Блогосфера (15.12.2016)

Запознайте се с моя избор за Жена на годината ( сред политиците)

http://ivo.bg/2016/12/15/%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b5-%d1%81-%d0%bc%d0%be%d1%8f-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80-%d0%b7%d0%b0-%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%b4/

Продължавам скромното си участие в годишните класации, които обикновенно се правят по това време.

Ето и моята Жена на годината ( поне що се отнася до жените, ангажирани в политиката): запознайте с министъра на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен. http://clubz.bg/48286-kak_nemska_ministyrka_otkaza_da_si_sloji_hidjab_v_sauditska_arabiq

Тя е отказала да приеме унижението, налагано на ВСИЧКИ жени в Саудитска Арабия.

Вярно е, че “може да си го позволи” от позицията на германаски министър ( при това на отбраната- какъв ужас за саудитците!).

Но все пак е първа сред равни в това отношение.

И така, избирам Урсула фон дер Лайен за Жена на годината с пълното съзнание, че с този смел жест е направила повече за угнетените жени в деспотичния Ориент от хиляди други, някои от които са понесли повече рискове.

Личният пример винаги е важен.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

виж от архив

#АзЧетаНаЖиво днес в 18.00: Христо Янев представя „Единственият начин“

http://azcheta.com/azchetanazhivo-dnes-v-18-00-hristo-yanev-predstavya-edinstveniyat-nachin/

Треньорът на ПФК Нефтохимик Бургас 1962 и бивш футболист Христо Янев представя днес в НДК дебютния си роман „Единственият начин“. Премиерата е с начален час 18.00 в Зала 8, като създателят на „Аз чета“ Александър Кръстев е водещ на събитието. Участие ще вземе и управителят на изд. „Лексикон“ Йордан Антов. Гледайте тук прякото предаване, което осъществяваме...

Прочети цялата новина

виж от архив

Разни 120

http://feedproxy.google.com/~r/TheMobileBlog/~3/rp0s1q5d6T8/120.html

Колкото и да ми се ще Разните да изглеждат като добре конструиран текст, те си остават нахвърляни линковe - нá:

Нямам даже изведен акцент, а просто напомняне, че блогът за флаговете по света си върви - виж какво си пропуснал и наваксай: Бразилия, Малта, Индия, Аляска, бежанския отбор, Бруней, Синитево, Свазиленд, Катар и Бахрейн, Елзас, Калмарската уния, Беларус, Нидерландия, Северната територия в Австралия, САЩ, Руанда, P&O, Амстердам, Путумайо, Австрия, Гвиана, Република Китай, а тук са всички, но с котки.

За хубава музика, знаеш, можеш да се насочиш към Алт+М, но за някои групи имаше място само в сайдбара тук: Алабама Шейкс, Уи Ар ди Оушън, Пети Ноар, Кид Уайз, Луис Дел Мар, Старлинг, Кид Астрей, Джемини Клъб, Джони Пейт, Романс, Уил Джоузеф Кук, Тора. И за да не е само безсрамна автореклама, виж този интерактивен клип, развиващ се в две различни времена едновременно (да, звучи странно, но няма как да го кажа иначе) и пробвай да разпознаеш милениалското виене в следващия хит.

Мятам те в миналото без посока - много и многопластови истории: преосмисляне на социализма в Чехословакия (проект, който не би могъл да се случи в България) и Будапеща 60 години след удавянето на Унгарското въстание в кръв, няколко напомняния за надигаюата се вълна от ксенофобия и историческа амнезия: историята на хората, затворени в концлагери във Великобритания по време на Първата Световна война, само защото са чужденци, бежанският лагер, заел италианското киностудио Чинечита в продължение на години след Втората, и снимката, събудила света за антисемитизма в Нацистка Германия, трудното приемане на ужасната истина за жестокостите в колониите на Британската империя и изчезването й от учебниците, събитията около Октомрийската революция през 1917 ден по ден, как най-богатите фамилии във Флоренция от 15. век продължават да са най-богати и в наши дни, 600 години по-късно , спомени от златана ера на железниците в САЩ, покриване и разкриване на жените в различни краища на света и различни времена, какво се е случило с Кивота (ама не по Индиана Джоунс), що е то халиф и каква е ролята му в ислямския свят, налундичавата теория, че Христофор Колумб е син не на кого да е, а на Владислав Варненчик, мистериозната загубена пирамида-планина и още по-мистериозното мистериозното 1000-годишно гробище за домашни любимци, за функцията на обезобразяването във византийската политика, a какво ще кажеш за разтопено злато в гърлото, етимология на марихуаната, митът, че България е пионер във въздушните бомбардировки, надявам се е разсеян, но знаеш ли нещо за първия чернокож военен пилот - Ахмет Али, най-най-садистичният сериен убиец в историята и един друг, на когото дължим голяма част от Оксфорския речник на английския език, а като стана дума за книги, можем ли да търсим още нещо човешко в някои екземпляри, например кожа, как японците виждат пришълците от Америка при отварянето на страната за света преди 150 години, горе-долу по времето, когато целият Чикаго е повдигнат с 1 метър, Харалд Хардрада - последният истински викинг (историята му засяга и България, шок, ужас), древният свят е много по-сложен и свързан от съвременната ни представа за него - Антична Гърция влияе на Китай, а Персия цивилизова Римската империя, за финал - хералдиката на германските провинции обяснена.

Знам, че напоследък не липсват бирени новини, но бирени новини никога не са излишни. Ето вдигай ~~чашата~~ нивото: сахти, финландската домашна протобира с хвойна, гид за киселите бири плюс тапас, неочакваният хмелен рай в Чебоксари, как (трябва да) се брандира крафт бирата и как една крафт бира умира, в лабораторията и главите на пивоварите от То Йол, много, много видове хмел, надуваема кръчма и още 24727 съвсем истински, риъл лайф Ънтапд и хубави ли са тия етикети и подложки, как да станеш милионер с варене на бира и как да те запомнят с добро, Октобердисни принцеси, а ако от толкова пиене си и огладнял, тези италианци имат подходящо сиренце за повода.

Готови сме за манджата, но първо аперитивче със 100-те най-продавани марки твърд алкохол в света, а ти не си чувал за първите 4 - ето ти цел в живота, по следите на еднотипните табели, покриващи дюнерджийниците (в случая в негостоприемен Париж, но важи навсякъде), как соевият сос завладя света, а римският рибен сос се изгуби в дълбините на кулинарната история, какво е месото в твоето фо (може би не точно твоето, защото не знам в България да се предлага истинско), митове и легенди за храните, ама буквално митове и легенди, как да ядеш всякакви храни табиетлийската, а не като аматьор, чети и се образовай, ама не яж други хора, не че нещо, ама болести, единствената смислена карта на Италия - къде какво ядене е характерно, сега като се замислиш, не ти ли става любопитно откъде идва мотива по бисквитките Орео, ами ето, колко удобно - имам цялата история, кино ода за любителите на рамен и още гурме аниме, околосветска обиколка на по патладжан, едва ли искаш да се храниш като през 50-те, всъщност знам, че не искаш, но ако нещо се е пречупило в теб, цял сайт с рецепти от онова време, играйте си с храната, каква е тая работа със сладоледите с вкус на бекон и горчица, възможно ли е в изкуствения аромат на банани да е закодиран вкуса на автентичните от преди век, в Барселона можеш да си угодиш доволно навсякъде, но ако държиш на списък с ресторанти - ето ти един, как цяла Испания настръхна срещу Джейми Оливър заради едно паейстъпление, стар хляб за шиене, за ефекта от хипстърската храна (или защо да не правите шарени бейгъли, ако си уважавате бизнеса и клиентите), доброто старо ~~чешко~~ тексаско колаче, най-после блог, посветен на храната в самолетите, която най-често е ужасна, да, но понякога ни се налага да ядем (и пътуване) и още кулинарни блогове, толкова добри, че даже печелят награди

Селекцията илюстратори започвам с Хилде Аталанта и нейната чудна галерия с вулви, Одри Каваз аки, Стела Им Хултберг, Франческо Торто рела, Тошио Саеко - майсторът на японската хорър еротика гуро, Жан Андре, Светът на диска за оцветяване от Пол Кидби, Олимпиадата по рисуване, хипстърия и омраза от Мау Ленсинас, Са м Д ън, класически детски книжки в пиксели, Яна "Миу Мау" Франк, Лукас Левитан, католическият Милтън Глейзър - сестра Корита Кент, Руне Фискер, Ана Парини, Даниел Рамирес Перес, Стивън Морис Греъм, дяволите на Поли Нор, Фрида Кастели, Сабрина Геверд, Александър Скачков, Ал Пауър, Кристина Стоянова, Жельо Димитров, Светослав Станков, Яна Казакова, екслибриси от студио Халистен, фантазии по снимките на Костица Аксинте, Джош Паркин, нещата, които Дом рисува, Франч еска Бучко и едно предизвикателство по букви и животни.

И още много букви с 365-листния типографски календар, българския жестомимичен език в превод с приятни илюстрации, от въздуха, от дребните ръчички на Тръмп, безплатни ръкописни шрифтове с кирилица, в случай че, подобно на мен, ръкописът ти е тотално нечетим, какъвто стана и съвременния интернет, не на последно място и заради Гугъл.

Мода за всякакви случаи (предимно притеснителни, опасявам се): ако искаш да се маскираш като седалка на градския транспорт в Германия, за унижение тип 80-те, за да се слееш с местните с характерния "марсилски смокинг" и за отличаване на различните ордени монахини.

Смятам, че много неща и събития около нас могат да бъдат обяснени или поне демонстрирани със света на футбола. Ето ти няколко истории от него: как неукротимите лъвове превзеха Италия 1990 (това все още го помня живо, смятай), Ерньо Ербщайн - спасилият се от Холокоста създател на Гранде Торино, загинал в една от най-трагичните самолетно катастрофи, ако си търсиш ли игрище някъде по света, кои са най-красивите класически фланелки (и все пак моята класация е по-меродавна) и някои от тях пренесени върху суботео-фигурки, как феновете бяха изгонени от стадиона на дивана, речник на италианския футбол (не всичко е катеначо), ако всички френски отбори бяха ПСЖ и един куп клишета в книга (ама и само превюто си струва).

Оставаме на графична вълна с поредица книжки, посветени на феновете на испански отбори и великолепните им корици, анимационните шампиони от Капитан Цубаса и типографски трибут за финалите на Шампионската лига през 90-те.

Прехвърляме се плавно към киното с пътуване из Япония кадър по кадър от анимето Твоето име и Блейд Рънър изцяло на МС Пейнт (това е болезнено дори само да гледаш); Би Би Си подрежда 100-те филма на 21. век досега, а това са няколко вечни полски класики в цветни палитри.

В 18+ частта имаме испанска еротика от началото на 20. век, голи новини и трева (звучи по-добре, отколкото е), има ли бъдеще секса в киното, отговорът на което очевидно е да, поне според този редовен берлински фест и най-после можеш да търсиш порно по снимка на лицето (на позната, разбира се).

Традициите и тенденциите, които ни дебнат по широкия свят са невинаги най-очаквани, но заслужават да им отделиш внимание, пък да видим: как преместването на друго, по-хубаво място може да не ни направи по-щастливи, но мисълта за неизбежната смърт може, поне работи в Бутан, има ли нещо в позабравените обществени бани, което може да поправи повреденото ни общество, кошмарът от другите хора или какво е да си финландец - много лесно рилейтвам с финландците в повечето от тези ситуации, ама не им казвайте, че ще се стреснат, възходът на нипъл пиърсингите (които изобщо, ама изобщо не са нови) и аналния секс в Америка, психология на следвоенното поколение в Германия и древната японска традиция на отърваване от старците.

Задълбаваме обратно в интернетите и вадим от там алгоритъм за корекции на портретни снимки и разхубавяване, 25 години - 25 мемета и списък с по-особени топ левъл домейни и собствениците им (щото има и такива).

Нагледал съм се на иновации в сферата на разплащанията, но тази медна "монета" поне е красива. И няма да разгневи веганите като новите полимерни паундове.

А сега на път с атлас на литературните светове и полезна информация за истинския: паролите за уайфай интернет на десетки летища по света, графиките, които красят опашките на самолетите на всички авиокомпании, какъв електрически контакт те очаква като пристигнеш на място и как изобщо се казва това място; за избора на дестинация предлагам пътеписите на един от най-интересните блогове, които следвам - Игнант, около света за 80 безалкохолни, серия плакати, посветени на националните паркове в САЩ, отново кадри от Унгария - красива, но учудващо занемарена, буквални градове, докъде можеш да стигнеш с влак за часове от различни точки в Европа (спойлър: много далеч, ако си в Западна, и доста наблизо, ако си в Източна, ама това не е точно спойлър), къде да ядеш в Токио, което се оказва много, много голямо, плюс проекта за незаслужено по-добри регистрационни табели на руските автомобили от добре познатия ти Артемий Лебедев.

Стигаме до Ню Йорк и там има какво да се види: тайните кодове върху стълбовете на фенерите в гигантския Сентрал Парк, откъде идват имената на кварталите в Манхатън, 3 дни ядене, краката на местните, гид за изненадващо многото замъци, архитектурните шедьоври и митовете за небостъргачите.

Цветно - малко хаотично с този експеримент с течности и по-подредено в историята на жълтите строителни каски и перспективата да на се вече жълти.

Имало едно време граници и бюфети, има отново лисабонски киоскес, продължава да има автомати за дъвки. Следва тройна порция от любимите ми брутализъм и модернизъм: кой би предложил, че известния със суровия си стил Льо Корбюзие е бил луд по цветовете (разгледай например Чандигарх, за който споменах вече миналия път), Юлиан Лампенс - пионерът на голият бетон в частни домове (макар че кой би искал да живее с 4 деца в открит план) и една къща на съвременните му последователи в Аржентина, разходка из мисвандерройевия Лафайет Парк, в домовете на иначе известния отвън Барбикан и из останките на Каза Спериментале, преоткриване на красотата в немския брутализъм, мострените домове на японските минималисти Муджи, що е то съветски постконструктивизъм, Скандинавия има какво да покаже; малко по-сериозен акцент върху Александра Роуд Естейт, жилищен комплекс в Камдън от 70-те, който на пръв поглед изглежда като декор за антиутопия, но е гениално във всеки един аспект решение за квартала, както и към "белия град" Тел Авив - жив паметник на интернационалния стил, изживял пика си през 30-те, но все така елегантен и днес; веднага в другата крайност: тъй като линка за любимото френско село в постинга преди време не работи, ето ти нов с още пасторални каменни красоти, а за бонус - английски къщурки като от приказките; взрив от цветове и най-красивата гледка в света в колумбийското градче Гуатапе; как изглежда горе-долу всеки голям град, добре познатият ни панелен "лайфстайл", този път от Полша, 16 неща, които правят градския живот по-удобен, а средата - по-приветлива, но може ли да се поправи Таймс скуеър; изоставената тоталитарна архитектура в Европа, цели изгубени градове - нова поредица на Гардиън (преди съм ти препоръчвал и техните 50 най-важни града в историята, дано си успял да ги отметнеш); изненадващата орнаментална викторианска красота в една... помпена станция; страница, посветена (и продължение на книга по темата) на паметниците на османската архитектура в България; ветропоказателите в небето над Лондон, преди и сега и всички, всички пъбове, съществували в квартала Спитълфийлдс в азбучен ред, неосъществените планове за монорейл, изправяне на Темза и още куп идеи, с които британската столица се е разминала; няколко от безкрайно различните, но знакови метростанции на Берлин и спомен за разрушените сгради в града; запазеният в цялата си 60-арска прелест дом на Л. Рон Хъбард в Йоханесбург; входовете на Атина; още от футуристичните творения на Вернер Пантон; курортното наследство на Тито;в търсене на перфектната акустика; когато тапетите убиваха модерните си собственици; докато ние безпомощно гледаме унищожението на Алепо, едни хора събират идеи за възстановяването на Сирия; още - в своеобразния архитектурен атлас на съвременната архитектура.

Стивън Уайлдиш има инфорграфики за всичко, за което не си се сетил. Тук пък се събират визуализации на статистики за най-неверояни неща.

Един от дефектите на съвременния капитализъм - огромната разлика между заплащането на висшия мениджмънт и обикновените служители е на мушката в Портланд. Социализъм по американски или чудесна идея, която уви може да бъде лесно заобиколена?

Според науката (добре де, група учени) времето е, ами, сложно е, ама е по-скоро илюзия в главите ни, неподкрепена от законите на физиката. Значи, от теб се иска просто да спазиш законите и да си освободиш достатъчно време, за да изгледаш всички тези видеа, обясняващи как функционират или са направени разни неща и езиците.

Хайде весели празници!

Прочети цялата новина

виж от архив

Отива си още една ( неофициално обявена, но вече осъзната) Година на Русия в България

http://ivo.bg/2016/12/15/%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%be%d1%89%d0%b5-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d0%be%d0%b1%d1%8f%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b0/

“Най-сериозното политическо събитие за тази година е, че бе подложена под съмнение евроатлантическата ориентация на България. Това е политическото събитие, което произлезе в резултат на предизборната кампания и на президентския вот. Това е събитието, което ще маркира оттук нататък следващите действия в страната. Беше подложено на съмнение липсата на алтернатива на евроинтеграцията на България, което се случва за първи път”.

Ако смятате, че с горния цитат цитирам себе си, като автор на стотици писмени и доста устни предупреждения за горното, грешите. Казва го в интервю за един сайт политологът Антоний Гълъбов.

Ще прозвучи глупаво да кажа, че се “радвам” да прочета, как очевидната истина, върху която се опитвам да акцентирам от години, вече си пробива път. И все пак е удовлетворително да се види, че “най-голямата тайна” за най-големия проблем на България лъсва все повече. Трудно, но тя вече бива осъзнавана и признавана от доста разтревожени демократи у нас.

Действително, отиващата си година се открои с темата за руската намеса в България. “Най-после”- в смисъл, че най-напосле опасността беше призната за реалност.

Ако се върнете към предизборната кампания от изминалите месеци ще видите, че въпреки това коментаторският корпус, който е постоянно присъствие в телевизионният ефир у нас, упорито замиташе под килима тази тема. Което беше особено неадекватно на фона на факта, че в световните медии тя изплува , подобно на дълго утаявана на дъното на блатото тиня, размътена от безпардонното джапане на руския потуш в българската политика.

Примерите за изригналия интерес на световните медии към руската заплаха за България, които мога да дам, са ( досадно) много и няма да се връщам към тях. Ще посоча само най-прясното интервю на победителя на изборите Румен Радев. Акцентът в него, видно от въпросите на “Льо Монд”, е не друго, а проруската му ориентация. Още в самото начало го питат за нея, а той декламира като по устав, че бил натовски генерал. С тази рецитация предизвиква следващия въпрос: защо тогава настоява за отмяна на санкциите срещу Русия ( което е главната задача пред всяка московска пета колона в страните от ЕС и НАТО). Бившият генерал отговаря по-скоро по “варшавски” ( т.е. като от школата на Варшавския договор), отколкото по натовски: защото България страдала от санкциите ( на Русия!).

Щеше да бъде интересно френските журналисти да го бяха попитали (без да има до себе си суфльорите, които го готвят за публичните му изяви) какъв точно е ефектът от руските санкции върху България. За съжаление не са задълбали в тази посока, иначе трябваше или да лъже с още неверни обобщения или да признае, че ефектът от руските санкции върху българската икономика се движи в рамките на пренебрежимо малки стойности на фона на растящия български износ ( с 6 процента за тази година) към държавите от ЕС.

Русия “санкционира” през тази година България с повече от милиард евро плащания за корупционната далавера АЕЦ “Белене”, разиграна от нейната пета колона тук. Така осребри схемата 4+4+3 години в периода 2003-20012 г. (според разпределянето на отговорностите за нея и невидимите за публиката корупционни парични потоци), съответно спрямо годините на обгрижването на проекта от правителствата на Сакскобургготски, Станишев и Борисов, при когото разходите, изсипани в корупционния гьол бяха най-големи спрямо предходните периоди.

Същевременно през 2016 г. руските туристи продължиха да бъдат фактор в българския туризъм въпреки вайканията и другарските жалейки за вредата от санкциите. А и структурата на търговския (дис)баланс в търговията с Русия си остава все така постолониална. България налива пари в Руската икономика, внасяйки от огромната държава стоки за близо десет пъти повече пари, отколкото успява да продаде на ( уж оромния) руския пазар. Става дума за пазар, ограничен за български стоки със забранителни по своя смисъл регулации много преди санкциите – още в началото на 90-те години на миналия век. И никакви санкции не пречат България да продължи да бъде икономически васал на Русия.

Но у нас е така: когато фактите говорят, вместо (поне) да замълчат факторите ( на върха на държава) , те извъртат нещата в угодната им посока.

Мога само да се надявам, че реалистите измежду политическите коментатори, както и сред самите политици най-вече, ще стават повече и по-откровени в диагнозата си за нашето източно заболяване. То не се лекува с гол патриотизъм на думи, а с антибиотика на осъзнаването на симптомите и необходимостта от мобилизиране на съпротивителните прозападни сили на българския организъм не само в материалната сфера ( в която и най-заразеният русофилски болник не прави крачка на Изток като консуматор на блага), но и в областта на сблъсъка между евразийската схоластика на забраните и преследванията на свободомислието в името на силната държава, противопоставящи се на принципите на свободата на личността, върху която се гради и превъзходството на материална култура в държавите, в които властта служи на човеците, а не обратното.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

виж от архив

8 бутикови издателства, чиито щандове си заслужава да посетите

http://azcheta.com/7-butikovi-izdatelstva-chiito-shtandove-si-zasluzhava-da-posetite/

От доста време се каним да ви споделим кои са нашите любими малки издателства, които уважаваме заради смелия избор на заглавия и вниманието, което влагат в работата си върху всяка една книга. Зимният панаир в НДК е чудесен повод не просто да ви говорим за тях, a и да ви подканим сами да се уверите в...

Прочети цялата новина

виж от архив

„Поети в кадър“ събира 14 поети за финала на втория си сезон

http://azcheta.com/poeti-v-kadar-sabira-14-poeti-za-finala-na-vtoriya-si-sezon/

„Поети в кадър“ ще закрие втория си офлайн сезон с голямо четене на всички участници през 2016 г. Започнал първоначално като телевизионно предаване, в което поетите са представяни чрез кратки видео визитки, проектът по идея на Роберт Леви продължава на живо в уютното пространство на Читалище.то. Почитателите на поезията ще имат възможност да чуят в...

Прочети цялата новина

виж от архив

Ден трети на 44-и Софийски международен панаир на книгата

http://azcheta.com/den-treti-na-44-i-sofijski-mezhdunaroden-panair-na-knigata/

Каквото и да казват, няма по-хубав подарък от книгата. Нека да видим какво ни е подготвил третият ден на Коледния панаир на книгата, за да си изберем най-вълнуващите събития и представяния: 11:00 часа, на сцена, ет. 3 България – най-красивата, най-дивната земя, нашата родина. Нека да се докоснем до чудните й прелести, да усетим силата й...

Прочети цялата новина

виж от архив

Книгата винаги е уместен подарък

https://asktisho.wordpress.com/2016/12/15/umesten/

Изт: heartfeltbooks.com

Преди време обичах да дразня роднините и за всяка Коледа им подарявах книги.

На всички. Без изключение. Различни книги, естествено!

После спрях да го правя, защото видях, че те, всъщност, не се дразнят.

Шегата настрана, книгата винаги е уместен подарък.

Защото има лична, емоционална, бутикова и колекционерска стойност.

Нека поясня:

Лична, понеже завинаги ще я асоциираш с човека, който ти я е подарил. Било с досадния роднина, било с някого, в когото си влюбен(а), това няма значение – важното е, че споменът си остава. В повечето случаи написаното надживява дори човека, за когото е предназначено.

Емоционална, тъй като подаряваш траен сувенир. Френската чуждица „сувенир“ се използва и за „спомен“, и за „подарък“ едновременно. В българския език. Ето, донесох ви сувенири от чужбина. Като подарък. За спомен от моето пътуване. Книгите в домашната библиотека са монумент на родовата ви памет.

Бутикова, защото две еднакви книги няма. Подпишеш ли копието с автограф веднъж, то става уникално. И не е задължително да си авторът, за да го подпишеш. Изпитвам „перверзно“ удоволствие да подписвам книги от Екзюпери или от Толстой, например. За подарък. Отделно, всяка книга остарява различно. Според начина на съхранение. Според навиците на своя притежател. След 50-100-200 години един роман може да струва колкото двореца, в който го съхраняват.

Колекционерска – букинистите ще ви обяснят защо. Ще ви разяснят кое копие е ценно и кое – не. Най-важното е копието да е рядко. Редки са копията с някаква грешка от печатницата, която се среща само в един екземпляр. Редки са книгите, които отдавна не са преиздавани и отпечатки от тях вече няма. Редки са копията с подпис от автора. Редки са книгите с автограф ЗА личност, оставила следа в човешката история. Редки са книгите с автограф ОТ личност, оставила следа в човешката история. Подобно на ценните платна, редките книги са обект на инвеститорски интерес и колекционерска страст от хилядолетия. Пардон, преди хилядолетия „платна“ е нямало, освен по корабите. „В началото беше словото“, все пак…

Но да с върнем към баналното ни ежедневие. И тук книгата винаги е уместен подарък.

Примерно, удобна е за четене в леглото. Зарядното й никога не свършва. Изморява очите, но цялата човешка цивилизация е изградена върху книги, които са писани, преписвани и четени на светлината от кандило… Пък и няма нужда да я сменяш всеки две-три години, за разлика от стандартното устройство. Книгата няма expiry date.

Удобна е за четене и на плажа. Да я намокриш не е фатално. Слънцето ще й нанесе само „козметични“ промени. Пясъкът е напълно безопасен.

Идеален спътник е за самотния пътешественик. Може би най-преданият другар. Натежи ли ти, ще я подариш на някой, който ще махне прилагателното „самотен“ от съществителното „другар“.

Да не забравяме за тоалетната. Онова познато изтръпване в краката, когато главата хем е интересна, хем пък и дълга… „Игличките“ след това. Постепенното възстановяване на кръвообръщението в крайниците. Литературата действително може да те накара да проходиш отново.

А самият аромат на хартия и печатарско мастило е толкова приятен, опияняващ…

Книгата винаги е уместен подарък.

Ето ги моите предложения: