Книгата винаги е уместен подарък

Изт: heartfeltbooks.com

Преди време обичах да дразня роднините и за всяка Коледа им подарявах книги.

На всички. Без изключение. Различни книги, естествено!

После спрях да го правя, защото видях, че те, всъщност, не се дразнят.

Шегата настрана, книгата винаги е уместен подарък.

Защото има лична, емоционална, бутикова и колекционерска стойност.

Нека поясня:

Лична, понеже завинаги ще я асоциираш с човека, който ти я е подарил. Било с досадния роднина, било с някого, в когото си влюбен(а), това няма значение – важното е, че споменът си остава. В повечето случаи написаното надживява дори човека, за когото е предназначено.

Емоционална, тъй като подаряваш траен сувенир. Френската чуждица „сувенир“ се използва и за „спомен“, и за „подарък“ едновременно. В българския език. Ето, донесох ви сувенири от чужбина. Като подарък. За спомен от моето пътуване. Книгите в домашната библиотека са монумент на родовата ви памет.

Бутикова, защото две еднакви книги няма. Подпишеш ли копието с автограф веднъж, то става уникално. И не е задължително да си авторът, за да го подпишеш. Изпитвам „перверзно“ удоволствие да подписвам книги от Екзюпери или от Толстой, например. За подарък. Отделно, всяка книга остарява различно. Според начина на съхранение. Според навиците на своя притежател. След 50-100-200 години един роман може да струва колкото двореца, в който го съхраняват.

Колекционерска – букинистите ще ви обяснят защо. Ще ви разяснят кое копие е ценно и кое – не. Най-важното е копието да е рядко. Редки са копията с някаква грешка от печатницата, която се среща само в един екземпляр. Редки са книгите, които отдавна не са преиздавани и отпечатки от тях вече няма. Редки са копията с подпис от автора. Редки са книгите с автограф ЗА личност, оставила следа в човешката история. Редки са книгите с автограф ОТ личност, оставила следа в човешката история. Подобно на ценните платна, редките книги са обект на инвеститорски интерес и колекционерска страст от хилядолетия. Пардон, преди хилядолетия „платна“ е нямало, освен по корабите. „В началото беше словото“, все пак…

Но да с върнем към баналното ни ежедневие. И тук книгата винаги е уместен подарък.

Примерно, удобна е за четене в леглото. Зарядното й никога не свършва. Изморява очите, но цялата човешка цивилизация е изградена върху книги, които са писани, преписвани и четени на светлината от кандило… Пък и няма нужда да я сменяш всеки две-три години, за разлика от стандартното устройство. Книгата няма expiry date.

Удобна е за четене и на плажа. Да я намокриш не е фатално. Слънцето ще й нанесе само „козметични“ промени. Пясъкът е напълно безопасен.

Идеален спътник е за самотния пътешественик. Може би най-преданият другар. Натежи ли ти, ще я подариш на някой, който ще махне прилагателното „самотен“ от съществителното „другар“.

Да не забравяме за тоалетната. Онова познато изтръпване в краката, когато главата хем е интересна, хем пък и дълга… „Игличките“ след това. Постепенното възстановяване на кръвообръщението в крайниците. Литературата действително може да те накара да проходиш отново.

А самият аромат на хартия и печатарско мастило е толкова приятен, опияняващ…

Книгата винаги е уместен подарък.

Ето ги моите предложения:

Изт: така и така

Останали са ми няколко копия от „Душа назаем“. Ще ви ги изпратя с автограф, ако ме помолите учтиво.

Свързани новини: