Дълбоки, широко скроени и плиткоумни коментари за програмната реч на новия американски президент Доналд Тръмп предстоят да залеят световното медийно пространство.

Не мога, не искам и не трябва да давам своя малък принос към този океан от анализи на броените думи, с които започва управлението на най-овластения да влияе върху световните дела човек.

Но ще си позволя само две откъслечни забележки.

Тръмп направи ( поне две ) неизпълними заявки и това е лош предварителен атестат за оставащата част от мандата му.

Тръмп обеща Америка да бъде “номер едно във всичко”.

Тръмп обеща да изкорени тероризма от лицето на земята.

Няма как , обаче,  нито едното, нито другото да се случи.

Неблагодарна задача е да обяснявам защо претенцията за абсолютизъм на вождизма ВЪВ ВСИЧКО е футуристична фукня, която не прави чест на президент на наистина водеща, но не във ВСИЧКО, нация .

А за тероризма, който може да бъде организиран, но и индивидуален акт на въоръжена реакция на отчаяни глави, съвсем не ми се говори- защото той е неизтребим като реваншизма, екстремизма, шовинизима и прочее болести, характерни за човечеството и човеците – с цялото им несъвършенство.

Да обещаеш неизпълними по дефиниция неща е мотика, която настъпваш повторно след кандидатпрезиденската кампания, след която би могъл да заровиш тази томахавка.

Предстои да видим дали мотиката няма да закопае онзи, който отказа  да я заобиколи.

Share on Facebook

Всяка седмица „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете новия ни специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Родители и деца. Трудните взаимоотношения“ 0т Хорхе и Демиан Букай Издава: Хермес Дата на публикуване: 19 януари 2017 г. Преводач: Мариана...

По принцип рядко пиша за политика. Още по-рядко се нагърбвам с някакви прогнози, но в изкачването до властта на двамата мъже от портретите по-горе има повече синхроничности от обичайното и ми се иска да хвърля моите „пет цента“ – ей така, за разнообразие.

Относно прогнозите, в новата ми книга има вече една сбъднала се такава. Там Обединеното кралство обръща гръб на Континента, точно както се случи на практика, а премиерата в родния ми град беше точно в деня на Брекзита, при това беше втората по ред, така че никой не може да ме обвини, че съм си дописвал.

Имам и едни прогнози за 2016-та, които съм писал в състояние на предпразничен махмурлук, т.е пълни са по-скоро с раздразнение и с хапливо чувство за хумор, отколкото с някаква сериозност. Призивът ми е избщо на прогнозите да НЕ се гледа сериозно – не само на моите, но и на всякакви блогърски такива, защото светът е по-непредвидим от обичайното напоследък, а пророците (в глобален мащаб) се броят на пръсти, моя светлост бидейки извън този списък. Затова, нека ги наречем просто съвпадения.

Далеч по-интересни са ми синхроничностите, свързани с избирането на мистър Тръмп и на генерал Радев. Ето ги:

1/ И двамата бяха избрани за един и същ пост – президентския;

2/ И двамата победиха по-скоро изненадващо и неочаквано, отколкото предвидимо;

3/ И двамата бяха избрани по едно и също време и почти по едно и също време встъпват в длъжност;

4/ И двамата изглежда са в разрез с политическото статукво у нас и с политическата коректност зад океана;

5/ И двамата имаха като главен опонент за поста силни дамски фигури, чиято победа изглеждаше почти „в кърпа вързана“.

Зад Хилъри стоеше мощната й политическа партия, Вашингтон, лобистите, чуждестранни държавни глави, действащият президент на САЩ, водещите медии, целият Холивуд и дори част от съпартийците на Тръмп. Зад Цачева стоеше главната политическа сила от управляващото мнозинство. Отделно, нагласата да се избере жена за президент и в двете държави изглеждаше напълно реална. Дет се вика, само това не бяхме пробвали, можеше пък да излезе нещо. Но не би…

Предполагам, че ще ви бъде интересно личното ми мнение, свързано с всичко това. Няма да го крия. В крайна сметка, колкото и да си аполитичен, винаги имаш лично мнение и е тъпо да се правиш на абсолютно неутрална „везна“ (още повече, ако си зодия скорпион). Ще започна с убеждението, че нямам никакви проблеми със заемането на важни управленски постове от жени в каквито и да било сфери от живота. Майка ми е мениджър в частна компания, жена ми до известна степен също, в качеството си на независим творец и предприемач, който се продава сам, а през изминалите десетилетия неведнъж съм попадал под жени в йерархията на различни организации, било като наемен служител, било като учащ, студент и какво ли още не… Животът ми е пълен с примери на жени, които са ми били шефове, които са ми били спонсори, които са ми били ментори и бизнес партньори, които са ми давали правилната насока и желаната подкрепа в моментите, в които съм се нуждаел от тях. Аз съм едно разглезено от жените момче и опитът ми, бидейки изцяло позитивен, сочи, че жените са напълно способни да управляват. Това, че не им се получи да заемат едновременно най-отговорните в локално и в глобално отношение президентски постове е съвсем друга тема. Но и тук си имам лично мнение. Даже две:

Първото е, че на хората просто им писна от статуквото. Търсят нови лица, а Тръмп и Радев са изцяло подходящи за целта – с неопетнено политическо минало, но и с непроверени способности да заемат поверените им важни постове, в чисто практически план, като опит. Поне засега. Дължим им стоте дни „меден месец“ във властта и не бива да ги съдим прибързано.

Второто е, че изборите не променят кой знае колко нещата. Не залитам по конспиративни теории, но смятам за очевидно, дори очевАдно, че светът НЕ се управлява от политически идеи, лидери или пък идеали, които простолюдието е способно да избира. Светът се управлява от парите и финансовите интереси на могъщи частни организации и лица в сянка, които са несменяеми. Простолюдието има правото да променя само декорацията на „фасадата“, но не и „сградата“, която стои зад нея. Или както гласи народната поговорка:

„Каквото и да ти разправят, винаги става дума за пари“.

Въпреки изброените съмнения по-горе, политическите лидери, все пак, могат да променят доста неща. Или поне да задават „тона“ на политическото ежедневие. А тонът зависи изцяло от личните им качества. И така, какво можем да очакваме от личностите на бизнесмена и на генерала?

Радев е лаконичен. Следователно, очакваме президентската институция у нас да започне да действа по примера на онази песен от Елвис Пресли: „A little less conversation, a little more action…“ (по-малко разговори, повече действие).

Тръмп, пък, е директен и безкомпромисен. Следователно, очакваме от администрацията му директни и безкомпромисни действия, освен ако не се окаже тоталният популист, за какъвто го подозират многобройните му политически врагове.

Всички се надяват на затопляне в отношенията между Русия и САЩ, но според мен това е твърде малко вероятно да се случи, защото двете велики сили имат крайно противоположни, перманентни геостратегически интереси, които се простират далеч отвъд мандата на един президент и далеч извън правомощията му като такъв. В най-добрия случай Москва и Вашингтон ще започнат да си мълчат по-дипломатично, вместо да си разменят остри реплики, но едва ли ще „затанцуват“ под една и съща „мелодия“ скоро.

Хубавото е, че и двамата нови президенти са успели в живота мъже. Единият има блестяща кариера в бизнеса, а другият – в авиацията, която се води за най-елитният род войски. И двете поприща изискват дързост, т.е утвърдени лидерски качества, на които със сигурност можем да разчитаме в лицето на двамата нови президенти. С други думи, тези хора едва ли ще се огънат лесно пред очакващите ги предизвикателства. Каквито и да са те.

Другото, което можем да очакваме със сигурност е, че довчерашното статукво в двете държави няма просто да си посипе главата с пепел и да потъне в небитието. То ще се прегрупира, рефинансира, реорганизира и ще влезе с нова сила в битката за властта. Накратко, очаква се двамата президенти да срещнат огромна съпротива в прокарването на своите бъдещи политики и решения, при това – на всички равнища на организирания обществен и политически живот. В този ред на мисли, хубаво е, че и двамата изглеждат достатъчно упорити личности, създадени да издържат на точно такъв вид предизвикателства.

Какво ще се промени за обикновения човек? Почти нищо. Той за това си е обикновен. От Тръмп се очаква да управлява държавата като частна фирма, т.е във финансово отношение американците може би „ще дръпнат напред“ по време на неговия мандат, но това едва ли ще се усети на дъното. Тръмп е от „единия процент“ и ще работи основно за своите. В България, пък, президентската институция не е толкова пряко свързана със съдбата на обикновения човек, освен при война и извънредно положение (опазил ни Бог), но дори тогава е за предпочитане отговорният фактор да е генерал с опит, вместо бюрократ с опит.

При всички случаи можем да очакваме повече десни политики, отколкото леви, доколкото зависят от двамата нови президенти. Президентската институция у нас е мажоритарен фактор, доказал своята способност да се еманципира, т.е макар да е издигнат от лява политическа сила, новият президент на Републиката едва ли ще „дърпа в ляво“, поне доколкото дипломатическите приоритети на страната зависят от него. Можем да очакваме напъни от страна на лявото да навлезе отново в политическия живот като „ракета носител“, но можем да сме почти сигурни, че тези опити ще са едно голямо фиаско. Да не забравяме мажоритарния фактор.

От гледна точка на китайската астрология, започва годината на Петела, който е изцяло в съзвучие с красноречието, екстровертността, помпозността и екстравагантния характер на Доналд Тръмп, така че му пожелавам успех и дано звездите да го закрилят! Пожелавам успех и на новия български президент, защото никак няма да му е лесно.

Толкова с прогнозите. А сега отстъпвам сцената на Живота, за да видим този път как ще ни изненада.

Тихомир Димитров

Илюстраторът и автор на детски книги Тони Рос за втора поредна година оглавява класацията на The Bookseller за най-продаван детски илюстратор, съобщава сайтът „Детски книги“. Класацията е направена въз основа на данните на Nielsen BookScan за 500-те най-продавани книги от продажбите на дребно във Великобритания. Рос заема първото място с над 2,1 млн. продадени екземпляра на стойност...

България отново е употребена по вероломен начин за целите на рашизма чрез пропага(н)ден трик за българска сметка- ТАСС илюстира оплакване на външния министър Лавров със снимка на чисто партиен паметник в София. http://offnews.bg/news/Sviat-_12/Moskva-se-oplaka-Strani-ot-ES-vazhvaliavat-Hitler-i-oskverniavat-save_644952.html

Защо България, която и друг път назидателно е употребявана от рашистката пропаганда като негативен пример какво се случвало в една европейска страна под “западното иго”, е толкова привлекателна за подобен тип манипулации на Кремъл за българска сметка?

Отговорът е много прост: защото съветската символика, за която всъщност се възмущава Лавров, нито веднъж не е поставена под въпрос от която и да било българска институция. Дори напротив – при опитите на граждански организации да поискат мнение за статута на тази символика в държавата ни, която е била окупирана от СССР без да е причинила нито една съветска жертва и е единствената завзета от Червената армия чужда територия в Европа без да са водени за нея бойни действия, на експертно ниво съответните специалисти от Министерството на външните работи систематично и автоматично отговарят в полза на съветската версия за окупацията ( като форма на освобождение – при положение, че на българската територия не е имало военна съпротива срещу Червената армия, ). Това се случи както при министър Николай Младенов, така и при служебното правителство на Марин Райков, а след това и при министър Даниел Митов, макар въпросните политици лично не са давали повод да се смята, че споделят подобно просъветско отношение.

Окрилена от устойчивата позиция на съветско-руската пета колона в българските институции, днешната рашистка пропаганда оперира с тази даденост, останала непокътната в и евроатлантическа България, за да се гаври с българския интерес да възтържествува истината и справедливостта десетки години, след като България бива брутално окупирана след безпричинно обявяване на война от Съветския съюз на 5 септември 1944 г. въпреки поддържането на мир и дипломатически отношения от царството с империята на Сталин през цялата война дотогава.

Вместо да извади пред скоби историческата специфика, която прави българският случай различен от всички останали на континента, днешната рашистка империя употребява гарантираното мълчание на агнетата тук за нови мечешки набези срещу имиджа на България, която отново няма да протестира срещу това евразийско вероломство. Как искате евроатлантическите ни съюзници да ни подкрепят срещу руската хибридна война, ако ние самите позволяваме на рашисткото масло да се сипе безнаказано в този огън, на който системно ни пекат, вместо да се извинят за причиненото на окупираната без повод и лишената 45 години от национална самостоятелност клета България?

А би трябвало, както вече напълно сериозно съм предлагал, София  да поиска да бъде вдигнат паметник на премиера Константин Муравиев в Москва като жест на благодарност, че е наредил половин милионната армия на царството да остане в казармите и да не даде нито един изстрел срещу нашествениците с цел да няма разрушения и жертви ( включително сред червеноармейците). Можеше на българската земя да загинат хиляди съветски войници и офицери, както се е случило поколение по-ранох на руснаците при нападението на Русия срещу България през 1916 г. Но със заповедта си българското правителство предотвратява повторението на руско-българската война , макар не България, а северната агресивна страна да е нападателят отново.

За съжаление тази българска риба отдавна е вмрисана откъм главата- вече и откъм държавния глава със сигурност.

Share on Facebook

 The children from the Little Masters Workshop created wonders again last Saturday – this time they used fabric,...

От автор на ревюта за книги, през разследващ журналист до писател на романи на сериозна тематика – младата турска журналистка Мелтем Йълмаз определено знае много за писането. Срещнахме се с нея тази седмица по време на гостуването й у нас за представянето на романа „Сорая“ (изд. „Софтпрес“) и поговорихме за това как политическата обстановка в...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Новоизбраният български президент Румен Радев се закле в Народното събрание и поема официално поста. Какви първи стъпки се очакват от него, дали и как с действията си той ще отговори на многото въпроси, съмнения и страхове, които има българското общество – по темата разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, България има нов президент. Най-важният въпрос – ще поеме ли той рязко към промяна на евро-атлантическата ориентация на страната в полза на Русия, каквито страхове имаше по време на предизборната кампания.

– Още в понеделник – надали ще поеме, Фили. Пък и имам резерви относно възможността Радев изобщо да опита подобна преориентация през мандата си. Защото, надявам се, както той, така и хората, които стоят зад него, си дават сметка, че подобен опит е обречен на провал. Нещо повече – може да закопае задълго политическите амбиции на БСП, партията, която издигна и подкрепя новия президент, а най-важното – да навреди сериозно на самите руски интереси в България. Знаеш, Фили, че аз имах и имам определени опасения по отношение на Радев. На подсъзнателно ниво те не са изчезнали, но логичният анализ казва, че, за да се стигне до такава категорична промяна, трябва да се реализират прекалено много условия едновременно.

– Какви са тези условия?

– Първо, Румен Радев трябва да поеме поста, да се ориентира добре в ситуацията, да заеме стабилни позиции, тоест, да отвоюва своя територия от останалите политически и институционални фактори. Той е съвсем нов играч на политическия терен и никой няма да го пусне ей така, даром, до механизмите на влияние. За целта му трябва време. Трябва също БСП, някаква хипотетична обединена левица или друга проруска коалиция от партии, да спечели убедително предстоящите извънредни парламентарни избори и да състави силно правителство. А в същото време дясната и проевропейска опозиция да се провали тотално и бъде натикана в някой позорен парламентарен ъгъл. Трудна работа, въпреки наклонената плоскост, на която са стъпили в момента десните сили. Третото условие, за да стане атмосферата подходяща за промени в геополитическата ориентация на страната, е Тръмп и Путин много бързо, още в близките месеци, да постигнат договорености, които да върнат Русия в голямата игра, да ѝ признаят правото да безчинства в своите „близки околности” и да обрекат редица американски съюзници на връщане в московската геополитическа орбита.

– Пламен, някои изявления на Тръмп обаче са изцяло в руска полза – че НАТО е остаряла организация, че Европейският съюз е просто придатък към Германия. И май не изглежда чак толкова трудно Русия още утре да се договори с Вашингтон.

– Не изглежда, Фили, но всъщност е. Защото пък делата на Тръмп засега сочат обратното на думите му. Имам предвид назначенията, които той направи в разузнаването и военното министерство. Те показват, че САЩ не са готови лесно да признаят Путин за император на света. А аз подозирам, че руската наглост, чиито прояви няма да престанат, а ще се увеличава в близките седмици и месеци, бързо ще накара Тръмп да изтрезнее от предизборния си махмурлук.

– Дотук изброихме три необходими условия, за да може Румен Радев евентуално да стартира проект за геополитическа преориентация на България. Има ли още?

– Има, Фили, поне още две. Четвъртото поред е Европейският съюз много бързо да започне да се разпада. И петото – самата Русия да сметне, че за нея е по-изгодно да прибере България пряко под крилото си, вместо да я ползва като Троянски кон в Европа и НАТО. И пак напомням, на практика всички тези условя трябва да са налице горе-долу по едно и също време. Това обаче изглежда малко вероятно – макар че в мътния свят, в който живеем, никоя опция не бива да се отхвърля изцяло.

– Добре, но ако приемем, че Румен Радев е президент, ориентиран към Русия, какво той може да свърши реално в руска полза, ако не да откъсне България от Европа?

– Много неща могат да се направят, Фили, свързани със засилване на руското влияние на Балканите, с внасяне на нови противоречия в Европа и НАТО, с поддържането на България в постоянна икономическа и политическа зависимост от Русия, което значи – да се поддържа и занапред българското общество в сегашното му буквално насипно състояние. Но нека припомня също – засега Румен Радев яростно отрича, че е склонен да работи за руските интереси. Онзи ден в интервю за немския вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг” Радев се пошегува с хората, част от които, според неговите думи, го наричат „руски шпионин”, а друга част – „американски агент”. „Като президент аз ще бъда шпионин единствено на собствения си народ”, настоява той.

– Това всъщност не звучи ли добре като заявка?

– Румен Радев има в екипа си хора, които могат да измислят подобни игриви фрази, Фили и те явно са се потрудили. Това обаче е просто една епиграма, пълна с откровени лъжи. Въпреки че следя темата отблизо, досега не съм чул някой да нарича Радев „руски шпионин”. Няма как нормален човек да го нарече така, защото никой, дори най-големият идиот на света, не издига шпионите си за президенти – твърде лесно е да бъдат бламирани. Всъщност подозренията спрямо Радев са не, че е шпионин, а че е човек, удобен на руснаците – как са го открили и избрали те, по какъв начин е удобен, дали, до каква степен и с какво го държат, това времето ще покаже. Но че е удобен – показват ясно досегашните му изявления. От друга страна, смешно е да се нарича човек, изкарал един военен курс в САЩ, „американски агент”. Така ако става, хиляди българи, които живеят, работят, учат или са били на специализация там, могат да бъдат обявени за агенти. На този фон да се прави героичното заклинание, че Радев ще е шпионин само на собствения си народ, звучи жалко. В края на краищата, като президент той трябва да се съобразява единствено с българските интереси, това е негово банално задължение по Конституция, не някакъв личен подвиг.

– Добре, Пламен, но да погледнем и към конкретните стъпки, които се очаква да предприеме новият български президент още от първите дни на поста си.

– Предстоят няколко нормални конституционни акта, Фили – разпускане на парламента, насрочване на предсрочни парламентарни избори, назначаване на служебен кабинет. Разпускането става веднага, изборите вероятно ще са в края на март – началото на април, а съставът на служебния кабинет се очаква с интерес, макар че според мен той няма как да ни изненада по принцип. Може спокойно да се прогнозира, че чрез хората, които ще покани в него, Румен Радев ще се опита да постигне три цели – първо, да си сложи, поне на първо време, сравнително прилична европейска маска за пред Брюксел, второ – с летящ старт да овладее колкото може повече механизми на влияние в страната и трето – да успокои БСП и руснаците, че тяхното няма да се загуби. Доколко ще успее в тези си намерения, вероятно ще коментираме другата седмица, когато съставът на служебното правителство стане известен.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вярвам, че едно от най-трудните неща в живота е умението да се справяш с болката и загубата. Разказът на Фредрик Бакман „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ (изд. „Ciela“) е трогателно описание на сбогуването на един баща и дядо с неговия син и внука му. Едно сбогуване, което става все по-мъчително и по-дълго,...

Руски и американски учени в рамките на съвместен проект Rodent Research през тази година ще проведат на МКС серия експерименти по изучаване на мишки в условията на космически полет, в експериментите има и такъв по замразяване на мишки.

И така, днес е ден първи след като новият президент Раден не успя да ни изненада с нищо в програмната си реч. В което няма нищо изненадващо за един начинаещ.

Помните ли кое негово качество изтъкваха най-вече “откривателите” му в предизборната кампания? Върнете се малко назад- днес е лесно с търсачката в интернет. Ще видите, че направо ни обещаха да е такъв, какъвто го видяхме от трибуната на Народното събрание: новобранец, който се зъби на “старите кучета”, че те си отиват, а той остава да носи службата, след като му се махнат от главата, за да стане и той “старо куче”.

Това поведение на новобранец беше предвимимо за един уж непредвидим кандидат-президент, когото рекламираха усилено именно с факта, че не разбира от политика. Никога не е бил в политиката, тръбяха тържествено, а след това и тържествуващо рекламните му агенти. Възхитиха се от находката си да “продадат”  успешно една стока именно заради това, че е нова, загадъчна дори, т.е. е нещо, което консуматорите не са опитвали досега. И консуматорите се изкушиха като търсачи на “свежа плът” извън брачната скука.

Честито на купувачите- продавачите спазиха обещанието си да им сервират политик, който е толкова зелен, че започва януарското си узряване тепърва. Нещо като първолак, приет веднага в университета, след като е научил азбуката и смятането.

Сравняват Радев с Плевнелиев по отношение на факта, че и двамата не са били политици, а експерти преди да станат президенти. Обаче едно е да си градил военна кариера, която забранява политическата дейност, да си живял десетки години по устав при строго разписани правила, които казват на кого да козируваш и кой да ти отдава чест. Ясно и без нюанси. А съвсем друго е да си бил висш държавен администратор в тясна и сложна взаимообвъзраност с политиката чрез партиите, парламента и прочие институции, чиято работа трябва да познаваш и уважаваш, за да успеш в дейността на министър. Мнозина успешни бизнесмени приемат именно по тази причина стъпка назад в живота си като висши администратори с по-нисък доход, за да използват след това натрупания опит и потенциал от знания за следващ скок на по-високо равнище в бизнеса.

И както се видя, при първото дребно политическо изпитание в ситуация на политическо пререкание, генералът от резерва реагира не като политик, а като войник, изискваш безпрекословно подчинение- при това се озъби на по-висшестоящите от законодателната власт в Републиката от позицията на младеж, който в яда си казва на по-стария, че скоро ще пукне. Пълна неадекватност!

Не се учудвайте, че Радев не каза нищо (друго)- идва от политическото нищо и го (до)каза.

В един стар съветски виц за Хрушчов се казваше, че при него в СССР било като в самолет: един е на кормилото, а всички пътници повръщат. Защото нашият летец започва да се обучава как се прави политика на наш гръб ( пак е добе, защото при Сталин било като във влак: “половина сидят,половина тресутся”, т.е. половината са в затвора, а другата половина треперят да не попаднат там).

Прецедентът да бъде избран на най-представителния пост в държавата- като единствен пряко посочван от гражданите политик (!) –  с “аргумента”, че никога не е бил политик, тепърва ще изкривява траекторията при ориентацията на избирателите, вторачени в небето към онази следа от прелитащия изтребител, за която жертвите на антиамериканската пропаганда у нас искрено вярват, че е нещо, с което американците ни тровят целенасочено. С поглед в небето, препъването на тичащите след този ориентир е гарантирано.

Истински лошото, обаче, предстои. Защото “лошият пример е заразителен”, както от опит казват руснаците. Пълно е навред с желаещи да блеснат на политическия небосклон предимно с предимството, че заслужават да ни управляват само защото не са ни управлявали досега. В този смисъл се намираме вече в трескава предизборна кампания, която е лумнала в сърцата на всеки гражданин, независимо дали е от село Славяново или Православово. Кандидатите с такова предимство определено са хиляди пъти повече от онези, които вече са ни управлявали.

Молбата за кандидатстване в политиката вече ще започва задължително с уверението: “ Произхождам от аполитично семейство, от малък не се занимавам с политика и нищо не разбирам от политика, дори ми беше забранено да бъда политически ангажиран, поради което следва да бъда издигнат за политик”.

Обратното (б)роене започна.

Share on Facebook

Месечни срещи с български издатели започват „Аз чета“ и Читалище.то. Началото на поредицата от събития, обединени в серията „Издателите“, ще бъде дадено на 30 януари от 19 ч. в Читалище.то с участието на създателя на ИК „Хермес“ Стойо Вартоломеев. Целта на формата е да даде възможност на издателите да разкажат най-запомнящите се моменти от своята работа,...

За разлика от други романи от „Отвъд“ – една от любимите ми издателски поредици – „И тогава стигнахме края“ (изд. „Жанет 45“) на Джошуа Ферис се появи по книжарниците внезапно, без почти никаква съпровождаща го реклама или суматоха, и също толкова тихо и кротко потъна в забвение нейде по рафтовете им. Жалко, защото романът се отличава с някаква оригиналност и определено заслужава около него да...