БЕЗОТГОВОРНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИСТИНСКАТА ПОЛИТИКА НЕ МОЖЕ БЕЗКРАЙНО ДА ОСТАВА БЕЗНАКАЗАНО

12/16/16 12:17
(http://asenov2007.wordpress.com/)

БЕЗОТГОВОРНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИСТИНСКАТА ПОЛИТИКА НЕ МОЖЕ БЕЗКРАЙНО ДА ОСТАВА БЕЗНАКАЗАНО

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България продължават усилията за съставяне на нов кабинет в рамките на този парламент. Двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП, вече върнаха мандата, а във вторник президентът го връчи на Реформаторския блок, който ще направи последен опит, макар шансовете за успех да са минимални. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, след като ГЕРБ и БСП вече гледат към предсрочните избори, има ли смисъл от политическите усилия, които се правят в момента?

– Глобално погледнато – смисъл няма, Фили. Дошло е време 43-то Народно събрание да се разпусне, защото то работи вече наистина в насипно състояние и може да сътвори само нещо глупаво. Дошло е време партиите да проведат поредна битка помежду си, за да се изясни има ли наистина промяна на обществените нагласи и в каква посока са те. Според мен е дошло време също страната да мине през по-сериозна политическа криза, свързана с поредица избори и краткосрочни правителства. Тази криза се отлага отдавна, поне от 2005-та, като чрез извратено политическо инженерство се градят безумни коалиции. Да не се връщаме по-назад, стига да посочим сегашния кабинет в оставка. В него европейската либерално-популистката тенденция, сама по себе си е неефективна, се събра с фашизоидна и псевдо-националистическа клика, плюс една левичарска и проруска…..банда да я наречем, ако държим на истинското име. Така предварително бяха погребани всякакви идеи за реални реформи и добро развитие, но поддържането на илюзиите продължи две години. Споменатата дългосрочна криза обаче е необходима не толкова, за да се освестят политиците, както смятат някои, а за да се сетят българите, че са граждани, тоест, че неразумното и безотговорно отношение към принципите на истинската политика не може да продължи безкрайно и да остане безнаказано.

– Добре, но защо, ако наистина няма смисъл от усилия за ново правителство, те реално се правят?

– Има интереси, Фили, които дърпат обратно. Първо, президентът Росен Плевнелиев от самото начало държи за второ редовно правителство. Не знам защо, а и той не обяснява смислено. Единствената причина, за която се сещам, е страхът от провал с поредния служебен кабинет, защото кой е луд да се похарчи, за да управлява само месец, и то месец на безкраен празник. Другият интерес, който дърпа към нов редовен кабинет е на Реформаторския блок. Или поне на части от него. Във вторник те получиха мандата от президента, не го върнаха и казаха, че днес, в петък, ще проведат официални консултации с ГЕРБ, нищо, че неофициалните преди седмица завършиха с провал.

– А защо Реформаторският блок не иска нови избори?

– Тази уж дясна формация сама по себе си е сбор от много партийки, Фили, всяка от които дърпа каруцата към себе си и както винаги, те нямат единно мнение дори сега, по темата за правителството и изборите. Грубо казано, техният интерес е да останат колкото може по-дълго във властта, защото вероятността да влязат в следващия парламент клони към нула. Поне така сочат социологическите проучвания в момента.

– Добре, но социолозите грешаха до последно преди президентските избори, защо да не грешат и сега, няколко месеца преди евентуалните парламентарни?

– Реформаторският блок е коалиция на разпадане, Фили. Да получат мандата от президента във вторник дори не дойдоха лидерите на отделните партии, а изобщо липсваха представители на две от тях – Демократи за силна България и Движение България на гражданите на бившия еврокомисар Меглена Кунева.

– Те не са съгласни изобщо с идеята да се правят усилия за нов кабинет, така ли?

– Да, но по различни причини. ДСБ например отдавна са практически извън РБ и подготвят нов десен проект, с който да се явят на бъдещите избори. Партията на Меглена Кунева пък е на другия полюс, те са склонни към все по-силно сближаване и дори вливане в ГЕРБ. Нищо чудно и в момента да водят сепаративни преговори, които да осигурят на водещи фигури от партията депутатски места в бъдещия Парламент, ако не и управленски позиции в евентуалния трети кабинет Борисов.

– Дали подобни сметки не са без кръчмар?

– Може и така да се окаже в крайна сметка. От една страна, за ГЕРБ предварителното обвързване с една толкова малка формация като Движение България на гражданите е безсмислено, те ще им донесат най-вече претенциите и проблемите си, а не нещо повече като електорална подкрепа. Така е, защото специално хората около Меглена Кунева са смятани за конформисти и не са сред любимците на тъй наречения „истински десен електорат”. От друга страна пък успехът на новия десен политически проект, рекламиран напоследък от ДСБ на Радан Кънев, е все по-съмнителен – както поради собствени проблеми, така и защото вече има конкуренция, която не е за пренебрегване. Само преди броени дни на десния хоризонт се появи проект за още една нова формация, начело с бившия министър на правосъдието Христо Иванов, Той бе уволнен от правителство на Борисов заради желанието си да прави истинска реформа в сляпата за справедливостта българска Темида, докато ГЕРБ предпочиташе да не си разваля рахата и да имитира реформи. Та всъщност именно от гласовете на ДСБ може да вземе Христо Иванов, макар в момента самият той да се държи все още като експерт, а не като истински политик. Онзи ден например Иванов обяви, че проектът му няма да е ляв или десен, а ще търси подкрепа отвсякъде, като защитава малко на брой, но ясни позиции по няколко важни теми. Подобен подход е нелеп и няма как да успее, затова съм сигурен, че много скоро Христо Иванов ще се ориентира към по-класически политически форми и отчетливо към десния електорат, където му е мястото.

– Пламен, а какво се очаква оттук нататък, не се ли загуби много време в безсмислени ходове около правителството, в които сякаш потъна хоризонтът на изборите?

– От гледна точка на Конституцията, Фили, сега страната и без това е в период на безвремие, така че време няма как да се загуби. Намираме се в конституционната дупка, в която няма кой да разпусне Парламента и да назначи предсрочните избори – старият президент не може да го стори три месеца преди края на мандата си, а новият също не може, защото не е встъпил в длъжност. На практика е сто процента сигурно, че РБ няма да успее да създаде ново правителство и днес или в понеделник ще върне мандата. И остава въпросът – служебен кабинет или правителството в оставка ще ни управлява до края на януари, когато новият президент ще положи клетва. Разликата може и да не изглежда особено съществена. И вероятно не е. Но самият факт, че такава неяснота съществува, при това – неяснота, свързана пряко с управлението, създава у всички усещането, че се тъпче на едно място, а това поражда немалко тревога и напрежение в обществото.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com