Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Кои основни събития ще определят облика на света и развитието на България през 2017 година, повече добро или повече лошо предстои, възможни ли са изненади и в каква посока – тези теми, свързани с близкото бъдеще, обсъждаме за втора поредна седмица с нашия политически наблюдател Пламен Асенов.

– Пламен, България не е самотен остров и важните световни събития неизбежно отекват в нея. Какво ще радва или тревожи българите през 2017-та?

– Страхувам се, че тревогите ще са повече от радостите, Фили. Светът през последните три години, от руската агресия в Украйна насам, стана не само много по-динамичен, но и много по-заплашителен, а възходящата тенденция в тази посока не е спряла. Така че нарастващото чувство на тревожност сред българското общество, което бе една от характеристиките на миналата година, ще се запази и през тази. Няма как да е иначе, след като по медиите и сред хората все по-често се споменават думи като „терор”, „война”, „жертви”. В същия момент управлението е в насипно състояние, без да може да осигури политическа стабилност и предвидимост за хората. Всъщност, Фили, ако трябва само с една дума да охарактеризирам най-голямата заплаха за българите през новата 2017 година, тя ще бъде – неизвестност. Какво ще стане – това е въпросът. Не как точно, кога или дори защо ще стане така, а именно – какво ще стане.

– Пламен, но това не е ли всъщност най-лесният въпрос в политиката?

– По принцип е така, Фили. Или би трябвало да е така в нормална политическа среда, създадена и поддържана от ясни и предвидими политически субекти. Обаче нека си спомним само колко пъти от ноември, тоест, от президентските избори насам, се смени ситуацията в България – ще има ново правителство в рамките на този парламент, няма да има ново правителство в рамките на този парламент; ще има служебен кабинет, няма да има служебен кабинет; ще има предсрочни избори, няма да има предсрочни избори, за да се стигне до днешното, отново пълно с неизвестни положение. Вече поне е ясно, че предсрочни избори ще има, но пък всички останали неясноти продължават да ни притискат. На този фон как си представяме, Фили, че България ще успее да се подготви например за трудната задача, която ѝ предстои – през 2018 година да поеме ротационното председателство на целия ЕС. Подготовката за това трябва да приключи още в средата на 2017-та, а вече доста време за тази подготовка се грижат не отговорни политици със стратегически визии, а обикновени министерски чиновници с визия от аванс до заплата. Не е ли срамота въпросните чиновници да взимат решения за идеите и поведението на страната ни по изключително важните общоевропейски теми, чукащи на вратата – мигрантската криза, преговорите с Великобритания за нейното излизане от Евросъюза от една страна и необходимите спешни мерки за запазване на европейското единство от друга, отношенията ЕС-Русия, ЕС-САЩ, ЕС-Турция, войната с тероризма. Както ясно се видя – ние вътре в собствената си страна не можем на две магарета сламата да разделим, на какво отгоре ще се захванем сега общите европейските дела да оправяме. Дори ми минава еретичната мисъл, Фили, дали не е по-добре просто да се откажем, да отложим високата чест – но и твърде тежката отговорност – на нашето европейско председателство за по-добри времена.

– Пламен, кога очакваш да настъпят в България тези по-добри времена?

– Благодаря за иронията, Фили. Казваш го, защото знаеш, че по принцип не очаквам да настъпят никога. Но хората не трябва да се подвеждат по мен, поучен само от горчивия си житейски опит, аз може би съм по-голям песимист, отколкото би трябвало нормален човек да бъде. Обаче в момента е наистина трудно да се прогнозират по-добри времена за България, поне през следващите пет години. Казвам това от една страна заради разпада на политическата система и изчезването на политическото, процес, който може би достигна крайната си фаза. Сигурен съм, че тази безрадостна констатация ще се потвърди и от резултата на предстоящите предсрочни парламентарни избори, така че на страната ѝ предстои да влезе в спиралата на криза, от която ще излезе чак ако обществото успее да роди истинска алтернатива. Казвам това обаче и специално заради включването в българската политика на новия президент Румен Радев. До неговото встъпване в длъжност остават по-малко от десет дни, а сигурните неща, свързани с бъдещата му дейност, за които аз бих се обзаложил, са само две – че той ще тегли българската каруца максимално към руската страна и че скоро ще бъде практически изолиран от европейската политическа сцена, както стана по-рано с Георги Първанов. Всички приказки на самия Радев пред западни издания, че той е натовски генерал и държи на европейския път на България, са наистина само празни приказки, докато в същото време повтаря нелепата си теза, че Крим е руски, защото такова е фактическото положение на нещата. Или докато лансира лъжата, че санкциите срещу Русия трябва да паднат, защото, видите ли, икономическите загуби на България от тях са огромни.

– Пламен, да кажем ясно – човек на Москва ли е утрешният български президент?

– Много ми се ще да или не по тази тема да кажат българските специални служби, но това няма да стане, поне засега. За да си отговорим сами, имаме само косвени данни, но и това не е малко. Тук се включват, разбира се, всички разкрития за руската намеса в българските президентски избори, които станаха ясни покрай скандала между шефа на БСП Корнелия Нинова с руския генерал от КГБ Леонид Решетников. Както обикновено – и този скандал беше на бърза ръка заметен под килима и май вече е забравен от българското общество. Още по-забравен обаче е един друг скандал – победоносното възклицание на човек, наречен Александър Дугин, след президентските избори в САЩ, Молдова и България. А възклицанието гласи: „Вашингтон е наш, Кишинев е наш, София е наша”.

– Все пак, едва ли трябва да се правят изводи от желанието на всеки руснак да изрази имперските си чувства по оригинален начин.

– Разбира се, че не, Фили, но Александър Дугин не е всеки руснак. Той е може би най-известният руски политолог, близък до президента Путин, баща на кремълската доктрина за тъй нареченото евразийско пространство и силен радетел за използването от страна на Москва на православието като политически инструмент. Изобщо, Дугин не е човек, на чиито думи не трябва да се обръща внимание. Още повече, както вече се знае от опит, той най-често казва онова, което Путин и външния му министър Лавров са принудени да премълчат. Така че щом веднага след президентските избори човек като Дугин казва „София е наша”, струва си като общество много да внимаваме за посоката, в която Румен Радев ще поведе страната. Иначе, Фили, в личностен план, за съжаление, ориентацията на Радев е толкова ясна, че спрямо него дори няма нужда да се напомня класическата рецепта – ако нещо изглежда като патица, кряка като патица и ходи като патица, най-вероятно то наистина ще да е патица.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Цената на електроенергията на борсата в България продължава да се срива, по сравнение с останалите осем държави, които редовно наблюдаваме и сравняваме. След вчерашната "Жегата след ледена епоха 2017-та" днес имаме още по-голям...

Три коментара в ivo.bg ( без коментар от ivo.bg) като реакция на лъжите и манипулациите на премиера Борисов, обявяващ действащите т.н американските цинтроли в България към руския рекетьорски,мъртвороден  корупционен проект АЕЦ “Белене”, погълнал милиарди като черна дупка без нито лев възвръщаемост, като “еднакво вредни” ( за него):

1. “Ето истината кой ни натресе високите цени на енергията от т.нар. Американски централи:

Фактите против: “Виновен е Костов” за високите цени на ел-енергията !

Двата договора – единият за рехабилитация на ТЕЦ “Марица-изток 3″, а

другият – за ново строителство на ТЕЦ “Марица-изток 1 ” – са подписани на

13 юни 2001 г. от тогавашния директор на НЕК Данаил Тафров. Всеки

може да ги прочете на сайта на Народното събрание. Те са качени там от

около месец. И всеки може да се увери, че в тези договори не е

определяна никаква цена на електроенергията. Специално за ТЕЦ

“Марица-изток 1″ няма нито една стойност в целия договор. Какво се

случва по-нататък? На 4 юли 2005 г. ДКЕВР с председател Константин

Шушулов излиза с решение за цената на електроенергията от ТЕЦ

“Марица-изток 1″. Няколко месеца по-късно – на 17 ноември 2005 г. –

Румен Овчаров слага подписа си под съгласие НЕК да подпише договор за

особен залог в полза на AES като обезпечение. И този протокол завършва

със следния текст: “Препис от настоящия протокол да се връчи на

изпълнителния директор на НЕК за сведение и изпълнение”. Отдолу е

добавено: Румен Овчаров плюс неговият подпис. Това означава, че през

2001 г., когато Иван Костов е бил премиер, не са определени никакви цени

– такива, каквито сега плащаме за ток. През юли 2005 г., тогава

правителството на Симеон Сакскобургготски е в оставка, а министър на

енергетиката е Мирослав Севлиевски, се определя една много висока цена

на тока от ТЕЦ “Марица-изток 1″. Министър Румен Овчаров през ноември

2005 г. вече има тази цена в ръцете си. Знае каква е тя. Той с подписа си

за сключване на договор за особения залог фактически дава ход на

строителството на ТЕЦ “Марица-изток 1″. Какво е трябвало да направи,

виждайки тази висока цена? Той е трябвало да откаже сключването на

договор за особен залог. Тогава при липсата на такъв договор

инвеститорите не биха получили необходимия кредит и нямаше да строим

ТЕЦ “Марица-изток 1″ при условията, при които сега е построен. Още

тогава е имало резерви за намаляване на тока. Но Овчаров е подписал

високите цени. Имало е много висока цена на варовика, необходим за

сероочистващите инсталации. Висока е била и цената за транспортиране

на отпадъците, както, разбира се, и други сегменти от общата сума.

Овчаров не е направил това. Затова той носи лична отговорност за

високата цена на електроенергията, по която ТЕЦ “Марица-изток 1″

продава на потребителите. Нека обясня какво означава договор за особен

залог. Ако в един момент НЕК престане да изкупува електроенергията от

“Марица-изток 1″, то парите, които НЕК събира от българските

потребители, директно ще постъпват в касата на ТЕЦ-а. Тоест парите на

българските потребители ще постъпват директно в сметките на

собствениците на централата. Което е ужасяващо, защото този договор и в

момента виси като дамоклев меч над всички. Иван Костов го плюят 12 г. за

тези договори. Добре че имаше протести, за да излезе истината. Всъщност

Румен Овчаров е в ситуацията, в която крадецът вика: “Дръжте крадеца!”

Sima Nikolova -22 септември 2013 г.

2.” Относно американската централа край Гълъбово, мога да кажа само, че като минаваш край нея и гледаш изпотрошения и мърляв ТЕЦ на Ковачки, виждаш разликата. А между другото тази ТЕЦ няма и висок комин, може символ на мъжественост, който да изхвърля отработените газове. Може би е единствената в България с реално работеща сероочистка.

Хората, които работят там са българи. Тази за този милиард, все нещо е останало в БГ, а за АЕЦ нямаме нищо”.

3. “Буда отново бърка понятия,факти и логика. Явно в “школата” на милицията в Симеоново толкова си могат, а пък пожарникарските “кадри”- “още повече”!

Първо маришките тецове са РЕАЛНО работещи централи – т.е. те могат да произвеждат ток, без значение под себестойност или с печалба! Докато ГьОЛА в Белене , заедно със ламариненият скрап ,който още не е и произведен и не е доставен в задунайката – НЕ могат, НЕ МОГАТ да произведат и една калория електричество. Дори ЕДНА! Макар разходите и за гьола, и за недоставеният все още скрап (с който да запълнят гьола) – да надвишават всички разходи за Мариците! Скрапа и гьола са по-скъпи от работещи топлоцентрали ,които носят приходи , а скрапа – НЕ!

Освен това цената на електроенергията от Мариците е определена при министерстването на р.оФч. , и е послужила за залог за започване на модернизирането на централите. Ако няма цена – няма и инвестиция! Но в пожарникарската школа никой не изучава нищо за инвестиции, нито за модернизиране на електроцентрали.

Освен това от Мариците предлошиха на винету да направи далекопровод до Турция ,за да има възможност за износ, и да се намали резерава в централите, а оттам да има и възможност за намаляване на цената на енергията от тях, но той строи само магистрали и метро ,заради еврофондовете.

П.П. И буда много добре знае ЧИИ са “американските централи”. Американското в тях е ,колкото и НЕамериканското, или още по-точно партийно-десарското , скрито зад офшорки ,и представено като “чуждестранни инвестиции”.

А пък Костов взе решение да модернизира Мариците, за да има работа за миньорите от мините. За да работят централите трябваше или държавата да ги модернизира, или да ги продаде , за да ги модернизира частният инвеститор.Както и стана.

Но да се сравнява работещи централи, със милиардният полускрап за Белене , може само “спеиалист” , като буда.

А пък ,за да зароботи скапа за белене трябват още 15 милиарда лева, т.е. колкото струват около 10 от “американските централи”.”

Share on Facebook

Това става ясно от публикувания през седмицата първи за годината енергиен (дис)баланс на страната, от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), на новата си интернет страница, който изглежда ето така: