De Profundis: ДОКОГА ЗАСПАЛИЯТ НИ РАЗУМ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА РАЖДА ЧУДОВИЩА

12/07/16 13:06
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: ДОКОГА ЗАСПАЛИЯТ НИ РАЗУМ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА РАЖДА ЧУДОВИЩА

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/88678-de-profundys-do-koga-zaspaliyat-ni-razum-ste-prodalzhi-da-razhda-chudovista.html

Една но най-известните графики в цикъла „Капричос” на великия испански художник Франсиско Гоя е озаглавена „Сънят на разума ражда чудовища”.

Ало-у, детската градина, да го преведа ли? На български това идва да каже – заспалият разум ражда чудовища.

А сега се огледайте наоколо и ми кажете какво виждате! Чудовища, естествено.

А сега се вслушайте в себе си и ми кажете какво чувате! Равномерното похъркване на разума, естествено.

Само така можем да си обясним факта, че безкрайно дълго в историята на човечеството мошениците не просто оцеляват, но и просперират на гърба на всички останали, които май са изключили за вечна почивка онова, дето е между ушите им.

И ето ви го например другаря Сергей Станишев. Изглежда смятаме, че сме го наказали да се пържи в Геената огнена като го изритахме на тежък гурбет в Брюксел. За малко изчезна отпред очите ни и вече сме забравили какво ни причини, докато ни управляваше – сам и чрез марионетката си Орешарски. И не си даваме сметка, че сега, като шеф на ПЕС, тоест, на цялата лява Европа, той определя съдбата ни много по-перфидно и може да ни причини много по-големи беди, отколкото тук, на място.

Онзи ден на заседание на Съвета на ПЕС в Прага Станишев например обясни, че е крайно време европейската левица да се опъне здраво на десницата, което, както се разбра, означава просто – да започне да изнудва политически ЕНП. „ЕНП имат нужда от нашите гласове в Европейския Парламент и Съвета” /на Европа – б.а./ – обясни Станишев готовността си за „битка”, както той нарича предстоящото извиване на ръце.

Разбира се, лидерът на ПЕС открито изложи също целта на това изнудване: „Основното ни искане е социална Европа – социалните права да бъдат разглеждани като висши по отношение на пазарния критерий”.

Този тип очевидно не се срамува от подобно искане. Напротив, според него, а и според всички, които гордо се наричат социалисти, то е похвално, защото означава, че си дълбоко загрижен за хората, а не, както е в действителност – че или си много глупав, или просто искаш цял живот да живееш на гърба на същите тези хора, които са достатъчно глупави да ти плащат, за да се грижиш за тях.

Да-а-а, и париите презрени в Древен Рим са искали точно същото – техните социални права да са по-важни за империята от производството на хляб и вино, от строежа на пътища и акведукти, от изработката на мечове и битките с варварите, изобщо, настоявали са правата им винаги да се поставят преди задължението им да свършат каквато и да било работа.

Добре, де, разбирам ги – всяка работа е занимание неприятно и досадно.

Откровено са искали да не работят, хората, но за сметка на това пък – да получават пари. Плюс по един хляб на ден. Плюс малко забавления в Колизеума, платени с парите и кръвта на другите. Ей от този род безплатни неща са искали.

И са ги получавали, де.

Как да откажеш малко пари и безплатни забавления на един парий, колкото и презрян да е той, след като от него зависи избирането ти в Сената?

„Социалните права да бъдат разглеждани като висши по отношение на пазарния критерий” – не мога да спра да се наслаждавам на подобен гьонсурат, проявен от Станишев, граждани.

Ма, другарю Станишев, и аз настоявам желанието ми да имам харем от млади девици да се разглежда като висше пред нежеланието на Вселената да ми го осигури, ама това не значи, че такова чудо изобщо е възможно да се случи. Нито пък, че ако притежавам въпросния харем, ще се справя с огромното количество отговорности, които съпътстват реализацията на онова единствено право, свързано с него.

Но да се превърне абсурдно искане като това на Станишев в политическо знаме е възможно, само ако разумът човешки наистина е дълбоко заспал. Ако не е, той веднага ще се сети, че социалните права не раждат стоки, пари и напредък, а консумират тези неща. И че ако всички се ориентираме към съкровеното си желание за лапане на социални права, стоките и парите ще свършат бързо, а напредъкът ще се изроди в кръвопролитие.

Но, така е, докато ние спим, те гордо се наричат социалисти и дрънкат идиотщини!

Всъщност истината е, че те са социалисти, тоест, хора, които се застъпват за нечии социални права, точно толкова, колкото са патриоти онези типове в България, които сами се величаят като такива, а всъщност са платени руски подлоги.

Истински социалисти са били например великият изобретател и капиталист Карл Цайс, в чиито фабрики работниците още през 70-те и 80-те години на 19 век имат не само добри заплати, а и осемчасов работен ден, платен годишен отпуск, здравни и пенсионни осигуровки.

Но ги имат не защото така искат някакви левичарски боклуци, а заради самия характер и принципите на истинския капитализъм.

Ако има някой, който наистина докара проекта за Обединена Европа до стагнация и дори до движение назад, както в момента, то това са точно хора като Станишев и неговите източни и западни другарчета. Най-вече – западни. Защото европейското левичарство, за известна изненада на нас, източните наивници, се оказа не по-малко свързано от българското левичарство с имперските руски интереси – независимо дали говорим за царската, комунистическата или чисто кагебистката Русия на Путин.

Ще разберем веднага за какво иде реч, ако си припомним дори само скорошните трогателни призиви на социалисти като германския външен министър Щайнмайер или чешкия президент Земан за сваляне на санкциите срещу Русия и за необходимостта от „сътрудничество” с Москва, независимо от това какви ги върши самата Москва.

Да, колкото и да спи разумът ни, няма как да не разберем, защото можем да сравним позициите на подобни жалки типове директно с изказванията на сегашния руски император Путин и да видим, че сякаш взаимно са си плюли в устите.

„Не търсим конфликт с никого” – заяви онзи ден Путин в годишното си обръщение към нацията. „За разлика от някои чуждестранни колеги, които виждат Русия като враг, аз не търся и никога не съм търсил врагове. На нас ни трябват приятели” – продължи той нагло да лъже, въпреки грозното несъвпадение на думите му с фактите.

Истина в изказването на императора обаче все пак има – признанието, че на Русия ѝ трябват приятели. Да, неистово ѝ трябват, защото всички я избягват.

От страна на Путин това признание си е чиста фройдистка грешка, защото е ясно, че от приятели има нужда онзи, който ги няма. А в международните отношения е като в детската градина – имаш приятели, само ако се забавляваш с тях, ако споделяш играчките си, ако не дърпаш за косата същото момиче, което дърпа и приятелят ти…..тоест, ако и ти си открит, добронамерен и приятелски настроен, а не зъл, груб, агресивен, нагъл и безцеремонен, като една истинска Русия.

За да е съвсем сигурно пък, че идиотите, които му вярват, ще продължат да му вярват, няколко дни по-късно, пред НТВ Владимир Путин повтори казаното с малко по-други думи: „Русия винаги се е придържала към това, че трябва да уважаваме интересите на другите, докато същевременно защитаваме нашите”.

О, да, такава си е тя, Матушка Рус – още от стари времена, та чак досега, непрекъснато уважава интересите на другите. Например уважаваше ги в Корея, в Германия, в Полша, Чехия и Унгария, в Афганистан ги уважаваше също доста, в Куба и Конго, в Алжир, в Ливан и Египет, в Либия, Ирак и Сирия. Дори няма да изброявам пък държавите, чието право на независимост и самоопределение Русия уважи пряко с военното си присъствие през последните 15 години, откак на власт там е миролюбивата кагебистка клика – всички ги знаят. Не е нужно да си сляп, за да те лъжат по този безсрамен начин, както прави Путин, нужно е само да си приспал разума си.

Но пък чак толкова масово ли сме го приспали? Сигурно, защото иначе досега все щеше да се намери някой да спре подобни нагли типове, като силно ни ощипе по задника, за да се събудим.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com