През октомври 1957 г. съветският лидер Хрушчов свиква извънредно заседание на президиума на ЦК на КПСС, на което Жуков е свален от поста министър на отбраната в негово отсъствие, докато е на ( привидно) триумфално посещение в Югославия – на нещо като тур за овации на борда на съветски военноморски флагман ( който всъщност се оказва платформа за неговата изолация докато съдбата му се решава в Москва).

Ден по-късно на пленум на ЦК Жуков е изваден и от състава на президиума на ЦК. Това е неговият край като военен и политик.

За отблязване е, че въпреки върховния си пост в партията и държавата, Хрушчов по-скоро е бил до онзи момент в по-слаба позиция спрямо Жуков на върха на съветската империя, перчещ се от позицията на силата – военната, реалната, с която не веднъж е шантажирал по сталински тогавашното ръководство на държавата.

Доказало се е обаче, че който държи партийните механизми на властта е в състояние да победи танковете ( с контора над които Жуков обичал да  парадира на заседанията на държавно-партийната върхушка).

Не знам какво “мислят” днешните тинк-танкове, но по мое скромно мнение нещо подобно се случи днес в България с други действащи лица.

Вникнете в следния цитат, който ще получи  по-нататък в текста допълнение и разяснение:

“Вчера, след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), премиерът в оставка и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов даде да се разбере, че партията му, която има 84 депутати в парламента, би подкрепила Патриотичния фронт или Реформаторския блок, ако решат да правят опит за съставяне на нов кабинет.

Днес в отговор на журналистически въпрос Цветан Цветанов уточни, че Борисов е уведомен за действията на партията си, макар да е на посещение в Унгария”. ( Kafene.net)

Уведомен? Как ви звучи това в партията, в която вождът уведомява за волята си своите помощници като свършен факт? А и колко да е бил уведомен? И кога точно?

Много рядко търся вътрешни политически източници за разясняване, но този път го направих в интерес на работата ми като автор на този текст. Трябваше да потвърдя с информация от първа ръка собствения си анализ, въпреки очевидността на случващото се.

Резултатът за мен е следният: в ГЕРБ се осъществи преврат в отсъствието на Борисов.

Какво ще каже утре той, когато се завърне от уж триумфалното си посещение в Унгария ( досущ като Жуков), ще бъде много интересно. Но междувременно от парламентарната трибуна в София беше обявен неговия край на едноличен собственик на партията. Защото Борисов, отгоре на всичко, изобщо не е бил “уведомен”.

Решението за отказ на ГЕРБ да подкрепи т.н. патриоти ( разбирай, руски мекерета, без извинение, освен към Валерий Симеонов в този смисъл), е взето днес по времето, докато Борисов е бил в самолета, на път към Будупеща и към още нещо…

”Нещото” е краят му.

Това е краят на Борисов като политик, който ни разиграва ролята на “десен” от десет години. Ако беше останал на власт като притежател на ГЕРБ ( което формално и фасадно може и да продължи, нямам представа), следващата му стъпка щеше да бъде да номинира Ивайло Калфин за еврокомисар. Бъдете сигурни. Защото руските замисимости на Борисов са по-големи от всички останали съображения за неговите действия и бездействия в залязлата му днес кариера.

Апропо, ако ви трябва авторитетно потвърждение за случилия се преврат срещу Борисов в ГЕРБ, можете да се запознаете с болката, която изпитва личният му придворен журналист Недялко Недялков в жълтия сайт ПИК, изригнал пръв издайнически чрез една дежурна по възвеличаване на Борисов дописничка със следното заглавие, придружено с илюстриращи снимки на загрижения Борисов и глуповато изглеждащия в своята нахиленост Цветанов ( стар жълтурски медиен трик) http://pik.bg/герб-се-изложи-с-нов-цирков-номер-кой-управлява—борисов-или-цветанов-news609888.html:

ГЕРБ се изложи с нов цирков номер! Кой управлява – Борисов или Цветанов?

Автор: Звездомира Мастагаркова

Какво следва ли?

Следват избори, разбира се. ГЕРБ ще трябва да ги преболедува като дете, което е прекарало едра шарка, но евентуално е оцеляло благодарение на съвременните антибиотици и антитела на вътрешната съпротива.

Дано “лечителят” Цветанов събере кураж да каже истината, че най-големият враг на ГЕРБ е Борисов. Това, че ще бъде оприличен на Луканов спрямо Живков, е малка цена.

Поетът Недялко Йорданов, баща на Недялко Недялков, иронизира по повод ноемврийския вътрешнопартиен преврат срещу Тодор Живков през 1989 г. : “Хайде братя на превратя”.

По ирония на събдата, първият болезнен вик срещу “превратя”  в лагера на двамата братя  ( Борисов и Цветанов), дойде от страна на Недялков-младши, главен крепител на Борисовата непогрешимост сред оредяващите редици на журналистическите подмазвачи на техния Бойко.

Така преминава селско-стопанската слава за градската легенда, изградена от московската пета колона за един зависим от руските компромати “десен” български имитатор на Александър Стамболийски и Тодор Живков.

Share on Facebook

Мощен престъпен рецидив демострира па(т)ри(оти)чния лидер Валери Симеонов, който преди изборите беше пак инсталиран да оглави поредна временна парламентарна комисия, която да имитира разследване на грабежа АЕЦ "Белене". До...

Сондата TGO успешно установила връзка с марсоходите Curiosity и Opportunity на повърхноста на Марс , и по този начин е потвърдено,че може да работи в качеството на звено зв системата за връзка между Земята и вече съществуващите и бъдещи марсходои на повърхноста на червената планета.

Водещите на сутрешния блок на телевизия Bulgaria ON AIR ‘‘България сутрин‘‘ Лора Инджова и Симеон Белев посетиха 61 ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в София, където се запознахва с учениците от 1А клас като част от кампанията „Забавното четене“. Водещите прочетоха „Домашното“ от Джани Родари, а след края на приказката обсъдиха всичко с малчуганите. Оказа се, че те много добре...

Искаме да ти се похвалим с най-новия член на екипа – бота Азчо! Той не е толкова красив, колкото дамите в екипа, но е достатъчно умен и събира познанието ни за книгите, за да ти помага да се ориентираш по-добре с новите четива, които излизат на пазара. Всяка сутрин Азчо ще ти помага да започнеш...

БХК до Главния прокурор: затварянето на хората в РПЦ-Харманли противоречи и на българския закон

Скандален за времето, в което е живял, той оставя след себе си „Портретът на Дориан Грей“, девет комедийни пиеси, сборници с разкази, поезия… Днес считаме произведенията му за образци на майсторското писане и може би това е доказателството, че има безсмъртие и че обществото на викторианска Англия е допуснало огромна грешка, като е отхвърлило писателя...

This is one very tasty project of the Kids’ Architecture Workshop. You need a couple of thick square biscuits,...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/novini/balgariya/88049-de-profundisza-rusnatzite-e-poudobno-da-prochistyat-balgariya-predi-izborite-a-ne-sled-tyah.html

Красимир Каракачанов щял да става премиер. Или искал да става премиер. Или трябвало да става премиер.

Не разбрах съвсем точно каква е интифата, но във всички случаи човекът публично изрази готовност за саможертва, като каза – ако се наложи, ще стана министър-председател. Хайде, холан, то ако много се наложи, и аз ще стана министър-председател, но чак пък в такава спешност да изпадаме – при това по тема, която със сигурност заслужава ако не повече разум, то поне повече размисъл…..

Човекът обаче има условие.

Нали сте забелязали, в такива случаи условия винаги има – искам царската дъщеря за жена, нищо, че е грозна като смъртта, нали върви с половината царство; искам при мама, в краен случай – при цицки; искам сини обувки с панделки, такива неща. А сега условието, за да поеме Каракачанов премиерските инсигнии, гласи: „Преди това трябва да започнат преговори с българските партии в парламента за подкрепа на кабинет на патриотите”.

Сега вече наистина я втасахме и то по няколко линии.

Първо, много важно е уточнението на Каракачанов, че преговорите за подобен кабинет трябва да започнат, преди той да се състави. Защото иначе човек рискува да получи обрив или да изпадне в интелектуален, политологически и личностен срив, ако случайно си помисли, че е възможно да стане обратното – да се преговаря за съставяне на кабинет постфактум.

Стига, де, избрахме си президент, който ни беше предварително избран, сега и премиер ли?

С други думи, има опасения, че е възможно да се повтори историята от септември 1944-та, когато българските комунисти първо взеха властта с помощта на славната Червена армия /нямам предвид немските терористи от Фракция „Червена армия”, а руските им вдъхновители/, избиха опозицията, макар без пряката помощ, но с преки указания от славната Червена армия, и чак след това започнаха да водят преговари със същата тази опозиция за съставянето на правителство. Пак само с косвено участие на славната Червена армия.

Второ, щом кабинетът ще е на „патриотите”, а те ще се договарят с някакви си други, то значи тези, другите, не са патриоти.

Възниква въпросът дали и доколко е патриотично да преговаряш с непатриоти? Още повече пък – да управляваш после заедно с тях?

От друга страна – но го казвам само в името на анализа, не защото съм обладан от непатриотичен порив – възниква и питането защо, на какво основание, жалките непатриоти биха подкрепили нашите истински „патриоти”. Нали самата им същност на доказани непатриоти противоречи на патриотичната идея и те ще гледат да ѝ подливат вода, а не да я подпомагат…..

Трето, когато Каракачанов заявява, че ще се преговаря само с „българските партии в Парламента”, той фактически изключва ДПС и това на пръв поглед е разбираемо – както въпросните „патриоти” неведнъж са заявявали, ДПС не е българска, а турска партия.

Е, това изобщо не попречи преди две години на баш патриота Волен да туря по едно златно пръстче в полза на кабинета Орешарски, тоест, в полза на ДПС, обаче такива работи бързо се забравят. Защото това забравяне е патриотичен акт. И защото който не забрави, ще се задави…..

Обаче от гледна точка на простата аритметика, заявката на Каракачанов да състави кабинет в рамките на този Парламент, без подкрепата на ДПС, звучи твърде героично, което ще рече – глупаво. Все едно той, точно той, да настоява, че ще прави кабинета си без подкрепата не само на ДПС, но и на ДС…..

Четвърто, да приемем обаче, че всичко, казано дотук, са пълни глупости и „патриотите” наистина успеят да надиплят някакъв кабинет, начело с Красимир Каракачанов – какво би бил способен той наистина да свърши в полза на хората и на страната.

Нищо!

Помислете, граждани и ще разберете – практически нищо не би могло да направи такова „патриотично” правителство. Нито патриотично може да вдигне минималната заплата на 1000 лева и минималната пенсия на 300, нито още по-патриотично би могло да избие гадните мигранти, турци, цигани и македонци, та да не мътят повече нашата бистра българска водица, нито пък – най-патриотичното от всичко – би могло да извади България от гадното ЕС и отвратителното НАТО.

И все пак, не е без хич, хората няма да останат валат, защото има едно нещо, което такъв кабинет съвсем лесно може да свърши. И това е работата, която руският генерал Леонид Решетников публично, направо по телевизора, поръча – да бъде прочистена България от малцината прозападно настроени жалки типове, които мътят бистрата руска водица тук.

Да, има анализатори, които очакват това да стане след извънредните парламентарни избори, когато руската пета колона в България вземе властта изцяло.

Само че тогава ще е доста по-неудобно за открита разправа с онези, които са против управляващата клика в Кремъл и наглия начин, по който тя прокарва своите интереси в България, в Европа и по света.

Много по-подходящо е работата да се свърши преди изборите, в мътната вода на нещо преходно, от някакви типове, за които и без това се знае, че не са съвсем редовни в главата, така че от тях всичко може да се очаква – включително да зачеркват имена по списъците, които вероятно вече са им раздадени. Едното предимство на подхода да се използва маша за вадене на горещите прозападни кестени от тъканта на българското общество е, че, каквото и да свършат тъй наречените „патриоти”, няма как за него да бъдат обвинени руснаците, доколкото първите не са пряко и открито свързани с интересите на вторите тук. Или поне генерал Решетников досега не ги е посочил като хора, с които руските /политологически/ служби работят в съгласие, както направи това с шефа на БСП Корнелия Нинова.

Да, преди време Волен малко попрекали с проявите на публична любов към Кремъл, но това отдавна е забравено, ушите му бяха леко дръпнати и вече от месеци той се стиска, за да не се изпуска в руска полза всеки път, щом излезе на улицата. Второто предимство на този подход е, че така БСП, ДПС, АБВ и другите рубладжии ще останат с чисти ръце. И като дойдат на власт след бурни избори, ще изразят публично искреното си възмущение от лошите момчета, които съвсем недемократично набиха другарчетата си. Може и малко да ги смъмрят и да ги накарат да обещаят, че никога повече няма да правят така. Или дори един-двама от най-големите джелати може да загинат от внезапно порязване по време на бръснене.

Но всички ще са изправени пред свършен факт – и така хем необходимата за Кремъл работа в България ще бъде свършена, хем всички важни играчи ще са доволни.

С изключение на битите и убитите.

Общо взето като в историята с убийството на Стамболов, де. Вие сигурно се сещате, но аз все пак да напомня, че напоследък нещо много взехме да забравяме…..

Както и да въртиш ръжена обаче, работата не става. А което може да стане – не бива. Като цяло подобни сметки не излизат на добро. Поне не според нормалните хора в тази страна. И затова се питам – защо президентът Плевнелиев, който иначе е нормален човек, от самото начало настоява, че може и трябва да има ново правителство в рамките на този Парламент.

Не може, всички вече са напълно пощурели!

Така че в момента само той, президентът, чрез назначаване на някакво що-годе прилично служебно правителство, би могъл да осигури на България относително спокойствие и безболезнен преход до времето на предсрочните парламентарни избори. И без това ще имаме достатъчно неприятности и тревоги след тях – поне преди това да не вземем да се избиваме в руска полза.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Всички знаем клишетата за лошото момче и какви трепети предизвиква дори и като литературна измислица. Сещам се за редица фентъзи романи с главни герои, които по никакъв начин не могат да се наредят сред героичните образи, движени от високи идеали. И макар самите те да извършват много самоотвержени постъпки, все пак си оставят… ами, леко...