Най-после в българска медия се появи информация, която разконспирира  ( за широката аудитория ) личността и част от делата на генерала от КГБ, специалист по днешната русификация на насилствено съветизираната ни 45 години страна Леонид Решетников, когото от 6 години наричам в книгите и статиите си “неофициален генерал-губернатор” на България. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/01/27/2907055_aso_dama_pop_shpionin_v_igrata_mejdu_rusiia_i_bulgariia/

“Капитал” осветява нюансите в боричкането на  личностите, обществено-партийните инструмченти, чрез които Москва и нейният обслужващ персонал тук се надпреварват да (у)служат за налагане на руския интерес в България.

(Препро)четох събраната в този текст информация с интерес и уважение към труда на авторите му с единствената коригираща забележка по отношение на оглавявания от Решетников (до 4 януари 2017 г. )Руски институт за стратегически изследвания ( РИСИ): тази пропаганадно-шпионска институция се рекламира свободно със собствен щанд на изложението на книгата в НДК от години, а не от миналото лято.

Щандът на РИСИ се излага в рамките на изложението в София година след година сред шумните тълпи купувачи наоколо. На показ е с малоумната си печатна рашистка пропаганда. Но българските купувачи на книги не й се връзват, а продавачите, бидейки наясно с този факт, скучаят по цели дни с увисналите бради на православни фундаменталисти над своите четива.

Кремълският хибриден юмрук е на дълги, необезпокоявани от властта у нас позиции. Дреме върху старите си съветски позиции, но на кого му дреме!?

Share on Facebook

Карамболите от необмисленото решение на Тръмп да радикализира мюсюлманския свят на антиамериканска основа чрез забраната за 4 месеца граждани на 7 мюсюлмански държави да посещават САЩ тепърва предстоят. Но и на “първо четене” е ясно: екстремната мярка може да роди само повече екстремизъм.

Не си спомням ( а може би паметта ми ме подвежда?) никое друго решение на Вашингтон, което да се е харесвало толкова много на ислямските екстремисти. За тях това е поднесен на тепсия с коранически надписи подарък, доказващ колко са били прави да заклеймяват американския враг. Виждал съм такива подноси преди 33 години да се продават по улиците на Бейрут след проиранската и подпомагата от сирийския режим на Хафез ал Асад  шиитската инвазия през март 1984 г. в неговата сунитска, доста по-светска, западна част. Подносите вървяха с лика на аятолах Хомейни, чиито наследници в Техеран, първи съюзници на Путин вече, ликуват сега от шанса да оглавят ( отново) световното антиамериканско мюсюлманско недоволство..

Впрочем, спомних си! Друго подобно намерение на Тръмп е конкурентно в това отношение като най-щедър подарък да обърнат мюсюлманите срещу САЩ на първо място. Това е обещанието му да премести посолството на САЩ от международно признатата столица на Израел Тел Авив в международно непризнатия като такъака столица Ерусалим, чийто статут е в центъра на най-даликатния международен спор откакто монотеистният свят на трите световни религии съществуват ( има-няма, около 2000 хиляди и няколко стотин години, ако броим юдаизма като първата от тях, нали така).

Ако ставаше дума само за някои от вътрешноамериканските проблеми, като здравеопазването е ревизирането на здравната реформа на президента Обама, изобщо не бих се ангажирал с мнение. Това наистина е въпрос, който трябва самите американци да разнищват политически и практически.

На планета, обаче, живеят милиард и половина хора, определящи се като мюсюлмани. Огромното мнозинство от тях са като всички останали човеци: работят, учат, борят се за по-дъбър живот под слънцето и – да, не са следовници на онези, които ги призовават да се опълчат на “сатаната” от Запад. Но ето, че Тръмп предоставя възможност на комплексарите на ислямизма, които не могат да си обяснят изоставането на голяма част от света иначе, да изкрещят в ушите на останалите мюсюлмани: “казвахме ли ви- други са ни виновни”?!

Превъплатен в образа на Сатаната от плът и кръв, Тръмп материализира абстрактните заклинания на мюсюлманските фундаменталисти. Най-силното оръжие на Америка срещу тях (беш)е нейната привлекателност – не толкова като модел за подражание на място, колкото като мечтана дестинация за емиграция.

Дотук- глобално.

А сега- малко национално и регионално.

Как мислите, българските мюсюлмани дали ще станат сега по-големи приятели на западните ценности, в които се кълнем като европейци?

А нашият съсед Турция как е засегнат? Тя и без това се гърчи предсмъртно на ръба на ислямския реваншизъм на Ердоган, възникнал след повече от век развитие на държавата в рамките на върховенството на светската държава, отделена по европейски ( и американски) модел от религията. Това (беш)е мюсюлманската държава за пример в това отношение с факта, че реформата на Ататюрк замени  дори арабската писменост с латиницата като демонстрация на скъсването на средновековната пъпна връв между господстващата в страната религия и светската власт.

Не по-малко интересно е какво (не) се случва в Москва, столицата с най-много джамии В Европа, където беше открит най-големият мюсюлмански религиозен център, ( на 23 септември 2015 г. заедно от Путин и Ердоган) на континента- без това да прави Русия пример за религиозна толерантност, каквато (беш)е САЩ до днес.

Засега от Кремъл мълчат като мюезин, комуто са отнели минарето. От пропагандното минаре мюезините от Кремъл, свалени на земята, непременно ще се обадят. Чудят се май какво да кажат на  своите милиони мюсюлмани, включително и на онези емигранти от рухналите бивши съветски мюсюлмански колонии, наводняващи с евтиното си работно робуване столицата на Русия , превръщайки я в най-мюсюлманската по население европейска столица в Европа.

На фона на цялата тази световна суматоха безгрижната радост на българските патриотари от решението на Тръмп изглежда като поредното доказателство, че “нещо ни има” като страна, силно пострадала от прехода към демокрация- не за друго, а заради повръщането по време на острия завой, който взимаме. Защото не ни понася на вестибуларния апарат, когато вестите са неразбираеми за гънките на някои наши сънародници.

Share on Facebook

Иранската писателка Азар Нафизи отделя няколко глави от своята „Да четеш „Лолита“ в Техеран“ за интерпретация на шедьовъра на Владимир Набоков „Покана за екзекуция“ и поставянето му в контекста на времето, за което пише (и в което живее) Нафизи. В рубриката ни „За книгите в книгите“ ви предлагаме откъс, който е истинско удоволствие за почитатели на...

Вчера ви разказах за това, че "Р.Овч. ще получи Нобелова премия по физика". Но картината няма да бъде пълна, ако не покажа и пътя на прозрението, който енерГЕПИйният "експерт" измина до върха на научния Олимп. За целт...