12/02/16 10:27
(http://ivo.bg/)

С какво Кастро се е отличил от подобните му комунистически диктатори?

С всички сили се опитах да не се произнасям по въпроса за смъртта на Фидел Кастро така, че да не прозвуча като кубински беглец от комунизма, който има всички основания за своя гняв към миналото и на радост от кончината на символа на кубинското тоталитарно страдание. Пък и хорът у нас прозвуча напълно траурно, как да се впишеш с други нотки- разваляш благата скръб на плачещите.

Ако сложим на българския кантар реакциите в публичното пространство не е трудно да се забележи кое натежава: преобладават спомени, пълни с умиление към униформения брадат “революционер”, за когото блогърът Павел Николов припомни, че си е умрял брадат защото е обещал да се обръсне само тогава, когато революцията му постигне целите си.

Най-силното оръжие в рекламата на кубинския Тодор Живков е т.н. безпристрастна оценка под мотото “хайде да не говорим лошо за покойника”, макар да е знайно, че за фактори, определящи живота и смъртта на милиони хора, от ранга на Кастро, това хуманно човешко правило да не важи. Няма как да запушиш с подобен “аргумент” устата на безбройните жертви на режима, избрали съседните САЩ за своя втора родина с риск на живота си.

Провокиран съм от една такава миролюбива инициатива без алтернатива. Държавният ни архив предоставил ( т.е. едва ли не “разсекретил”) снимки от посещение на Кастро в Ямбол в далчния за днешните млади хора 20 век. Постигната е една напълно миролюбива, държавническа визия за един войнстващ фанатик, потънал до брадата в кръв ( но вражески класова, нали!) диктатор. http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Kastro-i-Todor-Zhivkov-v-IAmbol-1972-g-snimki-ot-arhiva_641290.html#ad-image-0

Комунистическите вождове обикновено не си цапат ръцете лично с убийствата на “класовите врагове”. Сталин може и да е направели малко изключение в младостта си като обикновен бандит, обирал банки. Но като той, така и пролетарските богове от рода на Ленин или Мао, са вършели зверствата си с ръцете на специалисти по масовите убийства, наети за целта. Такъв е бил за Кастро Че Гевара.

Преди да се върна конкретно към Кастро припомням щрихи от потрета на садиста, с чиито лик обичат да се кичат младежи у нас и по света без да имат представа кого разнасят на гърдите ( и в сърцата) си.

През декември 1964 г. Че Гевара гръмогласно обявява в ООН: „Да, разбира се, ние екзекутираме. И ще продължим да екзекутираме, КОЛКОТО Е НЕОБХОДИМО”. https://www.youtube.com/watch?v=HqAvuiyzz5k

 

Изследване на Харвард доказва, че до началото на 70-те години на миналия век в Куба са разстреляни 14 000 души, което на глава от населението би означавало три милиона разстрела в САЩ. А „човекът”, който нарежда екзекуциите и поема отговорността гордо пред ООН за това, е същият този „симпатяга” Ернесто Че Гевара ( изпълняващ “революционните указания” на вожда Фидел).

 

Че Гевара ръководи разправата с 6 годишното антикомунистическо въстание в Куба и носи отговорността за разстрела на 4000 кубински селяни, които бранели земята и имуществото си от насилствената колективизация по съветски образец. Безумието на Че Гевара, доказан садист от участието си в разстрели на непълнолетни, става ясно дори на СССР, който помага с оръжие, средства и инструктори на кубинските комунисти да смажат упоритата съпротива в държавата, която преди „революцията” е имала по-висок жизнен стандарт от Австрия и Япония. Чак през 1964 Москва „отлъчва” садиста Че и това го обрича на личен провал, тъй като веднага губи доверието на кубинските тайни служби и Кастро. Този успех СССР постига по най-простия начин: просто му спира финансирането и той започва да се умилква на Кастро за своите следващи мисии- този път в Африка и Южна Америка, където намира кончината си.

 

Само през първите три месеца на своята „революционна дейност” в Куба Че Гевара е подписал 400 смъртни присъди, свидетелства кубинският прокурор Хосе Вилясуо, избягал от кървавия ужас. Изповедник на жертвите на име Яки де Аспизу твърди друго: че за същия период по заповед на масовия убиец са разстреляни 700 души. Познайникът на Гевара, кубинският журналист Луис Ортега, пише в книгата си „Аз съм Че”, че „героят” с баретата изпратил лично на смърт 1 892 души.

 

„Разсекретената” лична кореспонденция пази мил спомен за деянията Му с неговия почерк: „Скъпа моя, аз съм в кубинските планини, жив съм и съм жаден за кръв”, гука той в писъмце до съпругата си Хилда Галдея през 1957 г.

 

В друго, съхранено за историята писъмце, този път до татко му в Буенос Айрес, блудният син си признава момчешката слабост: „ Татко, искам да ти призная, че в този миг разбрах колко много обичам да убивам”.

 

Цитатите са от книгата „Истинският Че”, издадена от Умберто Фонтова, бивш съратник на Гевара и един от многобройните бежанци от близкото му обкръжение, ужасени от неговия садизъм. В книгата има разказани многобройни кървави истории за настървението, проявявано при екзекуциите от този психопат, но и цитираното дотук би трябвало да е достатъчно за изтрезняване на невежите, които си мислят, че веят знамена с лика на някакъв „светец на революцията”.

А сега малко и за истинския Фидел, както фамилиарно го наричат тук неговите духовни събратя и сестри. Историята му от близо век живот не може да бъде разказана лесно в няколко изречения, но избирам да я илюстрирам със статия в американското списание “Тайм”, посветена на касапина Че, но разказваща също за затворите на Кастро. Ако някому се стори необективно да се позововам на американско издание, нека си спомни колко пъти е аплодирал, когато същото отрежда на Путин мястото на най-влиятелен лидер в света. Да си припомни и практиката на руско-комунистическата пропаганда да намира и вади пред скоби отделни пбликации от престижни западни медии, когато на Москва й изнася- казвам Москва, което по подразбиране означава същото и за петата й колона в България. TheButcher of La Cabaña, The real Che

С какво обаче Кастро се е отличил от всички останали комунистически диктатори през рекордната си във времето диктаторска кариера? С това, че обичаше да се прави на “човек от народа” ( и да благоволява да играе баскетбол с простосмъртни в България)?

Не, Кастро е убиец не само по смисъла на своята ръководна роля на мосовите убийства. Той лично е играл ролята на екзекутор. Как да не го “обожаваш”?!

НА СНИМКАТА: Кастро лично екзекутира “класов враг”

image-2

 

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване