Всяка седмица „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете новия ни специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече!   „Чистота“ от Джонатан Франзен Издава: Колибри Дата на публикуване: 25 ноември 2016 г. Преводач: Владимир Молев Корица: Стефан Касъров За книгата: Авторът...

Пламен Асенов

20. 04. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100683142/velikite-evropeici-eshil-vtora-chast

Антична гръцка музика, Химн на Зевс

Есхил, първият велик драматург на човечеството, се ражда през 525 г. пр. н. е. в Елевсина, малко градче на северозапад от Атина. Ако името ви се струва познато, не е случайно, там е центърът на Елевсинските мистерии, най-старите и тайни обреди в антична Гърция за посвещение в култа към Деметра, богиня на плодородието и Персефона, нейната дъщеря от Зевс. Работата е там, че Хадес, богът на подземното царство, краде Персефона за съпруга. Деметра я търси, а когато разбира какво става, заклева се нито едно стръкче да не поникне от земята, докато дъщеря и не се върне. Притеснен от безплодието, Зевс праща Хермес да изведе Персефона и с връщането и от мъртвите започват Елевсинските мистерии. Но радостта на Деметра е кратка. Преди да пусне жена си горе, Хадес магически я задължава да се върне долу, като и дава да изяде зрънце нар. Боговете се събират на съвет и договарят две трети от годината Персефона да живее в света, а в останалото време – при мъжа си. Най-общо казано, Елевсинските мистерии са посвещение в тайните на живота отвъд, на възможността за възкресение, на наградата или наказанието, които получава извършеното приживе добро или зло. За по-добро проникване в дълбочината на тези идеи гърците ползват различни техники, включително силни психотропни. Макар да са основно мъже, сред посветените има също издигнати жени, а дори и някои роби. По-важно обаче е друго, всички те трябва да отговарят на две задължителни условия – никога да не са убивали човек и да говорят гръцки, тоест, да не са варвари. Култът е наистина стар, зараждането на мистериите се отнася към тъй наречената Микенска епоха, около 1 500 г. пр. н. е. По времето, за което говорим – края на VІ век преди Христа, в Атина управлява Пизистрат и Елевсинските мистерии достигат върха на развитието си, за участие в тях се стичат поклонници от целия гръцки свят. Самият Есхил е посветен. Неслучайно Аристофан в пиесата си „Жабите”, чиито герой е Есхил, влага в устата му следната молитва: „Деметра, която възпита душата ми, нека се окажа достоен за твоите тайнства”. Дали се оказва достоен наистина? Не е сигурно – има версия, че част от по-късните житейски неприятности на Есхил се случват, защото в една пиеса издава пред тълпата някои от най-тайните знания на култа, достъпни само за вътрешния кръг посветени.

Антична гръцка музика, Химн на слънцето

Есхил е роден в богато семейство на грозде и винопроизводители. Древногръцкият писател Павзаний разказва за детството му интересна история. Като млад Есхил помага в семейните дела, но една нощ, докато спи на лозето, самият Дионис му се явява на сън и му казва нещо от сорта: „Зарежи тази работа и се отдай на изкуството на театъра”. И като богобоязлив човек, Есхил го прави. Той прописва доста рано, но първата му пиеса е поставена някъде около 500-та година. Славата не идва веднага. Забавянето идва донякъде от гръко-персийските войни. Знае се, че през 490 г. пр. н. е. Есхил участва в прочутата битка при Маратон, когато гърците побеждават цар Дарий, а десет години по-късно и в другата – при Саламин, когато е разбита флотата на наследника му Ксеркс І. Междувременно обаче Есхил не само продължава да пише пиеси, но през 484 година печели и първата си Дионисиева награда. Според сведенията, до края на живота си Есхил прави това общо 13 пъти и е втори по брой награди сред тримата големи драматурзи на своето време. Повече награди от него – 18, има само Софокъл, а най-младият от тримата – Еврипид, е с пет. Както и да го погледнеш, това постижение на Есхил е фантастично. То, както и текстовете на едва седемте негови пиеси, преживели превратностите на времето и запазени до днес, го нареждат наистина сред най-великите. Затова сигурно ще се изненадате да чуете, че самият Есхил обаче свързва безсмъртието на името си не с тези постижения, а точно с участието си в знаменитите битки при защитата на Атина. Той сам си подготвя епитаф, в който гордо изтъква участието си при Маратон и Саламин, но не споменава и думичка за театралната си дейност.

Антична гръцка музика, Орфически химн

Неведнъж и по странен начин обаче в живота на Есхил войната преплита пътеките си с театъра. Някъде през 472 година, когато вече известният в цяла Гърция драматург е на 53 години, той напуска любимата си Атина и отива да живее в Сицилия. Каква е причината за това? Едната версия е, че Есхил преживява болезнено загубата на поредно театрално състезание от далеч по-младия Софокъл и, засрамен, решава да се махне от Гърция. Другата версия е, че като издава в една пиеса тайните на култа към Деметра, публиката започва да го замеря с камъни, а някакъв поклонник направо се опитва да го убие. Есхил успява да избяга през портичката за оркестъра, но градската управа започва срещу него процес. Точно заради участието му в двете знаменити гръцки битки срещу персите обаче журито е твърде снизходително и го оправдава. Все пак, Есхил заминава за Сицилия – хем да изчака времето да поизмие срама, хем да угоди на Хиерон І от Сиракуза, който отдавна го кани да представя там пиесите си. Знае се, че през цялата си дълга кариера на творец Есхил написва някъде между 70 и 90 пиеси. Всички те са организирани по стандартния тогава начин – на дадена тема се представя задължително трилогия от трагедии, плюс сатирична игра накрая. Есхил не променя тази традиция, за разлика от много други нововъведения, които прави за развитието на театъра. Той поставя сцената точно срещу зрителите; въвежда в действието втори актьор, с което дава възможност да се развие и реши истински конфликт; намалява хора до 12 души и времето за неговото участие, с което разширява възможностите на диалога; измисля и прилага различни театрални машини, с които боговете могат да слизат от небето и сенките да излизат от ада на сцената; за да се виждат по-добре актьорите отвсякъде, обува ги във високи дървени обувки, наречени котурни; за първи път облича актьорите в специални сценични костюми и театрални маски; въвежда пищните декори по сцената. Истината е, че ние не можем да си представим реалния вид на един есхилов театрален спектакъл, но при всички случаи той е нещо много по-трудно за реализация и по-въздействащо, отколкото ако съдим само по текстовете на неговите пиеси.

Антична гръцка музика, Фригийска флейта

Безценно съклровище са седемте пиеси на Есхил, стигнали до наши дни – „Персите”, „Седемте срещу Тива”, „Молителките”, цялата трилогията „Орестия” и „Прикованият Прометей”. Не знам помните ли онова, с което ни тъпчеха главите за трагедиите на Есхил, особено за Прометей, но ако да – по-добре го забравете. Прометей няма нищо общо с богобореца, едва ли не комунистически революционер, за когото ни го представяха в училище, най-малко по две причини. Първо, самият той е бог и не може да се противопостави на божествената същност по принцип, както не може и да умре, защото си е безсмъртен. Второ – тази трагедия е първа или втора част от съответната трилогия, но има данни, че в третата част Прометей си оправя отношенията със Зевс и го възхвалява. Това, впрочем, напълно съответства на характера на Есхил, богобоязлив и консервативен човек, който може да внуши на публиката противопоставяне срещу бога само в смисъла на аристотеловия катарзис – за да я очисти после от погрешно натрупаните в нея чувства на състрадание и страх. Като казах, че Есхил е консервативен обаче, това не означава скучен. За доказателство само ще припомня сюжета на знаменитата трилогия „Орестия”, пълна със случки от живота на Атрей Агамемнон и неговото семейство, от които модерната цензура би пропищяла неистово. Историята има предистория. Дядото на Агамемнон враждува с брат си Тиес и го нагостява с месото на двете му деца, които убива. Така в рода се настанява проклятие, свързано с демона на отмъщението Аластор. Щом тръгва на война срещу Троя, Агаменнон принася в жертва родната си дъщеря Ифигения. Но когато се връща, жена му, Клитемнестра, която междувременно има незаконна връзка с братовчед му, Егист, убива Агамемнон, за да отмъсти за дъщеря си. Синът Орест Атрей обаче, който е отгледан далеч от дома, се допитва до гадателя какво да прави и Аполон му казва да помни преди всичко дълга на отмъщението. Така че той се връща в къщи и с помощта на сестра си, Електра, убива майка си и чичо си Егист, който междувременно му става официален пастрок. Това действие пък вбесява Ериниите, богините на отмъщението, които го преследват, затова Орест се скрива в храма на Аполон в Делфи, а после делото му е разгледано от атинския Ареопаг, който го оправдава и проклятието над рода на Атридите отпада. Самият Есхил умира през 456, на 70 години, по твърде странен начин. Той пак е в Сицилия, в град Гела и, както се разказва, една сутрин извежда плешивата си глава на разходка, когато върху темето му пада костенурка и го убива. Един орел  обърква главата му с камък и хвърля костенурката върху него, с надежда да счупи твърдата коруба. Както пише Плиний Стария в своята „Естествена история”, това се случва, за да се изпълни предсказаното за Есхил, в което никой дотогава не вярва – че смъртта му ще дойде от небесата.

Антична гръцка музика, Химн на Немезида

Поредното №1 за България по най-евтина борсова цена на електроенергията, по сравнение с традиционно разглежданите и показване европейски страни. Неизбежно възниква въпрос. Защо като толкова често сме №1 по-най-евтин ток в същото време см...

Първото издание на „Книжарите – поети, писатели, творци“ ще ни представи скритите литературни таланти на старши книжарите на Orange Center. Събитието е тази вечер с начален час 19.00 в Orange Books Cafe и се организира с медийното партньорство на „Аз чета“. От веригата вече разкриха имената на част от четящите – Стефан Стефанов (Orange Sky City),...

В неделя (27/11/2016г.), в родината на кравата Милка, на точните часовници и на банкерите ще се проведе исторически референдум - за поетапен но безвъзвратен отказ от използване на ядрена енергия за "мирни" цели, т.е. за произво...

В неделя (27/11/2016г.), в родината на кравата Милка, на точните часовници и на банкерите ще се проведе исторически референдум - за поетапен но безвъзвратен отказ от използване на ядрена енергия за "мирни" цели, т.е. за произво...

Вождовете на московската пета колона у нас възроптаха солидарно с Путин срещу факта, че Европейският парламент прие вчера резолюция, в която осъжда руската хибридна война в Европа чрез пропаганда, подкупи и прочее враждебни действия. Лидерът на европейските социалисти Сергей Станишев, българин по паспорт, обвини за резолюцията “десните” в европейската институция, защитавайки Русия, чието управление няма нищо общо с лявото, а е хибридна форма на държавен капитализъм, каращисан с руския национализъм и автократизъм.

Старият манипулатор на българската история по руски ноти проф. Андрей Пантев избърза да се хване на руската хибридна въдица, която закачи на кукичката си лъжата, че резолюцията била посегателство към православието. “В навечерието на деня, в който отбелязваме 1100 години от успението на св. Климент Охридски, в Европарламента се появи проект на резолюция с искане да се забрани пропагандата на православието, за да се противодействало така на руската пропаганда по света! “, внушава историкът, който би трябвало да работи с източниците, а не с тяхната лъжлива интерптератция, която съзнателно смесва темата за пропагандата и православието, което никой не оспорва. Специално за този познавач на английския, специализирал във Великобритания, публикувам линк към резлолюцията в оригинал. http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//NONSGML+TA+P8-TA-2016-0441+0+DOC+PDF+V0//EN

Понеже в изстъплението на Пантев става дума за едно “навечерие”, мога да добавя и друго: вчерашното честване на Александър Невски от руската православна църква като светец. Това е монголският васал на Златната орда, който приема исляма в края на живота си ( заменяйки православието най-напред с католицизма, а накрая и с исляма).

За онези, които не разбират от дума ( когато им се казва, че е позорно най-големият български православен храм да носи името на Александър Невски), а разбират само от руски език, публикувам още веднъж на руски възторга на руския външен министър  Сергей Лавров, изразен от него в статия през март миналата година. В нея той се възхищава от Александър Невски и от това, че монголите “обновили” руския генофонд, с което помогнали на руснаците да устоят на опитите на Запада да лиши руските земи от тяхната идентичност:

„Хорошо известно и альтернативное мнение Льва Николаевича Гумилева о том, что монгольское нашествие способствовало формированию обновленного русского этноса, что Великая степь дала нам дополнительный импульс в развитии.”

Как бы то ни было, очевидно, что тот период крайне важен для утверждения самостоятельной роли русского государства на евразийском пространстве. Вспомним в этой связи политику великого князя Александра Невского, который принял временное подчинение в целом веротерпимым правителям Золотой Орды, чтобы отстоять право русского человека иметь свою веру, самому распоряжаться своей судьбой вопреки попыткам европейского Запада полностью подчинить русские земли, лишить их собственной идентичности. Такая мудрая, дальновидная политика, убежден, осталась в наших генах.” http://ivo.bg/2016/03/07/лавров-монголското-нашествие-е-обнов/

Имам какво да припомня по въпроса и на български език на българите- на истинските българи, и на онези, които поставят Русия по-горе от България. Подчертавам, че моето авторство на статията е свързано само с въведението. Самата статия за Александър Невски е превод от руски за ivo.bg http://ivo.bg/2015/04/06/алексанър-невски-позлатената-руска-п/

За любознателния читател ще се позова на Джон Ман, един от най-уважаваните монголисти в наше време. В книгата си “Чингис хан”, той описва кратко създаването на Златната орда, връзката й с Русия и Алекнасдър Невски.

“ В Южна Русия Бату ( един от наследниците на Чингис, покорител и владетел на руските земи- бел. ivo. bg ) ръководи формирование, което ще се превърне в Златната орда- от монголската дума ордон, “дворец, юрта” ( и така по подразбиране и управляваните от него народи, което се превръща в и в основно значение на думата, когато европейските езици я заемат през шестнайсети век). Руснаците помнят двата века управление на Златната орда като “татарско иго”. Всъщност това не е толкова робство, колкото компромис, постигнат, когато княз Александър Невски решава да се бори с литовците, германците и шведите, а не с монголите. Нешо повече, те скоро стават бивши монголи, защото приемат исляма, работят в тясно сътрудничество с владетелите на Египет, разменят си дипломати, чиято кореспонденция със златни букви и с разточителни поздрави се води на турски език…

Когато съвземаща се Русия под управлението на Екатерина Велика присъединява Крим през 1783 г., неговият владетел все още отчаяно твърди, че е потомък на Чингис”. ( Джон Ман, “Чингис хан”, издателство ЕРА, София, 2006 г., стр.  290-291)”.

За българските патриоти ( не за националистите, за които национализмът им прелива от любов към потомците на мюсюлманина Александър Невски и на пишещите на турски “дипломати” от Златната Орда), предлагам още да си припомним кои са първите победители на ордите на Чингис хан ( преди и те по-късно да бъдат завладени, трябва да се каже в интерес на историческата истина). В книгата си “Течна дружба” съм се позовал на българския историк Янко Гочев за т.н. “овча битка” през 1233 г., в която българите разбиват за първи път непобедимите дотогава тумани ( дивизи, състоящи се от 10 000 ездачи- бел. ivo.bg) на Чингис, пленяват хиляди от тях и ги разменят за съответния брой овце. Ето какво отбелязва още по този повод Джон Ман :

“…в началото на юни 1233 г. , Джочи ( първородният син на Чингис, който обаче не е бил признат от него за наследник поради факта, че най-вероятно е роден след изнасилване на съпругата му, отвлечена за няколко месеца от чуждо племе още преди Чингис да обедини номадите в една войска, един народ и една империя- бел. ivo.bg), който се е забавил на север от Каспийско море, е на път към тях ( т.е. към съединяване с туманите на легендарните монголски пълководци Субегетей и Джебе, прегазили вече на запад тогавашна Русия, Унгария и Полша- бел. ivo.bg ), заедно с подкрепленията. След кратък набег на другия бряг на Днепър Субегетей ( опожарил Москва, което е описано картинно от Кон Игълтън, автора на пет тома романизирана история на Чингис Хан, по чиято препоръка се запознах и с изследването на Джон Ман – бел. ivo.bg) и Джебе се обръщат назад към Волга, където двете основни сили се срещат. Проправяйки си път нагоре по реката в продължение на 700 клометра, срещат най-яростната съпротива, която са имали до този момент, от страна на така наречените волжки българи. Те имат два града, Булгар и Сувар, които управляват Волга близо днешен Казан. Това е първоначалната цел на цялата експедиция, но се оказва истинско бедствие. Изворите не дават никакви подробности, но явно българите се оказали твърде корави, а монголите, след като са претърпели първото си, единствено поражение, се оттеглят, съхранявайки спомена за унижението, което ще ги съпътства, докато им се удаде възможност да си отмъстят петнайсет години по-късно”. ( пак там, стр. 203).

Обобщавам: Бату, Джебе и Субегетей е комнадвал всеки от тях минимум по един туман, т.е. поне 30 000 калени в покоряването на земите между Китай,  Персия и Западна Европа непобедими степни кавалеристи, създали без нито една ( друга) военна загуба най-голяма империя на света върху една пета от сушата на планетата, са претърпели единственото си поражение от българите, отслабили натиска на завоевателите върху Русия на първо място ( нещо като опълченците на Шипка, но не просто с възпиращ ефект за налитащите към прохода в Балкана орди, а с разгромяващ такъв на онзи етап). Някаква благодарност от руска страна за това?

Ето как Русия на Иван Грозни се “отблагодарява”, унищожавайки отслабената от монголските нашествия, оцеляла 2000 години до тогава Волжка България. Първият руски цар, прототипът на “ Дядо Иван”, освободител на првославните и славяните ( според внушенията на руската хибридна пропганадна от следващите няколко века)  изтрива държавата на волжките българи от лицето на земята с методите, възприети от него от онези, които – според възторженото признание на Сергей Лавров – са “обновили” генетично “росияните”.

Но да ви кажа една разлика в мотивацията на монголците и на помонголчените от тях росияни в прибягването до геноцид срещу цели народи, която не е в полза на нашите “братушки”. Или поне говори за разлика като между хищни зверове и двуноги хищници, убиващи за удоволствие.

Колкото и зверски да са били масовите кланета на монголските завоеватели, те са били мотивирани от логиката на номадите да не взимат пленници, които да изхранват. За номадите стойност са имали само земите, пасищатата за техния добитък и особено за конете им, които били в основата на военния им успех ( били в състояние да изминават немислимите за никоя друга войска в света около 100 километра на ден и да влизат в битка след това, водейки по няколко резервни коня за всеки боец). За тези скотовъдци земеделците, уседналите цивилизации нямали стойност и те ги унищожавали по “необходимост”, по рационални, а не по някакви емоционални причини. Докато водените от Иван Грозни росияни ( термин, който Путин възражда днес, за да обозначи с него всички живеещи в Русия “ в насипно състояние” народности, които нямат нищо общо помежду си http://clubz.bg/47136-deputat_na_putin_rossiqnin_e_otvratitelna_duma) унищожили Волжка България не за да извлекат някаква полза, ако не се брои плячкосването, а от грозна завист към една по-високо развита цивилизация с нейните белокаменни градове.

В памет на този владетел нашите “братушки” днес издигат паметници. http://ivo.bg/2016/10/16/унищожителят-на-волжките-българи-ива/

А българските русофили се опитват да оправадят възвеличаването на българоубиеца.http://rusofili.bg/как-иван-iv-станал-грозни/

За да не давам отново линк към мои публикации по темата, ето за разнообразие какво свидетелства “руският Херодот”, за какъвто се смята руският историк Карамзин, цитиран в следната публикация: http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=9136.0

Волжка България. Някои нещица за нашите Освободители

Март 07, 2009, 11:47:26 »

През 1552г след многогодишни опити отслабената от монголските нашествия Волжка България най накрая пада под властта на Русия. Превземайки Казан, Иван Грозни убива 20 000 българи като пробива дупки в замръзналата Волга и ги пуска живи под леда.

За да се оправдае пред Европа за избиването на 400 000 българи и унищожаването на 40 приказни български градове, Русия заявила че наказва “татарите”. “Татар” не е етноним (няма такава държава), а унизително прозвище за “чужденец” на монголски. За това днешните “татари” са добре платени от Кремъл ислямски фундаменталисти.

След поредица военни походи Иван IV Грозний в 1552 г. превръща българската столица Казан в гробищен град. Ето как изглеждат тези “Славни” дела на Иван Грозни според руския историк Н.М.Карамзин (История государства Российского, Москва, 1991 тираж 100 000):

” …Вече около пет седмици россияните стояха под Казан и убиваха излизащити от града не по-малко от десет хиляди неприятели,.. Никой не се предаде жив, спасиха се малко… ранените… Градът беше завзет..убиваха всички които се намираха, в домовете, или в ямите; вземаха в плен жени, деца или чиновници…сечта престана но кръвта се лееше… Царския дворец, улиците, крепостните стени и дълбоките ровове бяха запълнени с мъртви.. тела се носеха по реката…”/т.VIII, стр.212/.

Мародерството и грабителството, като почти тържествен акт са отразени в старите летописи, които ползва Карамзин: “… Россиани плаваха в изобилие, вземаха каквото си искат: хляб, мед, домашните животни, опожаряваха селищата, убиваха жителите… къщите бяха красиви и богати… в тях имаше скъпоценности..пленяваха само жените и децата/т.VIII, стр. 205/

Руското самодържавие издигнало пирамида от отсечените глави и карало кавказките ни братя да се кълнат пред нея, че не са българи, а каракачани, балкари, кумъки… Мишарските българи били изгонени от градовете им забрана да ги приближават по-близо от 20 км. Така те били подложени на мор.

В Башкортосан било избито цялото население: старците – с дървета и камъни, пеленачетата – посичани със саби, жените – с разпаряне на коремите, бунтовниците били набучвани на колове, прекарвали куки през ребрата им и ги избивали с оръдия. В леда на река Мензел пробили отвори, в които мушкали всеки 39 от 40 души, докато труповете я задръстили. В края на краищата българите били преименувани: мишарски, тюменски и казански – на татари, сербийските българи – на чуваши, а уралските – на башкири…

Основателя на Волжка България над десет пъти по-голяма от Симеонова е по-големия брат на Аспарух кан Котраг. За това когато е завладява в края на XVI –ти век Иван Грозни се обявява за “цар на руси и българи” и получава прозвището “българоубиец”.

Такъв е края на повече от две хилядолетия Българска държавност в пределите на Североизточна Европа. Московското княжество завладява Българските земи и префасонира термина “Ак Урус”(определен от Будим, внука на кан Крум по времето на Кан Урус Айдар, 805-855г.) в сега известното понятие Русия.

Русия в продължение на четири века системно и целенасочено изличава и фалшифицира историческата памет на България. Процесът на изличаване и фалшифициране започнал XVI в., тече и до днес”.

Share on Facebook

Есенното турне на кампанията „Забавното четене“, на която „Аз чета“ е медиен партньор, продължава с нови сили с представяния в столичните училища. В сряда екипът на кампанията гостува в 47 СОУ „Христо Г. Данов“ на близо 50 деца от първи и пети клас. Малчуганите се запознаха и с авторката на поредицата за мотовете Радостина Николова....

Отнема само 7 минути. Безплатно е. Не боли – даже не се усеща. Дава ти спокойствие за дъгло време напред. Има ли добра причина да не отидеш да се изследваш за хепатит и ХИВ?!

Защо сега? Защото от 18 до 25 ноември тече Европейската седмица за изследване за ХИВ и вирусен хепатит. И защото Тошка и ХепАктив ме предизвикаха с #МръдниСиПръста. Това е онлайн кампания, която цели да разкаже на максимално много хора защо е важно да се изследваме редовно – и да ги заведе до Центъра за сексуално здраве. Аз няма да ви говоря подробно с факти за Хепатит С, нито ще ви плаша със страшни истории за чернодробни увреждания, когато болестта се диагностицира твърде късно (а в 80% от случаите симптоми няма).

Ще ви кажа само, че има смисъл да се изследвате – за да сте отговорни към собственото си здраве, а и към здравето на най-близките хора около вас. Днес изследванията за сексуално здраве не са табу – те са нещо, което може да заявиш гордо в офиса или на вечеря с приятели. Днес ще си нося усмихнатата лепенка и ще кажа на всеки, който я забележи, за какво става дума.

Ще ви предизвикам да се изследвате и вие – не непременно през Седмицата за изследване, нито задължително на 1 декември – световния ден за борба срещу СПИН. В крайна сметка, в София сме облагодетелствани от факта да имаме постоянно отворен Център за сексуално здраве – възползвайте се.

Включи се – #МръдниСиПръста:

1. Отиваш в Центъра и си правиш тест за Хепатит С (така и така си там – пусни си и за ХИВ).
2. Избираш си някой от безумно сладките стикери и го залепяш върху лепенката на пръста, от който са ти взели кръв.
3. Снимаш се и пускаш снимката във Facebook с хаштаг #МръдниСиПръста.
4. Тагваш трима приятели, които да се включат в кампанията.

Постът Мръдни си пръста е публикуван в Васи ли?!.

Американски и канадски геофизици са открили огромно море от замръзнала вода , скрито под повърхноста на Марс. ИЗследването е публикувано в списание Geophysical Research Letters, а кратко изложение има на сайта на НАСА.

Причината за разбиването на модулът за кацане 'Скипарелли' на Марс е проблем в работата на инерционния измерващ блок , в резултат на което неправилно е била пресметната височината на апарата. Това са съобщили от ЕКА.