Издателство „Коала прес“ определено заинтригува с няколко нови издания, които пуска за зимния Панаир на книгата. Едно от тях обаче определено е наслада за сетивата – „Писмо до света“ със стихотворения от Емили Дикинсън. Потърсете красивно направения сборник на щанд №312, а с него – и още изненади за цялото семейство. Писмо до света – Стихотворения...

Една новина днес ме накара да преосмисля позицията си мигрантите като зло. Признавам го. Те наистина са зло. При това не човек по човек, а колективно.

Ти ги приемаш в родината си, те ти се качват на главата. Нещо повече, готови са да те нападнат в гръб и без да си им дал повод. Направо са готови да те убият. Ей така, защото те мразят. И са комплексирани от факта, че живеш в една по-развита цивилизация, а ти идваш от жалкия Ориент.

Разликата в културата, съгласен съм, се оказва решаваща. Почти фатална. Ти си културен член на една по-културна ( и поради това омразна на мигрантите) нация. Това се оказва достатъчно, за да те нападнат мигранти посред бял ден и то на публично място.

Мигрантите са в състояние да се държат като животни, че и по-лошо, защото животните не напад без причина ( или както казва една видна говорителка на българщината и висоразвитата ни цивилизация от Ямбол, да ги наречеш маймуни е обидно за животните).

Мигрантите действително трябва да бъдат посрещани с куршуми на границата, както съветва проф. Михаил Константинов. Или поне да им бъде ясно, че в страната, към която са се насочили, ги чака глад и бой ( а защо не и “още нещо”) , както пък твърде хуманно предлага като едно либералче от центъра на София неговият лигав колега по телевизионни изяви Андрей Райчев, прогнозирал още миналото лято как омразната на Путин баба Меркел всеки момент ще бъде пометена от германците заради нейната толерастия към мигрантите ( моментът на нейното помитане се бави поради колективната поквареност на германците, които не гледат отрезвяващите български телевизионни канали, в които никой не опонира на доказано вече правилните съвети как да намерим окончателно решение с мигрантите).

Бившият син проф. Константинов, червеният социолог Райчев и техният съмишленик в препоръчването на твърди мерки срещу мигрантите, юристът и виден бивш седесар Георги Марков, винаги включват в основателните си обвинения спрямо потенциала на мигрантите да ни напакостят тяхното по презумпция гадно отношение към жените. И в това, изповядвам се напълно откровено вече, се оказаха напълно прави. Както се оказа прав и Жорж Ганчев да говори за някакъв сговор на “синьо-червената мъгла”, олицетворяван от уважаваната света телевизионна троица.

Споменавам с благодарност за своето проглеждане само тези трима авторитети- единият е професор и капацитет по калкулиране на демократични избори, другият е социолог и калкулиране на ползи от съвети към всякакви правителства, а третият е бивш конституционен съдия. Представяте ли си ако не бяха такива елитни ерудити какви ужаси биха предложили за справяне с ужасяваща мигрантска вълна, надвиснала над сънищата им?

Каракачанов, Сидеров, Джамбазки и прочее привърженици на окончателното решение с непълноценните хора край границата ни не ги споменавам. Политици са и можем да ги заподозрем, че случайно имат интерес да ни се подмазват със своята мъжествена твърдост към някакви си тълпи от жени и деца ( за мъжете, то се знае, и разстрел с превантивна антитерористична цел им е малко). Докато тройката Константинов, Райчев и Марков напълно безкористно ни внушават своята любов към нашия просперитет без мигранти. Поради това им дължим искрената си благодарност за високохуманната образователна и българолюбива безкористна дейност.

П.С. Забравих да спомена, че новината от днес, която ме вдъхнови и ме накара да си променя мнението за мигрантите като колективно зло, се отнася до едни български граждани в Германия, които по данни на германската полиция са били групата, част от която е онзи българин по документи, ритнал в гръба жената в метрото на спирката на берлинския квартал “Нойкьолн” . http://clubz.bg/48244-myjyt_ritnal_jenata_v_berlinskoto_metro_e_bylgarin

Надявам се само, че три от децата ми, живеещи в същия квартал, които ( все още) гордо се обявяват именно за българи ( въпреки двойното си българско-германско гражданство по рождение), няма да се почувстват като афганистански мигранти в България в очите на местните хора. Защото ако това стане, едва ли ще им се зачете, че преподават бизнес английски в берлински университети или, че работят в най-големия европейски вестник.

Понеже в България е легитимно и никва фактори не се възмущават от сборища на патреоти с лозунги “България за българите”, предлагам също така да се отнесем с разбиране към възхода на германските чуждомразци от партии като ПЕГИДА или Алтернатива за Германия, когато издигнат лозунга “Германия за германците” и “Вън гадните българи от Германия”.

Горного написах с пълното сознание, че (отново) ще бъда оплют като “грантаджия” и “толераст” от приматите, с които си имам работа в задочния и все по-неравен спор за някава си човечност към различните и нещастните хора, оприличавани в днешна България на публични места безнаказано като нещо по-лошо от маймуни.

Share on Facebook

Щандът на „Парадокс“ – Б11 – и на това издание на Панаира ще донесе нови емоции за почитателите на високата литература. Издателството е поканило и турския писател Мурат Гюлсой, който ще гостува на 16 декември, петък от 13.00 ч., когато ще представи новата си книга „В името на Отца и Сина и Светия роман“. Участие ще вземат преводачът Азиз...

Атмосферата на Земята не се превръща в кипящ океан от огън по време на поевяването на мощни изригвания на Слънцето , благодарение на особен механизъм , който заставя горните слоеве да изхвърлят огромни количества топлина в открития космос , се казва в статия публикувана в списание Space Weather.

Японският товарен космически кораб 'Конатори-6' пристигна на МКС във вторник.

Компанията на Илон Мъск SpaceX отложи първият старт на своя кораб Dragon с екипаж на борда от - пролета на 2017 за средата на 2018.

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония. За последно бяхме в Хелзинки, а днес от Хелзинки тръгваме към Куусамо:

Приятно четене:

Към Куусамо, Финландия

част шеста на

През Източна Европа с джип

Хелзинки – Куусамо

Сутринта почна както обикновено – ставане, душ, хапване, товарене на багажа…
Логично, не можехме да товарим багажа в подземното гаражче – просто нямаше място…
Затова реших да изкарам колата… Оказа се, че няма къде да направя маневра, та затова целия цирк се повтори на заден ход
Натоварихме багажа. зададох на GPS Салла (граничното село на Финландия) и тръгнахме…
Скоро

излязохме от Хелзинки и стъпихме на магистрала…

Финландия бе първата от ‘по-западните’ държави, и за мое учудване GPS изведнъж стана доста по-красив… Започна да дава на екрана шарени картинки, с изографисани и табелите, които в действителност висяха над пътя…

Появиха се и други странности. От рода – GPS да ‘каже’ – карай направо, и след някакви си 540 км завий леко вдясно

Километрите хвърчаха, въпреки, че не съм нарушавал скоростния режим.. Времето си бе слънчево с красиви пухести облачета.

След известно време трафика доста оредя

Встрани от пътя започнаха езерата… Всичко маслено зелено

По някое време магистралата премина в обикновен път… Но с ограничение 100 км/ч… И народа караше с между 105 и 110 км/ч

Явно нагоре глобите са височки, защото много редките изпреварвания ставаха в режим : газ, изпреварваш, и веднага след това – спирачка за да смъкнеш скоростта под 110 км/ч…
Но тъй-като всички караха с такава скорост, просто не виждах смисъл да изпреварвам – дори камионите се движеха с тази скорост…

Заваля дежурният дъжд, но това не пречеше на нормалното придвижване… Кал също не хвърчеше – по стъклото падаше само чиста вода.

Спряхме до едно езерце за снимки и почивка:

Така хвръкнаха едни 500 км и реших да заредя… Имах повече от половин резервоар, но от момента нататък до Мурманск оставаха ‘само 800 км’, а смятах в Мурманск да заредя колкото се може по-голямо количество нафта на евтиния

защото във Финландия не бе много евтино

Колонката бе на самообслужване. От тук нататък доста често щяхме да срещаме такива бензиностанции, където без кредитна карта не би се оправил – просто няма бензинджии (а на някои – няма и магазинче кого да попиташ – просто колонка с вграден апарат за четене на кредитни карти).

Продължихме нататък. По едно време гледам другото платно смени цвета си – явно новоположено. След малко се видя и как се извършва процеса. Финландците работеха така, че пушек се вдигаше (и в буквалния смисъл ).

Изненадах се, когато видях технологията – няколко подредени цистерни – цял влак, дърпат газови горелки, които нагряват цялото платно. След което върху размекнатия вече асфалт се полага нов слой (навярно смесен с част от стария асфалт)

Започнаха да се появяват и знаци за лосове и елени

Жена ми започна да пита ‘кога ще видим лосовете и елените’. ‘Ама защо все още не сме ги видели’…
Успокоих я, че ако през деня не ги видим, довечера ще я запозная с любезния лос (който знае вица ..)
Пътя започна да става все по-пуст:

Отвсякъде имаше вода… Но и красиви гледки..

И рибари имашe

Врътнахме едни 800км и поогладняхме…
Погледнах табелите с виличка и лъжичка.. Пише – 2 км от главния път къмпинг, риболов и ресторант…
Викам си – те тука е местото:

Стигаме до паркинг пред хубаво езеро:

В другата част на паркинга имаше бариера, през която преминаха няколко каравани – явно за нощувка…
Влязох в ресторанта – пустош… Видях в кухнята нещо да човърка един човек – явно собственика…
Питах го дали има някаква риба за да вечеряме… Той се обърна със силно зачервен нос с отношение – ‘каква риба търсите тук – ей там е останало малко ориз и т.н.’ – посочвайки бен-марито…
Теглих му една наум заради мързела му – такова хубаво местенце, и ресторант, а да не го използва по предназначение…
И се изнесохме от там…
След няколко километра видяхме първите представители на севера:

Не бяха много плашливи – някои ходеха и по пътя, но като цяло се дръпнаха настрани…

На няколко пъти спирахме да си правим селфита с добитъка " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Да, имаше непрекъснати линии встрани, явно забраняващи спирането, но автомобили на хоризонта не се виждаха. Зад хоризонта – също " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Куусамо, Финландия
Тъй-като глада вече започна да напомня за себе си, се отклонихме от главния път и влязохме в близкия град, който бе

Куусамо

Вече бяхме свикнали с финландското чувство за изкуство (или хумор – така и не разбрах кое от двете е), така, че монумента на входа на Куусамо не ни изненада :). Извинявам се за лошото качество на снимките, но слънцето бе ниско, а и в повечето случаи търсихме запечатване на момента, отколкото някаква художествена стойност.

Спрях и потърсих ресторант в GPS… Той ме насочи към ресторантите наоколо, избрах най-близкия и тръгнахме из града… Съвсем скоро достигнахме дестинацията (сигурно на 500 м
Гледам – и хотел…

Седнахме в ресторанта, а там хубави риби и т.н…
Тъкмо поръчваме хапката и каката пита ‘а какво ще пиете’… Тогава се усетих, че ако искаме да вечеряме както трябва, май е добре да останем в този хотел…
Не бях изморен, слънцето светеше.
Но пък от друга гледна точка бяха изминали около 10 часа от тръгването ни (да, ‘загубихме’ сигурно час за зареждане, някоя друга покупка, цигара и т.н.) а и за следващия ден оставаха още само около 550-600км, и затова решихме да спрем…
Отидох до рецепцията – имаха свободни стаи на сносна цена… Въпроса бе решен – оставих колата на по-подходящо за разтоварване на багажа място – на паркинга нямаше много български автомобили

Но пък вътре бе чисто и спретнато… Приличаше на работническо-рибарски хотел – без никакъв излишен лукс, но чисто, спретнато, топло, с всичко необходимо…

Картите за достъп бяха интересни – ‘хибридни’… Т.е. в стаята се влиза с карта, която е чисто механична – няма електрика в бравата " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Явно разположението на дупките е ключа, а бравата има шипове, които се опитват да преминат през направените дупки " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

След което се върнах в ресторанта – поръчката тъкмо бе пристигнала..
Рибата им бе прекрасна. С някоя друга водка я преглътнах Съпругата я караше на бира…
Реших да завърша с десерт. Както навсякъде и тук попитах за нещо местно – традиционно… Първото което споменаха – сладолед …. Отказах разбира се…
‘Ами щом не искате сладолед’ – казаха ми нещо непознато за мен – съгласих се веднага…

Така ядох като десерт паниран кашкавал (солен и още горещ) върху който явно е поставено сладко и ….. сигурно е било топка сладолед, който бе станал на супа…
Но ми бе вкусно де

На рецепцията ни посочиха пряката топла връзка с хотела (стъклен коридор около 50метра), ама жената искаше да пуши, та се поразходихме малко, заобикаляйки комплекса…
Радвахме се на блесналото нависоко слънце (около 23 часа) и реших да не дърпам пердетата…
Водката си свърши работата, и отново заспах като къпан…

Статистика :

Изминати за деня: 814км
Средна скорост: 91км/ч
Максимална скорост: 138км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 11ч 22мин
Общо изкачени (по височина) 6.2км
Общо спускане (по височина) 6.1км
Максимална надморска височина: 306м

Очаквайте продължението

Автори: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Финландия – на картата:

Финландия

Booking.com

Амсриканската сонда Juno направи трето сближаване с Юпитер , в рамките на което учените са включили почти всички научни инструменти на сондата и са оценили възможноста за включване на двигателите и преминаване на нова орбита.

Международната окололунна станция ще бъде четири-пет пъти по малка по размери от МКС , това е съобщил за ТАСС началника на Центъра за пилотирани програми на ЦНИИмаш 0 космонавта Олег Котов.

See the awesome animals, made by the children from “The kid’s House”, Varna.  see more:

След гафа с номинирането на Бокова за Генерален секретар на ООН – при това с аргумента за необходимостта от приемственост на взетото вече веднъж решение за това от предишния одиозен кабинет на Орешарски- и след нелепото решение тази грешка да бъде надградена с нова чрез отчаяния ход счупеното да бъде залепено в последния момент с универсалното лепило марка “Кристалина”, изглеждаше така, сякаш нищо повече не може да се направи за дискредитирането на и без това уязвимите за руските хибридни атаки прозападни сегменти от властта у нас.

Разказаната от остриетата на проруската пропаганда версия за изтеглянето на България като кандидат за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН парадоксално доказва отново, че споменатите по-горе гафове всъщност са закономерност, а редките изблици на адекватност , например чрез опити на Даниел Митов да компенсира с лични изяви реверансите на премиера Борисов към Русия, са били по-скоро изключение.

Според хибридната атака на петата колона на Москва у нас причината за отдръпването на България от членство в придатъка на Съвета за сигурност като непостоянен член, била сделка с Полша заради нейна подкрепа за Кристалина Георгиева.

Външният министър Даниел Митов обаче ( уви, догонващо след разразилия се скандал), разкри нещо съвсем друго, което  представя Ирина Бокова в цялата й “светлина”. Жалкото е само, че трябваше да бъде притиснат, за да прозре под натиск, че “прекален дипломат и богу не е драг”.

“Когато правителството “Орешарски” номинира г-жа Бокова за кандидат за генерален секретар на ООН, тогава самата г-жа Бокова тръгна да си прави кампания и да събира подкрепа. Още през ноември 2014 г. тя се беше срещала с полския външен министър по това време и от този разговор беше станало ясно, че Полша е готова да подкрепи нейната кандидатура за генерален секретар на ООН срещу размяна за подкрепа от България за Полша за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН”, контрира днес Митов  пред БНР.

От думите му излиза, че тъкмо любимката на Москва и нейната пета колона у нас Бокова е договорил “заменката” с Полша в своя полза и в ущърб на България, над чиито интерес тя е поставила собствената си предизборна кампания.

Друг е въпросът, защо трябваше да се стигне до това Митов да бъде вкаран отново в обяснителен режим.  Борисов, истинският господар на решенията в България , включително за потвърдената номинация на Бокова, хитроумно се крие зад трагедия в Хитрино и за пореден път оставя Митов да се пържи на хибридния огън, който се разгаря тъкмо заради бензина на пасивното съучастие, наливан в него от главния пожарникар на републиката.

Ако забелязвате, разлаяните кучета от кервана на петата колона имат забрана да ръмжат срещу Борисов. Насъскани са са срещу един министър, който по изключение си позволяваше да отговаря на някои от най-скандалните руски нададки срещу България. Същото се случи и чрез атаката срещу военния министър Ненчев, обвинен от българската (!) прокуратура, че е ощетил интереса на една руска оръжейна компания.

Лично началникът на лаещите Решетников им скърцна със зъби, заявявайки, че ГЕРБ е по-близък до сърцето на Кремъл от БСП. Джавкащите, при вида на задаващия се кокал на властта, хукнаха да (му) се доказват с присъщото им настървение.

Очевидно Решетников създаде не случайно тази стимулираща боричкането интрига, която има своите основания и дава резултати. На фона на досегашните изборни провали на БСП партията на Борисов наистина се наложи като по ефективен играч на страна на руския интерес в България, разцъфнал именно по време на гербаджийското управление. Отвързаните конкурентни на ГЕРБ субекти на битката в полза на руското влияние сега имат хибридната задача хем да спечелят властта, хем пък да не навредят прекалено на своя Бойко. За целта на кучетата подхвърлят “американско месо”, за каквото минава външният министър според етикета с безкраен срок на гадност, който му е лепнат от господарите на кучкарника.

В крайна сметка България, управлявана постоянно от непостоянни популисти, се доказва все по-последователно като един много, много непостоянен член ( на НАТО и ЕС), поради което можем да очакваме нашите сюзници да реагират при произнасяне на името на нашата страна с “ ОО-НЕЕ”…a

Share on Facebook

Тази година разделихме традиционият списък с препоръки на екипа на няколко отделни материала. Един от най-важните е именно този, който четете в момента. За нас българската литература е специална кауза и възходящият читателски интерес, на който тя се радва през последните няколко години, е един от поводите да се изпълваме с книжно щастие и гордост. ...

Такова впечатление се създава от съобщенията, които валят от Министерски съвет на (из)родната политико-енерГЕПИйна мафия. Само за последните 10 дни вече второ съобщение, че китайски инвеститор проявява интерес към проекта, който няма абс...

В седмицата на Коледния панаир на книгата книжно-коледното настроение опасно се покачва и по традиция от Ozone.bg са ви подготвили много празнични изненади. На щанда им на 4-ия етаж на НДК ви очакват пъзели от марките Heye, Trefl, Gibsons, King с отстъпки от 15 до 50%, както и избрани заглавия от каталозите на „Пощенска кутия за приказки“, „Лексикон“ и „Фабрика...

Въпреки титаничните усилия на политико-енерГЕПИйната мафия и обслужващите я "медии" да се правят, че не знаят, че Решението на арбитражния съд по делото АЕЦ "Белене" е публично, то продължава да ни разкрива ...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/89369-de-profundis-za-temporalnite-i-vaginalnoimperativni-signaturi-na-konusoidnite-politicheski-tangenti.html

Ако по-често наричаме нещата с техните истински имена, а не мачкаме смисъла им, животът ще е по-нормален. Значи и по-добър, защото без двойните стандарти на изразяване, няма да има нужда и от двойни стандарти на разбиране.

Български оръжия се използват в Сирия – гръмнаха родните медии. Ами къде да се използват, бе, колеги, като играчки в исландска детска градина ли? Всички знаем, че оръжията се произвеждат, за да се продават. И обикновено вървят там, където има или предстои конфликт. Обаче всички сме ужасени, щом разберем, че такива продажби са действителност.

Или се правим на ужасени! Защото пък когато продажби няма, същите журналисти от същите медии вопият за просешката тояга, до която гадните шефове на гадните ВМЗ-та докарват горките работници, като не им плащат с месеци.

Ето, затова има смисъл деленето ляво-дясно и ясното говорене не само в политическия, но и в обществения живот изобщо. Ако българските медии не бяха просто смачкана топка хартия, както в момента, част от тях щяха да застъпват лявата теза за гадните работодатели, друга част да им обясняват дясната логика за изхранването на горките работници, а третата част щеше да си е концентрирана върху циците на чалга порно-певиците. Сега всички медии опитват да правят всичко заедно, а това допълнително шашка и без това обърканата публика.

Хитрино – ето ви и централната дума от последните дни. То не бяха прочувствени репортажи; то не бяха девойки с микрофони, които се чудят къде да ги заврат; то не бяха въпроси от рода на „как се чувствате” към човек, чиято жена и приятели са мъртви, а къщата му – разрушена; то не бяха ученически съчинения за голямата трагедия.

Ами да, голяма трагедия е! Най-вече защото показва истинското лице на българското общество и истинската същност на българския живот.

Освен за изключително ниското ниво на журналистиката ни, Хитрино е огледало за пълната некадърност и безхаберие, които царят по нашите земи – като започнеш от началниците – не само в БДЖ, а изобщо – и стигнеш до последния изпълнител.

Огледало е за истинския лик на пародията „правоохранителна и правораздавателна система”, тоест, тъй наречените разследващи органи, прокуратура и съд. Както винаги, вероятно и този път те усърдно ще се потрудят пред медиите, а накрая ще родят мишка. Мъртва мишка.

Защо смятам така ли? Ами например защото трагедията продължава вече почти седмица, а нашите умни разследващи не могат още да установят дори чия собственост са взривените цистерни.

Да не пропуснем и типично байганювския образ на политика, решен на всяка цена да се възползва от трагедията на хората, който лъсна в огледалото на Хитрино. Конкретно имам предвид активността на бъдещия президент Румен Радев, но не само него. Бая други хора също се навъртяха на трагедийната медийна трапеза, за да увеличат до максимум и без това доминиращото чувство на безсмислие и безсилие в цялата история.

Какво да ви кажа, граждани, както и друг път се е случвало по нашите земи, много удобна трагедия се оказа тази в Хитрино. Не, не твърдя, че е сътворена нарочно, не е моя работа да говоря подобни неща, защото не знам фактите. Казвам обаче, че цялата история се оказа удобен параван, зад който обществото на бърза ръка замете разни други, не по-малко, а по-трагични истории от всекидневния ни живот.

Например фактът, че 41 процента от учениците са функционално неграмотни, тоест, или не могат да прочетат даден текст, или, дори да могат, не го разбират. При подобно проучване преди няколко години процентът беше около 30. Тогава ли сме сгрешили или просто сега признаваме истината? Защото да натрупаш разлика към по-зле от цели 11 процента за толкова кратко време си е истинска катастрофа. Национална катастрофа имам предвид.

А после се чудим кой, въпреки всичко, гласува отново и отново за комунистите. Ами тъпанарите гласуват, ето кой!

Сигурно някой ще ми се озъби, че точно сега си позволявам да наричам ученическата глупост по-голяма трагедия от онази в Хитрино.

Да, наричам го, защото между тях има фундаментална разлика. Историята в Хитрино, поне засега – слава, Богу – изглежда да не е терористичен акт. Тоест, дори като човешка грешка, тя е повече или по-малко плод на сляпата Вселена. Докато обучението на учениците в неграмотност е системна грешка, заложена не просто в тъканта на образованието, а и на цялото общество. То очевидно е болно от духовна левкемия, след като все по-бързо произвежда все повече от онези кръвни клетки, които ще го убият, вместо да го защитават и развиват.

Другата тема от огромна важност, от която трагедията в Хитрино – не, а начинът, по който тя бе експлоатирана – отклони общественото внимание, е тази за руското влияние в България, пътищата, механизмите и хората, чрез които то се реализира.

Точно на фона на Хитрино вече почти седмица КГБ се черпи с водка, защото генерал Решетников е оставен на мира. Корнелия Нинова се спотайва, а БСП дискретно събира повръщаното в пликче. Румен Радев упорито стиска устни за руската трагедия на България. Хора от СИК и други мутри отново ни дават акъл какво да правим и да мислим през най-големите телевизии. А наградата, с която Ахмед Доган бе почетен за безценните си заслуги към братската руско-българска дружба и откровеното блюдолизническо писмо, с което той прие въпросната награда, също потънаха в мъглата на твъ-ъ-ърде дълбокото ни обществено подсъзнание, макар да бяха своеобразен връх на наглостта.

И май всички са доволни – те ще продължат да ни правят, каквото си знаят, ние ще продължим да не знаем нищо за онова, което ни правят. До следващия път, когато белият балон се пльосне на арената, оплеска ни до ушите в лайна и ни потрябва нова трагедия, която да отклони вниманието от вонята.

Историците напоследък все по-ясно казват истината за отношенията ни с Русия. Но къде са политиците и анализаторите, които да кажат за какво става дума в случая с Решетников? Например – кой е той. Да не би случайно да е наследникът на прочутия Евгений Примаков, бившият пряк отговорник на руския Азиатски департамент за основните /мрачни/ събития в България през последните 25-26 години? Или наистина е почти самодеец, на когото изобщо не трябва да се обръща сериозно внимание, както внушават мнозина руски матросовци от българската амбразура. А да не би пък въпросният Решетников, колкото и тъп да изглежда в интервютата си, не е умникът от приказката, който бие самара върху гърба на щерката, за да се сеща снахата какво може или не може да прави.

Най-много искам обаче някой да обясни адекватно защо един водещ руски разузнавач и фактор на влияние /какъвто Решетников е официално, независимо как ние оценяваме неговите умствени възможности и морален капацитет/ с лека ръка прави публични българските си връзки. За какъв дявол му е това?

За да не сме пълен валат покрай мълчанието на агнетата, все пак предлагам една възможна хипотеза. Тя гласи, че чрез държането си на слон в стъкларски магазин, Леонид Решетников разчиства терена от неудобните вече за Русия доскорошни рубладжии тук.

Прави го, естествено, с моркова и тоягата.

На някои, като на Нинова, директно казва – не те щем повече, одобрихме те, но се оказа, че ти не си нашият човек в България.

Това може да подкрепя желанието на Георги Първанов да яхне пак БСП, но може и да не го подкрепя, трудно е да се каже. Може да бъде обаче – и вероятно е – напомняне към „здравите сили” в партията – опичайте си акъла и свършете най-после някаква работа.

За сметка на размаханата към БСП тояга пък, към Доган се протяга морков. Той получи нещо като одеало за добра служба, след като миналата година сам се освети като човек на Русия и явно трябва да мисли за пенсия.

Разбира се, от самия Доган зависи дали правилно ще разчете темпоралните и вагинално-императивни сигнатури на конусоидните тангенти, които се съдържат в тази руска награда и ще отстъпи място на по-адекватен резидент, или ще се държи неразумно като Луканов.

Ако целта на Реиетников наистина е смяна на караула, кои са новите хора, на които залага Русия? Ами засега, поне според мен, е ясно само, че сред тях е бъдещият президент Румен Радев. Като ново лице той – и другите нови лица около него – вероятно се нуждаят от външна помощ, за да изгазят от калта на руските авгиеви обори в България и да покажат нос отгоре, за да могат да работят по-адекватно.

Страхувам се обаче, че нещата далеч не опират само до наместването на Радев, а и до по-сериозни процеси на трансформация, които ще донесат много неприятни изненади, свързани с промени на политически позиции от страна на отделни лица и цели партии още в близките месеци.

Искате да ви кажа какво точно имам предвид ли?

Сетете се сами. Аз просто давам това като още един пример за истинността на казаното в началото – двойните стандарти на изразяване викат нуждата и от двойни стандарти на разбиране, а това затруднява нормалния и по-добър живот на хората и обществото.

Още ли се съмнявате?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Коледният панаир на книгата е в разгара си и ако си падате по книги, купуване на книги, разговори за книги, представяния на книги и срещи с… автори и издатели, НДК е мястото за вас тази седмица. Ето и какво ни очаква днес на панаира: 11:00 часа на сцената, ет. 3 Представяне на занимателната „Пъстра математика” на...