За трети път през 2017-та г. България е №1

http://gikotev.blog.bg/drugi/2017/01/04/za-treti-pyt-prez-2017-ta-g-bylgariia-e-1.1500723

Новата година едва започна а нашата страна вече е ТРЕТИ път №1 в Европа по най-ниска цена на електроенергията, търгувана на енергийните борси, в няколкото страни които редовно ви показвам и сравнявам. Ето я и днешната графика (за по-добъ...

Pangredanan – денят на книгите в Бали

http://azcheta.com/pangredanan-denyat-na-knigite-v-bali/

Поетесата Петя Кокудева пътешества по света и като всеки писател – събира истории. Днес тя разказва за Деня на книгите в Бали или Денят на Сарасвати. Като много балийски празници, и този се отбелязва на всеки шест месеца (или точно на всеки 210 дни) и се празнува винаги в съботата  на Watugunung (последната седмица на балийския...

Черна книга за бели роби

http://gikotev.blog.bg/drugi/2017/01/04/cherna-kniga-za-beli-robi.1500673

В края на изминалата 2016-та г. масово и натрапчиво беше популяризирана "Черна книга на правителственото разхищение в България 2016". Най-накрая успях да я открия и сега ще ви дам възможнот и вие да се запознаете с нея. Ако жел...

Литературният пърформанс „Лууп четене” отново на турне

http://azcheta.com/literaturniyat-parformans-luup-chetene-otnovo-na-turne/

В средата на януари Иван Димитров ще представи пърформанса си „Лууп четене” в пет града в Северна България. В него поетът създава музикална среда на живо и представя пред публика свои текстове. Това е второто национално турне на „Лууп четене” след проведеното през 2015 г. Този път Димитров ще включи в пърформанса части от романа си „Софийски...

„Белене“ и трагедията на държавните фирми

http://ikonomika.org/?p=7333

„Белене“ с нейните 1.3 млрд. лв. обаче ще постави скандален рекорд. Това налага най-после да се вземат мерки, така че веднъж завинаги да се пресече порочният начин за натрупване на квазидържавни дългове.

 

„Белене“ и трагедията на държавните Фирми

 

 

The post „Белене“ и трагедията на държавните фирми appeared first on Блогът за икономика.

De Profundis: ЗА ДАРОВЕТЕ НА ДАНАЙЦИТЕ ИЛИ НЕКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА РУСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИОННА МИСИЯ

https://asenov2007.wordpress.com/2017/01/04/de-profundis-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%b9%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%ba%d0%be%d0%b8-%d1%81/

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/91045-de-profundis-za-darovete-na-danaytzite-ili-nekoi-saobrazheniya-za-ruskata-tzivilizatzionna-misiya.html

„Русия има цивилизационна мисия, а мисията на България е да помага на Русия да я изпълни” – мъдро ни поучаваше в едно интервю великият генерал от КГБ Леонид Решетников.

Разбира се, самото съществуване на феномена „руска цивилизационна мисия” не е новина. Аз лично винаги съм смятал, че да се напиеш, докато говориш глупости, не е особено постижение на човешката цивилизация, но може пък руската мисия да не се състои точно в това, тайнствеността, която обвива нейната истинска същност, е наистина голяма.

Да, най-великите руски писатели иронизират този фантазиен имперски феномен вече близо 200 години – като започнеш от Пушкин, минеш през Гогол, Чехов и Достоевски, после през Булгаков, Илф и Петров, та стигнеш до Веничка Ерофеев. Неслучайно обаче те третират не една ясна същност, а различни възможни аспекти на тази мисия, тъй като и сами не знаят в какво се състои тя.

Още по-сатирична става работата обаче, щом за мисията заговорят съвсем сериозно не само Решетников, а и други високо уважавани в обществото хора – Жириновски, Дугин, дори самият всеправославен император Путин и неговия предан външно-политически пророк Лавров.

Все пак тези дни май се повдигна смокиновото листо над част от съдържанието на споменатата мисия – най-модерната нейна част, онази, типична за героите на нашето, путиновското време. Доколкото схващам, основната цивилизационна идея на Русия в момента се състои в това целият свят да научи хубавата руска дума „боярышник”, която означава „глог”.

Да, в ерата на човешкия геном, квантовата физика и виртуалното пространство, Русия е открила трънките и глогинките – и самоотвержено иска да ни ги пробута.

И нищо, че за целта вече загинаха 80 души в Иркутск, какво са човешките жертви за една страна, която наистина разбира от мисии. И един режим, който наистина разбира от цивилизации, щото сам по себе си е адски цивилизован.

Само че за цялото човечество пак си остава загадка – защо, след като майсторите в Иркутск създават една чиста и пивка глогинкова водка с метилов спирт, добавят антифриз и препарат за ароматизиране на вани. Не съм специалист, но по пътя на логиката вървя към идеята, че ако вместо това бяха добавили препарат за почистване на канали, всичко щеше да е наред – нали той лесно, бързо и почти без повреди може да изведе навън всякакви боклуци от кое да е тяло.

Добре, де, хванахте ме, това вече ще да е поради типичното руско невежество. Освен ако не е наистина поредната диверсия на мръсния империализъм, както се намекна от най-високо място.

Но се чудя също защо им е на руснаците изобщо да ни шашкат с новата си глогинкова, след като и без това правят най-хубавата в света – прочутата „Табуреткова”. Нали съм ви казвал рецептата? Взимаш стара табуретка, по възможност никога непочиствана, слагаш я в леген и започваш да изливаш спирт отгоре. Спиртът се прецежда бавно през седалката и когато изтече в легена, вече е придобил неповторимия аромат на столетни мръсни задници. После само бутилираш и продаваш. Наздраве!

Напълно неясно остава обаче какво е пил руският военен министър Шойгу, та онзи ден да вземе, моля ви се, да се оплаква публично, че британците считат Русия за враг – дотам, че при техните армейски учения „противникът” носи руски униформи и е въоръжен с руски оръжия?

Очевидно в този момент въпросният Шойгу не е пил чиста табуреткова, граждани, а някакво менте. Табуретковата със сигурност просветлява ума и дава здрави опори в живота, докато тук сме свидетели да се проявява обикновена простотия.

Че кого да считат британците за враг, бе, г-н министър, ако не Русия? Сандвичевите острови ли? Ами нали вашите самолети летят предизвикателно по всичките британски граници, макар да нямат никаква работа там. Нали тъй нареченият ви „самолетоносач” изпафка неотдавна през English channel, та върна в Лондон споменът за смог, невиждан от времето на Шерлок Холмс насам.

Горкият Шойгу, той иска не само да не го мразят, задето е такъв, какъвто е, а и да го обичат. Ама ментетата дотам размекват човека.

Какво ли обаче размекна самия император Владимир Путин, та той пък започна плач да плаче за състоянието на САЩ и да предупреждава американците, че „Рузвелт би се обърнал в гроба, ако види Америка днес”.

Естествено, това е поредната руска хибридна атака срещу Демократическата партия. Сега това е на мода. Иначе през 80-те, когато Рейгън идваше на власт, руснаците си скъсаха задниците да громят републиканците. После вече нямаха сили да ги громят.

А сега пък са срещу демократите – но за мен е твърде неясно защо. Нали именно управлението на демократа Обама осигури на Путин такива възможности да разгърне по света рашистката си „цивилизационна” мисия, каквито Брежнев не е сънувал. Или това е поредният пример за верността на принципа – няма добро ненаказано.

Обаче от друга страна в същото изказване Путин се подмазва здраво на Тръмп и републиканците. „Във факта, че /37 на сто от – бел. а./ републиканците в САЩ симпатизират на руския президент, виждам признаци, че те имат едни и същи идеи за структурата на света и за ценностите с нас. Това е подходяща предпоставка за изграждане на добри отношения” – твърди Путин. Горкият, той не си дава сметка, че тази ситуация е отдавна известна. Да отвори първата част на филма от 80-те „Голо оръжие” и още в началната сценка ще види изобразена едно към едно ситуацията, на която се радва, но с тогавашните герои. Там на една маса седят руснака Михаил Горбачов, палестинеца Ясер Арафат, иракчанина Саддам Хюсеин, либиеца Муамар Кадафи и иранецът айятоллах Хомейни и обсъждат поредните си терористични атаки срещу гадните САЩ. А между това Горбачов възторжено им обяснява колко жалки и наивни са американците с тяхната демокрация – така повярвали в неговата „перестройка”, че рейтингът му сред тях е почти колкото на самия им президент.

Е, и Путин сега – радва се на рейтинга си в САЩ през деня, докато през нощта пие водка с новите поколения терористи и крои планове за нови атаки срещу света. Само че може да се озъби от изненада, когато доброто внезапно му се върне и Тръмп поведе нов цикъл на ядрена надпревара, с което да смаже Русия, както Рейгън смаза Съветския съюз – чрез докарване на цялата руска водка до чисто менте.

Не знам каква цивилизационна течност са пратили от Кремъл като подарък на новия молдовски президент Игор Додон в чест на неговата победа. Ако си спомняте, тя даде повод на прочутия Александър Дугин да възкликне, че не само Вашингтон и София, но вече и Кишинев е руски. Нещо не особено щадящо трябва да е съдържал подаръкът, а и Додон очевидно го е употребил, въпреки правилото да се пазим от данайските дарове. Затова онзи ден, още неседнал здраво на президентското кресло, човекът махна европейското знаме от кабинета си и декларира, че Молдова ще се преориентира към Русия.

В Кишинев да правят каквото щат. Мен в случая ме вълнува само да не би и нашият Румен Радев да е получил някой и друг кашон водка в честь победы. Ако да, настоявам НСО да се намеси и самопожертвователно да изпие всичко. Сигурен съм, че е по-добре да гледаме пияни гардове от НСО да правят глупости, отколкото да ги твори самият български президент.

Току виж, в желанието си да се докара на Кремъл повече от своя молдовски колега, той вземе не само да изхвърли европейското знаме от кабинета си, но и направо да развее руското от прозорците на президентството. А Червената армия, както сочи историята, само това и чака на Дунава – сигнал, за да изпълни мисията си и да ни цивилизова за пореден път.


Дубравка Угрешич: Хората трябва да се научат да мислят политически, за да защитават интереса си

http://azcheta.com/dubravka-ugreshich-horata-tryabva-da-se-nauchat-da-mislyat-politicheski-za-da-zashtitavat-interesa-si/

Дубравка Угрешич е един от най-известните съвременни писатели от Балканите. Родена през 1949 г. в Кутина, бивша Югославия, тя е дъщеря на хърватин и българка и расте, пътувайки често между двете държави. До началото на войната през 90-те години тя работи в Института по теория на литературата в Загреб. През 1993 г., след разпадането на...

Защо другарите у нас вкупом надуват тръмпетите

http://ivo.bg/2017/01/04/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%b4%d1%80%d1%83%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%83-%d0%bd%d0%b0%d1%81-%d0%b2%d0%ba%d1%83%d0%bf%d0%be%d0%bc-%d0%bd%d0%b0%d0%b4%d1%83%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d1%82%d1%80/

С няколко изключения в лицето на коментатори, които автентично се радват от десни позиции на победата на Тръмп в САЩ, масата ликуващи по същия повод говорители по темата у нас са открито путинофилстващи- подобно на онези в руската Дума, които пиха шампанско за успеха на милиардера в една страна, която бих удавили иначе в чаша “Игристое”, ако можеха.

Колкото повече наближава фактическото управление на Тръмп, толкова повече еректира възбудата от онова, което той българските другари и другарки очакват той да им донесе като възмездие срещу техния другар Обама, определян като най-левия президент в историята на САЩ ( не от моя милост, а тъкмо от изтъкнати десни коментатори тук и по света).

Един пример от днес, взет от сайта на радо “Фокус” ( в който навсякъде в текста пишат Багдад като БагдаТ, но това е подборност от пейзажа) http://www.focus-news.net/opinion/2017/01/03/41316/hristo-smolenov-2017-a-shte-bade-godinata-na-golemite-razoblicheniya-shte-stane-yasno-koy-sazdade-i-koy-podkrepya-islyamska-darzhava.html:

“Христо Смоленов, експерт по сигурност и антитероризъм, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

“Клинтън си отиде безславно, а Тръмп разполага с аргументи, които се заканва да направи обществено достояние. Да се надяваме той да бъде жив и здрав, за да съумее да продължи курса към промяна на американското общество, защото според мен това, което той прави, е втора американска революция”.

Както се вижда, говорителте по въпросите на тероризма в България, като Смоленов, се цитират един друг за “по-достоверно”. Откакто се формира тристранният пакт Москва-Техеран- Анкара ( в резултат на което патриотарстващите експерти спряха да попържат Ердоган и неговата фашизоидна русколюбива политика).

Ето така, без да знаем непременно както е казал вездесъщият в българските медии пропагандатор на режима на аятоласите Мохд Абуауси, научаваме от “Фокус” и Смоленов следното:

“Боя се, че това, което каза Мохд Абуаси тези дни – ръководителят на Центъра за близкоизточни изследвания, в който зам.-председател е известният български антитерорист Славчо Велков, за съжаление е самата истина”.

Тук липсва само “Аятоллаху акбар”. Защото въпросният български гражданин Абуауси “работи” експерт в единствено число в измислен “институт” за прослава на политиката на Техеран. Неговата дейност от години се свежда до това да произвежда пропаганда в полза на Башар Асад в Сирия, спонсориран от Иран и създадените от него ливански шиитски милиции “Хизбуллах”, изнесли практически най-тежките битки на сирийския режим срещу всякакави противници в рамките на гражданската война, разпалена от династията Асад. Същият Абуааси се набърка в скандали с лобиране за пребиваването у нас на палестинци от смятаната на Запад за терористична организация “Хамас” и беше лицето ( преводача, екскурзовода, контакта и т.н.) на пропагандните набези на телевизията на Бареков, която излъчваше хвалбствия под формата на репортажи за “Хизбуллах” от нейно студио Ливан в зората на войната в Сирия.

С това обаче позоваването на Смоленов на авторитети не свършва в кратката м изява. успява да обяви себе си за ткъв, както и главня прокурор Цацаров, награждавайки мимоходом вкупом с комплименти “нашите служи” ( е, и германските сщо- от него да мине):

“Нашите служби се състоят от добри професионалисти, които имат нужда не просто от повече ресурси, имат нужда от нов формат на европейско сътрудничество, в който да не бъдат тълкувани като девета дупка на кавала, на който се подхвърля информацийка от време навреме. Помните, неотдавна главният прокурор заяви, че партньорски служби са спестили на България информация, която е била важна с оглед на антитерористичната подготовка на страната.

Водещ:Добре обаче смятате ли, че подобно задълбочаване на сътрудничеството ще помогне, защото сте казвали, че очевидно европейските служби не се справят със ситуацията?

Христо Смоленов: И кога го казах? Казах го в навечерието на това, което се случи в Берлин, когато още болката от атентата не беше отшумяла, но и при скандалните разкрития, които потвърждаваха моята теза, че не се справят, именно защото има политическа намеса в тяхната дейност. Там също има добри професионалисти.”

Да кажеш, че ще има още атентати ( в Европа , Турция, Близкия изток), е като да познаеш, че ще има земетресения там, където винаги е имало. Но пък ако случайно не “познаеш” можеш са припишеш заслугата, че си предупредил навреме и за щастие са те послушали.

Но да се надяваме наистина, че Тръмп ще бъде жив и здрав да сбъдне мечтите на Смоленов и компания у нас. Защото на Тръмп поне мандадът му е гарантиран, докато на Путин – при гарантирано низходящата тенденция за руската икономика в края на пертолно-газовото му царуване – май му се клатят краката на високите токове.

Апропо, поправете ме, запълнете пропуските ми- посочете ми поне един левичар у нас, който да е нарушил инструкцията и да е заплюл Тръмп като милардер и експлоатотор. Понеже не се сещам, рискувам да обобщя: случаят е същият като онзи през 1939 г., когато българските другари и друарки прегръщат дружбата с нацистка Германия поради това, че Хитлер се е прегърнал със Сталин. Съответно променят отношението си на 180 градуса през юни 1941 г. по известните на всички причини, повтаряйки подобно резоньорсто и при свалянето на Живков по съветска заръка – без да шукнат. Да видим още колко ще надуват тръмпетите.

Share on Facebook

Никола Крумов – най-купуваният автор в Ozone.bg за 2016 г.

http://azcheta.com/nikola-krumov-naj-kupuvaniyat-avtor-v-ozone-bg-za-2016-g/

Никола Крумов и неговите две дебютни книги „Дневник от панелните блокове“ и „Междупанелни войни„, издавани от „Пощенска кутия за приказки“, оглавиха годишната класация на Ozone.bg за 2016 г. Това сочат данните от продажбите в книжната секция на онлайн магазина от 1 януари до 31 декември на изминалата година. Още 3 издания на „Пощенска кутия за приказки“...

Среща с истината в „Часът на чудовището“

http://azcheta.com/chasat-na-chudovishteto-patrik-nes-2/

В края на 2015-а прочетох “Освен този живот” на Патрик Нес (изд. „Студио Артлайн“) и останах дълбоко впечатлена от прекрасното му творчество – до такава степен, че се убедих как това е най-добрият автор и книга, на които съм попадала през годината. През декември 2016-а, разлиствайки последната страница на “Часът на чудовището” на Патрик Нес, преживях дежавю. Романът е едно малко, кратичко съкровище, което толкова години...

Защо ще кажа „Да, България!“

http://feedproxy.google.com/~r/komitata/~3/Wj3staTaGI8/blog-post.html



Човек и добре да живее, му се случват разни работи. С мен се случиха протестите от лятото на 2013 година, след които нищо като че ли не е същото.

Този блог не беше замислян като политически, а по-скоро като научно-популярен, литературен, пътеписен или дори исторически, но стана предимно политически, след като Георги Първанов беше избран за втори мандат президент. Тогава моят кандидат не стигна до втори тур и си казах - нещо се счупи в България и ще трябва поне да говоря за политика, докато „нещата се оправят“.

Да, отдавна беше :) И блажени са били наивниците като мен, които са си представяли, че морето е било до колене и нещата ще се оправят след малко праведен гняв по блоговете.

От тогава този блог има ясна позиция по обществено-политическите въпроси. (А и да не забравяме, че имам и съавтор - Стойчо, който също никога не спестява никому политическите си позиции. )

Също така, на практика от 1998 година насам, се занимавам професионално с интернет. След като приключих поредния си интернет бизнес през 2006 година, си казах - интернет бизнесът е хубаво нещо, но може би трябва да се поработи малко върху свободата в самия интернет, защото без нея бизнесът в интернет е невъзможен. И се включих активно в действия срещу затварянето на торент тракерите, Наредба 40, поправките в Закона за електронните съобщения и АКТА. Само че се оказа, че нещата в обществото са счупени на още по-дълбоко ниво. И нормален бизнес не само в интернет, но и никъде в държавата ни (а понякога и по-широко) не може да има.

Оказа се, че свобода, справедливост и истина недостигат не само в Интернет, но и навсякъде в България, което пречи не само на бизнеса, а и на живота въобще.

Затова трябваше да се включа и в екологичните протести през 2012 на Орлов мост, също във всякакви протести срещу презастрояването и унищожаването на природното и културното наследство.

А когато Делян Пеевски беше избран за шеф на ДАНС през 2013 година, чувствата ми бяха същите, като при избирането на Първанов за президент, но по-силни:

„Това е краят на България“, си казах, „мафията превзе държавата“.

И, като истинско чудо, на площада на 14 юни 2013 година вместо дежурните стотина мрънкачи (тук употребявам думата в ироничен смисъл, всъщност тези хора имат най-дълбокото ми уважение), тоест протестиращи, видях море от хора, възмутени като мен от това безобразие.

И започнахме да си търкаме подметките по улиците и площадите. Ден след ден. Седмица след седмица. Месец след месец.

До края останахме една шепа хора, може би само най-твърдоглавите, които решихме че докато не изчистим това, което се нарича „моделът Кой“ от България, няма да мирясаме. С част от тях сме заедно и в „Протестна мрежа“, която е жива и до днес.

С част от тези хора, с които минахме през какво ли не заедно през последните години, си казахме, че трябва и партия. Трябва партия, директно да пожелае властта и която да се бори за европейското бъдеще на България, за нормални отношения в обществото, за качествено образование, против мафията, за смислена съдебна реформа и за какво ли още не.

Ако всички хора, които споделят идеята, че България трябва да се освободи от мафията, да установи върховенство на закона и справедливост, да бъде истинска европейска държава, да оползотвори огромния си човешки и всякакъв потенциал, намерят формулата по която да работят заедно, това няма да бъде просто една политическа мечта, която да си разказваме, а реалност.

А и Христо Иванов показа, че е човек с непоколебими принципи, който заслужава моето доверие.

Затова ще се включа и казвам -  „Да, България“!









Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване