по-забележително ще е, ако Румен Радев го прочете и обърне внимание на трите важни момента. Първо, желанието да се привърже България към Русия, независимо под каква форма съществува тази източна сатрапия във времето, е държавна измяна по българското законодателство – пак независимо от времето. Второ – винаги ще се намерят банда политически идиоти, платени клакьори или обикновени тъпанари, които да подкрепят подобна стъпка, като я обявят за „патриотизъм”. Трето, Москва никога няма да вземе пряко България, защото само ще си създаде проблеми да ни храни и да ни търпи капризите. Обаче винаги ще ни държи на къса каишка, за да може чрез нас да създава проблеми на враговете си, в сегашния случай – на партньорите ни от ЕС и НАТО.

И Радев сега е московският пророк. Особено забележителен е цитираният по-горе текст на фона на онова, което той говори или премълчава през цялата кампания, онова, което засяга патриотичната българска любов към Русия и патологичната българска омраза към НАТО, онова, което засяга руската агресия в независима Украйна и анексирането на Крим.

Любопитно ми е как според Радев фактът, че над Крим се вее руски флаг, променя факта, че полуостровът бе завзет с военна сила и в нарушение на всички международни закони и споразумения, по които Русия е страна. Питам, защото самият той открито каза по телевизора, че това няма никакво значение – а подобна мисъл от страна на един бъдещ президент е проява на плашеща некомпетентност. Най-меко казано.

Като избирател искам да знам също защо Радев продължава да стиска зъби за скандала, разразил се точно по време на кампанията, с руския преврат в Черна гора и залавянето на руските и стимулираните от Русия сръбски и черногорски терористи по бели гащи.

Още много подобни въпроси имам към него, но засега и тези стигат – просто за да напомнят на българското общество, че не от всяка свирка става президент.

Третата малка, но съществена промяна, която според мен трябва да настъпи в краткото време между първия и втория тур, е да спрем целокупно да наричаме Румен Радев „генерал”.

Колеги журналисти, политолози и социолози – какво сте го загенеросвали човекът: генерале това, генерале онова. Той вече не е генерал, а обикновен гражданин като мен, вас и Митю Пищова. И още повече е кандидат за президент – най-цивилната от висшите власти в държавата. Фактът, че президентът е и върховен главнокомандващ на армията, не променя, обратното, подчертава приоритета на гражданската власт над военната в едно демократично общество. Ако не ми вярвате, прочетете ранните книги на Де Гол, човекът, който бе неистово привързан към генералската титла, въпреки че официално никога не е произвеждан повече от полковник, той ще ви каже.

С това генералско обръщение към Румен Радев стана като с тъй наречените „патриоти” – тях всички ги наричат така, без изобщо да се замислят. Абе, хора, опомнете се. Нали ако агент Иван и другите волни русофили са български патриоти, то ние с вас, дето не членуваме при тях, сме не толкова добри патриоти, по-малко патриоти или изцяло непатриоти. А може би просто хора за отстрелване, ако съдя по нацисткия им предизборен лозунг, че България е над всичко.

Не знам вече какво изобщо да мисля по въпроса за стойностите в българската политика, граждани. Или прекалено добре знам, затова не го мисля.

Категоричен съм обаче, че трябва да има ограничения срещу възможността при избори да се монополизират понятия като патриотизъм и родолюбие; да се внушават глупости като „България над всичко”; да се използват генералски пагони, за да се плашат хората или да им се внушава усещане за сила и възможности, които човекът не притежава. Не е лошо също да се въведе сериозен преглед от психиатър и изпит по елементарна политическа грамотност на кандидат-президентите, както и редица ограничения за избирателите. Не се притеснявам да го кажа, защото съм сигурен, че ако неграмотните и лесни за манипулиране хора да продължават да определят бъдещето на страната ни – това не е демокрация, а глупост.

Не знам как всички посочени тук, а и много други необходими промени, могат да се случат в броените дни до втория тур, но ако не се случат – бъдете сигурни, че като народ ни очаква бъдеще, далеч по-жалко от настоящето.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Експериментален модел за работа със своите редовни читатели започна ICU. Абонаментната програма на издателството ще „направи възможно физическото съществуване на селектираните нови издания“. Проектът бе обявен на 11 ноември, а обявяването му съвпадна със старта на предварителните продажби на следващото заглавие на ICU „Книга за другите“. Абонаментната програма дава възможност за предварителна заявка на 2, 4 или 6 книги...