Ту-154 като символ

и пророчество

Самолет Ту-154 на руското Министерство на отбраната е паднал в Черно море, на километри след излитането си от Сочи към сирийския град Латакия. Сред загиналите са 64 певци и танцьори от ансамбъла за песни и танци на Руските въоръжени сили „Александров”, четирима офицери със звание от капитан до генерал-лейтенант и десетина журналисти от най-големите телевизионни канали.

Русия заема първото място в света по авиационни аварии. Сериозни специалисти предполагат, че катастрофата е в резултат на терористичен акт. Самолетът, произведен през 1983 г., е преминал необходимите профилактични прегледи. Летецът бил първокласен военен пилот с повече от 3 000 часа в небето. Със същия модел Ту-154 преди шест години край Смоленск загинаха полският президент Лех Качински и 95 души от политическия и военния елит на полската държава.

Самолетът е паднал преди да набере достатъчно височина. Останките са разпръснати на повече от 15 км от мястото на гибелта.

“Самолетът се е разпаднал още във въздуха. Значи е бил взривен. Такова разхвърляне на останките на огромна площ става само при взривяване. Следователно, имаме работа с терористичен акт. Екипажът не е подавал сигнал за бедствие. Дори при грешка в пилотирането, самолетът нямаше да се разпадне във въздуха”, твърди авиационният експерт Вадим Лукашевич.

Военният анализатор Алескандър Голц смята, че е рано да се говори без данни от „черните кутии”, но отбелязва съществен момент: руските власти веднага отрекоха вероятността от терористичен акт, което вече е съмнително.

Бог да прости загиналите артисти! Съболезнования за близките на жертвите.

Но…

Нека да си кажем истината: към фронта в Сирия бе изпратена агитационна бригада, за да повдига бойния дух на убийците на деца, жени, ранени и болни хора. Да пее и да танцува срещу заплащане.  Журналистите от пропутинските медии бяха командировани да осветят забележителното събитие и да залеят зрителите си с още тонове нагла съветско-рашистка пропаганда. Също срещу солидни хонорари. За кого бихте запалили свещ?

Да съчувстваме на физически или духовни убийци, значи да скверним паметта на невинните им жертви.

Съставът, известен повече като Ансамбъл за песни и танци на Съветската армия, е пътувал с цел да изнесе новогодишни концерти пред руските летци във военната база Хмеймим и в разрушения и мъртъв град Алепо. Танци върху костите на десетки хиляди сирйици. „Много стилно”, както казват балетните критици.

Ето какво пишат по въпроса честни руски граждани и наблюдатели:

„Жалко, че и Кобзон не е бил в самолета. Заедно с Кисельов и Соловьов (двама от най-злобните телевизионни путинисти)”.

„Крепостните певци и актьори заплатиха с живота си хищническата и коварна стратегия на своя президент”.

„Песента „Хотят ли русские войны” отдавна бе изличена от репертоара на ансамбъла на Руската армия”.

„Бог наказва онези, които превърнаха Алепо в руини, както и техните прислужници”.

„Скоро от ВКС (Вонящо-Козметичните Войски) на Путин ще останат само вторични суровини”.

„Този самолет е играл и ролята на пощенски гълъб. Превозвал е секретни документи за руските войски в Сирия”.

„Според официални данни, руското военно гробище в Сирия се изпълни с 400 души. Без да е започвала сухопътна операция. Това е цената за политиката на лидери като Пуйло”.

„С някякво перверзно чувство за хумор руските и съветските бойци първо насилват и избиват хиляди деца и мирни граждани, а после центъра на превзетия град издигат паметник на насилника-освободител Альоша с детенце на ръце!”.

„Как не са се сетили да включат в делегацията и Дядо Мраз?!”.

„Православната Путинова Джамахирия се разпада със скоростта на догарящ Ту-154. Скоро руските граждани ще крият паспортите си с двуглавата кокошка, както германците хвърлят личните си карти през 1945-а”.

                                                                                             Васил Данов

Share on Facebook

За вчера (24/12/2016г., Бъдни вечер) средната борсова цена на електроенергията в Германия беше 8,45 евро/МВт.ч. За днес (първият ден от Коледа) тя е -2,70 евроМВт.ч. А за утре тя е ... вижте графиката (за по-добър преглед и прочит к...

2016-та си отива заедно с надеждата за промяна в българската журналистика към по-добро, т.е. към онова, което все пак и въпреки “тежкото наследство на соцализма” за кратко време беше в несъвършения, но явно свършен, излапан резан от баницата на демокрацията, чиито порции първоначално се раздаваха повече по заслуги, отколкото с “връзки” ( както при комунизма) или като форма на платен слугинаж.

Това не е упрек към самите журналисти- не случайно подчертавам, че “другарската ми жалейка” е за журналистиката, която е коплексно понятие и проблем.

Не че журналистите не заслужават упреци. Не се опитвам да им се подмазвам, а няма и защо. Но и за тази професия, доколкото още я има, важи презумпцията за невинност до доказване на противното. Противно е да се обобщава, но и поименно няма как да изброя добрите примери само, за да не ги обидя.

Ето защо ще дам пример за конкретика конкретно със себе си. Комуто това е досадно, има правото да не чете, да не чете и пак да не чете ( нещо като при арестувания, който има право да мълчи, както сме виждали и чували по американските филми).

Имам кръгъл юбилей. Изминаха 10 години, откакто изпреварих събитията и напуснах тялото на агонизиращата журналистика, за да мога сега да си позволя лукса да я наблюдавам отстрани като свободен не само по дух, но и физически човек. Ако не бях взел онова мълниеносно решение на 9 октомври 2006 г. да се разделя с Нея на мига, когато бях заплашен с уволнение, беше ми спряно предаването и срещу скромната ми личност беше насъскан самият президент да ме заплашва поименно с декларации и да се гаври ехидно в интервюта с моето напускане, нямаше да имам правото да пиша този текст.

Както доста первезно е отбелязано от нечия ръка, която ми пише анонимно биографията в Уикипедия, бил съм се разделил с БТВ  “по взаимно съгласие”- нещо като “изнасилен за собствен кеф”.

Спокойно, няма да преразказвам отново обстоятелствата около онова напускане на моя дух, отделил се от тялото на най-голямата по зрителска аудитория телевизия. Ще илюстрирам обаче абсурда на състоянието на джешната журналистическа агония в България с (не)скромнния факт, че съм третиран като “враг на народа” тъкмо в държавно финансираните медии. А тъкмо тях всички дават за пример за отстояване на някои принципи в журналистиката по отношение на свободата на словото. Ако те са последното убежище на професионализма, добрите практики и свободното слово у нас, какво остава тогава за останалите!

Не ме разбирайте поглешно, не твърдя, че има явни забранителни списъци в държавните медии. Такива нямаше дори и при комунизма, когато началниците през пролетта на 1989 г. бяха разпоредили да не бъда канен повече в тогавашното радио и тогавашната телевизия ( шефът на “Хоризонт” Мартин Минков просто мълчаливо отказвал да се съгласи да бъда канен от водещите, а в телевизията Иван Гарелов направо заявил на всеослушание повече кракът ми да не стъпва там). Фактът, че няма такива узаконени заповеди обаче подчертава  регреса, на който (не) сме свидетели днес. Защото колелото се е завъртяло и сме се върнали към времената, когато автоцензурата работеше (почти) безотказно. Забраните се спазваха и без изрична заповед. Така е и сега.

За конкретни свои прегрешения към БНР вече не мога да си спомня. “Мразят ме безплатно” там – началниците им се сменят, но не и отношението им в това отношение .

До преди година и половина в БНТ все още ме допускаха ( макар и не чак пък в “елитни” предавания, като “Панорама”, където по  никога неизговорени причини имам “черен печат” от водещия Бойко Василев). Докато на 10 юни 2015 г. не се появих в едно неделно сутрешно предаване с портрета на Левски и не съобщих известната и поддържаната от истинските български патриоти от края на 19-ти и началото на 20 век истина, че Русия е воювала с Турция заради територията (ни), която се е надявала да присъедини, но се е натъкнала неочаквано на ( съпротивата на) хора с български дух за независимост и с воля за собствена държава, а не просто на “славяни и православни”, готови да прекрачат от турско в руско иго ( именно за “ново” иго говори и отказалият се от своето русофилство Иван Вазов през 1916 година).

Но май не беше само това причина в “обществената медия” да бъда подложен на негласно обществно “наказание” за непослушание, чрез пълна забрана ( почти, доколкото междувременно веднъж бяха поканен от водещи на културен сегмент от сутрешната публицистика , явно непосветени в омертата, но на любезното им предложение отказах с аргумента, че не желая това изключение да послужи като извинителна бележка за факта, че ми е запушена устата да говоря за политика, история и прочее теми в многобройните политически публицистични предавания на телевизията).

Изглежда , че пълният мрак над появата на светлия ми перчем пред камерите на БНТ падна след телефонен скандал с журналистка на висок пост в БНТ. Беше афектирана, че съм си позволил в личния си блог да критикувам телевизията за самохвалните автореклами, в които нейния “неспирен 50 годишен възход” опакова периода на комунизма като част от този т.н. възход. Казах й, че легитимират със задна дата всичко онова, което дори носителите на политическата приемственост на комунизма не смеят да направят по такъв хвалебствен начин заради очевидната непригодност на подобна пропаганда, когато бъдат съпоставени фактите.

Ето така “напуснах” екрана и на тази телевизия в качеството на коментатор (и бивш водещ там в началото на 90- те години)— без декларации и шумотевица този път.

Споделянето на тези опит не е форма на оплакване. По-скоро трябва да се “оправдавам”, че не целя да се самоизтъквам с това, което (не) ми се случва. Защото да си прогонен от държавния ефир, който ДЕСЕТКИ ГОДИНИ преди това доста често си обитавал като коментатор и водещ, рязко “изпаднал в немилост” по политически причини, е по-скоро комплимент при плачевното състояние на днешната българска журналистика.

Важното в тази малка коледна илюстрация в рамките на този малка лична ретроспекция е изводът как (не) работи селекцията, водеща до “коалиция на съгласните” в договора за съгласие между производителите на журналистическа продукция и поръчителите на порциите, които в това отношение се раздават по силата на “обществения договор” с потребителите, т.е. с народа. Някой анонимен, макар и прозрачен зад завесата на мълчанието началник, е преценил, че народът няма необходимост да слуша и гледа повече един коменттор. (Неиз)речено, сторено и  силата на сталинските традиции – няма човек, няма проблем.

А след като това е възможно да бъде приложено на незначителен тип ( незначителен конкретно за държавните медии, а не за частните, като е видно от появата ми там все още) , като мен, който пет пари не дава за появата си на екран, какво ли тогава ври и кипи в казана на яростния напън да бъдат налагали лични амбиции или партийни протежета чрез трибуните за обработване на общественото съзнание с “правилни” послания от страна на “правилни” журналисти?!

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: http://offnews.bg/news/Komentari_65/RIP-zhurnalisti_642941.html

Share on Facebook

Ако си мислите, че само (из)родната политическа мафия експлоатира човешката душа, като си организира мероприятия, като "Българската Коледа", за да си вдигне цената на акциите, дълбоко се заблуждавате. Те си имат достоен учител ...