На лъжата краката са меки

http://gikotev.blog.bg/drugi/2016/11/23/na-lyjata-krakata-sa-meki.1492250

За редовните читатели на блога ми не е тайна, че ежедневно преглеждам (критично) интернет страницата на руската държавна корпорация Росатом. Далеч не винаги споделям с вас бисерите от майката на руската ядрена мафия. Но тази вечер попадн...

След изборите – България е пред нов избор

http://www.asengenov.com/2016/11/blog-post_23.html

Подписване на Будапещенския мемурандум за целостта на Украйна
Няма логично обяснение защо Борисов обвърза победата на Цецка Цачева с оставката си като премиер. Има различни отговори, като всичките граничат с ирационалното. Един от тях е, че министър-председателят на България е бил в състояние, при което речевият импулс изпреварва мисловния и той просто е отделил пред камерите и микрофоните различни членоразделни звуци, без да осмисля тяхното съдържание и без да е в състояние да понесе отговорността за последствията от казаното. Президентските избори поставиха кариерата му на политик на карта.

Самият Борисов каза, че всички останали възможни кандидати са “по-важни на постовете, които заемат”. Лидерът на ГЕРБ дори обясни, че има кандидат, който би “спечелил изборите още на първи тур” – кметът на София Йорданка Фандъкова. За капак, Борисов заяви, че ако напускане премиерския пост “той би предал доверието на симпатизантите на партията”. Категоричната му заявка бе, че собственото му “политическо дълголетие е силата на ГЕРБ”. Очевидно, оцеляването във властта е въпрос на “политическо дълголетие”.

Тоест, единственият, излишен на поста си бе Цецка Цачева. Борисов бе готов да я отстрани с лекота от парламента и да я инсталира на “Дондуков” №2. Посланието му бе: “издигам най-слабия кандидат, в чийто успех се съмнявам”.

Борисов не само издигна най-неизбираемия кандидат, сред всички възможности, обсъждани в медиите. Той допусна, съзнателно или не, втора непростима стратегическа грешка, обвързвайки собствения си мандат и кариера с компромисната кандидатура на Цачева. Кандидатът на ГЕРБ се изправи срещу изключително умело подбрания кандидат на левицата. Радев е личност, която щеше да получи симпатиите и на разколебаната дясноцентристка периферия, носейки романтичния ореол на “натовския генерал”. Пилотът от ВВС имаше потенциала да привлече гласовете на неопределения по оста изток-запад, ЕС и САЩ - Русия електорат. Той бе приемлив и за твърдото, покорно на прокремълската евразийска доктрина и на радикално левите идеи ядро. В самото начало на своята предизборна кампания Радев зае точно такава равноотдалечена и безлична подкрепа. В свое интервю за Петър Волгин по БНР от 21 септември Радев определи България като “лоялен член на ЕС и НАТО”, която не трябва да води “войнстваща политика към други държави”. Отношенията ни, според новоизбрания президент, “трябва да са на ясна, здрава, прагматична основа, водени икономически и търговски интереси”.

Нека си припомним същността на санкциите срещу Русия. Те са приети “по отношение на анексията на Крим” и включват ембарго на оръжия и свързани материали; ембарго на стоки с двойна употреба и технологии, които са предназначени за военна употреба или за краен военен потребител; забрана за внос на оръжия и свързани материали; забрана за предоставянето на определени услуги, свързани с оръжия и военни материали; забрана за предоставянето на определени услуги, свързани със стоки и технологии с двойна употреба; забрана на поръчки от Русия на оръжия и свързани материали и контрол върху износа на оборудване за дълбоководен добив на горива и такива, от арктическия шелф. очевидно целта им е свързана с противодействие на военната агресия на Русия в Украйна – факт, за който все по-активно ще се говори в Международния наказателен съд в Хага и ООН.

Те касаят основно, ако не единствено няколко десетки физически лица (около 150) и фирми (около 40), които са свързани с президента Путин и съставляват това, което “Таймс” описва като “руските олигарси, бизнесмените и чиновниците от обкръжението на Путин”. Освен това, те засягат пет големи държавни руски банки; три големи руски енергийни компании и три големи руски отбранителни компании.

Очевидно е, че фокусът е върху военните действия на Руската федерация срещу суверенна Украйна и анексията н украински територии от страна на Русия. Резултат от тях има – руският бизнес се нуждае от външно кредитиране, за да расте и инвестира. Фактът, че че около 90 процента от руския външен дълг е собственост на корпорации, води до безпрецедентно отслабване на инвестиционните позиции на руския едър бизнес.

В същото предизборно интервю за Волгин, кандидатът Радев беше категоричен:
“Категорично България трябва да настоява за отмяна на санкциите. Те вредят еднакво и на Русия, и на ЕС, съответно и на нас, като член на ЕС. Вредите ги виждаме… Вредите от санкциите ги виждаме…”
Това е тезата на прокремълската левица, възприета от новоизбрания президент Радев - санкциите да се разглеждат извън техния контекст като мерки, които са насочени срещу физически лица – олигарси, близки до властта в Русия и засягащи най-вече военния сектор и бизнеси, които са свързани с военната агресия на Кремъл в Украйна. В този контекст те имат смисъл, а евентуалните негативи за ЕС и всяка една страна от ЕС в частност имат съвсем друго измерение. Залогът за успеха или провала на санкциите минава през отговора на няколко важни въпроса.

Ако санкциите бъдат отменени, без да дадат резултат, това би било отстъпление, което премахва всякакви препятствия пред Русия да повтори Кримския сценарий, след Абхазия, Осетия и Крим, дори в Прибалтика.

Друг важен въпрос, касаещ вдигането на санкциите, е свързан с ангажимента на Украйна във връзка с разпоредбите на Заключителния акт на ОССЕ, Устава на ООН и на Договора за неразпространение на ядрено оръжие като държава-страна по Договора, непритежаваща ядрено оръжие. Русия, САЩ и Великобритания подписаха през 1994 г. Будапещенския меморандум, с който Русия обеща да пази териториалната цялост на Украйна. В замяна, Украйна се отказа от ядреното си оръжие. Нарушаването на териториалната цялост на страната, военната агресия и анексията на Крим повдигат въпроса за гаранциите към страните, поели ангажимент към неразпространението на ядреното оръжие.

След първия тур на президентските избори новоизбраният президент на България, вече спечелил радикалния ляв и прокремълски вот, видимо смекчи позицията си. В отговор на моя въпрос дали подкрепя членството на България в ЕС и НАТО с думите “Да, категорично”. А след втория тур се дистанцира от първоначалната си позиция, заявена през септември по БНР, казвайки:
"Политиката, свързана със санкциите срещу Русия, е работа на правителството, но това не значи, че президентът, който представлява страната, не може да бъде активен и да търси диалог по темата и с колегите си в Европа, и с Русия. В рамките на Европа има различни гласове. Но по този въпрос ще работя тясно с правителството и с моите колеги в ЕС".
Радев не греши – членството ни в НАТО (и ЕС) е въпрос на партиен консенсус, който да формира необходимото политическо мнозинство. Присъединяването на България към НАТО беше сложен дипломатически процес, продължил 14 години, при който всяка важна стъпка е взета с решение на правителството и е ратифицирана от Народното събрание.

Смекчената му позиция обаче не трябва да се приема успокояващо. Това е просто част от стратегията на широкото електорално ветрило. Тази позиция следва да се приема като част от продължаващ във времето сценарий, чието първо действие приключи с избора на Румен Радев за пети президент на България.

Президентските избори не сложиха край на изминалия политически цикъл, а поставиха началото на нов избор. Вероятно, на най-същественият в най-новата история на България – оцеляването на страната като част от семейството на западните демокрации или рязък завой към евразийския проект на руския национализъм и експанзионизъм.



Текстът е писан за хартиеното издание на "Новини Лондон"
PDF  броят може да бъде свален от тук

Най-продаваните книги – 23 ноември

http://azcheta.com/naj-prodavanite-knigi-23-noemvri/

Класация на Ozone.bg – 14–20 ноември 2016 г. 1. Междупанелни войни, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 2. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 3. Мамка му, Димитър Калбуров, Пощенска кутия за приказки 4. Писмата на леля Евдокия, Иво Петров, Пощенска кутия за приказки 5. Хари Потър и Прокълнатото дете – 1 и 2 част. Специално...

Хибридните самозаблуди на западния приятелски огън в анализа на ситуацията в България

http://ivo.bg/2016/11/23/%d1%85%d0%b8%d0%b1%d1%80%d0%b8%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d0%bb%d1%83%d0%b4%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bf/

“Управляващите в Естония и България партии наскоро се опитаха да осуетят загубата на власт, залепвайки на своите противници етикета “проруски” – включително и с цената на известно изопачаване на фактите. В дългосрочен план подобен подход може да отрови демократичния диалог”.

Това изречение , в която се тиражира лъжата на Кремъл и на неговата пета колона в България, според която Бойко Борисов се бил противопоставял на Русия, се съдържа в иначе верен в основната си част коментар на германски анализатор. http://kafene.net/news_and_analysis.html?fb_33654253_anch=37024045

Не желая да споря с конкретния автор, с когото нямам обратна връзка, но неговите твърдения са поредното доказателство до каква степен нашите западни приятели не разбират какво им\ни се случва.

Как да (им) го кажа по-ясно, освен така: никога, по никакъв начин, дори нито с намек, ама изобщо, да не кажем пък открито, ГЕРБ не е заемал позиция като управляваща партия, която да “лепи етикет” на своите противници като “проруски”. Дори и някой от ГЕРБ да е изрекъл нещо подобно в момент на отчаяние ( когато се разбра каква изборна катастрофа предстои за боркинята против санкциите срещу Русия Цецка Цачева, изправена пред своя конкурент в тази проруска дейност Румен Радев), това няма как да промени факта, че Борисов и хората от неговата свита на самодържец бягаха и продължават да бягат от тема за руската зависимост като гузен дявол, напушен с руски тамян.

Ако руснаците са жертва на своята пропаганда, то западняците изглеждат като жертва на собствените си заблуди за субекти, като Борисов, когото сътвориха като “десен” популист и “гражданин за европейско развитие на България”, оказал се обаче адски удобен за процъфтяването на евразийската атака на Русия по Балканския фланг на евроатлантизма.

Нашите западни приятели най-напред създадоха в България “проекта Борисов”, който обслужи руските интереси да разпъне чадъра над крепнещата по време на неговото всесилие московска пета колона. А сега, след като проектът им се разпада под ударите на същата тази охранена от Путин организирана сила, която ГЕРБ отгледа с нарастваща през годините грижовност към “другата гледна точка” на евроатлантизма у нас, западняците изглежда вярват на собствените си пожелателни намерения.  Привижда им се, че управляващите у нас да са “лепили етикети” на противниците си като “проруски” ( като в Естония?), но са “пропуснали” да забележат, чи нищо подобно не се е случило тук. Или се е случило единствено според твърденията на руските и проруските източници, които на Запад някои изглежда ползват като меродавни въпреки прозренията си за руската пропагандна и нейната лъжливост.

Това е толкова удивително, че за мен засенчва новините от деня, в който Европейският парламент прие “незаконодателна” резолюция. В нея иначе най-сетне мнозинството европейски депутати проглеждат за опасността от руската хибридна пропагандна война срещу страните от ЕС.

Излиза, че в една уважавана германска медия един германски анализатор може с лека ръка да зачеркне истината и да напише с обратен на действителността знак статия за ставащото в България.

Моля, ако аз греша, а господин германският коментатор е прав, някой да ме осведоми за поне един факт, който говори за “лепенето на етикети” от страна на властта, т.е. на ГЕРБ, върху образа на нейните опоненти като “проруски”.

До доказване на противното ( в минало време няма как, но с бъдещи действия поне биха могли да се отсрамят), ще смятам Борисов и ГЕРБ за несправедливо обвинени, че са лепили проруски етикети на своите обвинени.

Share on Facebook

Сондата 'Касини' ще успее да изучи пръстените на Сатурн до края на мисията през 2017

http://www.spacenewsbg.com/news/23/November/2016/4636

Междупланетната сонда 'Касини' , която продължава своят космически полет вече почти 20 години , в края на ноември ще започне изучаване на пръстените на Сатурн. Мисията ще завърши през септември 2017.

„Физика на тъгата“ донесе на Георги Господинов и швейцарската литературна награда „Ян Михалски“

http://azcheta.com/fizika-na-tagata-donese-na-georgi-gospodinov-i-shvejtsarskata-literaturna-nagrada-yan-mihalski/

Пореден успех с романа „Физика на тъгата“ отбеляза писателят Георги Господинов. Той спечели швейцарската литературна награда „Ян Михалски“ с парична равностойност 50 000 швейцарски франка (46 000 евро), съобщава френското издание Livres Hebdo, цитирано от БТА. Наградата носи името на швейцарски издател Ян Михалски и се присъжда от 2010 г. За нея могат да бъдат номинирани...

SpaceX е получила договор за извеждане в космоса на спътник за изследване на Земята

http://www.spacenewsbg.com/news/23/November/2016/4635

Компанията SpaceX е спечелила договор от НАСА на стойност 112млн долара за извеждане на спътник за изследване на водната повърхност и топография на океана SWOT, по информация от НАСА.

Първи растеж в кредитирането

http://ikonomika.org/?p=7317

credit-rise

След близо две години спад и стагнация в кредитирането, през октомври 2016 се отчита първо увеличение на кредита на годишна основа. Раздвижването е свързано с намалението на лихвените проценти, икономическото възстановяване и приключването на стрес тестовете на банките. Възстановяването на кредитирането, ако е устойчиво, ще подпомага инвестиционната активност и икономическия растеж.

Източник: Парична статистика на БНБ

http://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/201610_s_ms_press_a1_bg.pdf

 

The post Първи растеж в кредитирането appeared first on Блогът за икономика.

Колко хора получават заплата от държавния бюджет?

http://ikonomika.org/?p=7315

Според НСИ заетите в обществения сектор на икономиката са 687 хиляди души по данни от третото тримесечие на 2016 г. Boyan Yurukov не харесва това число, защото не всички в обществения сектор си получават заплатите от бюджета. Той частично е прав – числото 687 хиляди включва както работещите за държавата, така и работещите за държавни предприятия (а някои от тези предприятия се справят сами, на пазарен принцип). Затова ще направим друго изчисление, базирано на бюджетни данни.

(Допълнение: трябва да се отбележи, че бройката от 687 хиляди заети в обществения сектор не са включени военните. Така че реално числото е над 700 хиляди.)

Според отчетни данни на МФ разходите за заплати в консолидирания държавен бюджет са 4.55 милиарда лева за 2014. По данни на НСИ средната годишна заплата в обществения сектор за 2014 е 10654 лв. Като разделим разходите за заплати на средната заплата получаваме приблизителна оценка от 427 хиляди души – това са хората на (директна) заплата от бюджета.

Но това не е всичко. Структури извън бюджета също получават голяма част от финансирането си от държавата (държавните железници са такъв пример с преобладаващо държавно финансиране – но не са единствени; Евростат включва 130 юридически лица, освен БДЖ, с преобладаващо държавно финансиране). Включвайки поне частично и тази заетост, можем да достигнем до една груба оценка от около 500 хиляди души на бюджетна издръжка.

The post Колко хора получават заплата от държавния бюджет? appeared first on Блогът за икономика.

Руският ядрен рекет не е от вчера

http://gikotev.blog.bg/drugi/2016/11/23/ruskiiat-iadren-reket-ne-e-ot-vchera.1492136

За това свидетелства не кой и да е, а самите архиви на всесилната Държавна сигурност, които наскоро бяха частично приотворени, за да покажат дейността на службите в комунистическа България, в сферата на енергетиката и в частност на атомн...

Откриват паметник на Иван Пейчев в Шумен за 100-годишнината от рождението на поета

http://azcheta.com/otkrivat-pametnik-na-ivan-pejchev-v-shumen-za-100-godishninata-ot-rozhdenieto-na-poeta/

С откриване на паметник Иван Пейчев в Шумен и провеждането на национална конференция в областния град, посветена на творчеството му, ще бъдат отбелязани 100 години от рождението на поета. Монументът ще бъде издигнат на 9 декември пред  Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“, а форумът ще се състои в същия ден с тема „Непосилната лекота на свободата“. Това съобщи...

Лора Филипова: Фондация „Детски книги“ ще номинира за наградата „Астрид Линдгрен“ и през 2018

http://azcheta.com/lora-filipova-fondatsiya-detski-knigi-shte-nominira-za-nagradata-astrid-lindgren-i-prez-2018/

Фондация „Детски книги“ ще бъде номиниращ орган от България за наградата „Астрид Линдгрен“ и през 2018 г. Това съобщу изпълнителният директор на фондацията Лора Филипова в специално видеоинтервю за „Аз чета“ по повод номинацията си в конкурса на списание Grazia „Жена на годината“. Тя е сред претендентките в категория „Общество“ на надпреварата, която се организира за 11-а поредна година....

Тенденциите на 2017: цели, канали и роли в social-средата

http://vasvalch.com/state-of-social-2016/

state of social

Статистиките са приятно нещо – особено когато са съставени след допитване до голям брой маркетинг специалисти. Това не значи непременно, че тактиките, получили най-голямо одобрение, са най-верни – просто показва върху кои тенденции се фокусират останалите брандове. На свой ред, тази информация ще ви помогне да видите свободни ниши и претрупани канали, в които трябва да се инвестира по напълно различен начин.

Buffer са се допитали до 1200 експерти, за да създадат State of Social 2016. И резултатите, до които са стигнали, си струват един задълбочен преглед.

Целите

Маркетолозите все още са фокусирани върху използване на социалките за привличане на нова аудитория – 85% целят brand awareness. Въпреки че 71% цитират като цел ангажиране на аудиторията, не мисля, че имат правилен фокус върху това, отвъд трупане на Like-ове. Само половината се фокусират по-надолу във фунията и търсят генериране на leads. Най-учудващо е защо само 20% използват каналите за customer support – особено като погледнем бавното фокусиране на Facebook към начини да обслужваме клиентите в платформата. Това открива възможност за бързо задоволяване на клиентските желания – бъдете на линия и отговаряйте бързо.

Каналите

Facebook и Twitter са се превърнали в нещо почти толкова задължително, колкото да имате собствен сайт – съответно, 93% и 88% от маркетолозите ги използват. Само 27% от маркетолозите са се уплашили от спада в органичния обхват на Facebook и постват по-малко. Това пренасищане е видимо и за самите специалисти, като през 2017 година 23% ще обърнат по-малко внимание на Twitter, а 19% – на Facebook. Най-голям спад в използването ще има Google+ – мрежата така и не успя да се наложи като активен канал, въпреки серия промени.

Освободеният капацитет отива за производство на визуално съдържание: Facebook Video, YouTube, Instagram и Snapchat ще са приоритетни. Настъпването на педала на видео-съдържанието ще е трудна задача за някои брандове. Маркетолозите се чувстват ограничени откъм времеви ресурс (72%), бюджети (41%) и липса на видео-опит (30%) – ще трябва да преодолеят тези три бариери през 2017.

И докато всички са обърнати към видео и снимки, може би не е зле да погледнете към messaging-платформите – те се радват на сериозна потребителска ангажираност, но ще печелят вниманието само на 11% от маркетолозите. Влезте рано в тази сфера, за да имате конкурентно предимство.

Когато говорим за social-реклама, повечето маркетолози разбират само и единствено Facebook. Останалите платформи са значително по-свободни откъм рекламна конкуренция – което значи повече видимост и вероятно по-ниски бюджети за влизане. Вече харченето за social-реклама се стабилизира, като само 42% увеличават бюджетите си спрямо предишната година – това може да изглежда сериозно, но е далеч от няколкократните увеличения на рекламните инвестиции в социални мрежи през предишни години.

Ролите

Тук се крие една тенденция, която много ме радва – social не е отделна роля в маркетинг-екипа. 80% от тези, които работят по присъствието на марката в социалните мрежи, се занимават и с други аспекти на маркетинга – най-често това са content marketing (84%), email (68%) и community building (62%). Новината е чудесна, защото е крайно време да приемем, че social е просто още един канал и не трябва да го третираме като нещо повече. Успехът там е свързан директно с качеството на съдържанието ви, както и с ангажираността на аудиторията – затова има сериозна логика в комбинирането на social, content и community management.

Тенденциите в платформите

В отделен пост Buffer обърна внимание на основните тенденции в развитието на social-платформите през следващата година. Какви ще са фокусите на отделните мрежи?

Facebook

Видео-съдържанието ще продължи да става все по-популярно, докато не стигне пик и ефективността не започне да спада. Ще видим нови възможности за augmented reality – от базови неща като селфи-филтри (които вече са факт) до по-сериозни интеграции. Би трябвало да видим нов фокус върху търсенето в платформата, но последният опит на Facebook в тази сфера беше далеч от успешен и ще остана по-скоро скептична.

Instagram

След като буквално преди дни платформата въведе възможността за използване на live video, това със сигурност ще е сред фокусите на 2017 и ще допълни синергията между Instagram и Facebook. През следващата година би трябвало да видим още по-голям фокус върху инструменти за бизнеси, които да ни дадат повече статистики и опции за таргетиране. Рекламодатели, коледните ви желания може да се сбъднат!

Snapchat

За да завземе бюджети, платформата ще трябва да се фокусира върху повече рекламни опции, статистики и варианти за таргетиране, които да предостави на рекламодателите. Със сигурност Snap Inc. ще се опита да наложи още по-сериозно и първия си физически продукт – Spectacles. Третата ключова тенденция ще е налагането на circular video – нов формат, който Snapchat представи като функционалност в своите очила. Той позволява да виждате видео на цял екран, независимо в каква ориентация държите телефона. Идеята е любопитна и дава много възможности.

Twitter

Определено 2016 година беше трудна за Twitter, но в края й като че ли има повече яснота накъде иска да се насочи платформата. Вероятно ще видим още по-задълбочен фокус в партньорствата за излъчване на големи събития, по-добро (т.е. съществуващо) клиентско обслужване и изчистване на платформата от тролове и език на омразата. Ако успеят с това, Twitter може да се възроди като предпочитаната мрежа за отразяване на събития.

YouTube

Най-голямата видео-платформа дълги години работи за привличане на водещи създатели на съдържание. Сега е време да капитализира този успех. YouTube e в уникална позиция да не предлага само реклами, но и да стане посредник в партньорствата между марки и създатели на съдържание.

Още интересни данни

Препоръчвам ви да разгледате двата поста на Buffer с резултатите от State of Social 2016 и тенденциите на следващата година. Най-хубавото е, че компанията е фокусирана върху open data и като такава предоставя всички данни от State of Social за свободен достъп – можете да ги разгледате тук.

Коя статистика или прогноза ви направи най-голямо впечатление?

Постът Тенденциите на 2017: цели, канали и роли в social-средата е публикуван в Васи ли?!.

Как да се подготвим за Четвъртата индустриална революция

http://azcheta.com/chetvartata-industrialna-revolyutsiya-klaus-shvab/

Човечеството е устроено така, че да върви постоянно напред, да търси новото и да се развива. Колкото и политическите събития по света от последните месеци да ви карат да мислите противното – не се разочаровайте, еволюцията не е спряла да ни съпътства. И ако тази година често чувате термина „Четвърта индустриална революция“, то е не просто...

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване