В страницата си Пощенска банка заявява че “се преустановява издаването и поддръжката на кредитни карти American Express в редица европейски държави”. На сайта на American Express подобна новина обаче не се открива. И това ме навежда на мисълта че тези “редица европейски държави” са всъщност само 2: Гърция и България. И то защото банката майка […]

Гражданската война в Сирия започна преди 6 години след опити за мирни граждански протести, смазани с брутална жесткост от режима в Дамаск. После…

После на терена на пропагандната война се появиха главорезите на “Ислямска държава”, които , за разлика от сирийския режим, превърнаха собствените си зверства в “самореклама”. Тя бързо измести фокуса на световното възмущение от масовите убиства и изтезания, практикувани от касапите на Башар Асад, макар сред първите пробиви за ставащото зад кадър в Сирия да бяха именно смразяващи видеосвидетелства как униформени представители на властта обезглавяват заловени дезертьори с електически резачки за дърва.

Състезанието по бруталност, тон за която дадоха тъкмо сирийските сили за сигурност, беше спечелено от пропагандата от “Ислямска държава” по парадоксален начин, защото тя искаше тази победа, макар да е трудно да се каже, дали в действителнст тя е заслужена в конкренцията с такъв съперник по зверства. Нейните екзекутори се хвалеха с отвратителните си деяния, докато тактиката на правителствените палачи (беш)е да крият и да отричат вината си за масовите убийства.

Така “сметката” някак си се загуби- както и споменът какво породи лавината на взаимното унщожение, отприщена от целенасочената политика на режима да смазва всеки опит за съпротива.

В рамките на този текст няма как да бъде преценено в крайна сметка кои главорези са избили повече пленници, заложници и просто цивилни, набедени или реални врагове. Но че правителството на Асад е отговорно за масови екзекуции “на конвейр”, стъпвайки върху дългата традиция на масовите репресии в страната, в това няма съмнение. И е твърде вероятно държаните в тайна масови убиства, извършвани от защитниците на сирийския ржим, да са много по-големи по мащаб от широко рекламираните бруталности на “Ислямска държава”.

Нови данни говорят за огромен брой избити сирийски граждани във военизирани  фабрики на смъртта, където правителството поддържа машина за бесене с ужасяваща ефективност. Потвърдените от мнгоо източници ( вклчително и от бивши надзиратели в затворите), данни говорят за повече от 13000 обесени затворници за 5 години. Това вероятно е някакъв световен рекорд в бесенето като “ техника” , прилагана в човешките скотобойни, организирани за разправа по политически причини от терористични режими през десетилетията назад.

Нацистите са изплзвали газ, а болшевиките са били любители на разстрелите ( в СССР се били щедри на разходите за олово), докато техните сирийски клиенти се оказват пристрастени към бесенето, за да постигнат с малко средства ефективността в масовите убийства на своите учители в съответния сирийски мащаб. Май само Червените кхмери в Камбоджа могат да се мерят по пестеливост със сирийските екзекутори, избивайки в оризищата подгонените от градовете хиляди жертви на своята “социална революция” със селскостопански сечива.

В Кремъл, където подкрепиха безрезервно кървавия режим на Асад, тероризиращ собствения народ, обосновавайки своето покровителство с “борбата срещу тероризма”, няма как да не са знаели ТОВА. http://kafene.net/news_and_analysis.html?fb_33654253_anch=37204042

Share on Facebook

Share on Facebook

За ПЕТИ път през този месец (февруари 2017-та) странати ни води класацията за най-евтина електроенергия, според данните от днешните сесии на енергийните борси в деветте европеяски държави, които редовно наблюдавам, сравнявам и понякога в...

Дали Гьоте и Хемингуей биха искали да се срещнат и за какво биха си говорили? Само художествената литература има силата да осъществи една подобна среща. Вижте „магията“ на Милан Кундера в романа „Безсмъртие“ (изд. „Колибри“): 15 – Знаете ли, Йохан – казва Хемингуей, – и аз не мога да избягам от вечните им обвинения. Вместо...

Kukeri – this is an old Bulgarian tradition. In the beginning of the year men dress in scary Kukeri...

Отново ще се съглася, че не харесвам ( управлението на) Бойко Борисов по “културни причини”- както ме заподозря основателно веднъж един известен бълтарски политолог.

Нещо повече, причината да не харесвам Борисов и компания се олицетворява от неговата емблематична и неотлъчна компания в лицете на “културиния” му министр Вежди Рашидов. Защото той е еманация на онова, което не харесвам(е) в ГЕРБ: Байганьовската безпардонност, агресивност, нетърпимост към различното мнение и простотия не само в областта на културата, а и в алъш-вериша, който се върти от нейно име.

Днешната телевизионна изява на Рашидов е ярко потвърждение на онова, което не харесвам(е) в ГЕРБ. http://offnews.bg/news/Kultura_33/Novinite-koito-ne-se-haresvat-na-Vezhdi_646456.html

Дотук с кОлтурта ( идва от колт, който може да направи “велик” всеки , който е готов да си служи с него срещу невъоръжени противници).

Има обаче и чисто политическа индикация в кОлтурната проява на гербаджията. С типичната за него ( тях) безцеремонност, той се оптива да избегне каквато и да било отговорнст за досегашните си (без)действия и да пренасочи разговора към най-хубвото, което, спред него( тях) се случва. А то се оказва говореното на президента Румен Радев в Германия.

По време на посещението си в държавата, на чиито управляващи ГЕРБ дължи нистина (почти) всичко ( доколкото получи решаваща германска помощ за своето създаване и властови възход), Румен Радев каза няколко стандартни хубави думи за положението в България. Вторият човек в ГЕРБ Цвтан Цветанов веднага интрерпретира това като висока оценка за управлянието на абдикиралата от ( успешното?!) управление партия.

За да не остане по-назад и Рашидов се включи в пропагандата, препоръчвайки да се взрем в хубавите неща, които Радев е казал в Германия, вместо да му търсим сметка за неговите недодялани дела. Той държи на тях да се гледа като на сътворени от Гради Рашидов, а не от Руши Рушидов.

Когато в държавта си имаме кОлтурни министри с културен праг на нивото на “Градил Илия килия”, резултатът е на лице, т.е. наопаки на онзи, който се полага на една страна, управлявана от граждани за европейско развитие на България.

Ако оставим настрана, обаче, кОлтурната тема, зад нея днес надникна отново хипоте(ну)зата за тъпогълния двуъгълник, който БСП и ГЕРБ подготвят за евентуално съвместно управление.

На вълната на изборния успех през миналия ноември Корнелия Нинова заяви, че БСП ще преговаря с всяка партия, без ГЕРБ ( за бюджета). http://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/ninova-zapochva-razgovori-s-vsichki-partii-bez-gerb. Няколко месеца по-късно в БСП вече говорят за преговори с ВСЯКА партия в рамките на следващия парламент.

Ето, че президентът Радев наистина е на път да се окаже обединител, но не на разделената нация ( за което допринесе с подмазвчествто си на русофилите по събори и седенки и с назначаването на такива в най-близкото си обкръжение), а на ГЕРБ и БСП. Думите му за доброто развитие на България веднага бяха употребени от ГЕРБ като платформа за онази “гъвкавост”, която да позволи при съответния парламентарен карамбол след някой и друг месец двете партии да се окажат в положение да ни спасяват коалиционно от безвластието, фрагментацията на политическото пространство и вакуума в политиката. Защото са “жертвоготовни”, а жертвите им трябва да бъдат подготвени за този сценарий.

Share on Facebook

Share on Facebook

В неделя (05/02/2017г.) доскорошния премиер на България Бойко Борисов за пореден път се изгаври смъртоносно с настоящите и бъдещи пенсионери, по време на партийна седянка в Пловдив, отговаряйки на въпрос на възрастна дама за пенсиите. Ет...

„Добре написаните книги за катерене и алпинизъм са едни от най-силните мотиватори за върхове, постижения и тренировки. Причината въобще да стана алпинист беше именно книга.“ С прочита на „Свирепа арена” на Джо Таскър през 1990 г. Боян Петров обяснява началото на собствения си път в алпинизма – 27 години по-късно в своята дебютна книга „Първите...

Продължаваме с пътуването на Иван до Португалия, което започнахме с Блед и Венеция, продължихме между градчетата на Cinque terre и Монако, а после – през Марсилия, Каркасон и Андора, както и през Барселона и Валенсия. Днес пътят ще ни отведе в Мадрид и Толедо.

Приятно четене:

С Голф до Португалия

част пета

Мадрид и Толедо

От Валенсия поехме към Мадрид. Както в повечето западноевропейски държави и в Испания горивото на магистралата е по-скъпо, затова отбихме да заредим в едно от близките градчета. На Драго му се прииска да хапне нещо, затова отидохме до местната кръчма.

Градчето беше малко и тук сякаш времето бе спряло.

Направи ни впечатление, че

по средата на работния ден кръчмата бе пълна с мъже

в трудоспособна възраст. По официални данни безработицата в Испания е около 30%, а младежката е още по-висока. Това обаче съвсем не се усещаше в големите градове, но явно е сериозен проблем с по-малките населени места.

След няколко часа вече бяхме в испанската столица

Мадрид

и решихме още същия ден да посетим кралския дворец. Преди това обаче се случи нещо неочаквано. В Интернет намерихме един платен гараж, където можехме да оставим колата по време на престоя си, тъй като паркирането бе платено навсякъде, а на улицата щеше да ни излезе по-скъпо… ако въобще успеем да си намерим място.

Шофирайки из малките улички по време камиона, който се движеше пред мен спря. Не обърнах внимание и просто си го чакахме, когато той изведнъж включи на задна и тръгна към нас. Очевидно не ни виждаше на огледалата и искаше да влезе в една уличка вляво. Докато реагирам и му ударя клаксон вече беше късно.

Чу се едно ПРАС!

и го подпрях отзад. В този момент изтръпнах и първата ми мисъл беше „Айдее, заминаха броня, радиатор… тука се насадихме“. Веднага излязох, хората от камиона също. За мое учудване не само, че бронята и радиатора бяха здрави, но по колата нямаше и драскотина… абсолютно нищо. Много корав излезе този Голф. Вярно, че ме удариха с ниска скорост, но все пак ударът се усети, а и това си беше камион. Хората се бяха притеснили много, но в крайна сметка щети нямаше, така че се разделихме по живо, по здраво

На място разбрахме, че

в редица музеи в града входът е безплатен

от 18.00 до 20.00 часа, което според мен е много хубава политика. Безплатно е обаче само за граждани на Европейския съюз и от Латинска Америка ;:) Имаше опашка, естествено, но като цяло не се чакаше дълго за вход.

Мадридската катедрала

и опашката, извила се за влизане в кралския дворец:

;

Чакайки на опашката минахме покрай един музикант, свирещ на акордеон (или „окардион” както казва треньорът Димитър Пенев ;;) Беше изложил свои дискове за продажба, на които веднага забелязах българското и испанското знаме. Наш човек се оказа

;

Кралският дворец:

Основното стълбище, откъдето се минаваше към различните зали:

Испанският крал Фелипе VI и съпругата му. Лично мнение – човекът се е уредил ;

На следващия ден отново бяхме решили да направим една безплатна обиколка на центъра. Тя започна от

площад „Puerta del Sol”

– основнен площад за срещи в Мадрид:

Интересни декорации по централните пешеходни улици:

По време на обиколката отново минахме покрай кралския дворец и видях същия български музикант от вчера. Ненадейно подочух разговора му с неговите колеги, проведен на чист български език:

– ;Ама аз днеска съм с друг акордеон, че моя го откраднаха…

Е това е, доказателство, че животът в чужбина не е само цветя и рози

Оказа се, че в Мадрид се намира най-старият ресторант в света. Имаше си и сертификат от рекордите на Гинес, така че нещата са сериозни. Открит е в началото на 18-и век, като оттогава работи непрекъснато, като не е затварял дори и по време на Испанската гражданска война: ; ;

;

Отивахме към един от другите главни площади на града. Внезапно покрай нас мина една тумба негри, които продаваха разни чанти, сувенири и други неща по центъра. Бяха опънали някакви бели плащове, закачени с въже за четирите края и когато полицията ги подгони просто ги вдигнаха и отпрашиха.

Тумбата бяха от полицията:

;

Стигнахме до

„Placa major”

Построен през 12-и век площадът е най-известен с това, че е бил основната арена на действие по време на Испанската инквизиция т.е. тук са се провеждали екзекуции, изгаряния на вещици и т.н.

Интересното беше, че сградите, обграждащи площада, са всъщност жилищни.

Около „Placa major”:

Един театър, който беше намерил интересен начин да направи фасадата си по-забележима:

Видяхме пак същата тумба негри…бяха се преместили малко по-надолу:

;

;

;

;

;

;

;

;

;

;

;

;

;

Стигнахме и до сградата на

испанския парламент:

;

С това безплатната ни обиколка приключи и се върнахме до апартамента, в който бяхме отседнали за кратка почивка. Аз се изживявах като папарак:

;

Късния следобед искахме да посетим известния

музей за изобразително изкуство „Прадо”

Това е испанския еквивалент на Лувъра, съхраняващ множество творби на известни художници като Рафаел, Рембранд, Рубенс, Веласкес и др. Както и при кралския дворец входът беше безплатен от 18.00 до 20.00 часа.

Една страхотна улична табела:

Музеят „Прадо”

Една красива сграда, отново с надписа „Refugees welcome”. Мигрантите определено могат да си преосмислят стратегията

Арката на победата:

;

В музея имаше доста впечатляващи платна, но трябва да призная, че с Драго не сме големи ценители на изкуството, така че може би човек, който повече се интересува би оценил „Прадо” повече.

Plaza de España, 28008 Madrid, Испания

Отправихме се да посрещнем залеза в един от градските паркове. Минахме покрай

„Placa de Espana”:

;

…и успяхме да стигнем до заветното място тъкмо навреме.

Вечер по мадридските булеварди:

Така приключи престоят ни в Мадрид. На следващия ден предстоеше да влезем в Португалия, но планирахме да направим още една спирка по пътя.

Толедо

се намира само на 90 км от Мадрид, така че измъквайки се от тежкия трафик на милионния град почти веднага бяхме пристигнали. Градът е известен с това, че е бил старата столица на Испания. Основан е в дълбока древност, като през 8-и век е превзет от маврите, които се владеят почти цяла Испания в продължение на около 3 века и имат големи заслуги за развитието на Толедо като културен, икономически и търговски център. Превзет е отново от испанците през 11-и век, а упадъкът му започва, когато през 16-и век за столица е определен Мадрид, с цел отделяне на кралския двор от църквата и намаляване на нейното влияние върху краля. Днес градът е много посещаван и е известен с красивия си стар град вкл. със запазената мюсюлманска архитектура, тъй като тук векове наред мирно са съжителствали араби, евреи и християни.

Портата на входа на стария град:

От сградата на библиотеката имаше страхотен изглед:

По улиците на Толедо:

Възрастна жена из тесните улици на стария град:

Два примера за мюсюлманска архитектура:

Аз пред красивата готическа катедрала:

Едно от красивите места в Толедо, които бих препоръчал е манастира „Сан Хуан”:

;

След разходката, с колата се отправихме към едно от местата, за които ни бяха казали, че дават много хубав поглед над целия град. Така си беше:

Това си беше перфектното място за обяд:

На същия ден трябваше да стигнем до Лисабон, така че бе време вече

да продължим по пътя си

След няколко часа спряхме да заредим в едно от последните градчета преди португалската граница (в Португалия бензинът е със средна цена 1.45 евро, докато в Испания е 1.10 евро).

Ето каква беше гледката на бензиностанцията, доказателство за това, че красотата е навсякъде около нас, просто трябва да имаме очи да я видим:

Очаквайте продължението

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Мадрид – на картата:

Мадрид

Booking.com