След изборите – България е пред нов избор

Подписване на Будапещенския мемурандум за целостта на Украйна

Няма логично обяснение защо Борисов обвърза победата на Цецка Цачева с оставката си като премиер. Има различни отговори, като всичките граничат с ирационалното. Един от тях е, че министър-председателят на България е бил в състояние, при което речевият импулс изпреварва мисловния и той просто е отделил пред камерите и микрофоните различни членоразделни звуци, без да осмисля тяхното съдържание и без да е в състояние да понесе отговорността за последствията от казаното. Президентските избори поставиха кариерата му на политик на карта.

Самият Борисов каза, че всички останали възможни кандидати са “по-важни на постовете, които заемат”. Лидерът на ГЕРБ дори обясни, че има кандидат, който би “спечелил изборите още на първи тур” – кметът на София Йорданка Фандъкова. За капак, Борисов заяви, че ако напускане премиерския пост “той би предал доверието на симпатизантите на партията”. Категоричната му заявка бе, че собственото му “политическо дълголетие е силата на ГЕРБ”. Очевидно, оцеляването във властта е въпрос на “политическо дълголетие”.

Тоест, единственият, излишен на поста си бе Цецка Цачева. Борисов бе готов да я отстрани с лекота от парламента и да я инсталира на “Дондуков” №2. Посланието му бе: “издигам най-слабия кандидат, в чийто успех се съмнявам”.

Борисов не само издигна най-неизбираемия кандидат, сред всички възможности, обсъждани в медиите. Той допусна, съзнателно или не, втора непростима стратегическа грешка, обвързвайки собствения си мандат и кариера с компромисната кандидатура на Цачева. Кандидатът на ГЕРБ се изправи срещу изключително умело подбрания кандидат на левицата. Радев е личност, която щеше да получи симпатиите и на разколебаната дясноцентристка периферия, носейки романтичния ореол на “натовския генерал”. Пилотът от ВВС имаше потенциала да привлече гласовете на неопределения по оста изток-запад, ЕС и САЩ - Русия електорат. Той бе приемлив и за твърдото, покорно на прокремълската евразийска доктрина и на радикално левите идеи ядро. В самото начало на своята предизборна кампания Радев зае точно такава равноотдалечена и безлична подкрепа. В свое интервю за Петър Волгин по БНР от 21 септември Радев определи България като “лоялен член на ЕС и НАТО”, която не трябва да води “войнстваща политика към други държави”. Отношенията ни, според новоизбрания президент, “трябва да са на ясна, здрава, прагматична основа, водени икономически и търговски интереси”.

Нека си припомним същността на санкциите срещу Русия. Те са приети “по отношение на анексията на Крим” и включват ембарго на оръжия и свързани материали; ембарго на стоки с двойна употреба и технологии, които са предназначени за военна употреба или за краен военен потребител; забрана за внос на оръжия и свързани материали; забрана за предоставянето на определени услуги, свързани с оръжия и военни материали; забрана за предоставянето на определени услуги, свързани със стоки и технологии с двойна употреба; забрана на поръчки от Русия на оръжия и свързани материали и контрол върху износа на оборудване за дълбоководен добив на горива и такива, от арктическия шелф. очевидно целта им е свързана с противодействие на военната агресия на Русия в Украйна – факт, за който все по-активно ще се говори в Международния наказателен съд в Хага и ООН.

Те касаят основно, ако не единствено няколко десетки физически лица (около 150) и фирми (около 40), които са свързани с президента Путин и съставляват това, което “Таймс” описва като “руските олигарси, бизнесмените и чиновниците от обкръжението на Путин”. Освен това, те засягат пет големи държавни руски банки; три големи руски енергийни компании и три големи руски отбранителни компании.

Очевидно е, че фокусът е върху военните действия на Руската федерация срещу суверенна Украйна и анексията н украински територии от страна на Русия. Резултат от тях има – руският бизнес се нуждае от външно кредитиране, за да расте и инвестира. Фактът, че че около 90 процента от руския външен дълг е собственост на корпорации, води до безпрецедентно отслабване на инвестиционните позиции на руския едър бизнес.

В същото предизборно интервю за Волгин, кандидатът Радев беше категоричен:

“Категорично България трябва да настоява за отмяна на санкциите. Те вредят еднакво и на Русия, и на ЕС, съответно и на нас, като член на ЕС. Вредите ги виждаме… Вредите от санкциите ги виждаме…”

Това е тезата на прокремълската левица, възприета от новоизбрания президент Радев - санкциите да се разглеждат извън техния контекст като мерки, които са насочени срещу физически лица – олигарси, близки до властта в Русия и засягащи най-вече военния сектор и бизнеси, които са свързани с военната агресия на Кремъл в Украйна. В този контекст те имат смисъл, а евентуалните негативи за ЕС и всяка една страна от ЕС в частност имат съвсем друго измерение. Залогът за успеха или провала на санкциите минава през отговора на няколко важни въпроса.

Ако санкциите бъдат отменени, без да дадат резултат, това би било отстъпление, което премахва всякакви препятствия пред Русия да повтори Кримския сценарий, след Абхазия, Осетия и Крим, дори в Прибалтика.

Друг важен въпрос, касаещ вдигането на санкциите, е свързан с ангажимента на Украйна във връзка с разпоредбите на Заключителния акт на ОССЕ, Устава на ООН и на Договора за неразпространение на ядрено оръжие като държава-страна по Договора, непритежаваща ядрено оръжие. Русия, САЩ и Великобритания подписаха през 1994 г. Будапещенския меморандум, с който Русия обеща да пази териториалната цялост на Украйна. В замяна, Украйна се отказа от ядреното си оръжие. Нарушаването на териториалната цялост на страната, военната агресия и анексията на Крим повдигат въпроса за гаранциите към страните, поели ангажимент към неразпространението на ядреното оръжие.

След първия тур на президентските избори новоизбраният президент на България, вече спечелил радикалния ляв и прокремълски вот, видимо смекчи позицията си. В отговор на моя въпрос дали подкрепя членството на България в ЕС и НАТО с думите “Да, категорично”. А след втория тур се дистанцира от първоначалната си позиция, заявена през септември по БНР, казвайки:

"Политиката, свързана със санкциите срещу Русия, е работа на правителството, но това не значи, че президентът, който представлява страната, не може да бъде активен и да търси диалог по темата и с колегите си в Европа, и с Русия. В рамките на Европа има различни гласове. Но по този въпрос ще работя тясно с правителството и с моите колеги в ЕС".

Радев не греши – членството ни в НАТО (и ЕС) е въпрос на партиен консенсус, който да формира необходимото политическо мнозинство. Присъединяването на България към НАТО беше сложен дипломатически процес, продължил 14 години, при който всяка важна стъпка е взета с решение на правителството и е ратифицирана от Народното събрание.

Смекчената му позиция обаче не трябва да се приема успокояващо. Това е просто част от стратегията на широкото електорално ветрило. Тази позиция следва да се приема като част от продължаващ във времето сценарий, чието първо действие приключи с избора на Румен Радев за пети президент на България.

Президентските избори не сложиха край на изминалия политически цикъл, а поставиха началото на нов избор. Вероятно, на най-същественият в най-новата история на България – оцеляването на страната като част от семейството на западните демокрации или рязък завой към евразийския проект на руския национализъм и експанзионизъм.

Прочети цялата новина http://www.asengenov.com/2016/11/blog-post_23.html

Свързани новини: