Това, което подозирахме за Цветлин Йовчев, началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев в продължение на цяла година, беше потвърдено днес от бившия държавен глава в интервю за БТВ: Йовчев му е бил натрапен от ГЕРБ, т.е. от Бойко Борисов. Плевнелиев употреби по-вежлива формулировка, но в превод тя означава точно това: Борисов му е сложил “ухо и око” в кабинета. А фактът, че Йовчев после се оказа вътрешен министър в правителството на Орешарски, срещу което уж се бореше опозиционно Борисов, само подчертава факта що за осмоза между различните хищници дебне в подмолите на властта.

Не ми се иска да се присъединявам към борещите се и днес по инерция срещу отпадналата заплаха за тях, каквато беше Плевнелиев в битността му на действащ президент заради отказа му да се подмазва на Русия ( както почти всички останали фактори в държавата ни правят). Ето защо няма да хвърля камък с въпроса защо досега Плевнелиев не е съобщил тази истина за пратеника на Борисов, който да му диша във врата.

Обаче не мога да подмина с мълчание обстоятелството, че монтирането на двукрако подслушвателно устройство в президентския екит е чиста проба проява на недоверие към държавния глава от една страна, а от друга- изобличава лъжите на Борисов, че не се бил месил на Плевнелиев. Каква по-голяма намеса може да има от това, да му внедри свои шпионин, който не само да има достъп до всички документи и решения, но и да ги формира поради своята близост до президента?

Интересно е дали някога ще узнаем как се появи в екипа на Румен Радев, издигнат от БСП за президент, журналистът Иво Христов, известен с левичарско-русофилските си възгледи, но само на ограничен брой потребители на маргиналната му журналистика ( ако и днес, въпреки новия му пост и кариерния му скок, бъде направена анкета на случаен принцип в България, вероятно 9 от десет души не биха могли да кажат кой е Иво Христов). Дали Радев сам го е избрал в близкото си обкръжение по време на кампанията, а след това- да му бъде началник на кабинета? Или пък Христов сам се е предложил?

Мога да се обзаложа смело на каквото и да било, че Иво Христов е същият случай като  Цветлин Йовчев. Имплантиран е по препоръка ( т.е. по решение) на централата, която е избрала Радев за кандидат-президент. Но с тази разлика, че най-вероятно между Христов и Радев няма противоречие по най-важния въпрос за петата колона: отношението към Русия.

Ако ми посочите поне един “русофоб” от екипа на Радев или в служебното правителство днес, който да си е позволил публична критика към каквото да било явление, деяние или наследство на евразийството в България, ще обява себе си за путинофил ( по-голямо самонаказание не се досещам да си наложа в контекста на текста).

Така че, смея да твърдя: истинският кадровик, колкото и да звучи абстрактно като колективен образ, в днешна България е московската пета колона, която бди косъм да не падне от главата на плешивото наследство на ленинизма в България.

Първото и главно условие да бъдеш допуснат до властта, която е проекция на президентските избори от миналата година, е да не си като Раковски, ученика му Левски, революционера Ботев, поборниците за българската свобода Стефан Стамболов и Захари Стоянов, че дори и като създателите на социализма в България Димитър Благоев и Георги Кирков. Те са смятали Русия за враг на България ( не друго, а именно враг) и са заявявали това на висок глас. Било е висша форма на патриотизма, а противниците на тези патриоти били наричани презрително с термина “русофили”. България, както отбелязва Симеон радев, е била разделена на патриоти и “русофили” – техния антипод.

Великаните на българския европейски дух без колебание са посочвали Русия за враг, но онези от нас, които в днешно време се опитваме да кажем нещо подобно, често в много по-мека форма от изразните средства в публицистиката на Раковски, Ботев и Захари Стоянов, както и други големи възрожденци, биват заклеймявани като врагове на България или “поне” държани колкото е възможно по-далеч от заемането на позиции, с които да навредят на дружбата с империята на доброто ( за рашизма старо време).

Това е резултатът от 45 години съветски колониализъм, успешно трансформиран в руско постколониално влияние на всякакви нива в държавата, в която селекцията на висшите държавни служители се формира на базата на верността към една чужда държава.

Прословутата тема за лустрацията цикли безуспешно в парламента вече 27-ма година. Отвреме-навреме цикленето произвежда по някоя законодателна стърготина, която Борисов хвърля предизборно на дебалансираните везни на чувството за справедливост на своите избиратели след поредния цикъл на парламентарно бездействие по темата. Но и без да има писан закон за задължителната любов към Русия, той действа днес лустрационно с кремълския си филтър толкова успешно, че само лоялни по този признак ( и лоясали в много случаи от властово преяждане) български граждани могат да се надяват да бъдат качени в кадровия асансьор на властта – във висшата админстрация, службите, медиите и т.н.

А най-зрелищното развитие на въпроса напоследък е свързано с факта, че за разлика от онези кандидати за постове, които за всеки случай все още крият биографиите си, за да не им попречат случайно в кариерата във връзка с бившите тайни служби, русолюбците днес не само не се маскират, а направо се бият в гърдите като верни евразийци в надбягването към кабинетите, където ги настаняват за заслуги, подобни на онези, за каквито руският премиер Медведев награди гражданката на България Шаренкова и нейния сподвижник в прокарването на прокремълската линия в пропагандата у нас Димитър Иванов-Гестапото.

С други думи, руският реванш срещу прозападната ориентация на България, която по материални причини се подкрепя от мнозинството българи дори в тази ненормална духовна среда, триумфира в България към днешна дата, която може да бъде сравнена само с нахлуването на червената армия в България септември 1944 г. Разликата днес е в това, че репресиите срещу “русофобите” са безкръвни, макар да обезкървяват европейскиу дух на България. Което не пречи екзалтирани русофилстващи еврофоби да заплашват със скорошна разправа ( например автора на този текст, който избягва да цитира всички подобни закани, за да не доставя удоволствие на садистите, радващи се на подобни “вопли”).

Партиите, които наистина искат да се разграничат от статуквото ( на победилия рашизъм), би трябвало да привлекат вниманието на българите с прагматичен подход към непривлекателната в което и да е отношение Русия, гласуващи с краката, компютрите, хладилниците, гаражите, екскурзиите си и т.н. за западната ориентация на страната. За целта преди всичко тези партии трябва да се (о)позиционират, но не с кухите фрази за пристрастеността към евроатлантическата кауза, която кънти дори в рецитациите на президента Радев.

Нужна е ясната заявка на черешовото топче, която да прокламира въстанието срещу евразийското робофилство в България.

До момента нищо подобно не се забелязва на хоризонта, който наричаме “десен”, но продължава да е твърде тесен в разбирането си къде наистина ни стяга чепикът, който заплашва да ни спъне като развързан цървул при прескачането на евразийския плет по пътя към европейското ( относително, но несравнимо с никое друго на света) благоденствие на свободно пътуващи, общуващи и търгуващи човеци.

Да, борбата срещу корупцията заслужава да е център на внимание ( от страна на центристи, десни и леви). Но без да бъде изцяло вносен феномен, тя вирее тук особено ефективно именно заради евразийската почва, върху която насилствено е присадена. Няма как 22 процента от българската икономика да бъде завързана за руската каруца и това да не влече след себе дирята, произтичаща от факта, че по официални данни на руската статистика в самата Русия половината БВП изтича в частни джобове по корупционни канали.

Който иска и България да не се удави, да изтече в тези кални канали, може да продължава да се прави, че не вижда и не чува тропота на московския ботуш и не усеща вонята от неговите партенки. Алтернативата е българите да се окопитят и да подхванат национално-освободителна борба.

Ако ви звучи  прекалено патетично, приятни сънища- докато залповете на “Аврора” и Кремълските камбани не ви събудят някой ден с повиквателна да марширувате лоялно в крак с петата колона и това е вече ще бъде въпрос на личното ви оцеляване след дългогодишното скатаване.

Има и оптимистичен сценарий. За успокоение на евентуално стреснатите от споделените по-горе мисли, тъкмо той е по-вероятен. Путинизмът е на път да катастрофира икономически, както стана и с комунизма, неговия прототип. Когато това се случи, много неща ще се променят автоматично и тук с отслабването на московската хватка върху поставената в партер България. Питонът може и да пусне треперещото зайче, което да оживее. Но да се надяваме отново Русия да ни “освободи” – този път от себе си ( а не “само” от “турци, фашисти и комунисти”), е доста унизително, не мислите ли?

Share on Facebook

Издателството за българска литература „Lexicon“ обяви ежегоден литературен „Конкурс за исторически роман“ за непубликувани ръкописи. Наградният фонд на конкурса е 10 000 лева, а основното изсикване е сюжетът на произведението да обхваща период от основаването на българската държава до 10.11.1989 г. Ръкописите за участие в конкурса ще се приемат до 30.09, 2017 г., а победителят ще бъде избран от...

Помните ли класическият пъзел "Открий седемте разлки", между две картинки? Днес ще ви предложа доста по-богат, интересен и познавателен вариант, разработка на руския клон на ядрената мафия, в лицето на държавната корпорация Рос...

Помните ли класическият пъзел "Открий седемте разлки", между две картинки? Днес ще ви предложа доста по-богат, интересен и познавателен вариант, разработка на руския клон на ядрената мафия, в лицето на държавната корпорация Рос...

Коментаторът в ivo.bg Димитър Симеонов е обобщил какво постигнаха управляващите от ( НДСВ, БСП, ДПС и ) ГЕРБ за 10 години, през които Бъгария е захранвана от еврофондовете и постъпленията от българите , работещи на Запад. Авторът Димитър Симеонов е озаглавил коментара си “След двете управления на ГЕРБ да погледнем статистиката”, но справедливостта изисква да добавим и “приноса” за тази черна равносметка на споменатите по-горе партии, управлявали също в този период, включително чрез съзаклятието си с ГЕРБ в периодите, в които се правят на опозиция.

Правя уточнението ( без редакторска намеса в текста на автора) за съучастието на НДСВ, БСП и ДПС в провала, който от ГЕРБ наричат успех, за да не си помисли някой, че целта на публикацията е да помогне на червено-кафявата пропаганда в отстраняването на своя конкурент по пътя към властта.

Желаещите да прибавят и вината на онези от Реформаторския блок, които не пожелаха да се разграничат от “успешния” Борисов и позволиха да ги обезличи по този начин, имат основание да го направят, колкото и незначителна да беше ролята им на дребния сателит, неспособен на каквото и да било самостоятелно решение в сянката на премера-слънце, който вече заплашва да направи разкрития какво го е накарало да ги приюти във властта, т.е. да им прехвърли отговорността за провалите, за да блесне отново “целият в бяло”. Защото Борисов не е като вечната Фандъкова, чиято сила е в излъчваната от нея слабост на добрата жена, отказваща да се конфронтира с когото и да било, което й гарантира образа на най-доброто и познатото малко зло. Борисов мачка  с наслада слабите като носни кърпички, след като ги е употребил и макар да отиват в коша, повече не успяват да преперат биографиите си на осополявени парчетии от смокиновите листа на властника.

А също така искам да добавя изпреварващо срещу радостта на евромразците сред евразийците, че провалът, посочен с факти от автора на статистиката Димитър Сиеонов, е чисто нашенски, за да не кажа “нашистки”, т.е. “рашистки” и е постигнат не по вина на Европа и ЕС, а въпреки милиардите, които се изсипват тук от общата европейска хазна. За което се изисква специален мутренски талант от един български Атлант, затвърдил статута на европейска и натовска България в постсъветския период като придатък на руския неоколониализъм – цели 22 на сто от българската икономика е зависима днес от Русия. По този показател сме не просто най-застрашената европейска страна, а направо сме уникални в това нещастие. Защото сме уеднаквили законодателството си с европейското, но на практика тук важи законът на сибирската джунгла: на почит е корупцията и налагането на решения от позицията на силата и мускулите, а не равенството пред закона и здравият разум, подсказващ интелигентни решения.

Мислите, че преувеличавам? Замислете се преди подобен упрек що за ( руска ) демокрация имаме, в която натовареният с най-много власт управник говори за себе си като за “най-големия демократ” и “най-подготвения да управлява”, депутите от собствената му партия ( наистина собствена, осъдена на смърт, ако вождът реши да я убие като Иван Грозни сина си) са негови ( т.е. без автентична законодателна воля), а същевременно се признава за “прост”, за да бъде вожд и на “простите хора”. Това е властовият език на политика, който не може да си каже две думи с никой чужденец без преводач, освен ако чужденецът не позназнайва руски, като нашият “познавач на руската класика” Бойко Борисов – по Антон Тодоров, доколкото може да му се вярва за това смайващо разкритие, направено от него за неподозираното досега от нас качество на (по)читателя на “Винету”.

Същият самохвалник, който разиграва държавата със своите оставки на принципа “иди ми, дойди ми”, преследвайки личната егоистична цел да си преподрежда властовите карти с цената на съответните политически кризи, си умира за фотосесии. Подобно на Путин се демонстрира ту гол до кръста ( с бръсната гръд и небръсната физиономия), ту облечен по мутренски маниер, а най-вече като “човек от народа” по табиета на своя образ(ец) Живков, чийто образ и подобие е.

Ето и класацията на Димитър Симеонов:

1.София е най-замърсената столица в Европа (данни на Европейската агенция по околна среда). 18 000 българи умират годишно от мръсен въздух.

2. Четири от петте най-мръсни градове в Европа са български.

3. София е сред най-рисковите градове в света – Световната здравна организация от 2015 г.

4. България е най-бедната страна в ЕС – Евростат.

5. България е най-бедна и с най-лоши условия за живот в Европа – Евростат.

6. От 1 януари 2016 г. минималните работни заплати в ЕС варират от 210 евро в България /420 лева/ до 1923 евро в Люксембург /над 3800 лева/ – Евростат.

7. Последно място сме по покупвателна способност.

8. Около 1,5 млн. са неосигурените и никой от тях не ходи на лекар, Разчитат само на Бърза помощ.

9. Българските граждани са най-бедните в Европейския съюз.

10 България е на трето място в света по смъртност. Пред нас са Лесото и Украйна – Доклад на ЦРУ за 2015 г.

12. България е с най-много болници на глава от населението в ЕС и с най-висока смъртност в ЕС.

13. Средната продължителност на живота в България е най-ниска в ЕС – 74 години. Детската смъртност на деца е най-висока в ЕС – два пъти по-висока от средната за Европа.

14. Един на всеки петима българи живее под долната граница на бедността с 323 лева месечен доход.

15. Пациентите в България плащат много повече за здравеопазване, отколкото могат да си позволят.

16. Ширещата се корупция надува и без друго високите разходи за здравеопазване.

17. България е най-корумпираната държава в ЕС по данни на Transparency International.

18. Последни сме в Европа по икономическа свобода. Най-сериозните слабости: проблемите с независимостта и безпристрастността на съда, корупцията в средите на магистратите, както и недоверието в полицията, бюрокрацията и високото ниво на преразпределение и вмешателство от страната на държавата.

19. Последно място в Европа по върховенство на закона. Основна пречка е корупцията.

прокуратура, спецпрокуратура

20. България е лидер по брой органи, които имат функции по противодействие на корупцията –, ДАНС, НАП, Сметна палата, Комисия за конфликт на интереси и т.н. Резултатите обаче са най-ниски. Изследването е на асоциация „Прозрачност без граници“.

21. Най-ниска обществена подкрепа имат парламентът (10.6%) и главният прокурор (11%). Данните са на Алфа рисърч.

22. За последните 15 години, независимо от смяната на поколения, правителства и политици, неизменно по стойност остава подозрението в корупция на българските политици. Според хората това е основен фактор за лошото управление и неслучващите се реформи (така са считали 46% през 1999 г. – 42% през 2012 г. – 45% през 2015 г.).

23. Казусът с КТБ е сред актуалните примери за силна обществена нетърпимост към всякакви опити за “замитане на следите” и задкулисно преразпределяне на икономически активи на банката.

24. България е на 136 място в света по Свобода на словото. За последните 10 години тя е паднала с около 40 места.

25.Най-труден достъп до кредити в ЕС.

26.Най-труден и скъп достъп до здравеопазване.

27.Лоши условия за живот по стандартите на ЕС.

28.Едни от най-висиките нива на стрес в ЕС.

29.Най-ниска средна заплата.

30.Най-стари коли.

31.Изключително високи нива на психичните разстройства.

32.Тромави или неработещи институции и пр. и пр. Турете дипломатическите гафове, мракобесните действия на службите ни, разпада на МВР, зависимостите на политици и бандити – и драмата става пълна.

И как трябва да бъдат наричани управниците, които докараха страната и хората до това пропадане? Безалтернативни? Единствени? Патриоти? Кадърни? УСПЕШНИ?

Искали трети мандат…айде у лево..!!!

Вземете ги да управляват домашния ви бюджет и този на фирмата ви…

Share on Facebook

Въпросът не е градски ли си или селски. Въпросът не е колко си умен и имаш ли диплома от Харвард. Въпросът не е претакал ли си зелето в мазето или се храниш само със суши от "Раковска" и "Царя". Въпросът не е ходиш ли на село да пълниш колата със зимнина или отскачаш до Халкидики и се връщаш с само 2 бурканчета сладко от смокини и литър Върджин олив оил, щото така или иначе другите дълги празници пак ще отскочиш, ако ония селяни не блокират границата с тракторите си...

Въпросът е в систематичните усилия на една специфична категория политици да вземат властта в София, дистанцирайки от софиянци, за да се харесат на хората от селата и градовете.

През 2013-2014 г. Мая Манолова, Валери Жаблянов и компания, подпомагани от част от екипа на президента Радев (тогава журналисти-фриленсъри) ползваха умело и пейоративно фразата за "умните и красивите". Те пуснаха и лафа "протестъри", за да внушат връзката със САЩ, ЦРУ и Сорос. Пак на тях, конкретно на Мая Манолова дължим и лафа за "новата форма на временна заетост" и "протестите в София се плащат".

Целта им бе да ни разделят на хората от страната и хората от Жълтите павета. Така наречената "провинция" от капризните софиянци, за да се харесат на широките електорални маси.

Същото се случи и в петък вечерта (10 февруари), в предаването “Панорама”, когато видяхме и чухме усилията на лидера на една политическа формация (коалиция между две партии и половина) да си скъса "жълтопаветната” и “протестърска" опашка и да се хареса на хората от народа. Разбирай, хората от страната, които "не се припознават с драмата на дясното".

Това поведение кореспондира и с “няма ляво, няма дясно” идеологията. Идеология в кавички. Едни още по-стари протести, от началото на 2013 г., т. нар. “Февруарски” и “антимонополни” протести. Тогава също нямаше “идеология”. Вееха се основно български знамена, но тук-таме се срещаха и партийни символи.

Моето лично убеждение бе, че търговската икона с образа на Че Гевара и свързаната с нея идеология се приемаше отлично, но това е отделен дълъг разговор. Факт е, че идеите за безкласово и безпартийно общество са… Социалистически, но и това е друга тема.

По същество:

Жълтите павета не са десни или леви. На Жълтите павета е властта в държавата. Ако беше в Пловдив, щеше да е под Тепетата. Ако беше в Стара Загора, щеше да е край Аязмото или Бедечка. Но властта е в София и затова протестите срещу корумпираната власт са там – на Жълтите павета. Затова протестите са жълтопаветни. В Пловдив щяха да са подтепетни, а в Стара Загора – аязмаджийни или бедечни. Но в София са жълтопаветни.

Нито една политическа сила не може да игнорира Жълтите павета, освен ако не планира да изнесе административния център на България в ж.к. "Люлин", някоя къща в Банкя или извън София. Но и тогава скоро ще се роди ново определение, заместващо “жълтопаветните протестъри”. Просто защото властта има това свойство – да се отдалечава от хората, да злоупотребява с доверието им и да ги провокира да протестират срещу нея.

И пак по тази причина, ако някой мисли, че е обидил една група хора, свалила и протестирала срещу не една власт – трябва да им се извини. Подходящо. Особено, ако са те катапултирали в политиката. Може да им се извини и от някоя бензиностанция, на път за поредната среща с избиратели из страната, далеч от Жълтите павета. Но трябва. Ако не иска те да го свалят от власт с протести. А протестите ще са там – на Жълтите павета.

Ако мисли, че не ги е обидил – толкова по-зле. Катализира процеса.

Просто няколко непрофесионални кадъра.

Кликнете върху изображенията за уголемен размер.

Тихомир Димитров