Красотата на коледните празници за човек като мен изключително се допълва от храната. Винаги приготвям няколко от любимите ми рецепти, но и винаги се старая да науча нещо ново, защото… как да го кажа…, ами просто жадувам за нови вкусове. Всяка година, още от края на есента се информирам за традиционни коледни храни от целия свят и всяка година по това време приготвям и опитвам нова за мен коледна рецепта. Така преди пет години се запознах по-подробно с традиционните британски коледни пайове (mince pies), а след няколко изпробвани вариации, реших да изготвя и предложа рецепта за тях в моята кулинарна книга. Обожавам този десерт с всички негови интерпретации.

Винаги, когато съм го приготвяла съм смесвала продукти, с които разполагам и съм ги съчетавала на момента. Точно затова, освен специално изготвената рецепта за книгата, нямах друга точна рецепта за тези мини пайове, което обяснява защо те не присъстват в списъка с коледни предложения. Е, досега. Защото вече имам формула, с която най-добре мога да ти обясня предимството на този десерт: може да го приготвиш по личен вкус и с онова, с което разполагаш. Готино, нали?

Една вариация на тези мини коледни пайове (на снимката горе), която може да откриеш в „Аромати от сърцето на дома“ е разбира се с маслено тесто с пълнозърнесто брашно. Избрах то да бъде спелта, защото е великолепна за приготвяне на подобни теста, притежава естествена сладост и заедно с бадемите, с които я съчетах, придава допълнителна пръхкавост на тестото. Пълнежът е подобаващ на тестото – некласически за този тип коледен десерт, но с класическо съчетание на продукти, част от които са маслени круши, портвайн, портокалова кора и звезден анасон. Просто любимо!

По-класическият вариант на тези пайове включва пълнеж от разнообразни сушени плодове, малко настъргана ябълка, много подправки и ароматен алкохол, в кора от ронливо-маслено тесто. Една от хубавите части на този десерт, е че не е необходимо предварително печене на тестото – то се пече заедно с плънката и повярвай ми, изпича се много добре.

Най-класическият вариант на тези пайове включва и говежда околобъбречна мазнина, която се добавя към плънката. И в този си вариант, продължаваме да говорим за десертни пайове, пълни със сушени плодове, но оттук се отваря една врата, която ни повежда към историята на тези коледни пайове. От пай с пълнеж от кълцано месо, сушени плодове и източни подправки, днес те са се превърнали в малки сладки пайове, в които дори може да липсва специалната говежда мазнина, а многообразието от рецепти за пълнежа наистина може да обърка.

Работата е там, че категорична рецепта със задължителни продукти няма, което си е голям плюс за личния вкус. На коя рецепта обаче да се спреш? Можеш ли да заменяш продукти и подправки, ако посочените в рецептата, която следваш не ти допадат или не ги намираш? Колко време трябва да се варят продуктите за плънката? Има ли значение какви ябълки ще се използват? А трябва ли изобщо да се използват ябълки? Моят отговор на всички тези въпроси е – създай си собствена рецепта за пълнежа. Ето и навигацията за нея, с всички основни продукти, които да съдържа и начина на приготвяне.

Продукти

• 600 г сушени плодове. Може да използваш всичко, което обичаш и с което разполагаш – стафиди, червени боровинки, кайсии, смокини, сини сливи, фурми. Може да използваш смес в равни количества от няколко вида или да заложиш на вкуса на един плод като смокини, например. Помни, че сушените плодове са основата на пълнежа и от тях ще дойдат основната текстура и вкус на пайовете. Може да допълниш със захаросани портокалови и лимонови кори или захаросан джинджифил, но внимавай с техните количества, за да не стане вкусът на пайовете твърде стипчив, горчив или пикантен.
• Два броя пресни плода. Новата класика казва ябълки. Вече ти подсказах, че става и с круши. А може да комбинираш ябълка с дюля или ябълка с круша. Идеята за добавяне на пресен плод е за повече свежест и лекота. Тук би било добре да внимаваш за следното – ако от сушените плодове заложиш на по-сладките, като фурми, например, тогава пресните плодове е добре да бъдат с повече киселинност като ябълки Грени Смит. Ако заложиш на сушени плодове с изразена киселинност като червени боровинки и сини сливи, например, тогава използвай сладки ябълки като Златна превъзходна или много добре узрели круши.
• 150 г захар. Необходимо е малко захар, която да обедини вкусовете на всички сушени и пресни плодове с тяхната сладост и киселинност. Най-добре е да се използва кафява захар, особено мусковадо, защото е богата на меласа и придава допълнителна плътност в общия вкус.
• 300 мл течност – алкохол + плодов сок. Ароматният алкохол в тази плънка е важна част, макар че ако не го желаеш, може да го пропуснеш. И все пак, препоръчвам ти коняк, бренди и/или тъмен ром. Ако имаш хубаво уиски, може да използваш и него. Ако разполагаш с десертно или ликьорно вино, твоята плънка ще бъде невероятна. Плодовият сок може да е от всичко, което намираш на пазара сега, и което може да изцедиш на цитрус пресата- портокал, мандарина, лимон, грейпфрут; да смелиш в блендера и прецедиш – нар; да пуснеш в сокоизтисквачката – ябълки, круши, дюля. Всички течности ще позволят на плънката да се готви малко по-дълго време, така че всички аромати да се обединят. Ако е необходимо, добавяй още течност по време на варенето. И помни, че още ароматен алкохол, никога не е излишен.
• Подправки. Използвай всички аромати, които свързваш с Коледа. От канела до кардамон. Не забравяй и прясно настърганата портокалова кора.
• 50 г масло. Вместо традиционната говежда мазнина, която така или иначе не се намира на нашия пазар, използвай най-доброто, което може да се използва – краве масло.
• Малко сол. Необходима е за баланс на вкусовете. Използвай смляна морска сол, fleur de sel или малдонска сол. Моля, не използвай трапезна сол, тя няма да помогне за по-добър вкус.

Начин на приготвяне

Още по-лесната част – след като се събере всичко това в тенджера, се вари на умерен към слаб котлон 30 минути. Разбърква се често и се следи за количеството течност. Накрая на трийсете минути, плънката трябва да е гъста и ухаеща по твой вкус.

А ако искаш да разбереш как ги приготвих аз тази година, ти предлагам рецепта за тестото и за плънката с продуктите и количества, които използвах за нея. Може да я следваш дословно или да импровизираш според навигацията по-горе.

Избери си коледни мотиви, които да изрежеш от тестото и да поставиш върху плънката или покрий изцяло пайовете с тесто. Ако се спреш на второто, тогава би било хубаво тестото отгоре да се намаже с разбито яйце и да се поръси с кристална захар (снимката горе).

Това беше поредната версия на мини коледни пайове в моя репертоар от коледни десерти. Този път наистина се подготвих отрано с новите предложения, но и беше лесно, защото вече познавах материята. Подготвих се отрано и с щолените, и с целия коледен списък за подаръци и други дейности, за да мога да отделя достатъчно време, за първи път да въведа Даниел в радостта от коледното печене.

Той наистина се забавлява с това. Весела Коледа на всички!

Мини коледни пайове

Рецептата е адаптация на рецептите и информацията от joyofbaking.com, Christmas (The Australian Women’s Weekly Essentials), The Illustrated Encyclopedia of British Cooking и всички прегледани във времето рецепти. 

Количеството на тестото е достатъчно за 20 броя пая, с декорация от изрязани от него коледни мотиви. Ако се приготвят изцяло покрити с тесто пайове, тогава ще се получат 12-14 броя.

Количеството за плънката е достатъчно за 20 броя пая и от нея може да остане. Съхранява се в буркан в хладилник за около 1 месец, като през това време периодично може да се добавя към нея по една супена лъжица коняк или тъмен ром. Тази стъпка ще запази плънката сочна и ще я обогати. За какво още може да използваш тази плънка? Защо не за пълнеж в хрупкави кори. Или за голям пай. Ти си на ход!

За 20 броя.

За тестото:

• 350 г брашно
• 1 чаена лъжица сол
• 30 г (2 супени лъжици) захар
• 230 г студено масло, нарязано на кубчета
• 60-80 мл ледена вода

За пълнежа:

• 100 г златни стафиди
• 100 г тъмни стафиди
• 100 г сушени червени боровинки
• 100 г сушени смокини, с отстранена дръжка и нарязани на дребни парчета
• 100 г обезкостени сини сливи, нарязани на дребни парчета
• 100 г обезкостени фурми, нарязани на дребни парчета
• 20 г захаросан джинджифил, нарязан на ситно
• 2 ябълки „Златна превъзходна“, обелени, почистени и настъргани
• 150 г кафява захар мусковадо
• настъргана кора и сок от 2 портокала
• 80 мл коняк
• 80 мл тъмен ром
• 50 г масло
• остъргани семена от 1 ванилова шушулка
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1/2 чаена лъжица прясно смляно индийско орехче
• 1/4 чаена лъжица джинджифил на прах
• 1/4 чаена лъжица смлян карамфил
• 1/4 чаена лъжица сол ( смляна морска сол, fleur de sel или малдонска сол)

Приготвяне на тестото

Тестото може да се замеси в кухненски робот или на ръка. Ако се използва кухненски робот, в него се слагат брашното, солта и захарта и се пуска за кратко докато се смесят. Добавя се маслото и роботът се пуска няколко пъти на опция „пулс“ докато сместа стане на трохи. Тогава към нея се добавя 60 мл ледена вода и отново се пуска няколко пъти на „пулс“ докато се оформи топка стегнато тесто. Ако все още не се оформя тесто и сместа остава ронлива, тогава се добавя още малко вода (по една чаена лъжица) и след всяко добавяне роботът се пуска отново, докато се оформи тестото.

Ако тестото се замесва на ръка в купа се смесват брашното, солта и захарта. Добавя се маслото и се претрива в брашнената смес докато се образуват трохи. Тогава по малко се добавят 60 мл ледена вода и с бързи движения на пръстите се оформя тесто. Ако е необходимо се добавя още вода.

Тестото се оформя на топка без да се измесва и се увива в стреч фолио. Охлажда се в хладилник 30 минути.

Приготвяне на пълнежа

Пълнежът е добре да се приготви предварително – от предния ден или по-рано. Съхранява се в хладилник и ако има нужда (отлежава повече от седмица в хладилника), към него периодично се добавя по една супена лъжица коняк или тъмен ром. Това ще държи сместа сочна и ще я обогати още повече.

В тенджера се смесват всички продукти и се нагряват на умерен котлон. Когато течността заври, котлонът се намаля до слаб и всичко се оставя да къкри 30 минути. Ако течността бързо се поеме от сушените плодове се добавя още сок и/или алкохол.

Когато пълнежа е готов се оставя да изстине.

Сглобяване на пайовете

Фурната се нагрява на 200ºC.  Подготвят се форми за мъфини.

Тестото се разточва с дебелина 3-4 мм. От него се изрязват кръгове, малко по-големи от диаметъра на формите за мъфини, които ще се използват. Кръговете тесто се поставят в гнездата за мъфини и се оформят по дъното и стените им. Напълват се с пълнежа. От останалото тесто, което също се разточва с дебелина 3-4 мм се изрязват коледни мотиви. Поставят се върху пълнежа, като не е необходимо да се залепят с нещо, просто се поставят отгоре.

Ако се спреш на варианта целите пайове да са покрити с тесто, тогава от останалото такова се изрязват кръгове с диаметъра на формите за мъфини и те се залепят за периферията на долното тесто. Повърхността на капачетата се намазва с разбито яйце и се поръсва с кристална захар. В средата на всяко капаче се прави разрез на X, за да излиза образувалата се пара.

Пайовете се слагат на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 25 минути.

След като се извадят от фурната се оставят да се охладят във формите за около 10 минути и тогава се изваждат от тях. Тези, които не са поръсвани предварително с кристална захар се поръсват с пудра захар.

Съхраняват се в кутия на хладно място за 10 дни.

Още рецепти със сушени-плодове

• Пай с дюли
• Салата с броколи, козе сирене и червени боровинки
• Полско козуначено руло с макова плънка – маковиец
• Печен карфиол, кюфтенца с червени боровинки и млечен сос с мента и нар
• Сладки с чия, фурми и лешници
• Кексчета със сушени сини сливи и тофи с орехи
• Малки коледни лакомства – шоколадови бонбони със сушени сини сливи и орехи
• Шоколадово руло с мармалад от сушени сини сливи и бадемова пралина
• SOS – Мармалад от сушени сини сливи
• Полска Бабка
• SOS – Холандски ябълков пай и ванилов сладолед
• SOS – Паксимадя
• Коледен фруктов кейк
• Панфорте
• Панетоне
• Йоана на Земята – Постен сладкиш с ябълки и дюли
• SOS – 3 сурови веган десерта
• Великденски забави и домашно видео
• Зареждане – Сладък кускус с бадемово мляко, ядки, сушени кайсии и розов аромат
• Разни случки, шишенце с нектар от агаве и бурканче с червени боровинки

Други рецепти за пайове

• Пай с тиква
• Лавандулов грис и къпини в хрупкави кори
• Ягодов пай с мента и меренг
• Пай с дюли
• SOS – Холандски ябълков пай и ванилов сладолед
• Банофи пай, но без пай и рецепта за грахам крекери
• Милопита – гръцки ябълков пай
• Пай с праскови
• В очакване на лятната ваканция
• Лимонов пай
• Черешов пай
• Ягодови тарталети и Мини пайове с ябълки

Мини коледни пайове е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Руският посланик в Турция Андрей Карлов беше убит в Анкара тази вечер от атентатор, който е разпознат като бивш 22 годишен турски полицай ( уволнен при чистката на Ердоган след опита за преврат през юли), който обаче изглежда е играл ролята на охранител на…руския посланик ( ако се съди по снимките, показващи, как убиецът изчаква посланика зад гърба му да приключи речта си, преди да го застреля демонстративно).

Убиецът говори  предсмъртно на арабски на мястото на престъплението над тялото  на простреляния от него дипломат, давайки си явно сметка, че няма да напусне помещението жив. Цитира Корана. Демонстрира принадлежността си към исляма.

В обяснителната част на своите действия той преминава на турски.

Колкото и да е рано за спекулации относно мотивацията на атентатора, избирам да цитирам версията на британския “Индипендънт”. Според нея стрелецът не просто е споменал Алепо, но изглежда е направил връзка между руската роля в Сирия и руската  притоплена връзка с Турция. Поне така изглежда от разшифрованите от британския вестник негови думи, според който той е крещял “ Ние умираме в Алепо, вие умирате тук”.http://www.independent.co.uk/news/world/europe/russian-ambassador-shot-gunman-we-die-in-aleppo-ankara-assassination-a7484966.html

Изглежда като бунт и срещу заиграването на Турция с Русия.

Ако правилно разбирам, атентаторът изпраща послание с цената на живота си, че руският принос за разгрома на съпротивата в Алепо ще вгорчи живота на руснаците в Турция, независимо от това, дали турските власти са съгласни това да се случи.

Анкара  беше голям защитник на съседния на Турция най-голям в близкото минало сирийски град срещу въздушните атаки на Русия и сухопътните нападения на режима на Асад, подпомаган от ливанските шиитски милиции Хизбуллах и от ирански специални части, но се примири  тихомълком с разгрома на северния сирийски град, смятан за особено важен от гледна точка на турските интереси при разпределението на сферите на влияние на терена след края на сирийската гражданска война. Иначе казано, падането на Алепо в руско-сирийски-ирански ръце е поражание за Турция.

Руското външно министерство вече обяви като виновни за атентата неназовани ислямисти.

От Анкара може да се съгласят, а може и да наблегнат на обичайните заподозрени, каквито за Ердоган са кюрдите.

Валят задължителните за такава ситуация уверения от двете страни, че терористичният акт няма да навреди на двустранните отношения ( които руският ултрашовинист Жириновски, цитиран от руски медии, определи по този повод като “отлични”).

Във всички случаи обаче атентатът поставя на изпитание дружбата между двамата евразийски автократи, които със сигурност ще си стиснат пак десниците по темата за необходимостта от борба срещу тероризма, но какво държат в същото време зад гърба си в лявата ръка, това не се поддава на прогнозиране в света на ориенталско-болшевишките традиции в международното надлъгване.

Share on Facebook

Пламен Асенов

18. 05. 16, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100693250/velikite-evropeici-djovani-palestrina

Палестрина, Стабат Матер

Скърбящата майка плаче на кръста, там е синът и – така започва прочутата Стабат Матер, определяна като най-силната средновековна латинска поема. По нейния текст са писали музика редица знаменити композитори, но най-прочут сред техните творби сякаш е едноименният мотет на Джовани Палестрина. Казват, че той е един от най-великите полифонисти от епохата на Ренесанса, най-значителният представител на тъй наречената римска музикална школа и човекът, който спаси църковните песнопения от опасността те да бъдат превърнати в плоски речитативи. Сигурно е така. Освен това обаче, за мен той е и човекът, който свали ангелския хор от небесата и го сложи между хората, превърна го във вдъхновяващо всекидневно преживяване.

Палестрина, Стабат Матер

Джовани Пиерлуиджи да Палестрина, както подсказва името му, е роден в градчето Палестрина, тогава, през първата четвърт на ХVІ век – част от папската държава. Според различни източници, Палестрина е роден или през 1515-та, или през 1525-та. Знае се, че е от скромно семейство, но нищо повече. Ясно е обаче, че от дете има силна склонност към музиката – името му е в един запазен и до днес списък на деца-хористи в църквата „Санта Мария Маджоре” в Рим. Разказва се, че Палестрина, изпратен от родителите си да продава нещо на улицата, си пее песничка, чува го маестрото на църковния хор, веднага го прибира и му осигурява музикално образование. Подобни неща стават по онова време, защото много италиански общини осигуряват добри възможности за момчета с музикални способности. Историята обаче е най-малкото съмнителна, защото се знае, че Палестрина няма особено добър глас за пеене и, независимо, че участва в хорове, то е по други причини, не защото гласът му е някакъв особен брилянт. Така или иначе, около 1540 година Джовани получава добро музикално образование или от двама французи, или от един нидерландец, който има музикално училище в Рим, или от някакъв италианец, чието име фонетично съвпада с това на нидерландеца, не е съвсем ясно. През 1544-та се връща в родния град като органист и капелмайстор на главната местна църква. През следващите седем години очевидно не прави нещо кой знае какво за отбелязване, освен че се жени щастливо за Лукреция де Гори, с която бързо си раждат няколко деца, а между правенето на деца се усъвършенства и в музиката. Вероятно тогава пише и някои от най-ранните си меси и мотети. През 1551 обаче музикалният му възход е забелязан, пък и се намесват други фактори – Палестрина е поканен за капелмайстор, учител по пеене и диригент на детския хор на тъй наречената Капела Джулия, Юлианската капела, към папската базилика „Свети Петър” в Рим. Три години по-късно той издава и първите си композиции – четири меси за четири гласа и една за пет.

Палестрина, Ecce Sacerdos magnus

Сборникът с меси на Палестрина започва с композицията, озаглавена „Ето един чудесен свещеник”, която слушаме. Това никак не е случайно. Чудесният свещеник, който се има предвид, е самият папа Юлий ІІІ, бивш епископ на Палестрина, съгражданин на композитора, почитател на музиката му и негов покровител. Целият сборник всъщност е посветен на папата. Във всичко това обаче има нещо много повече от лична симпатия и шуро-баджанащина. Колкото и странно да звучи, но към средата на ХVІ век, в Италия преобладава северно-европейският полифоничен стил и на практика най-прочутите музиканти и композитори са гости от Нидерландия, Франция, Португалия и Испания. В случая папата италианец, който има изключителна склонност към музиката, намира един италианец, който може да композира църковна музика добра поне колкото тази на чужденците, че и отгоре. Затова покровителството му е разбираемо – но то отива по-далеч от нормалното. На следващата година Палестрина, вероятно за да има време да композира, без да му пречат тежките отговорности на капелмайстор, е преназначен за певец в хора на Сикстинската капела. Това става по личната препоръка на папата и за целта се погазват редица стриктни иначе правила. Палестрина не само не е свещеник, както се изисква, а е женен с деца. И той не само заема длъжността, без да мине през много тежкия иначе изпит, който се полага, но на всичкото отгоре гласът му изобщо не е на нивото на останалите. Месец по-късно обаче папа Юлий ІІІ умира. Наследникът му, Марсел ІІ, който също покровителства Палестрина, умира само 23 дни след понтификата си. Наследява го папа Павел ІV, далеч по-консервативен и стриктен човек. И той харесва Палестрина и неговата музика, но все пак бързо го уволнява от хора на Сикстинската капела, като му дава скромна пенсия. Това предизвиква нервен срив у чувствителния композитор с четири деца. Той се тръшва в леглото и страда дълбоко, докато папата не го назначава за капелмайстор на базиликата „Сан Джовани ди Латерано”, като му дава заплата, но му запазва и пенсията. Шест години по-късно Палестрина е преназначен в базиликата „Санта Мария Маджоре”, така че има прекрасната възможност да композира, без да нарушава правилата и да бърка гласовете в ангелския хор.

Палестрина, Vestiva i colli, мадригал

В „Санта Мария Маджоре” Палестрина има десет от най-продуктивните си години. През 1571-ва той за втори път е назначен в „Свети Петър” за капелмайстор и изкарва там до края на живота си през 1594. Погледнато отстрани, Джовани Палестрина сякаш води един от най-скучните и затворени животи в света. Той на практика не излиза от Рим, а там пък дните му минават в совалки между църквата и дома, между срещи с разни папи, поне шестима от които се сменят през живота му, и сплетните в църковния хор, между досадни организационни дела и самотно композиране, между грижа за семейството и грижа за музиката. Ако попитате самия Палестрина обаче, той вероятно ще ви каже, че много би искал всичко около него наистина да е толкова скучно, но не е, ще се оплаче, че животът го мъчи максимално и му пречи да твори. Въпреки това, Джовани Палестрина постига нещо като мечтата за съвършенство в своите творби. Да, наистина, той стеснява силно музикалните граници, в които работи – но пък вътре в тях е блестящ, от него се учат на полифония после Бах и всички останали. А защо не се разгръща нашироко в музикалните си визии? Ами просто е – Палестрина живее и твори по време на Контрареформацията. Това са годините, когато Рим, притиснат от възхода на протестантството в Европа, опитва да се защити, с други думи – там тече процес на нещо като консервативна реформа. Жив пример са точно делата на папа Павел ІV. Още като кардинал той е сред бащите на Конгрегацията на доктрината за вярата, известната Римска Инквизиция, създател е и на първия „Индекс на забранените книги”. Не е за чудене, че в един момент църковната цензура заплашва да засегне и музиката. Идеята е, че музиката е „замърсена” от светски влияния, а текстът, който от гледна точка на църквата е истински важният елемент, е оставен на втори план и се губи. Основите за музикална реформа, която дори да премахне изцяло мелодията и да превърне църковното песнопение в обикновен речитатив, се поставя още от Трентския събор през 1545, но комисия за това е назначена едва през 63-та. Двама от кардиналите в комисията обаче са любители на музиката и поставят на Палестрина задача да напише меса, която да е нещо като модел за църковна музика. Той го прави и представя пред комисията прочутата си „Меса за папа Марчело”. Оттам нататък никой дори не помисля повече за музикална цензура, защото какво трябва да премахнеш от истинското вълшебство, за да стане то още по-хубаво.

Палестрина, Меса за папа Марчело

Съвсем разбираемо е, че спасяването на цялата църковна музика от унищожение е важно и изтощително дело. Обратно на предварителните представи, още по-силни удари върху Палестрина обаче нанасят не хората, а самата Съдба. В годините между 1572 и 1580 в Италия няколко пъти вилнее чума и композиторът губи брат си, три от четирите деца и любимата си съпруга. Той, естествено, е разбит – декларира намерение да се оттегли от светския живот и да стане монах. Бързо променя мнението си обаче, когато среща богатата вдовица Вирджиния Дормули и, макар вече не в първа младост, през 1581 се жени за нея. В следващите години Палестрина се сдобива с отдавна мечтаната финансова независимост. Освен заплатата като капелмайстор, той си докарва и добро състояние от търговията с кожи, която наследява от покойния съпруг на Вирджиния. И как не, след като си урежда да стане официален доставчик на кожи за папския дворец. Добре, де, но пък нито за секунда не изоставя композирането и до края на живота си 13 години по-късно продължава да твори съвършени полифонии. През 1594 го отнася плеврит, без да се интересува, че композиторът има още много какво да сътвори. От него остават над 300 мотета, 105 меси, 68 офертории, 140 мадригала, най-малко 72 химна и още композиции, които са връх на църковната музика не само в края на ХVІ век, но и досега. Когато погребват Палестрина в катедралата „Свети Петър”, на ковчега му е изписано „Избави ме, Господи”, първите думи от прочутия стих „Избави ме, Господи, от вечната смърт в този страшен ден”. Три хора пеят псалми, но при един ремонт след години тялото на великия композитор Джовани Палестрина е преместено, но изчезва и не се знае къде е – за разлика от душата му, за която се знае къде почива.

Палестрина, Плачът на пророк Йеремия

Какво са книгите за теб? Най-кратко казано – удоволствие. Необходими учебници, които ти дават посока и те карат да се преоткриваш по малко с всяка прочетена страница. Да се надграждаш и да развиваш усещанията си за всичко около теб. Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и...

На днешната инфографика ще видите общо ДЕСЕТ ядрено-енергийни блока, ОСЕМ в Русия и ДВА в България, с абсолютно еднаква технология, използващи реактори ВВЕР-1000 и как те работят, т.е. какво количество продукция (електроенергия на изхода...

При появата на новината за десетките отровени, от които 33 умрели руснаци в Иркутск, “употребили” по стара съветска традиция концентрат, който не е за пиене, бях решил да не реагирам. Не искам да ми се приписва някакво злорадство поради “русофобия” над гроба на едни нещастници, които имат нерадостната съдба да са се родили и живуркали в най-голямата, най-великата дори ( според самооценките на мнозина там) “държава на духа”.

Развитието на новината с нейните подробностите обаче ме накара да си променя решението. Защото в подробностите е “зарито кучето”, както обичат да казват загадъчно носителите на руската загадъчна душа. http://clubz.bg/48390-kak_umrqha_33_ma_rusnaci_pili_raztvor_za_vana

Да оставим настрана фактът, че никакъв надпис “ не е за пиене” не може да спре пиещите в Русия да се самоубиват с ( евтин) одеколон и други подобни концентрирани гадости заради един миг щастлива забрава на своя жалък живот. Самата им мизерия също ще подмина в тази реплика, макар да се откроява за пореден път обстоятелството каква масова нищета и безпросветност върлува в необятните простори на най-богата на природни ресурси страна, чието население така и не може да отлепи от социалното дъно на руската традция на изостаналост спрямо десетки други народи в Европа и в останалите континенти.

Най-много ме мотивира да напиша този кратък текст обаче отношението на властите към профила на самоубийците. Те били все от “неблагополучни семейства”.

В нормалните страни по света също има милиони “неблагополучни семейства” , но това не означава непременно , че са са дотолкова оскотели от бедност, че проявяват склонност към колективно самоубийство.  В случая с Иркутск става дума явно за бедни хора, които поради житейски дадености са загубили от човешкия си облик и здравия разум.

Накратко казано, става дума за бедни хора. Много бедни ( и такива има къде ли не другаде). Само че в Русия освен тези жертви на цялостното състояние на войнствената империя, която иначе харчи огромни средства за водене на постоянни войни, жертва на държавната пропаганда са и самите държавни чиновници. Не им се обръща езикът да се изразят човешки с признанието, че в администрираната от тях държава има бедни.

Така е не само в Иркутск и в т.н. микрорайон с “култовото” название Ново Лениново. Така е и в Старо Лениново изобщо, т.е. в днешна Руска Федерация, осеяна с паметници в прослава на Ленин, когото дори и имитаторът на Сталин в днешния Кремъл заклейми като рушител на руската империя, без обаче от това да последва нищо реално за истинската десъветизация на днешната путинска Русия.

Апропо, като става дума за нормалните държави: в такива страни за доста по-малко жертви на насилствена смърт обявяват национален траур. Говорим обаче за свят, в който човешкият живот е ценност. Така че в Русия едва ли ще скърбят официално за някави си бездомници и несретници. Тровенето на простолюдието с шовинистична пропаганда ( “Крим наш, Алепо- тоже”) ще компенсира някаква си тъга по отровените с метилов алкохол десетки сънародници.

Share on Facebook

Признавам, купих си „Библиотеката на Въглен връх“ (изд. „Ciela„) на Скот Хокинс заради думата „библиотека“ в заглавието. Понякога само толкова ми трябва – има ли „книга“, „четене“, „книжарница“, „библиотека“, изписани на корицата на една книга, трябва да я имам! Фактът, че този роман спада към любимите ми жанрове – фентъзи/фантастика, допълнително наклони везните. Не че ми трябваше...