Броени часове преди финала на гласуването за конкурса „Моята любима книжарница“ 2016 даваме един последен стимул за тези от вас, които все още не са дали своя глас. Вижте как тези деца говорят за книжарниците и ако искате цяло едно поколение да израстне с любов към книгите, подкрепете онези книжари, които работят в тази посока....

Като си говоря с Вальо, приятели и колеги изглежда, че никой не обича студеното време, ранното стъмване и изобщо зимата. Къде по-добре би било, вместо с три ката дрехи, шал, шапка и големи ботуши, да се разхождаш свободно по тениска, шорти и сандали. Е, зимата е част от кръговрата, а от статистиката, която събрах от непринудените разговори, стигнах до извод, че онези, които предимно се радват на зимата са децата.

И ние като деца сме очаквали с нетърпение първия сняг, след който следват целодневни игри в снега, пързалки и снежни човеци, направени на цената на измръзнали пръсти, но на кое дете му пука за това? То знае, че ще се прибере у дома, когато играта му омръзне, а у дома ще бъде топло и много възможно, освен гореща супа да има и кифлички. Моето дете поне със сигурност ще знае това. Ето откъде започва тази история, преди да се е случила.

В нощта, в която заваля първият сняг за тази година, аз бях не по-малко въодушевена от малко дете и веднага след като забелязах, че снегът натрупва, облякох Даниел с яке и излязохме на терасата. След като той му се порадва и се прибрахме на топло, радостно сподели с Вальо впечатленията си с думите „Тате, сняг!“. Казвам си, вече знае и тази дума, и освен, че я знае, е запознат и за какво се отнася тя. Чудесно! Следваща стъпка е снежен човек, премръзнали пръсти, а после топла супа и кифлички. И то какви кифлички!

Отдавна исках да приготвя и опитам тези шафранови кифлички, и откакто получих за рождения си ден три книги за традиционна скандинавска кухня, желанието ми се превърна в намерение. Започнах да се информирам по-подробно за тяхната история, сравнявах различни рецепти, и не пропуснах да се допитам до Камелия, която всяка година по това време ме провокира с изпробване на някоя шведска рецепта. С нея сякаш си четем мислите, защото получих имейл с преведена от шведски рецепта и видео с приготвяне на тестото и различни идеи за оформянето му, в момент, в който тъкмо планувах да започна опитите.

Накрая се спрях на една рецепта от книгата The Nordic Cook Book, в която има илюстрация на различните традиционни форми на кифличките, с техните имена. Изпробвах по-голямата част от тях и като че ли най-много ми допадна една от най-често срещаните форми – S. Независимо как предпочетеш да оформиш твоите кифлички, необходимо е тяхното приготвяне да започне от предната вечер с накисване на шафрана в малко водка или друг алкохол като бренди, коняк или тъмен ром. По този начин ароматът и цветът на шафрана ще се отделят в алкохола, за да дадат на кифличките интензивен вкус и цвят. Кардамонът в рецептата е пожелателен, но аз мисля, че с него вкусът става по-добър.

За Даниел са просто вкусни. За нас възрастните, освен вкусни са и нестандартни, дори странни, ако не сме свикнали с аромата на шафрана. С тези кифлички в ярко жълт цвят и традиционни форми, се празнува светлината в Швеция и в някои други северни страни. Приготвят се за 13 декември, денят на Света Луция, който е най-късият ден в годината. След него, макар и бавно, тъмнината намалява, а светлината става все повече. Чудесен повод за празник!

На благотворителния коледен базар, организиран от Международен женски клуб София, който се проведе на 4 декември тази година, видях момиче от Швеция, облечено в традиционната носия за празника на светлината и онемях от щастие, че виждам на живо част от тази традиция. Момичето с корона от свещи, с което се снимах, беше следвано от още няколко, по-малки момичета със свещи в ръце. Точно както научих от моите проучвания за този празник.

Шведски шафранови кифлички

Рецептата е адаптирана от книгата  The Nordic Cook Book.

Забелязала съм, че във всички шведски рецепти, които съдържат мая, количеството ѝ е сравнително много. Не съм сигурна каква точно е причината (може би тяхната мая е по-слаба), но винаги се налага да правя корекции, спрямо силата на маята, която се продава у нас, затова фиксирах този въпрос и в тази рецепта.

Количеството на шафрана във всички рецепти, които прегледах е 1 грам за тесто замесено с 800-1000 грама брашно. За някои може да се стори много, но аз мисля (а изглежда и не само аз), че количеството е идеално. Разбира се, резултатите зависят и от качеството на шафрана. Тъй като 1 грам шафран се измерва трудно дори с електронна кухненска везна, неговото количество в обем е 1/2 чаена лъжица или това ще бъде горе-долу 2-3 щипки. Вече споменах по-горе, но пак ще повторя, че за интензивен аромат и цвят, приготвянето на кифличките започва от предната вечер с накисване на шафрана в алкохол.

От посочените дози се получават 30 броя кифлички, което си е добро количество, затова ако предпочиташ да приготвиш по-малко, може да процедираш по два начина: Първият е да намалиш рецептата наполовина. Вторият е да замразиш половината (или колкото прецениш) тесто, което може да изпечеш след време. Когато тестото е замразено е необходимо да се размрази в хладилник за една нощ, а след това да се остави на стайна температура за да се отпусне. Оформят се кифлички и се оставят да втасат преди печенето.

За 30 броя.

Продукти:

• 1 грам (1/2 чаена лъжица) шафран
• 15 мл (1 супена лъжица) водка (може да се използва бренди, коняк или ром)
• 320 мл прясно мляко
• 150 г масло
• 1/2 чаена лъжица смлян кардамон (по желание)
• 20 г прясна мая за хляб или 7 грама суха мая
• 1 яйце
• 125 г захар
• 1 чаена лъжица сол (не трапезна)
• 800 г брашно + допълнително ако е необходимо
• шепа стафиди (хубаво е да бъдат накиснати предварително във вода или ароматен алкохол)
• 1 яйце, за намазване на кифличките
• 15 мл (1 супена лъжица) прясно мляко, за намазване на кифличките

От предната вечер шафранът се смесва с водката, покрива се и се оставя да се инфузира.

На следващия ден в касерола се смесват млякото, маслото, шафранът с водката и кардамонът, ако се използва. Загряват се докато маслото се разтопи. Сместа се отстранява от котлона и се оставя да се поохлади. Трябва да бъде топла, но не гореща.

Маята се разтваря в млечната смес. Добавят се яйцата, захарта, солта и брашното. Замесва се тесто. Меси се 10 минути докато стане гладко и еластично. Тестото се поставя в купа намазана с малко мазнина, покрива се и се оставя на стайна температура за около 1 час или докато удвои обема си.

След като тестото втаса се премесва за кратко и се разделя на 30 топки по 50 грама всяка. Ако част от тестото ще се замразява, то се поставя в плик намазан отвътре с мазнина и се прибира във фризера. Не забравяй да сложиш етикет със съдържанието на плика и настоящата дата. Тестото може да се съхранява във фризера 3 месеца.

От всяка топка се оформят кифлички. За S – образна форма от топчето тесто се прави фитил, чиито краища се навиват противоположно до средата на фитила. В центъра на образувалите се „охлювчета“ се забожда по една стафида.

Кифличките се подреждат в тава върху хартия за печене, на разстояние една от друга. Покриват се хлабаво със стреч фолио и се оставят на стайна температура за 30 минути или докато втасат.

Междувременно фурната се нагрява на 200ºC.  Яйцето и прясното мляко за намазване се смесват и разбиват леко с вилица. Кифличките се намазват със сместа и се пекат 12-15 минути. Не допускай да се препекат, тъй като ще станат много сухи. Най-хубави са в деня на изпичането им, но ако останат за следващия ден могат да се затоплят, да се срежат на две и да се намажат с масло.

Още рецепти от шведска кухня

• Шведски канелени кифлички
• Два начина за приготвяне на гравлакс (маринована сьомга) и многозърнест ръжен хляб
• Една вариация на „Изкушението на Янсон“
• Шведски джинджифилови бисквити пепаркакор (Pepparkakor)
• Гльог
• Маринована херинга
• „Мухлясалият“ сладкиш на баба Рут

Други рецепти за кифлички

• Канелени рулца с ябълки и глазура от крем-сирене
• Шведски канелени кифлички
• Канелено-карамелени кифлички с тиква
• Лепкави рулца с бяло брашно от спелта
• Канелените рулца на Даниел
• Козуначени венчета с пълнеж от шоколадов марципан + видео
• Как да си направя датско тесто
• Dukatenbuchteln – кнедла или бухта?
• Великденски кифлички с шоколадово-лешников пълнеж

Шведски шафранови кифлички (Lussekatter) е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Не държа да съм пионер във ваденето на най-кирливата риза на Борисов, оцапана с връзката му с Пеевски. Но се оказах такъв преди повече от две години и заслужих по този повод прозвището “идиот” от страна на разобличения властник, удостоил ме с тази специална оценка публично пред хиляди зрители на Нова телевизия.

“Идиотите” обаче взеха да се множат. Банкерът в изгнание Цветан Василев се присъедини наскоро към тях. Разказа в телевизионно интервю, че Пеевски и Борисов са главатари на двата клана, които от години си поделят благата в България.

Аудиозапис с участието на високопоставени представител(к)и на съдийското съсловие, разпространен от сайта Биволъ, внесе документална нотка в устните преразкази: Пеевски и Борисов са си скачени съдове, стана ясно от него по начин, който може да бъде отречен само с един “аргумент”- че записът е бил манипулиран.

Днес и бизнесменът Гриша Ганчев сподели медийно за цели 240 млиона, които побратимите Борисов и Пеевски си менкали, който той научил от разтовор, на който е присъствал ( нещо повече, присъствал е, както отбелязва, по настояване на Борисов, който се е чувствал явно толкова могъщ, че може да си позволи да води корупционен разговор пред свидетел без да се опасява от последици).

Ок, аз съм идиот, според Борисов, който веднъж допълни ( този път без да ме споменава поименно), че такива като мен си пишели книгите на негов гръб. За негово сведение от писане на книги в България не може да се забогатее, а най-много пишещият да подпомогне плащането на основните семейни сметки – при това само, когато книгите му са с доста големи тиражи спрямо средното за страната. Но какво го интересува това човека, който си играе със стотици милиони от единия джоб в другия.

Също така за банкера в изгнание може да се внушава, че прави разкритията си в рамките на някаква самозащитна стратегия на обвиняем за злоупотреби по линия на банката, която той твърди, че всъщност му е открадната ( пак от тандема Борисов-Пеевски).

Прошепната истината за Пеевски и Борисов от съдия, която не случайно понижава глас на записа по отношение на тази опасна тайна, отчаяно се премълчава от засегнатите и от тяхната прокуратура. Шепотът направо кънти със своята достоверност на фона на набиращата критична маса теза, превръщаша се в снежна топка, но без да предизвиква лавината от въпроси,  които би трябвало да зададе държавното обвинение.

Какъв е интересът обаче на успешния бизнесмен Гриша Ганчев да проговаря за съзаклятието между двата символа на рекета в политиката, медиите и бизнеса? Какво ще му измислят на Ганчев за “свое оправдание”? И него ли ще премълчават или ще внушават, че иска да спечели някой лев към милионите си?

Както много често се случва, обясненияето на уж много сложните неща в живота е банално видимо за всички. Борисов си отива почти както …комунизма. Срива се неговата легитимност на непобедим господар на положението и все повече хора ще пожелаят да направят така, че епохата му да не се повтаря.

Истинското проговаряне предстои.

Share on Facebook

Много от товарите , които 'Прогресс МС-04' возеше към МКС , бяха уникални , и няма да може да моеж да се изпратят с японския или американски товарни кораби, смяат академинк Александър Желязняков от РАН.

Нито едно пътешествие не е пълноценно без книжна компания. И докато четем новата книга на екипа на Peika.bg „203 предизвикателства за пътешественици“, ни правят впечатление няколко предложения, които са силно свързани с книгите. Затова ви представяме 6 от тях и ви предизвикваме да ги направите при следващите си пътувания, а за резултатите ще очакваме да...

Решението на арбитражния съд в Женева, което въпреки старанието на политико-енерГЕПИйната мафия да скрие, продължава да ни отваря очите за механизма на грабежа, след като стана публично. Ето и поредната порция, която откриваме на страниц...

Пламен Асенов

27. 04. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100685880/velikite-evropeici-agata-kristi

Сигурно не сте чували за писателката Мери Уестмакот. Нормално е, за нея се знае само, че преди стотина години издава шест неуспешни и отдавна забравени розови романчета. На кого му пука тогава за тази Мери? Все пак, нека ви кажа повече за нея – тя обича кучета, любимият и цвят е зелен, харесва музиката на Елгар, Сибелиус и Вагнер. На съвестта и лежат стотици убийства, но не попада в затвора, защото винаги разкрива извършителя. Не, не дрънкам глупости. Има пространство в човека, където това е възможно – въображението. И има обществено поле, където то е позволено – криминалната литература. Вероятно вече се сещате – Мери Уестмакот е псевдоним на Агата Кристи, кралицата на кримките. И ето, че дори тя, жената с желязна логика, познавачката на отрови и характери, създателката на великите детективи Еркюл Поаро и Мис Марпъл, също има нужда понякога да зарязва логиката и да изпада в романтични приключения. А от казаното до тук вече разбрахте ли кой уби Мери Уестмакот?

Елгар, Вариации върху тема от Енигма, анданте

Дейм Агата Мери Клариса Кристи, Лейди Малоун, родена Милър, идва на бял свят през 1890 година в Торки, Девъншър, графство в югозападната част на Англия, която тогава живее в зрелия период на викторианската епоха и управлява половината свят. Ако се чудите какво означава думата „дейм” пред името на писателката, просто е – означава „дама” и е женският вариант на „сър”. Сър и дейм са думи, използвани и като титла, и като обръщение. В първия случай се пишат с главна буква, във втория с малка, но в разговор звучат еднакво. Ще ги различим, само ако знаем дали съответното лице е рицар на Ордена на Британската империя, какъвто е случаят с Дейм Агата Кристи, или някой просто учтиво ни нарича „сър”, за да ни стане драго. Така или иначе, отначало малката Агата не се интересува от тези неща. Родителите и принадлежат към горната средна класа на Великобритания. Баща и, Фредерик, е богат американец, който, както описва самата Кристи, прекарва деня си така: „Сутрин отива в клуба, връща се с карета за обяд и после отново в клуба. Там играе вист, докато дойде време да се преоблече за вечеря”. Клара, майката на Агата Кристи, е англичанка, родена в Северна Ирландия и омъжена за доведения син на леля си. За разлика от съпруга си, Клара е ярка фигура. Тя пише поезия и има влечение към езотеричното, твърди, че е екстрасенс и се захласва по религии и псевдорелигии – унитарианизъм, теософия, зороастризъм. Агата от малка свиква да живее в свят на загадки и мистерии, още повече – тя не ходи на училище, а се образова в къщи, обучавана от майка си. Момичето чете и пописва поезия, макар да страда от дисграфия, тоест, има напълно нечетлив почерк. За сметка на това притежава страхотен музикален талант, който не се реализира професионално само заради неистов страх от сцената и слаби гласни струни. Агата Кристи е болезнено срамежлива, дори като възрастна дама полага усилия, за да влезе в магазин. Като малка е самотна, общува най-вече със слуги, кучета и въображаеми приятели. Обожава погребенията и редовно сменя цветята върху гроба на умрялото си канарче Кики. „Имах изключително щастливо детство” – пише по-късно тя в автобиографията си.

Елгар, Увертюра „Кокаин”, оп. 40

На шестнадесет години Агата Кристи е изпратена в Париж да уча пеене. „За мен беше голям удар, когато се уверих, че нямам достатъчно силен глас за оперна певица“ – пише тя. В същото време няма и особени житейски амбиции, освен да си намери съпруг, с когото да заживее щастливо. Въпреки срамежливостта си, младата Агата има връзки поне с четирима мъже, с единият от които дори е сгодена. Но сляпата неделя идва през 1912, когато на някакъв бал среща полковника от Кралския въздушен корпус Арчибалд Кристи. Двамата на бърза ръка се сгодяват, а на следващата година се и женят. Първата световна война вече е започнала и, вместо меден месец, младоженецът заминава на фронта, а младоженката постъпва като сестра в болницата в Торки. През свободното си време тя пописва романси с името Мери и чете много, включително историите за вече прочутия Шерлок Холмс от прочутия Артър Конан Дойл. Началото на златната епоха в криминалното четиво е поставено малко по-рано от американеца Едгар Алън По с три разказа, но жанрът бързо му омръзва и той спира да пише мистерии като „Убийството на улица Морг”. Щафетата поемат Уилки Колинс и Конан Дойл, но сестрата на Агата твърди, че винаги разбира кой е убиецът. „След като тя каза — пише в спомените си Кристи – че е почти невъзможно да се намери добра детективска история, в която да не знаеш кой е извършил престъплението, аз заявих, че съм в състояние — стига да не се лъжа — да напиша такава история. Тя се усъмни. Така започнах и написах «Загадъчната случка в Стайлз». Този роман на Агата Кристи, отхвърлен от осем издателства и издаден от деветото без читателски и финансов успех, днес е класика – там за първи път се появяват могъщите „малки сиви клетчици” и техният собственик, белгийският детектив Еркюл Поаро.

Сибелиус, Алегрето

„Загадъчната случка в Стайлз” вижда бял свят през 1920 година, когато Агата Кристи е родила дъщеря си Розалинд, Арчи се е уволнил от служба, ходи на работа в Ситито и двамата заедно водят скучния живот на хора, които живеят сами, защото интересите им се разминават. Известно разведряване настъпва през 24-та, когато правят околосветско пътешествие. Минават през Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Хавай и Агата записва името си в историята като първата англичанка, която сърфира, стъпила права на дъската. Този подвиг обаче не я спасява от неизбежното. Годината 1926 се оказва много емоционално противоречива в нейния живот. Първо – умира майка и, което я вкарва в болезнена депресия. Обаче една сутрин се събужда богата и известна, след като новият и роман, „Убийството на Роджър Акройд”, има рекордни продажби. По-късно през годината пък Арчи, който и без това живее повече на игрището за голф, се появява в къщи и иска развод, тъй като е влюбен в друга. Тук Агата не издържа, взима чанта багаж, качва се в колата и изчезва. Изчезва буквално и липсва цели 11 дни, въпреки че около 15 хиляди доброволци търсят новата крими звезда. Откриват колата, но не и нея. Чак наградата от 100 паунда стимулира някакви музиканти в бара на „Хидропатик хотел” далеч на север, в Йоркшир, да се сетят, че дамата, която живее в спа-центъра и всеки ден танцува пред тях на дансинга и дамата, която усилено се издирва, са един и същи човек. Когато полицията идва, Агата Кристи казва, че не помни нищо за изчезването си, нито пък разпознава съпруга си. Спомените постепенно се връщат, но тя продължава да мълчи, нито дума не обелва за този епизод дори в автобиографията си. Така или иначе, има три версии за изчезването на Агата Кристи. Някои смятат, че това е рекламен ход, за да стимулира още повече продажбите на романа си за Роджър Акройд и да затвърди името си като майстор на мистериите в съзнанието на публиката. Дори ако не е това целта, такъв ефект от цялата история има. Втората версия е, че Кристи иска да измъчи максимално съпруга си Арчи заради развода, като накара полицията дори да го заподозре за убийство. Което и става. Третата версия е онази за дисоциативната амнезия, която тя поддържа пред полицията и която никой никога няма да може да потвърди или отрече със сигурност.

Сибелиус, Симфония №2, оп. 43, Вивачисимо

След раздялата с Арчи Кристи, Агата запазва фамилията му, тъй като с нея е вече прочута по цял свят. През 1930, когато е на 40, при едно посещение на останките от древния град Ур, в земите на днешен Ирак, тя среща 15 години по-младия от нея Макс Малоун, археолог. Двамата се влюбват и се женят, като наистина са щастливи заедно до края на дните си. И – не, Агата Кристи никога не е казвала прочутата фраза, която и се приписва – че е добре една дама да се ожени за археолог, защото с възрастта той започва да я харесва все повече. Въпреки че е запалена по археологията и помага много на съпруга си в експедициите, Агата Кристи винаги намира време да пише и да издава поне по една, често по две, а понякога и по три книги на година. Така след смъртта и през 1976-та за нас остават 66 криминални романа, двадесетина сборника с разкази, 20 пиеси и 17 сценария за филми. В половината от тях инструментът за убийство е отровата. В повече от половината престъплението разкрива детективът Еркюл Поаро, нищо, че още около 1930 година Кристи започва да го намира за твърде префърцунен и досаден. Все пак точно Поаро е и единственият персонаж от роман, който след „смъртта си” през 1975 година получава истински некролог, при това в „Ню Йорк Таймс”. Според „Гинес”, Кристи е продала над 2 милиарда копия от романите си, което я прави най-продавания романист на всички времена, а като общ тираж книгите и отстъпват само на Шекспир и Библията. Преведена е на 103 езика, а нейната пиеса „Капан за мишки” продължава да се играе по целия свят, след като през 2015 бе отбелязано 25-хилядното представление. Агата Кристи си отиде на 85 години и в смъртта ѝ няма нищо смущаващо – освен може би фактът, че всички знаят кой е убиецът, но и до днес на света няма детектив, който да може да се справи точно с него.

Вагнер, Летящият холандец, увертюра

Носителят на награда „Пулицър“ и няколко статуетки „Еми“ Лин-Мануел Миранда ще продуцира филм и сериал по трилогията „Хрониките на Кралеубиеца“, съобщиха от Lionsgate, които са закупили правата за продукциите. Миранда, който е автор на нашумелия мюзикъл „Хамилтън“, ще си работи отблизо с автора на романите Патрик Ротфус. I have no idea to do this. How on earth do...

Детското развитие е тема, която живо ме вълнува. Не само защото имам три деца, но и мнооого назад във времето, преди да се появи онлайн маркетинга на пътя ми и да се вземем от пръв поглед, се занимавах с изследване на децата, детското мислене, въображение и развитието им. Имах прекрасни вдъновители до себе си – Фели Стоянова, Искра Баева, Вероника Вълканова. Този пост посвещавам на тях с много любов.

Разбира се, че на децата днес електронните устройства са доста по-лесни, интуитивни и привлекателни. С часове са способни да са пред дисплеите. За нас, родителите, това често е удобно, лесно. Начин да намерим малко тишина или време за свои дела и мисли у дома, в колата, дори в заведения. Не, колкото и да намирам за важно децата да са в крак с технологиите, не одобрявам безумно многото време, което ги оставяме на тази дигитална детегледачка. Особено не харесвам по време на хранене вместо живото общуване на детето да се пуска филмче, за да се „прилъже“ да яде. Но, това е друга тема.

Често ме питат какво правя аз, за да се спасяваме от устройствата. Истината е, че има начини. Като се намислят нови и нови забавни неща, игри, места без устройства. Без да е нужно последният факт да се подчертае.

Ето например как кутия #MEGABLOKS от серията #FirstSteps ангажира около три часа от вниманието на Лео този уикенд. Само я отворихме заедно и попитах какво избира да построи и магията започна да действа. Кубче след кубче, цвят след цвят се редяха различни фигури, които влизаха в сюжети, диалози, битки, пяха и подскачаха из детската сктая дълго.

Много вярвам в креативността, защото тя ни прави различни. Креативност не е само това да си художник или актьор. Креативност се изисква в много професии – от лекар, адвокат при намирането на сложни решения, до архитект, строител, инженер. Ще пиша за това в следващ пост – книгата на Луис Басат Креативността ме двъхнови много. Но знам, че е добре да полагаме усилия да възпитаваме децата си в креативност и да им помагаме да я откриват и развиват в себе си. А конструктивните игри още от малки са доста атрактивен начин да го постигаме.

Ето така, в неделния ден, малко споделени размисли за креативността, създаването, децата и тяхното развитие.