De Profundis: ЗА ТЕМПОРАЛНИТЕ И ВАГИНАЛНО-ИМПЕРАТИВНИ СИГНАТУРИ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ТАНГЕНТИ

12/14/16 09:00
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: ЗА ТЕМПОРАЛНИТЕ И ВАГИНАЛНО-ИМПЕРАТИВНИ СИГНАТУРИ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ТАНГЕНТИ

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/89369-de-profundis-za-temporalnite-i-vaginalnoimperativni-signaturi-na-konusoidnite-politicheski-tangenti.html

Ако по-често наричаме нещата с техните истински имена, а не мачкаме смисъла им, животът ще е по-нормален. Значи и по-добър, защото без двойните стандарти на изразяване, няма да има нужда и от двойни стандарти на разбиране.

Български оръжия се използват в Сирия – гръмнаха родните медии. Ами къде да се използват, бе, колеги, като играчки в исландска детска градина ли? Всички знаем, че оръжията се произвеждат, за да се продават. И обикновено вървят там, където има или предстои конфликт. Обаче всички сме ужасени, щом разберем, че такива продажби са действителност.

Или се правим на ужасени! Защото пък когато продажби няма, същите журналисти от същите медии вопият за просешката тояга, до която гадните шефове на гадните ВМЗ-та докарват горките работници, като не им плащат с месеци.

Ето, затова има смисъл деленето ляво-дясно и ясното говорене не само в политическия, но и в обществения живот изобщо. Ако българските медии не бяха просто смачкана топка хартия, както в момента, част от тях щяха да застъпват лявата теза за гадните работодатели, друга част да им обясняват дясната логика за изхранването на горките работници, а третата част щеше да си е концентрирана върху циците на чалга порно-певиците. Сега всички медии опитват да правят всичко заедно, а това допълнително шашка и без това обърканата публика.

Хитрино – ето ви и централната дума от последните дни. То не бяха прочувствени репортажи; то не бяха девойки с микрофони, които се чудят къде да ги заврат; то не бяха въпроси от рода на „как се чувствате” към човек, чиято жена и приятели са мъртви, а къщата му – разрушена; то не бяха ученически съчинения за голямата трагедия.

Ами да, голяма трагедия е! Най-вече защото показва истинското лице на българското общество и истинската същност на българския живот.

Освен за изключително ниското ниво на журналистиката ни, Хитрино е огледало за пълната некадърност и безхаберие, които царят по нашите земи – като започнеш от началниците – не само в БДЖ, а изобщо – и стигнеш до последния изпълнител.

Огледало е за истинския лик на пародията „правоохранителна и правораздавателна система”, тоест, тъй наречените разследващи органи, прокуратура и съд. Както винаги, вероятно и този път те усърдно ще се потрудят пред медиите, а накрая ще родят мишка. Мъртва мишка.

Защо смятам така ли? Ами например защото трагедията продължава вече почти седмица, а нашите умни разследващи не могат още да установят дори чия собственост са взривените цистерни.

Да не пропуснем и типично байганювския образ на политика, решен на всяка цена да се възползва от трагедията на хората, който лъсна в огледалото на Хитрино. Конкретно имам предвид активността на бъдещия президент Румен Радев, но не само него. Бая други хора също се навъртяха на трагедийната медийна трапеза, за да увеличат до максимум и без това доминиращото чувство на безсмислие и безсилие в цялата история.

Какво да ви кажа, граждани, както и друг път се е случвало по нашите земи, много удобна трагедия се оказа тази в Хитрино. Не, не твърдя, че е сътворена нарочно, не е моя работа да говоря подобни неща, защото не знам фактите. Казвам обаче, че цялата история се оказа удобен параван, зад който обществото на бърза ръка замете разни други, не по-малко, а по-трагични истории от всекидневния ни живот.

Например фактът, че 41 процента от учениците са функционално неграмотни, тоест, или не могат да прочетат даден текст, или, дори да могат, не го разбират. При подобно проучване преди няколко години процентът беше около 30. Тогава ли сме сгрешили или просто сега признаваме истината? Защото да натрупаш разлика към по-зле от цели 11 процента за толкова кратко време си е истинска катастрофа. Национална катастрофа имам предвид.

А после се чудим кой, въпреки всичко, гласува отново и отново за комунистите. Ами тъпанарите гласуват, ето кой!

Сигурно някой ще ми се озъби, че точно сега си позволявам да наричам ученическата глупост по-голяма трагедия от онази в Хитрино.

Да, наричам го, защото между тях има фундаментална разлика. Историята в Хитрино, поне засега – слава, Богу – изглежда да не е терористичен акт. Тоест, дори като човешка грешка, тя е повече или по-малко плод на сляпата Вселена. Докато обучението на учениците в неграмотност е системна грешка, заложена не просто в тъканта на образованието, а и на цялото общество. То очевидно е болно от духовна левкемия, след като все по-бързо произвежда все повече от онези кръвни клетки, които ще го убият, вместо да го защитават и развиват.

Другата тема от огромна важност, от която трагедията в Хитрино – не, а начинът, по който тя бе експлоатирана – отклони общественото внимание, е тази за руското влияние в България, пътищата, механизмите и хората, чрез които то се реализира.

Точно на фона на Хитрино вече почти седмица КГБ се черпи с водка, защото генерал Решетников е оставен на мира. Корнелия Нинова се спотайва, а БСП дискретно събира повръщаното в пликче. Румен Радев упорито стиска устни за руската трагедия на България. Хора от СИК и други мутри отново ни дават акъл какво да правим и да мислим през най-големите телевизии. А наградата, с която Ахмед Доган бе почетен за безценните си заслуги към братската руско-българска дружба и откровеното блюдолизническо писмо, с което той прие въпросната награда, също потънаха в мъглата на твъ-ъ-ърде дълбокото ни обществено подсъзнание, макар да бяха своеобразен връх на наглостта.

И май всички са доволни – те ще продължат да ни правят, каквото си знаят, ние ще продължим да не знаем нищо за онова, което ни правят. До следващия път, когато белият балон се пльосне на арената, оплеска ни до ушите в лайна и ни потрябва нова трагедия, която да отклони вниманието от вонята.

Историците напоследък все по-ясно казват истината за отношенията ни с Русия. Но къде са политиците и анализаторите, които да кажат за какво става дума в случая с Решетников? Например – кой е той. Да не би случайно да е наследникът на прочутия Евгений Примаков, бившият пряк отговорник на руския Азиатски департамент за основните /мрачни/ събития в България през последните 25-26 години? Или наистина е почти самодеец, на когото изобщо не трябва да се обръща сериозно внимание, както внушават мнозина руски матросовци от българската амбразура. А да не би пък въпросният Решетников, колкото и тъп да изглежда в интервютата си, не е умникът от приказката, който бие самара върху гърба на щерката, за да се сеща снахата какво може или не може да прави.

Най-много искам обаче някой да обясни адекватно защо един водещ руски разузнавач и фактор на влияние /какъвто Решетников е официално, независимо как ние оценяваме неговите умствени възможности и морален капацитет/ с лека ръка прави публични българските си връзки. За какъв дявол му е това?

За да не сме пълен валат покрай мълчанието на агнетата, все пак предлагам една възможна хипотеза. Тя гласи, че чрез държането си на слон в стъкларски магазин, Леонид Решетников разчиства терена от неудобните вече за Русия доскорошни рубладжии тук.

Прави го, естествено, с моркова и тоягата.

На някои, като на Нинова, директно казва – не те щем повече, одобрихме те, но се оказа, че ти не си нашият човек в България.

Това може да подкрепя желанието на Георги Първанов да яхне пак БСП, но може и да не го подкрепя, трудно е да се каже. Може да бъде обаче – и вероятно е – напомняне към „здравите сили” в партията – опичайте си акъла и свършете най-после някаква работа.

За сметка на размаханата към БСП тояга пък, към Доган се протяга морков. Той получи нещо като одеало за добра служба, след като миналата година сам се освети като човек на Русия и явно трябва да мисли за пенсия.

Разбира се, от самия Доган зависи дали правилно ще разчете темпоралните и вагинално-императивни сигнатури на конусоидните тангенти, които се съдържат в тази руска награда и ще отстъпи място на по-адекватен резидент, или ще се държи неразумно като Луканов.

Ако целта на Реиетников наистина е смяна на караула, кои са новите хора, на които залага Русия? Ами засега, поне според мен, е ясно само, че сред тях е бъдещият президент Румен Радев. Като ново лице той – и другите нови лица около него – вероятно се нуждаят от външна помощ, за да изгазят от калта на руските авгиеви обори в България и да покажат нос отгоре, за да могат да работят по-адекватно.

Страхувам се обаче, че нещата далеч не опират само до наместването на Радев, а и до по-сериозни процеси на трансформация, които ще донесат много неприятни изненади, свързани с промени на политически позиции от страна на отделни лица и цели партии още в близките месеци.

Искате да ви кажа какво точно имам предвид ли?

Сетете се сами. Аз просто давам това като още един пример за истинността на казаното в началото – двойните стандарти на изразяване викат нуждата и от двойни стандарти на разбиране, а това затруднява нормалния и по-добър живот на хората и обществото.

Още ли се съмнявате?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com